Лекции по Психолингвистика

ПСИХОЛИНГВИСТИКА
Проф. Енчо Герганов

ЛЕКЦИЯ №1

ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ПСИХОЛИНГВИСТИКАТА

Езикът е средство за общуване. Когато говорим (общуваме), предаваме нещо лично, например своите мисли.
Езикът е система от знакове. Езикът се състои от множество знакове, чрез които хората обменят мисли.
Норма – за да говорим за система от знакове, трябва да има правила за опериране с тези знакове, т.е норми. Лингвистиката извежда правилата и ги формулира.
Семиотика – наука за знаковете
Език и мислене. Мисълта е постоянна, а езикът е дискретен, т.е разчленен е на различни единици. В мисълта няма такива единици.

Хипотеза на Сепир-Уърф:
Езикът е матрица, която ние, хората, налагаме срещу действителността. Тази матрица разчленява света така, както е разчленен езикът. И понеже има много различни езици, има и хора, които мислят различно.
Познавателните процеси памет, възприятие и усещане осигуряват употребата на езика. Използването на език без памет е невъзможно. Няма да можем да общуваме и ако има дефект във възприятието. Чрез езика изразяваме емоциите си.
Език и реч. Важните граматически правила са общи за всички хора. Тези правила се прилагат, независимо дали са осъзнати или не. Средството за общуване у всеки човек (т.е езикът) се намира в паметта. Използването на това средство води до някакъв резултат – текст - писмен или говорен (реч). От самото си развитие лингвистиката се е насочила към анализ на продукта на езика. Психолингвистиката изучава езика чрез психологически средства.
Езикът е обществено явление

Как подхожда към езика един от методите в експеримента?
В българския език има категорията вид на глагола – глаголи от свършен и несвършен вид. Според професор Андрейчин езиковите личности усещат като по-силна заповед, изразена с глагол от несвършен вид (ставай-лягай). Силата на заповедта е свойство, което може да бъде измерено. Използва се метод на измерване по двойки.

Този експеримент извежда обратната на професор Андрейчин хипотеза. А резултатите освен чрез таблицата могат да се изведат и по графичен път.

Примерна статия

Силата на заповедта като функция на вида и лексикалното значение на глаголите.
Автори…
Резюме (задачата, метода, резултата)

Постановка на задачата (пишем какво е казано по въпроса, например професор Андрейчин)
Планиране на екперимента (ЗП- сила на заповедта; НП-вид на глагола)
Изразяване по графичен път.
Експеримент за измерване силата на заповедта.
пишем участниците
материал (6 глагола…описваме подробно, така че ако някой иска, да може да повтори експеримента)
процедура (описание – на участниците казахме да кажат коя заповед им звучи по-силно).
резултати и обсъждане.

ЛЕКЦИЯ №2

ЛОГИКА И МЕТОДОЛОГИЯ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Прототипична теория на Елеонор-Рош: Когато разглеждаме група обекти, се откроява един представител, който е типичен и притежава характеристиката на целия клас:

Плодове: Цветя: Превозни средства: Науки:
банан роза кола химия
круша виолетка камион физика
диня кокиче влак биология
ябълка минзухар тролей математика
пъпеш карамфил автобус физика – 38 гласа
ябълка – 70 гласа роза – 75 гласа самолет антропология – 0 гласа
мушмула – 0 гласа синчец – 4 гласа кола – 62 гласа психология – 35 гласа
иглика – 1 глас файтон – 0 гласа

Методологията е технология за производство на знания. Знанията не се откриват, а човекът активно произвежда знания.
Същност на научния метод.
Отделните науки имат специфични методи на изследване, но тук става дума за научния метод въобще и при него няма разлика в различните науки.
Научният метод има три компонента:
а) Индукция или индуктивна стъпка. Индукцията е процес на мислене от частното към общото. Психолингвистиката разглежда индукцията като процес, при който събираме факти и наблюдения чрез сетивата си. Невинаги можем да се освободим от интерпретацията - много често виждаме не факта, а нашата интерпретация на това, което реално е станало. Различните хора гледат едно и също нещо, но могат да го виждат по различен начин.
б) Дедукция – процес на мислене от общото към частното. Според психолингвистиката това е процес, при който правим логически изводи от някои предпоставки, а крайният резултат е откриването на явление, което не сме наблюдавали
в) Верификация (проверка) – проверяваме логическите изводи от дедукцията, след което те стават факти и се включват към индукцията.
Научният метод може да се разглежда като цикличен процес. При него задължително трябва да се прилагат и трите стъпки, за да бъдат верни резултатите.
Структура на добре развитите науки (например физиката).
а) Поле на теоретични констукти – всяка добре развита наука включва множество теоретични конструкти и връзки между тях. При физиката тези връзки са математическите уравнения.

V
V=4пR3/3
природа
R

недобре развити науки операционни правила за съответствие – могат само
(психология и др.) да бъдат изследвани от гледна точка на вътрешно-
логичната им непротиворечивост

б) Операционализация (описваме всичко с такава точност, че да може някой друг да го повтори). Резултат от операционализацията е операционалният конструкт. Операционалните конструкти се дефинират чрез система от елементарни операции.
Пример: операционална дефиниция на триъгълник
Вземи лист хартия
Постави го на идеална равнина
С молив или химикал нарисувай три точки
Съедини ги с линии
Разрежи с ножица по тези линии
Изхвърли изрезките

Пример: операционална дефиниция на ъгъл от 180 градуса
Вземи лист хартия
Постави го на идеална равнина
Нарисувай права линия
По средата постави точка

Пример: операционална дефиниция на правилото, че сборът от ъглите в един триъгълник е 180 градуса

Вземи лист хартия
Постави го на идеална равнина
С молив или химикал нарисувай три точки
Съедини ги с линии
Разрежи с ножица по тези линии
6. Изхвърли изрезките
Вземи друг лист хартия
Постави го на идеална равнина
Нарисувай права линия
10. По средата постави точка
11. Изрежи трите ъгъла на триъгълника
12. Наложи ги върху ъгъла от 180 градуса
Повтори процедурата (например 100 пъти) 1

2 3

3 2 1

Гаусово разпределение -80 пъти съвпадат
-8 пъти не достига 1 градус
-8 пъти има 1 градус повече
-2 пъти не досигат 2 градуса
-2 пъти има 2 градуса повече

ЛЕКЦИЯ №3

ЛИНГВИСТИЧНИ ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА ЕЗИКА

1. Морфология
Езикознанието в продължение на 150-200 години е постигнало много знания за изучаването на езика. То преди всичко го е описвало. Описанието се е развивало в много клонове – фонетика, фонология, морфология, граматика, лексикология, синтаксис .
В началото учените са се интересували от т.нар. родови езици, а в средата на двайсетте години започват да се интересуват от въпроса дали има връзка между езиците, които не са родствени, например между езика на маите и този на индоевропейците. Това започва да представлява интерес в т.нар. езикова типология. Езиковата типология описва езиците по типове: синтетични – при които смисловите отношения се изразяват чрез падежни окончания, и аналитични – при които смисловите отношения се изразяват чрез предлози.
При психологическото изучаване на езика трябва да бъдат отчитани и други фактори, когато се подхожда към въпроса за общото между езиците.
Анатомията на всички хора е еднаква. Когато хората от различни места започнат да отчленяват (изговарят) думи, те използват едни и същи органи – уста, език. И навсякъде се стига до резултата - говорен звук. Установено е, че говорните звуци са краен брой – независимо от това къде живеят хората, се различават 40-50 говорни звука (42 фонеми). А чрез тяхната комбинация получаваме стотици хиляди думи. Това свойство на езика се нарича продуктивност. Принципът продуктивност се провява на всички равнища на обединение. (фонемите се обединяват в морфеми, морфемите – в думи, думите – в словосъчетания, словосъчетанията – в изречения, изреченията – в текст)
2. Морфологична структура на езиците
Фонемите комбинираме в по-големи единици – морфеми. При изучаването на различните езици е установено, че има езици с много богата морфологична система и други с по-малко морфеми. По този критерий разделяме езиците на флективни и нефлективни.
флексия – богатство на окончанията
Морфемите могат да се класират в две групи:
а) Морфеми със словоизменителни окончания. Тези морфеми не променят смисъла на думата. Например парадигмата на глагола чета:
чет-а
чет-еш
чет-е
парадигма – спрежение на глагола във всички негови форми и времена
б) Словообразувателни морфеми (представки, наставки). Тези морфеми променят значението на думите и водят до нов смисъл и нови думи. Например: пиша
на-пиша
при-пиша
до-пиша
Синтактична структура
В края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век се появява нова теория на лингвиста Ноъм Чомски. Той прави т.нар. малка научна революция както в психологията, така и в лингвистиката.
Основни положения според Чомски в теорията за синтактичната структура:
Повърхнинна (повърхностна) структура– това, което виждаме (чуваме), като четем.
Дълбинна структура – тя се намира в умствения речник (в семантичната памет) и може да се изследва чрез експерименталната психология.
Чомски разработва т.нар. трансформационна (генеративна) граматика и извежда множество правила на тази граматика. Вниманието на Чомски е привлечено от синтактичната структура на изречението и го подлага на анализ.
Например: Ако трябва да разделим на две изречението: “Развеселеният моряк прегърна русото момиче.” , то според Чомски първата част ще е: “Развеселеният моряк” (именна фраза) , втората ще е “прегърна русото момиче” (глаголна фраза). След това може всяка една част да се разчлени.

S
NP VP

N Art Adj V NP N
Съще- членна опре- момиче
ствително форма деление Adj Art
име прегърна русо -то

Моряк -ят развеселен

Принцип за разрешаване на противоречия – garden path:
Например: “Моят син пуловер носи щастие.”
Когато това изречение се казва дума по дума, не се знае точно какво се има предвид, докато не се завърши цялото изречение. Чрез контекста разбираме какво е точното значение на думите.

ЛЕКЦИЯ №4

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ МЕХАНИЗМИ, КОИТО ОСИГУРЯВАТ УПОТРЕБАТА НА ЕЗИКА

Eзикът е един от познавателните процеси и е най-висша мозъчна функция. Употребата на езика се осигурява от паметовата система на човека.
Ако има нарушения в основните познавателни процеси, има нарушение и в езика, следователно познавателните процеси осигуряват употребата на езика. Възприятието осигурява първия речев контакт.
Трикомпонентен модел на човешката памет
През 60-те години на ХХ век Ричард Аткинсън и Ричард Шифрин предлагат модел на паметта, известен в психлогията като трикомпонентен модел на човешката памет. Този модел се нарича още информационен, защото чрез него се обяснява как се възприема, преработва и съхранява информацията. Информацията от заобикалящата ни среда въздейства на нашите сетива. Необходимо е известно време, за да може информацията да се запази в паметта и системата за възприятие да може да я открие там, след като я няма вече в обективната реалност.

стимул
Иконична Разпознаване на
памет образа
стимул
Ехоична
памет Дългосрочна
стимул памет
Сетивна Краткосрочна
(сензорна) памет
памет

а) Сензорна памет
1) Иконична памет (зрително възприятие). Функцията на иконичната памет е да пази информацията достатъчно дълго време, за да може човек да вземе решение.
2) Ехоична памет (слухово възприятие). Характерно свойство на ехоичната памет е вътрешно да повтаря нещо, което сме чули.
3) Сетивна (сензорна) памет (за всички останали сетива)
б) Краткосрочна памет – shortterm memory – функцията на краткосрочната памет е повтаряне наум с цел информацията да се прехвърли в дългосрочната памет.
в) Дългосрочна памет – longterm memory - в дългосрочната памет се пазят думите, граматическите правила и т.н.
Свойства на трите паметови регистри
а) Обем на информацията
Сензорна памет – Обемът й е пълен. Каквото има в реалността, има го и в иконичната памет. Практически обемът й е неограничен.
Краткосрочна памет - Обемът й е 7+-2 мнемически единици.
Дългосрочна памет – Обемът й е практически неограничен
б) Код на информацията
Сензорна памет - Типът на кода е ф