Лекции по Психология на развитието

Проф. д.н. Любомир Стоев Георгиев

ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО И
ВЪЗРАСТОВА ПСИХОЛОГИЯ

София
2005 г.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Въведение

УСЛОВИЯ И ФАКТОРИ НА РАЗВИТИЕТО

1. Роля на социалното онаследяване
2. Същност и значение на дейността
3. Роля на знанията
4. Развитието като процес на самоизграждане на личността
5. Зависимост на развитието от богатството и темповете на социализиране. Календарна и социална (умствена) възраст
6. Сензитивни периоди на детското развитие
7. Принципи за развитие на личността
8. Методи за развитието на личността

ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО

9. Възрастови периоди на развитието
10.Развитие на детето до раждането и характеристика на новороденото. Кърмаческа възраст
11.Развитие на детето през първия месец
12.Развитие на детето до третия месец ( втория и третия )
13.Развитие на детето до шестия месец ( от четвъртия до шестия )
14.Развитие на детето до дванадесетия месец (от седмия до дванадесетия ).

ЯСЛЕНА ВЪЗРАСТ

15.Развитие на детето през втората и третата година

ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

16.Развитие на детето от предучилищна възраст

НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

17.Физическа дееспособност и отражение на промените в начина на живот върху развитието на детето от началното училище
18.Развитие на възприятията, вниманието и паметта на учениците от началното училище
19.Развитие на въображението, мисленето, чувствата и волята на учениците от началното училище

ПУБЕРТЕТНА ВЪЗРАСТ

20. Характеристика на учениците от пубертетната възраст. Физическо развитие
21.Развитие на потребностите, интересите, убежденията и характера на учениците от пубертетната възраст
22.Развитие на паметта, вниманието и мисленето на учениците от пубертетната възраст
23.Развитие на въображението, на чувствата и волята на учениците от пубертетната възраст

РАННО ЮНОШЕСТВО

24.Анатомо- физиологични особености на юношите и девойките. Обществено положение
25.Развитие на потребностите, интересите, убежденията и идеалите на юношите и девойките
26.Развитие на психическите процеси в юношеска възраст

Литература

Въведение

Научно- техническият и социалният прогрес са дело на човека и зависят от неговите знания, опит и развитие. Цялата история на материалната и на духовната култура потвърждава това. Развивал се е човекът – развивала се е и тя. Нейните постижения са били нови предизвикателства към творците на ценности и база за интелектуалното им извисяване. Тази добре осъзната зависимост днес се оползотворява целенасочено. Растящите потребности на човечеството се свързват с все по-големи грижи за повишаване възможностите на личността за производителност и творчество, а постиженията откриват нови хоризонти и перспективи за техния разцвет. Сега и в бъдещн тези народи и обединения от нации ще доминират в света, ще умножават своето благоденствие и ускорено ще напредват, които притежават богат потенциал от високо развити личности. Затова по настоящем щедрото влагане на средства за осъществяването на тази цел с основание се приема за най- добра инвестиция. Някои правителства търсят решаването на проблема чрез закупуване на доказали се в различни области творци, а други – чрез формиране на потребни талантливи кадри. Кой от тях е по- надежден времето ще покаже, но ако се приеме истината, че високите дървета са сред големите гори, то общото повишаване на интелектуалния потенциал на нацията е гаранция за излъчването на ярки дарования. Очевидно никак не е случайно, че многовековната висока култура на нашия народ и формиралата се пословична ученолюбивост са непресъхващ извор на хора способни за иновации, за значими открития, което е всеобщо признато в света. От това престижно наше завоевание нямаме право да отстъпваме в интерес на собственото ни бъдеще и на света. Ето защо наложително е да оползотворяваме факторите и условията, които благоприятстват за подържане на водещите позиции, за настъпателно по- нататъшно издигане на духовните сили и способности на всеки и всички у нас, за продължаване на светлата българска традиция. Естествено, при съвременното развитие на научните познания не е възможно да се достигат върхове в опита и развитието на личността, без тя да се обогатява с постиженията. Те се отнасят и до майсторството за психическото развитие на младите поколения. Тези, които се посвещават на благородната и изключително отговорната обществена мисия да водят младите в тяхното развитие до равнището на потребностите и възможностите на епохата, имат патриотичния дълг да обогатяват своята психологическа култура. Това са не само младежите и девойките, които професионално се подготвят за възприемани и успешни взаимодействия между човек- човек, но и всички родители, които със своето поведение и дейност дават началния тласък за доброто или неблагоприятно развитие на своите деца. По тази причина придобиването на психологически познания и опит се утвърждава като приоритетен социален дълг на всеки член на обществото. Това е основание, макар и в по- кратко изложение, да спра вниманието на читателя върху някои съществени психологически знания за развитието на личността и за особеностите й в различни възрастови периоди на детството.
Чрез началните знания по психология на развитието и по възрастова психология бих желал да допринеса за осмисляне на тяхното значение, за пораждане на интерес и на мотивация за допълването и задълбочаването им с помощта на многобройната и съдържателна литература.

УСЛОВИЯ И ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕТО

Всичко в приодата и в обществото се измения и развива под влияние на определени условия и фактори. Същото се отнася и за изграждането на личността на човека. Колкото повече са условията и факторите чийто благоприятни или неблагоприятни отражения върху физическите и психическите процеси, свойства и състояния на личността се познават, и разумно едни се избягват, а други оползотворяват, толкова по- плодотворни ще бъдат резултатите в мечтаното отглеждане на здрави, умни и проспириращи млади хора. Нека избирателно разгледаме някои от основополагащите обстоятелства, които обуславят съвременни измерения на психическите възможности на личността.

1. Роля на социалното онаследяване

Добре известно е, че човешкото дете след раждането е най-безпомощно в сравнение с новородените на другите живи същества. Освен това. най- продължително е и неговото детство, най- дълго е времето през което то се подготвя за изпълняване на функциите си в живота . Възниква въпросът как да се обяснят тези колосални различия ?
В приодата закономерностите са водещи. Те са свойствени на големите и малките неща, които я съставляват, на живото и неживото, на видимото и невидимото, на отделностите и системите. В тях е отговорът и на въпроса защо са толкова различни детствата на човека и на останалия жив свят, който населява планетата Земя.
В ранните периоди на еволюцията природните дадености, в които се е осъществявал животът, са гарантирали векове наред съществуването на обособяващите се видове жив свят при възпроизвеждането на ограничен брой начини на взаимодействия с околната среда. Усвояването и повторенията им от много поколения без съществени изменения и обогатявания , позволили те да се закрепят в биологическата природа на животните и да започнат да се предават на следващите популации чрез биологическо онаследяване. Така всички животни се раждат с определена съвкупност от целесъобразни, усъвършенствани и изпитани във времето форми на поведение, които сработват веднага или наскоро след раждането и им гарантират жизнено обосновани взаимодействия със средата ( патето плува, изолирано отгледаните птички строят своите гнезда както себеподобните и т.н.). Тези биологически онаследявани и спонтанно проявващи се активности, наречени инстинкти, правят новите поколения още от първите дни и седмици все по-действени и сигурни в новата действителност, съкръщават пътя до зрялото им участие в живота.
Постепенно хранителните ресурси в дадени местности започват да недостигат. Размножаващите се видове животни водят до пренаселеност на заетите територии. Появява се необходимост от търсене на нови пространства, от изминаване на все по-големи разстояния. Смяната на обстановката означава срещи с много неизвестни. В борбата за съществуване оцеляват тези видове животни, които са в състояние да се пригодят към новата действителност. Тя изисква и налага непознати преди форми на поведение, а с това - иизменения в анатомичния стореж и във физиологичните функции, обуславя появяването на по- съвършенни и по- функционални обитатели на средата. Динамичните изменения на обстановката при придвижванията правят инстинктите непригодни за постигане на жизнено потребното. Тяхната стереотипност влиза в противоречия с обективно потребните начини на постъпване и вместо полза, много пъти вредят на животните, застрашават съществуването им. В изменящите се обстоятелства не може да се осъществява един начин на ловуване, на избягване опасности, на скриване и др. Потребни са многообразие от подходи. Техните все по- чести изменения, допълвания ,корегирания не създават условия за закрепване в биологическата природа на

животните ( няма еднотипна повтаряемост ), пък и значителното им увеличаване започва да надхрля капацитета на биологическата памет.
Необходимостта от осигуряващи живота форми на поведение слага началото на усвояване и автоматизиране на успешни начини на постъпване придобивани в индивидуалния живот, каквито са навиците. Например кучето привиква към своя стопанин, към времето през деня и съда, в който му се дава храна, към пригоденото му място за нощуване и др. При наложили се изменения в начина му на живот се променят и навиците. Това се отнася еднакво за домашните и за много от дивите животни, които по силата на обективно налагащия ход на еволюцията са отишли по- напред в нея.
Колкото и полезни да са навиците, те не са приложими във всички условия. Нещо повече. Прибягването до тях може да причини лоша услуга на животното. Кучето, привикнало да получава храна наготово, би загинало, когато се прекрати тази възможност, ако не развие у себе си способност да схваща различията в постоянно изменящите се ситуации в живота му и в съответствие с тях да предприема, непознати преди, успешни начини на постъпване. За разлика от кокошката например, която подгонена прибягва до навика да се спасява чрез хаотични бягания и скачания срещу препятствия за откриване на пролука, кучето съотнася нужното му с условията, разбира обстановката и предприема целенасочени действия за избягване на застрашаващото го. Това поведение отличаващо се с разумност, с многовариянтни начини на постъпване в зависимост от обективните изисквания, се основава на на нова много по-висока степен на психическо развитие , какъвто е интелектът. И той, както и навиците, се придобива в индивидуалния живот от обитатели на природата, чието съществуване е най- сложно, с най- много предизвикателства и неизвестни в околната среда. Това са бозаиниците и сред тях на първо място човекоподобните маймуни. Тук се стеснява биологически онаследяваното и се увеличава делът на придобиваното в индивидуалния живот чрез учене от по-възрастните и чрез личен опит т. е. появява се ново, прижизнено, социално по своя характер онаследяване, а с него и психическо развитие. Придобиването им изисква повече време, с което се удължава детството, отиването от начална фаза на ограничени, първични, бедни взаимодействия със средата към постепенното им обогатяване и усъвършенстване. То се постига при нарастващите грижи и помощ на възрастните.
Краткият преглед на възхода на живия свят ни улеснява да разберем защо детето на човека, който е на върха на еволюционната стълбица и битието му е най- променливо, най- вариативно почти във всеки момент е най- безпомощно при раждането и защо детството му е най – дълго. Това е така защото то се нуждае от най- голямо по обем и богато по съдържание социално онаследяване , от високо психическо развитие, за да се вгражда пълноценно в живота на обществото и да дава свой принос за увеличаване на материалната и духовната му култура.
Че детето на човека идва на този свят без необходимото му в най- голяма степен за о