Лекции по Социална психология

Конспект по социална психология

1. Предмет на социалнтата психология. Характеристики и структура на социалните групи
2. Общуване. Същност на процеса
3. Социална перцепция
4. Комуникация
5. Интеракция
6. Символен интеракционизъм
7. Теория на Вигоцки
8. Особености на невербалното общуване
9. Вербално общуване – същност и форми на психичното влияние
10. Влияние чрез невербални сигнали. Чрез думите код, емоции, нагласи във вербалното общуване

1. Предмет на социалнтата психология. Характеристики и структура на социалните групи

Направление за груповата динамика. Създадено от Курт Левин – създава структурата на групата. Според него социалната група е човешко обединение, като участниците в него са обвързани от процеси протичащи между приемане и харесване и емоционално единство. Ако няма такива обединяващи процеси, няма групи, а има инцидентно множество.
Структура:
1. Във всяка група винаги има лидер. Той е силната личност, която умее в недостиг на време или на информация да взима решение. При това лидерът умее да налага своите решения върху другите. Той е личността, която е харесвана от другите и затова е възможно те да изграждат имитация на лидера. Лидерът контролира създаването на груповите правила и норми и тяхното спазване.
2. Позитивисти – участващи, които харесват лидера, приемат неговите правила и норми и оценяват своето участие в групата като желано и престижно. Затова те спазват правилата и осмислят своето развитие в границите на тази група.
3. В границите на една група може да съществува аутсайдер. Курт Левин – той е друга силна личност в групата, която търси изява, но тъй като позицията на лидера вече е заета, аутсайдера избира като своя изява критиката към личността на лидера и неговите решения. Аутсайдера сам избира да бъде в границите на тази група, усчастието му в групата според него е желано, но формата на изява е критиката, а не отрицанието.
4. Негативистите – неустойчива подгрупа, малък брой участници, хора, които в някакъв момент изказват съмнение от решенията на лидера и с това се доближават до позицията на аутсайдера.
Най-общо е изградена класификация „според причината за възникване на групата”, ако тази причина е външна спрямо участниците говорим за формална група. Обикновено там се развива процеса на „приемане”. Ако причината за възникване на групата е свързана с оценка на престижност, емоционална привлекателност и в групата започват да протичат процеси на емоционална обвързаност това е неформална причина –> групата е неформална. Като следствие във формалната група съществува формален лидер, а в неформалната – неформален лидер. Ако искаме да въздействаме в определена посока в някаква група трябва да определим лидера, да го изведем извън границите на групата и да постигнем в него убеждение, че въвежданата от нас промяна е добре желана. След това лидерът въвежда в групата нашето желание.
2. Общуване. Същност на процеса

Процесът общуване има 3 нива:
а) социална перцепция (възприемане)
б) комуникация
в) интеракция

3. Социална перцепция

При първоначалната среща се осъществява социална перцепция, т.е. възприемаме невербалните характеристики на другите и оттук градим оценка за по-нататъшното общуване или отказ от общуване. Невербалното поведение се изгражда от жестове, мимики, позиция на тялото и всички елементи на външния вид. Невебалният сигнал в човешката среда най-напред се оценява в предсъзнателно ниво. Невербалното поведение, тъй като при човек не е основно средство за разбиране, съдържа неяснота, => при значимо общуване за нас, трябва да се подготвяме внимателно, като предварително опознаваме и изучим своите невербални сигнали и след това, като ги оценим спрямо желаната ситуация. Особено важно е, ако сме в професионална среда. Определяме кои могат да създадат бариери и започваме да ги променяме. Социалните умения за общуване включват както познания за себе си, така и познание за невербалното поведение на другите и възможността за по-бързо осмисляне на отделни елементи.
Харизма – излъчване на доброжелателност и желание за сътрудничество.

4. Комуникация

Комуникацията е следващото ниво на общуване след социалната перцепция, при което се оказва въздействие върху другия участник/-ци в общуването. В комуникационния акт адресантът формулира и подготвя послание, но не изгражда собствени очаквания за това как неговото послание ще бъде прието и какви реакции ще предизвика у адресата/
тите.

5. Интеракция

Интеракцията е най-съвършеното ниво на общуване, при което се осъществява взаимодействие, защото адресантът заедно със създаването на посланието към другите формулира своите очаквания какъв ще бъде евентуалнят отговор. Това означава, че адресантът изгражда прогноза за възможни промени, които ще настъпят у адресата като следствие от отправеното послание. При това адресантът в очакване на промените сам започва да се изменя, за да ги посрешне. Следователно интеракцията осигурява условия за развитие на участниците в процеса „общуване”, защото те се намират в постоянно взаимодействие.

6. Символен интеракционизъм

Джодрж Мийд развива своята концепция, която се нарича още „социален бихейвиоризъм” като се опитва да насочи вниманието на психолозите към участие на личността в социалното взаимодействие. Той твърди, че познанието на Аза за себе си се изгражда в ситуацията на социално взаимодействие и невъзможност без познание за другите. Според Мийд всяко социално взаимодействие е основано на речта. Първоизточник на човешкото поведение обаче са жестовете (това са действия, които са загубии първоначалното си значение в границите на дейносст, но са съхранили сигналната характеристика). Невербалните елементи представляват подготовка за въвеждане на участниците в общуването. Те осмислят жестовете на другите, в зависимост от конкретна ситуация и в зависимост от отношението на жестовете към съвместния акт. Така адресантът и адресатът изграждат общо значение на жестовете и това е достатъчно за кодиране на съвместната им дейност. Именно Мийд използва понятието „Аз”/ „собственото аз” с идеята да анализира идеята за обшуване. Той казва, че езикът съдържа жестовете със символно значение, обозначено чрез вербален знак и затова той осигурява яснота и точност при общуването. Езикът е обективно явление на взаимодействие в границите на групите и затова Мийд казва, че от всички жестове най-голямо значение имат вокалните -> те са разбираеми за всички участници. Звуковият знак е лесно възпрозведим -> обучението протича достатъчно бързо и точно и е достъпен за подражание -> възможно е изграждането дори на условни рефлекси с участието на думата. Това означава, че се извършва едно и също действие от всеки в групата. Когато вокалният акт се превърне в символ той поражда едно и също състояние у всички участници в общуването. Това общо съдържание позволява на адресанта, когато формулира своето послание към адресата, да се постави в позицията на друга и да предвиди резултатите към своя вокален жест към другите. От една страна този двояк процес е в основата на развиващото общуване, т.е. именно този процес позволява на детето да опознава заобикалящата го среда и да развива социални умения. От друга страна този процес ... социума.
И Мийд и Виготски, независимо един от друг, разглеждат детската ролева игра като изключително важна дейност за опознаване на социума. В игрите си детето изпълнява роли, които наблюдава в света на възрастните. В игрите си то имитира поведението, което наблюдава в общуването си с другите. Така то осъзнава същността на ролите, свиква със спазването на определени правила и норми и развива умения да усвоява символното съдържание на собствените жестове и тези на другите. В границите на играта детето е едновременно активен субект и социален обект. Именно активността на Аза осигурява усъвършенстване и развитие като Мийд въвежда понятието „социален контрол” – контрол и върху собствените действия и върху тези на другите. Развитието достига до символно регулирана активност. Мийд обозначава обществено признатите норми, правила, ценности с понятието „общественият друг”.
В символния интеракционизъм има две школи в Чикаго и Айова. В Чикагската школа автор е Блумър -> символното съдържание на вербалните жестове изгражда разбираем код между участниците в общуването. А интерпретацията на действията, вокалните жестове е средството за осъществяване на интеракцията. Ако се стремим към изграждане на перспективна развиваща интеракция трябва да се стремим към усъвършенстване на уменията за тълкуване на символното съдържание. Това става чрез знания за словото и чрез знания за света на другите. Като следствие е възможно задълбочаване на знанието за себе си. Съзнателният живот на човек се изразява чрез изграждане на символи, на значение за обекти от околния свят, с които човек взаимодейства и изгражда значения за себе си. Колкото по-обширен е опитът и знанията, толкова по-разнообразни са значенията.

7. Теория на Виготски

Виготски изгражда своята културно-историческа теория от една страна, за да покаже как психичните процеси прерастват във висши процеси, а от друга страна за да обоснове основен методологически принцип, за развитието на човека. Този принцип се нарича културно-исторически. По-късно формулира и културноисторическия подход при изучаване на човешкото съзнание. Това означава, че индивидуалното развитие, освен общите повтарящи се характеристики, носи особености, породени от конкретно време и конкретна културна ситуация, в която се развива индивидът. За Виготски общуването се изразява в интеракцията, т.е. във взаимодействието. Той казва, че когато адресатът създава своето послание към другите изготвя и своите прогнози за очаквнаните промени. Когато адресатът променя и себе си, според Вигоцки, протича градивния процес на взаимодействие, осигуряващ развитие на всички участници в процеса на общуване.
За личностното общуване огромна роля има речта, словото, думата, защото според него, думата придобива смисъла на знак, разпознаваем в процеса на общуване и така осигурява точното, бързото въздействие. Всяка дума има смисъл и съдържание, но има и форма. Възможно е да се променя нейното съдържание.
Детето разбира социалните умения още от най-ранна възраст. В началото това е умението да се въздейства чрез емоционална реакция, но много по-скоро то прави избор към кого да насочи реакцията си, за да получи каквото иска. Постепенно то все по-активно опознава и заобикалящия го свят и това винаги става с посредничеството на близките възрастни. Детето приема близкия възрастен като еталон за подражание. В детските ролеви игри детето проиграва наблюдаваното в света на възрастните, като заема едновременно няколко роли и в същото време остава само себе си. Така то се научава да опознава света на възрастните и да взаимодейства в него, а от друга страна да осмисля себе си като еднакво, но и различно от другите. Това е начин за