Лекции по Социална психология

Лекции
по
СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

Доц. Д-р Красимира Йонкова

Съдържание

1. Понятие за предмета 2
2. Вариативност на дефинициите 2
Същност и тенденции в проявленията на социално-психологичните феноме…………………………………………………………………………. 2
Многообразие 2
Тенденции в проявленията. 2
Същност и дефиниране. 2
Прецизиране на понятията срещани в определенията 2
Психологически механизми за осъществяване на социализацията 2
Дефиниране и акценти в определението 2
Сфери на социалния живот. 2
Механизми и етапи на социалната адаптация като процес. 2
Същност 2
Видове 2
Модели за обяснение на агресията 2
Социално-психологичен дискурс на общуването 2
Атрибутивно присъствие в живота 2
Условия, потребности и мотиви на общуването 2
Форми на общуването 2
Перцептивни измерения на общуването 2
Понятие за социална перцепция 2
Психологични механизми на перцептивния аспект в общуването. 2
Ефекти на междуличностната перцепция 2

Въведение в проблемното поле
1. Понятие за предмета
Екзистенциалният човешки стремеж „Познай себе си” е притежание на личността по отношение на нея самата, но и другите себеподобни. Всеки се опитва по някакъв начин да си обясни поведението на другите, за да разбере какво се крие зад техните постъпки; защо хората не реагират по еднакъв начин в сходни ситуации; как може да се окаже съпротива на противопоставящите се; защо някои взаимоотношения са дълготрайни и дълбоки, а другите краткотрайни и повърхностни; какво кара хората да се обичат до жертвоготовност и да се мразят до цинизъм – това са въпроси, отнасящи се до живота на всички, когато хората сравняват действията си не просто като индивиди, а като членове на определени групи те вече се приближават до работата на социалните психолози. Последните се стремят да сведат многообразието от човешки действия до по-ограничен брой варианти, от които да изхождат при обясненията на поведението.
Социалната психология се занимава с индивидуалното поведение, мисловните и емоционално-чувствени процеси като използва обкръжението на индивида. Тя заема много специфично място в системата на научното познание, защото е междинна интегративна наука. Има двойствен характер, който се изгражда от пресечната точка в проблемните полета на минимум две други науки. Точно тази двойственост създава много затруднения както в определянето на предмета, така и в очертаването на задачите. Много дискусии в тази сфера не водят до формулирането на еднозначна дефиниция, но са полезни, защото:
Чрез тях се признава комплексния характер на предмета;
Водят до дефиниране, макар и описателно, на конкретни проблеми и задачи;
Очертават по-ясно нерешените въпроси.

2. Вариативност на дефинициите
Една от най-точните дефиниции се свежда до утвърждаването, че щом фактическото, очакваното или въображаемото поведение (присъствие) на другия влияе върху мислите, чувствата и действията на индивида то социалната психология трябва да установи как точно влияе това присъствие (Гордън Олпорт).
Руското направление дефинира спецификата на предмета като изучване на т.нар. закономерности в поведението и дейността на хората, обуславяни от включването им в различни социални групи, а също и характеристиките на тези групи.
Американското направление утвърждава за основен предмет изучването на наблюдаемото човешко поведение, изхождайки от предпоставката, че човек трябва да притежава минимум знания за себе си, другите и света, за да може успешно да решава въпросите от ежедневието си.
Все по-разпространено е виждането за централен предмет на социалната психология да се приема общуването. То поражда феномени като: възприемане и разбиране между хората, подражание, внушение и убеждение, лидерство и аутсайдерство, сплотеност и конфликтност, широка гама от настроения, мнения, впечатления и нагласи. Социалната психология го изучава в ролята му на сложен полифункционален феномен на поне 3 равнища – междуличностно (интерперсонално), институционално-личностно и официално формализирано (делово).

Същност и тенденции в проявленията на социално-психологичните феномени

Многообразие
В параметрите на човешкото общуване могат да бъдат следните основни социално-психологически явления:
Социализация
Адаптация
Конформизъм
Агресия
Конфликти
Социални групи (формални/неформални групи; група - членовете трябва да са идентифицируеми. Социално-психологичен климат – всяка група има душа).
Социални роли (всички проекции на Аз-а)
Социални нагласи (атитюд, установка)
Предразсъдъци и дискриминационно поведение
Слухово поведение и слухове
Социални дейности
Образци и норми на поведение (еталони)
Емоционална интелигентност
Социална компетентност
Психологично благополучие
Доверие

Спецификата на тези явления следва да се разбира като степен на социална детерминираност (предопределен, обусловен) на процесите и взаимоотношенията, осъществявани на различни равнища като непрекъснат дебат между човека и ситуацията.
При анализът им е нужно да се избягва както излишната психологизация, така и грубата социологизация – подходи, които тушират тяхната същност. Като предмет на осмисляне те са изключително многостранни и се проявяват с различна степен на сложност. Въпреки многообразието явленията могат да се обединят като проявления в 3 големи групи:
Явления, свързани с груповия живот и дейности: цели, организационна структура, динамика на групите, особености на оценъчните съждение, процеси на лидерство и аутсайдерство, лостове за стимулиране и налагане на подчинение.
С тази проблематика се занимават психологията на малките групи и груповата динамика.
Явления, свързани с личността и нейните диспозиции (насоченост): същност и структура на личността, равнища на взаимоотношенията, посока на ценностните ориентации, периметър на социалните роли, механизми за възприемане и разбиране между хората, стратегии за разрешаване на проблеми или конфликти.
С тази проблематика се занимават социалната психология на личността и конфликтологията.
Явления, свързани с масовите процеси: социално-психологични особености на масата и тълпата, национални особености на нравите, традициите и ритуалите, поведение в екстремални или панически ситуации, механизми на подражание, внушение и психологична „зараза”.
С тази проблематика се занимават психология на масовото поведение и народопсихологията. Въпреки многообразието основният източник за тяхното възникване е един и същ – сферите на човешкото общуване.
Тенденции в проявленията.
Една от основните задачи на социалната психология е да разкрива устойчивостта, известната повторяемост на явленията на равнище личност, малка и голяма група, общност, маса, тълпа. Разкриването на тези връзки дава основание за извеждането на някои тенденции, които психологическата наука приема за общовалидни в общи случаи (по правило).
Внушението
Като социално психологически механизъм е широко разпространено в обществения живот. Установено е, че степента на внушаемост нараства правопропорционално в зависимост от броя на членовете от дадено мнозинство от хора. Счита се, че степента на внушаемост у жените е по-висока, отколкото при мъжете. А степента на внушаемост у подрастващите е по-висока отколкото в зрелите индивиди.
Конформизъм
Като социалнопсихологически феномен е широко разпространен в груповите взаимодействия на всички равнища. Явлението отразява промяната в мнението и поведението на отделния индивид под натиска на групата. Проявленията му зависят от възрастта, професионалния бранш, броя членове в групата и експертността на включените в нея членове.
Възприемането и разбирането между хората
зависи от възрастта, пола, професионалния бранш, образователното равнище и насочеността на интересите. Във всяка ситуация на комуникативно взаимодействие действат множество психологични механизми и ефекти, от които зависи ефективността на перцептивния процес.
Динамиката на общественото мнение и настроение, тяхната гъвкавост, изразителност показват устойчив характер.
На разбирането между хората се отразяват някои характеристики на личността от общо психологичен порядък. Тук от особено значение е темперамента.
Всички психични процеси, свойства и състояния на личността търпят изменения в зависимост от това дали човек живее и работи изолиран или си взаимодейства с другите в условията на различни групи.

Социализация
Същност и дефиниране.
Това е процес на превръщане на човека в просоциален член на обществото му, приемане на неговите ценности, норми, култура, овладяване на речта и необходимите социални умения, спазване на правила и упражняване на права и задължение в разнообразни социални взаимодействия. Несоциализирани хора няма. Антисоциалното поведение е резултат от дефицитите в хода на социализацията. Във връзка с времетраенето на процеса съществуват две противоположни становища. Според едното тя приключва в края на детството, а според другото протича през целия живот. Всяко общество планира и осъществява социализацията на членовете си чрез социалните си институции (семейство, училище, църква, медийно пространство, политическа и икономическа организация). Процесът е исторически и културно обусловен. В съвременните условия той показва редица специфики главно в две посоки:
Критериите за социално зрялост се усложняват
Променят се по структура и характер самите социализиращи фактори. В социалната психология липсва еднозначно дефиниране на феномена. Лансират се множество определения със следните основни акценти:
Процес на усвояване на социален опит от страна на индивида
Процес на интегриране на индивида в обществото чрез усвояване на неговите норми и умения за социално взаимодействие
Процес на приспособяване към условията на обкръжението
Процес на научаване на роли и статуси за участие в социални институции
Процес, чрез който културата на дадено общество интернализира (правя нещо чуждо свое) от неговите членове.
Прецизиране на понятията срещани в определенията
Социални процеси – механизми на взаимодействие, отнасящи се до промяната, динамични аспект в общуването
Социални норми – споделяне очаквания на обществото относно поведението на членовете му
Универсални норми, наричат се още общочовешки и са задължителни форми на поведение за всички членове на обществото
Социални ценности – различават се от нормите по това, че са споделяни стандарти на желателност
Социален статус – място на индивида в етажите на социалната йерархия. Тясно свързан с понятието престиж, имидж. Всеки социален статус се съпровожда от система от правила, права и задължения. Привеждането им в действие води до упражняването на съответната социална роля
Интеграция – координиране и обединяване на несъответстващи по между си елементи в едно цяло.
Психологически механизми за осъществяване на социализацията
Подражание – чрез него външния опит става притежание на личността посредством копиране
Идентификация – осъществява се уподобяване с някого или нещо поради привлекателност на модела
Инициация – посвещаване в нещо, преход от един социален статус към друг. Често извършван чрез ритуал.
Убеждение – усвояване на социален опит по рационален път
Внушение – усвояване на социален опит по ирационален път.
Наставление – инструкция за действие и поведение. Доказано е, че по-голямата част от поведението на зрелия индивид се осъществява под давлението (натиск) на наставления.

Социална адаптация
Дефиниране и акценти в определението
Адаптация – „adapto” – приспособявам се, уравновесявам се.
Отразява приспособяването на строежа и функциите на организма към обкръжението. Процесите, които съпътстват адаптацията засягат всички равнища на личностното съществуване – от биологичната молекулярна регулация до психологичната организация на поведението => адаптацията е фундаментален феномен и обект на изучаване от почти всички науки в дискурса на психологията, фокусът е върху взаимодействието „човек – среда”, а разработваното понятие е социална адаптация.
Има няколко акцента в определенията:
Процес на активно приспособяване на индивида към нови условия на средата, но и резултат от този процес.
Механизъм за сближаване на личните цели с груповите чрез усвояване на определени образци на поведение.
Задоволяващо включване в