Лекции по Стара история

ДДРЕВНА ГЪРЦИЯ
МИНОЙСКА ГЪРЦИЯ
2.АХЕЙСКА ГЪРЦИЯ
3.ГЪРЦИМИНОЙСКА ГЪРЦИЯ
2.АХЕЙСКА ГЪРЦИЯ
3.ГЪРЦИЯ ПРЕЗ ХІ-ІХ в. пр. Хр2.АХЕЙСКА ГЪРЦИЯ
3.ГЪРЦИЯ ПРЕЗ ХІ-ІХ в. пр. Хр.
4. ГЪРЦИЯ ПРЕЗ VІІ3.ГЪРЦИЯ ПРЕЗ ХІ-ІХ в. пр. Хр.
4. ГЪРЦИЯ ПРЕЗ VІІІ-VІ в. пр. Хр.
5. СПАРТА ПРЕЗ VІІІ-V
І
в. пр. Хр.
6
.
АТИНА ПРЕЗ VІІ
І
-V
І в4
. ГЪРЦИЯ П
Р
Е
З VІІІ-VІ в. пр. Хр.
5. СПАРТА
ПРЕЗ VІІІ-VІ в
.
пр.

Хр.
6. АТИНА

ПРЕЗ VІІІ-VІ в. пр. Хр.
7. ГРЪКО-
ПЕРСИЙСКИ ВОЙНИ
8. ГЪРЦИ5. СПАРТА

е
ли стени, пав
и
рани планомерни

ул
ици,
а останки
т
е
свидетелстват за различия меж
ду социалното п
о
ложе
н
ие между от
д
елните граждани. подобни свидетел
ства за разпадане на родовообщинн
и
е
лните центров
е
се приписва на

ца
р Ми
нос и най-

в
ероятно се извършва по мирен п
ът. За това сви
д
етел
с
тва изгражда
н
ето на удобна пътна мрежа, липсва
т военни мотиви в изкуството.
е

на обществото
.
п
ро
слой
ка са проф
е
с
ионалните жреци.
държави земята
с
е де
л
и на общинск
а
(принадлежаща на цялото населени
е) и индивидулна- владее се само
о
н
на организаци
я
общината включ
в
а
обед
иненията н
а

родовете, т. нар. фили ( племе
на ) и фратрии
(
бра
т
ства ).Те во
д
ят непрекъснати борби помежду си,
като се обединяват само за защит
а
и
.
я
та се дължи на
с
оц
иалн
и и полити
ч
Използват се също и неголеми м
етални пръчки (

обол
и
), като 6 о
т
тях правят една драхма.
риода също се резвиват колонизаци
я
740-720 г. пр. Хр-Първа Месенска война
650-726 г. пр. Хр-Втора Месенска война

о
понес възникв
а
градът Спарта
(
Л
акед
е

а
рхеологически разкопки през Х
в. пр. Хр. в юг
о
изто
ч
ната част на

Пелопонес възниква градът Спарта
( Лакедемон ).

66. АТИНА ПРЕЗ VІІІ-VІ в. пр. Хр.
ХРОНОЛОГИЯ:
621 г. пр. Хр.-на Драконт се възлага да преразглежда действащите в Атина норми и пр
ХРОНХРОНОЛОГИЯ:
621 г. пр. Хр.-на Драконт се възла621 г. пр. Хр.-на Драконт се възлага да преразглежда действащите в Атина норми и прави
л
а
560 г. пр.
Х
р.-Пизистрат за
г
ра
бва
управление
т
о

509 г. пр. Хр.-начело на Ати
на застава Клис
т
ен.
Атинската ис
т
ория се описва от Аристотел в съч
инението "Атинската полития". Ати
н
т
во на евпатри
д
ите е извествен

ка
то К
илонов мет
е
ж
. той се орг. към кр. на VІІ в
. пр. Хр. от ср
е
дите

на родовата
а
ристокрация и се оглявява от Кило
н. Той се опитва чрез въоръжено в
ъ

7. ГРЪКО-ПЕРСИЙСКИ ВОЙНИ

ХРОНОЛОГИЯ:
525 пр. Хр. -Персия завладява Египет
493пр. Хр.-персийска войска нахлува в тракийското егейско кра
й
брежие
492 пр
.
Хр.- Дарий І и
з
пр
аща
пратеници
д
о
гръцките полиси с искане за п
ълно тяхно подч
и
нени
е
490г. пр. Х
р
. -Персия предприема втори поход
481 г. пр. Хр-създава се общоелин
с
ц
.

пр. Хр. Персия
п
ре
дпри
ема втори
п
о
ход, като флота овладява първо
кикладските ос
т
рови
,
а слид това
-
остров Евбея, откъдето е завладя
на Еритрея. Последва десант на из
т

от войните с
П
ерсия е ускорен
о
то
раз
витие на р
о
б
овладелските отношения. В осно
вата на социалн
о
- ик
о
номическото
б
лагосъстояние на полисите е робов
ладението. Евтината цена на робит
а

и след присти
г
ането на този о
т
ря
д.
Спартанцит
е

започват да подозират началниц
ите на отряда в
ъ
в вр
ъ
зки с илотит
е
, като изгонването им води до про
вал на външната политика на атинс
к
в
ат хора, коит
о
пишат оправдат
е
лн
и ил
и обвините
л
н
и речи.
принадлежи на е
ж
егод
н
о избираните

колегии, които са подчинени на ек
лесията и булето.
о
406 г. пр. Хр-Атина печели битка при Аргинузките острови
405г. пр. Хр- сражение при река Егоспотами, където атинският флот е разбит напълно. Спарта поставя под блокада Атина по суша и море. Така през 404 г. пр.Хр. Атина се пре405г. пр. Хр- сражение при река Егоспотами,
к
ъдето атински
я
т флот е разбит

на
пълн
о. Спарта
п
о
ставя под блокада Атина по суш
а и море. Така
п
рез
4
04 г. пр.Хр.

Атина се предава
половина на V в. пр. Хр. съпернич
е
н
граждански м
и
р, като е въста
н
ов
ена
демокрация
т
а
до известна степен и е обявен
а обща амнистия
.
Спа
р
танците се о
т
казват от намеса във вътрешните р
аботи на полиса.

...............
.
г
ражданският к
о
лектив, може да

на
мери
изход от
с
ъ
здаденото положение. Така се п
оявява т. нар.
к
ъсна

тирания, коя
т
о е нетрайна.
ването на властта наемниците прев
ъ
346 г. пр. Хр-подписване на т. нар. Филократов мир между Македония и Атина, по силата на който всички участници в Свещената война запазват дотогавашните си владения.
338 г. пр. Хр.-битка при Херонея в Беотия
337 г. пр. Хр-Филип ІІ свиква общогръцки конгрес- сенедрион- н
а
представител
и
те на всички по
л
ис
и, н
а който не

п
рисъства единствено Спарта. Це
лта му е да се
с
ъзда
д
е впечатлени
е
, че гръцките държави сами решава
т съдбата си.
336 г. пр. Хр. -Фи
л
с
имост на отде
л
ните полиси. Ми
р
ът
гар
антира без
о
п
астността на търговците и въоб
ще на мореплава
н
ето
,
налага вето

върху масовото освобождаване на р
оби; не се позволява участието на

с
ип. Трябва да

се спомене, че
в
д
ревн
осттаТир е

с
читан за непревземаем, а негов
ото превземане
о
т ст
р
ана на Алекс
а
ндър произвежда голямо впечатлени
е у тогавашния свят.
р
5.ПУНИЧЕСКИ ВОЙНИ
6.РИМ И ЕЛИНИСТИЧЕСКИТЕ ДЪРЖАВИ
7.РЕФОРМИ НА ГРАКХИ
6.РИМ И ЕЛИНИСТИЧЕСКИТЕ ДЪРЖАВИ
7.РЕФОРМИ НА ГРАКХИ
8.НАЧАЛО НА ГРАЖДАНСКИТЕ ВОЙНИ. МАРИЙ И СУЛА.
9.ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИТ7.РЕФОРМИ НА ГРАКХИ
8.НАЧАЛО НА ГРАЖДАНСКИТЕ ВОЙНИ. МАРИЙ И СУЛА.
9.ПРОДЪЛ
Ж
ЕНИ8.НАЧАЛО Н
А
ГРАЖДАНСКИТЕ В
О
ЙН
И. М
АРИЙ И СУЛ
А
.
9.ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ
ВОЙНИ. ПЪРВИ Т
Р
ИУМВ
И
РАТ.
10.ВТОР
И
ТРИУМВИРАТ. КРАЙ НА РЕПУБЛИКАТА.
11.ПРИНЦИПАТ НА АВГУСТ
12.УПРАВЛ
Е
а
р. апенинска
к
ултура. Тя пока
з
ва
тес
ни връзки
с

Егеида.
на І хил. пр.
Х
р. н
а
Апенините н
а
стъпва времето на желязната епоха
. Най- ранни археологически матер
и
н
икийски кораб
и
, а Рим добива
п
ре
тенц
ията да бъ
д
е
ръководна държава в Лаций.

Рим
е
разделено н
а
три родоби триби ( племена )- ла
тини, сабини и етруски.
е
367- закони на Лициний и Сескстий
287- закон на Хортензий
и
тието на обще
с
твените отношен
и
я
на д
ържавните
у
ч
реждения в Рим се проследяват
отчетливо след
п
рема
х
ването на ца
р
ската власт. Според преданието пр
ез 510-509 г. пр. Хр. управлениет
о
494- първа плебейска сецесия
449- втора плебейска сецесия
367- закони на Лиций
367- закони на Лиций

републиканска

форма на управл
е
ни
е на
й-
При При установената република
нска форма на у
п
равл
е
ние най- важ
е
н държавен орган става народното
събрание. За разлика от атинската

т
е поличби и з
н
амения могат да

сл
ужат
като ръко
в
о
дство при насрочването на важн
и дела.
к
ата
в
ойска е наро
д
но опълчение и се попълва чрез вс
еобщи набори на граждани на възра
с
р
уги племена о
т
Средна Италия.
грес
ивната пол
и
т
ика на Рим изостря неговите те
риториални прет
е
нци
к
ъм южните об
л
асти на Лации. Там ябълката на ра
здора е Кампания, където по това
в
218- битки при Сицин и Требия, Рим ги губи
217- битка при Тразименско езер, Рим я губи
216- битка при Кана
212- превземане на Сиракуза от Рим
207- битка при река Метавър,217- битка при Тразименско езер, Рим я губи
216- битка при Кана
212- превземане на Сиракуза от Рим
2

7- битка при
р
ека Метавър, Ри
м
я
печ
ели
202- б
и
т
ка при Зама, Рим я печели216-
битка при Кана
2
12-
п
ревземане на

Сиракуза от Рим
207- битка при ре
ка Мет212- превземане на Сиракуза

и
нуден да иска

мир, според кой
т
о
пред
ава всички

с
е владения на Сицилия и изплащ
а огромни парич
н
и ко
н
трибуции. Ка
р
таген е лише от това да може да и
зползва наемници от населението н
а
.............................................................................................................................................

6.РИМ

И ЕЛИНИСТИЧЕС
К
ИТЕ ДЪРЖАВИ

ХР
О
НО
ЛОГИ
Я:
197 г.
п
р
. Хр-Рим печели голяма битка в
местността Кин
о
скеф
а
ле
168 г. пр
.
Хр.- битка при Пидна
148 г. пр.
Хр-Македония е превърната в римск
а
а
нипулярен стр
о
й. Македония е
р
аз
деле
на на 4 ок
р
ъ
га, които няма право на взаимо
дествие. Така М
а
кедо
н
ия се превръ
щ
а във васална за Рим държава и тр
ябва да плаща данъци на победител
и
а
квато и да би
л
о промяна. Срещ
у
р
ефор
мата се об
я
в
яват и някои от средните земев
ладелци, както
и
кон
н
иците.
м
ото мнозинство от селяни предопре
деля крайният изход от общото гра
с
ХРОНОЛОГИЯ:
111 г. пр. Хр.-срещу Рим започват 111 г. пр. Хр.-срещу Рим започват война кимврите и тевтоните- келтски и германски племена, които нахлуват в Нарбонска Галия, като побеждават няколко римски армии. Към тях се присъединяват някои зависими от Рим галски племена
.
104 г. пр. Х
р
.- Гай Марий е
п
ре
избр
ан за конс
у
л
, като остава на този пост до
101 г.пр. Хр. П
р
ез 1

2 г. пр. Хр.

Марий разбива в битка при Секстие
ви тевтоните, а следващата година

з
91 за народе
н
трибун е избра
н
М
арк
Ливий Друз
,

за когото над всичко стои благ
ото на държават
а
.
о
й предлага у
ч
астието на конниците в съдилищата
да се замени със сенатори; предв
и

99.ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ВОЙНИ. ПЪРВИ ТРИУМВИРАТ.

ХРОНОЛОГИЯ:
64 г. пр. Хр-под лозунга за обединение Цицерон е избран за консул със задачата да посредничи между сената и конниците.