Лекции по Психопатология

Тема 1:Психопатологията като наука,предмет и задачи
Психопатологията е наука за същността, за закономерностите на възникване на психичните разстройства. Тя възниква като клон на медицинските науки и по- конкретно на психиатрията.
В първите изследвания на психичните разстройства се прилага общата концепция за болестта. Тя предполага търсене на верига от причини. Болестта на психиката, на духа, през Х1Х в. категорично се обявява за болест на мозъка. Психичните разстройства се разглеждат главно като соматични по произход. Тази теория се разгръща в школата на немския психиатър Емил Крепелин. В началото на ХХ в. В рамките на психоанализата се предлага нов модел на психичната болест. Зигмунд Фройд счита, че психичното разстройство следва да се обяснява с централен дефицит, локализиран в индивида, но който е в психичната сфера, а не в биологичната. Така в допълнение към вече известните вируси, бактерии и инфекции на мозъка психоанализата добавя още една причина за психичните болести, а именно несъзнателния и непреработен конфликт в психиката.
В началото на ХХ в. към много от психиатричните клиники се създават първите психологически лаборатории, които въвеждат експерименталния опит в научнотеоретическите изследвания на психичните разстройства. Появява се ново разбиране, което потвърждава, че отклонението в поведенческата и емоционалната сфера може да е следствие и от неблагоприятни условия на средата. Анализът на психичните разстройства започва да се провежда от позицията на постиженията на общата психология. В съответствие с това се разработват нови терапевтични методи, насочени към промяна в процесите на когнитивна преработка и саморегулация на поведението.
През 70-те години на ХХ в. се появяват алтернативни на психиатрията виждания за същността на психичните разстройства. Те се предлагат главно от социалните науки, като се наблюдава радикално отдръпване от понятието „психична болест". Според т.нар. „лейбълинг теории" поставянето на етикет „душевно болен" в много случаи провокира възникване на истинско психично разстройство. Приема се, че индивидът усвоява натрапената роля на болен и се държи в съответствие с нея. Подобно е и отношението на най-близката социална среда към него.
Психиатрите, които поддържат това виждане, считат, че определянето на индивида като психично болен не е описание на наблюдавано поведение, а приписване на конкретна диагноза. Така много от известните психиатри по това време считат, че шизофренията не е болест, тъй като за нея няма достатъчно адекватни доказателства. Неадекватното поведение при шизофрения се обяснява с последствия от нарушена социализация в семейството, в близкото обкръжение. Подобни възгледи се споделят от представителите на научното направление антипсихиатрия.

В съвременната психопатология моделът за болестта все повече се изоставя и се утвърждава биопсихосоциален модел на изследване на психичните разстройства. Отчитат се влиянията както на биологичните фактори, така и на психичните и социалните причини за появата и разгръщането на психичното разстройство. Моделът за психичното разстройство в психиатрията все повече се доближава до моделите за психично функциониране в норма и патология от психологията. В центъра на вниманието са главно етиологията и условията за възникване на психичните разстройства и тяхната класификация. Проучват се механизмите и закономерностите в деструктурирането на човешката психика, проучват се закономерностите в протичането на психическата дизонтогенеза.
Традиционно в психопатологията се дефинират два главни раздела: обща и специална психопатология. В общата се разглеждат въпроси, свързани с разстройствата на отделни психични процеси. В специалната обект на изследване са по-сложните психични разстройства, които се проявяват в повечето случаи като психични болести чрез комплекс от специфични психопатологични синдроми. Тук се включват проблеми, свързани с психични заболявания като епилепсия, шизофрения и т.н.

Тема 2:Изследователски методи в психологията
Клиничната оценка е сборът от информация за пациента,отнасящата се до цялостната му личност.Тя се използва за да установи защо човек проявява не нормално поведение и как може да му се помогне да преодолее проблемите си.Така терапевтът адекватно оценява състоянието на пациента и може да констатира дали има ефект терапията и при необходимост да я промени.Многобройните методи и средства за оценка за пациента могат да се разделят в 3 категории:клинично интервю(беседа),тестове и наблюдение.Всички методи използвани в психопатологията следва да бъдат стандартизирани,надеждни и валидни.
Стандартизацията на методите е процес при който тестовете се провеждат в големи групи от хора и резултатите от тях служат за общи норми и стандарти.
Надежността на метода е критерии за неговото качество и отразява степента на точност.
Валидността отразява качеството на клиничната оценка.В психопатологията се използват понятията прогностична и съвпадаща валидност.
Прогностичната валидност е възможността на използвания метод да даде прогноза за бъдещето поведение на изследвания.
Съвпадащата валидност е съотношение на резултатите от един метод с резултатите от друг метод.
Клиничното интервю(беседа) е общуване между пациент и терапевт,без присъствие на посредници.По форма интервютата биват:неформални,формализирани,изследващи психическите състояния.
Клиничните тестове са методи за получаване на информация,за някой психични състояния на човека,който дават основание за подробни изводи в психиката на човека както в норма така и в патология.
За психопатологията от значение за 10 клинични скали.
1.Хипохондрия- високите стойностти са свързани с такива черти на характера като ригидност,неотстъпчивост,мудност при осъществяване на определени дейностти.
2.Депресия-Определя степента на подтиснатост на настроението или психомоторния дискомфорт.Високите степени отразяват скромност,лична неудовлетвореност,склонност към печал и избягване на комфликти.Ниските стойности за указател за жизненост,решителност,властност и лесно пораждаща се агресивност.
3.Хистерия-Високите стойностти са свързани с инфантилност в мислите,емоциите поведението-лесна раздразнителност,системни битови и трудови комфликти.
4.Психопатия-Отразява степента на социална адаптация.Високите стойности отразяват вътрешната дисхармония на човека,комфликтност,ниска степен на обучаемост.
5.Скала на интересите-Резултатите в тази скала са диференцирани по пол.Мъжественост-женственост.Високите степени при мъжете отразяват чувствителност.Жени с ниска степен на скалата са чувствителни,скромни,женствени.
6.Параноя-Отразява степента на подозрителност,склонност на налудни идеи.Високите степени предполагат жестокост,ригидност(забавяне) на мисленето и поведението.
7.Психастения-Скалата е висока когато са на лице общо психично напрежение,тревожност натрпчиви мисли.
8.Шизофрения-Високите степени са показание за неадекватност на възприятието и мисленето,намалена адаптация.
9.Хипомания-Отразява степента на черти като:общителност,самоувереност,склонност към риск,подтиснатост.
10.Социална интроверсия.Отразява степента на социалните контакти и е показателна за личностни черти като скромност,динамика на психичната дейност.
Освен интервю и тестове за оценка на пациентите се използват и клинични наблюдения,те се разделят на 3 групи:естествено наблюдение,формализирано наблюдение,самонаблюдение.
При естественото наблюдение терапевтър събира информация за пациента в ежедневна и непредудена обстановка.
При формализираното наблюдение пациента се наблюдава в официална обстановка-в кабинета на пациента или специално подготвена за целта лаборатория.
Самонаблюдението е метод при който пациента сам наблюдава себе си и съобщава на терапевта за появата на определени симптоми или реакции.
Тема 3:Симптом,сидром и нозологична единица,основна класификация на психичните разстройства
Всяка болест независимо дали е соматична,психична или психосоматична има определена картина,която е съставена от много болестни прояви.Най-малката градивна единица на болестта е симптомът.Симптом е дума с гръцки произход и в превод означава случай.В медицината показва началото на някакво болестно явление.Симптоматиката е дял от медицината,който изучава признаците на настъпващите болезнени разстройства на човека.
Психосоматичните симптоми са еднакви или сходни психични преживявания,който се отличават от нормалните за дадени хора.Психосоматичният симптом е не нормален или болезнен.
Всеки отделен симптом може да се срещне и при нормален и здрав човек при особени обстоятелства:умора,алкохолно опиянение,самота,отчужденост.
Симптомите стават признак на психично разстройство едва тогава когато се проявяват с определена интензивност честота и продължителност и тогава когато у човека предизвикат страдание,тревога,напрежение.Симптомът е най-малката градивна единица на психичната болест.Той е знак за нарушени психични функции..Симптомите имат динамичен характер. Те възникват много преди да бъде осъзнато болестното разстройство като определят т.н.пред болезнени психични състояния.
Симптомите се деференцират на позитивни и негативни.Позитивни са тези,който са свързани с усилването на психичните функции,засилени фантазии,водещи до халюцинации и налудни идеи.
Негативни са тези,който се свързват със спад на интелектуалната и емоционалната активност,промяна на личността отслабване на паметта.
Симптомите биват субективни и обективни.
Субективни са симптомите определени от самите психично разстроени хора.Някой от тези симптоми са тягостни и мъчителни.Но има и разстройства съпроводени с положителни емоции,който се преживяват като удоволствие.
Обективни-те се установяват чрез клинично изследване на пациента.
В зависимост от характера на болестта симптомите се разделят на соматични,неврологични и психични.Соматични са кашлица повишена температура,кръвно налягане промяна в пулса.Психични симптоми са нервност,безсъние,неувереност,страх,илюзии.
Синдромът е понятие от гръцки език и има две значения,в медицината и психопатологията означава група от симптоми,който са характерни за определено болестно разстройство.При психичните разстройства симптомите възникват при определени типични съчетания,който се наричат комплекс от симптоми.Закономерното свързване на симптомите в определени комплекси се нарича синдром.В психопатологията се използва и понятието водещ симптом,като се има в предвид онзи който определя характера на синдрома.
Въз основа на обективното съществуване на болестният процес е изгредена теоретична основа на понятието Нозологична единица.
Синдромът на разстроената афективност включва следните симптоми-безпомощност,отслабване на емоциите,подтиснатост,отчаяние.
Синдромът Разтройство на мисленето вкючва