Лекции по Политология

Що е политологията? Предмет на политологията.

Политологията е независима академична дисциплина, която се формира през последната четвърт на XIX век. От тогава до сега нейният предме
ППолитологията е независима академична дисциплина, която се формира през последн
а
т
а
четвърт на XIX век. От тогава до сега нейният

предмет се развива и обогатява. В н
ачалото на изследването и препо
даването на политологията става
известно като политичес
ка наука и добива най-широко разпространение в САЩ, а по-късно и в западноевропейските държави – Германия, Франция и Англия.
Самото възникване става далеч в Древността в онзи момент, в който хората разбират, че могат да въздействат на тези, които ги управ
ляват. Откритието става в Древна
Гърция. Философите Пла
т
он и Аристотел достигат до извода, че хората могат да се управляват сами, ако приложат към своите действия разум. От тяхното време до сега е изключително актуална връзката между политиката, разума и науката. В нашата съвременност в света работят няколко десетки хиляди политолози – голяма част от тях са университетски преподаватели, журналисти, професионални политици и други, които се занимават с научни изследвания.
Значение на политологията – мястото, ролята и значението на политологията са различни през различните исторически периоди. Във вр
ъзка със световната криза пр
ез 30те години на XX век и по-точно 29-33година силно нараства ролята и значението на политологията. По-късно през 60те години
на X
X век се наблюдава спад. През 70те години се наблюдава застой, а от средата на 80те години се наблюдава небивал интерес на ролята и значението на политологията. Това се обуславя от различни фактори. Един от тях са настъпилите обекСамото възникване става далеч в Древността в онзи момент, в който хората разбират, че могат да въздействат на тези, които ги управляват. Откритието става в Древна Гърция. Философите Платон и Аристотел достигат до извода, че хората могат да се управляват сами, ако приложат към своите действия разум. От тяхното време до сега е изключително актуална връзката между политиката, разума и науката. В нашата съвременност в света работят няколко десетки хиляди политолози – голяма част от тях са университетски преподаватели, журналисти, професионални политици и други, които се занимават с научни изследвания.
Значение на политологията – мястото, ролята и значението на политологията са различни през различните исторически периоди. Във връзка със световната криза през 30те години на XX век и по-точно 29-33година силно нараства ролята и значението на политологията. По-късно през 60те години на XX век се наблюдава спад. През 70те години се наблюдава застой, а от средата на 80те години се наблюдава небивал интерес на ролята и значението на политологията. Това се обуславя от различни фактори. Един от тях са настъпилите обективни промени в международно отношение от средата на 80те години. С рухването на една от двете световно социални икономически системи се налага тип политическо мислене, което изисква съобразяване с реалностите такива каквито са. Извежда на преден план като приоритетни на общочовешките ценности.
Политологията най-общо изучава начинът на управление на политическите общества, изучава тяхната форма и организация. Изучава методите, с които се решават конфликти и се вземат общи решения, изучава
официалната политика на тези общества и връзките между тях. Политологията има за глав
н
а задача да обясни същността на явленията и процесите. За да се изпълнят тези задачи, тя създава хипотези и развива т
еори
и, които са по-абстрактни от самите явления и процеси
,
като се стреми тези теории да
с
а с максималн
о
обяснителен и прогнос
т
ичен характер.
По отношение на това, че политологията има предмет няма спор. Има спор за това какъв е обемът на политологията, има различни схващания относно пре
дмет
а. Предмета на политологията включва няколко елемента:
Първи елемент – политиката – най-общо политиката се разправя с разпределение на материалните блага на дадено общество и регулиране на колективния живот в обществото.
Втори елемент – по
историческо описание;
сравнителен исторически анализ;
периодизация;
хронологически анасравнителен исторически анализ;
периодизация;
хронологически анализ;
ретроспективен подход и други.
Чрез тях изучаваме политичпериодизация;
хронологически анализ;
ретроспективен

п
о
хронологически анализ;
ретроспективен подход и

други.
Чрез тях изучаваме политичес
ките факретроспективен подход и
други.
Чрез тях изучаваме полит
ическите факти и събити
я в техния конкретен исторически контекст и Чрез тях изучаваме политическите факти и събития в техния конкретен исторически контекст и правим съответните изводи и обобщения.
=2= Емпирично-социологични методи – те заемат приоритетно място при политическите
изследвания. Най-често използва
ни са:
теорията на факт
о
рите (изучаване влиянието на икономиката, културата и другите социални сфери върху политическите процеси);
диференцираният анализ на социалните общности (слоеве, групи, класи, нации);
структурен и функционален анализ на политическите институции (държа=2= Емпирично-социологични методи – те заемат приоритетно място при политическите изследвания. Най-често използвани са:
теорията на факторите (изучаване влиянието на икономиката, културата и другите социални сфери върху политическите процеси);
диференцираният анализ на социалните общности (слоеве
, групи, класи, нации);
стру
ктурен и функционален анализ на политическите институции (държавата, политическите партии, политическите режими);
системен ана
лиз н
а различни политическитеорията на факторите (изучаване влиянието на икономиката, културата и другите социални сфери върху политическите процеси);
диференцираният анализ на социалните общности (слоеве, групи, класи, нации);
структурен и функционален анализ на политическите институции (държавата, политическите партии, политическите режими);
системен анализ на различни политически структури (големи и малки);
комуникационен анализ на взаимодействие между елементите на политическия процес;
анализ на политическата дидиференцираният анализ на социалните общности (слоеве, групи, класи, нации);
структурен и функционален анализ на политическите институции (държавата, политическите партии, политическите режими);
системен анализ на различни политически структури (големи и малки);
комуникационен анализ на взаимодействие межструктурен и функционален анализ на политическите институции (държавата, политическите партии, политическите режими);
системен анализ на различни политически структури (големи и малки);
комуникационен анализ на взаимодействие между елементите на политическия процес;
анализ на политическата динамика;
сравнителен метод (при еднородни и разнородни типове политически системи);
методът на политическото планиране;
политическо прогнозиране и други.
В политологията най-голясистемен анализ на различни политически структури (големи и малки);
комуникационен анализ на взаимодействие между елементите на политическия процес;
анализ на политическата динамика;
сравнителен метод (при еднородни и разнородни типове политически системи);
методът на пкомуникационен анализ на взаимодействие между елементите на политическия процес;
анализ на политическата динамика;
сравнителен метод (при еднородни и разнородни типове политически системи);
методът на политическото планиране;
политическо прогнозиране и други.
В политологията най-голям
о приложение има системният подход. Танализ на политическата динамика;
сравнителен ме
т
од (при еднородни и разнородни типове политически системи);
методът на политическото сравнителен метод (при еднородни
и р
азнородни типове политически системи);
методът на пол
и
тическото планиране;
политическ
о
прогнозиране

и други.
В политология
т
а най-голямо приложение има системният подход. Той изучава политическите явления, структури и системи в цялост и разглежда политическия живметодът на политическо
то п
ланиране;
политическо прогнозиране и други.
В политологията най-голямо приложение има системният подход. Той изучаваполитическо прогнозиране и други.
В политологията най-голямо приложение има системният подход. Той изучава политическите яв
Икономиката – интерес от нея представляват процесите на производството и разпространението.
Социологията – от нея получава данни за състава на обществото, за различните социални групи и слоеве, за състава на политическите партии. От социологията се отделят две ди
с
ц
и
плини:
социология на икономиката и политиката.
социология на политическите отношен
ия.
Историята – тоСоциологията
– от нея получава данни за съста
ва на обществото, за ра
зличните социални групи и слоеве, за състава на политическите партии. От социологията се отделят две дисциплини:
социология на икономиката и политиката.
социология на политическите отношения.
Историята – това е наука за реални отминали събития, която е из
цяло в полезрението на политолог
ията, защото историята
п
оказва миналото и превръща миналото в настояще.
Психология – особено важно от нея е обществената психология, която изследва поведението и психичните процеси в различни групи и слоеве.
Географията – най-вече политическата география.
Философията.
Информатиката и други.
Защо е полезно познаването на политологията?
Чрез политологията се добиват социология на икономиката и политиката.
социология на политическите отношения.
Историята – това е наука за реални отминали събития, която е изцяло в полезренисоциология на политическите отношения.
Историят
а – това е наука за реални о
тминали събития, която е изцяло в полезрението на политологията, защото историяИсторията – това е наука за реални отминали съб
ития,
която е изцяло в полезрението на политологията, защото историята показва миналото и превръща миналото в настояще.
Психология – особено важно от нея е обществената психология, която изследва поведението и психичните процеси в различни групи и слоеве.
Географията – най-вече политическата география.
Философията.
Информатиката и други.
Защо е полезно познаването на политологията?
Чрез политологията се добиват знания за закономерностите на политическите процеси, в резултат на което се формират политически ценности. В условията на демокрация възниква големият въпрос: „Как човек да защити своите възгледи, като неПсихология – особено важно от нея е обществената психология, която изследва поведението и психичните процеси в различни групи и слоеве.
Географията – най-вече политическата география.
Философията.
Информатиката и други.
Защо е полезно познаването на политологията?
Чрез политологията се добиват знания за закономерностите на политическите процеси, в резултат на което се формират политически ценности. В условията на демокрация възниква големият въпрос: „Как човек да защити своите възгледи, като не отхвърля, а напротив – уважава другите?”.
Географията – най-вече политическата география.
Философията.
Информатиката и други.
Защо е полезно познаването на политологията?
Чрез политологията се добиват знания за закономерностите на пФилософията.
Информатиката и други.
Защо е полезноИнформатиката и други.
Защо е полезно познаването на политологията?
Чрез политологията се Защо е полезно познаването на политологията?
Чрез политологията се добиват знания за закономерностите на политическите процеси, в резултат на което се формират политически ценносЧрез политологията се добиват знания за закономерностите на политическите процеси, в резултат на което се формират политически ценности. В условията на демокрация възниква големият въ
прос: „Как човек да защити своите възгледи, като не отхвърля, а напротив – уважава др
у
гите?”.
Чрез политологията се формира богата информация за политическите процеси, а това дава възможност човек сам да
фор
мира своето политическо поведение, в което на преден
п
лан излиза разумът, а не емоция
т
а.
Чрез позна
в
ане на политологията с
е
дава възможност на младите хора да се включват в политическия живот, като всеки сам самостоятелно направи своя политически избор. Познаването на основите на пол
итик
ата намалява възможностите на политически