Лекции по стокознание

1.Предмет, метод и съдържание на учебната дисциплина
Стокознанието придоби особено важно значение в условията на пазарната икономика. Решава задачи по отношение на качеството и конкурентоспособността на готовата продукция. От момента на проектиране, производство и потребление на тази продукция. Дава сведения за суровините, материалите и готовата продукция, класификация, асортимент, кодиране, стандартизация и сертификация. Изучават се и факторите влияещи върху качеството на продукцията, начина на съхраняване, опаковане, маркиране и транспортиране.
Задачи – осигуряване и поднасяне в подходяща форма на необходимата информация, необходими както за специалисти имащи отношение към управление на дадено предприятие, така и за участващите в проектирането, производството, реализацията и потреблението на суровини, материали и готова продукция (СМГП). При проектирането и планирането на ново изделие, стоковедът взема под внимание изискванията на потребителите, измененията в модата, постиженията на науката и техническият прогрес. Проследяват се необходимите експлоатационно технически качества на изделието във връзка с международният пазар. През този период стоковедът взема участия при одобряване проектът на новите изделия. При производството проектът на изделието се превръща в готов продукт. В този случай стоковедът се интересува от формиране качеството на готовото изделие при производството. В сферата на обръщението вече стоката отива по предназначение. Стоковедът разработва всички въпроси свързани с качествено и количествено приемане на стоката, нейното опаковане, транспортиране, съхранение и маркировка.
В сферата на потреблението (експлоатация) на стоката където се изразходва стоковедът се интересува от влияние на различни фактори върху качеството на стоката. Задачата е съхраняване на качествата за възможно най-дълго време, начин на предлагане на стоката и не на последно място какъв е интересът на потребителите към тази стока.
Направления:
1)Маркетингови проучвания и целенасочена научно-изследователска работа свързана с изучаване състоянието и перспективите за развитие на пазара. Тук трябва да се обърне внимание на потребителско търсене, възможности на потребителите и източници за задоволяване на тези изисквания. От така получените сведения стокознанието трябва да участва при планирането на продукцията. Трябва да се изучава състоянието на СМГП, методи за идентифициране на СМГП, оптимални условия при които трябва да се съхраняват съответните СМГП. За всеки вид СМГП има стандарт и стоковедът трябва да участва в усъвършенстване политиката по стандартизация. Много важна задача на стоковедът е да утвърждава научни обосновани критерии и принципи за класификация на продукц ията.

2.Какво е класификация, асортимент и кодиране.
Класификацията е разпределение на дадено мнозинство от СМГП на различно равнище по предварително възприети признаци. Всяко следващо класификационно ниво трябва да е логично продължение и конкретизиране на предшестващото го звено. Класификацията може да бъде държавна, отраслова, производствена, търговска, митническа, учебна и т.н. У нас продукцията се класифицира по така нареченият единен класификатор на продукцията т.е. разработва се Националния Статистически Институт (НСИ).
Съгласно възприетата отраслова класификация промишлените стоки се разделят в класове, подкласове, групи, подгрупи, видове и разновидности. Означават се с десет числа, като първата и втората цифра показва класа към който спада съответната стока, третата подклас, четвъртата е групата, петата е подгрупата, шестата е вида, седма, осма и девета е регистрациония номер и десетата е контролно число.
В първа група това е продукция, която в процес на използване се изразходва на изцяло или на части. Три групи има в първи клас. В първа група се отнасят различните видове суровини и естествени горива. Във втора група са материали и продукти получени чрез преработване на суровините, пример торове, стокови горива които са на бензиностанцията и т.н. Трета група това е продукция, която в процеса на потребление се изразходва изцяло, примерно едно пакетче масло. Във втори клас е включена продукция в която в процеса на експлоатация се изразходва определен ресурс там има две групи: първа група са неремонтиращи се изделия и във втора група изделия, които подлежат на ремонт. Стоките за лично потребление се класифицират в следните видове: стока народен тип- това е продукция произведена в големи количества от типови технологии, от стандартни материали за масовият консуматор; Маркови стоки произведени по оригинални технологии, фирмени образци или от суровини със специфичен характер към този клас спадат и деликатесните стоки които са по патент на водещ производител; Луксозни стоки, които се произвеждат в малки количества от високо качествени и рядко срещани материали, често в тях има вграден художествен елемент.
Асортимент - това е съвкупност от разновидности и типове от СМГП обединени от общ признак. Различаваме производствен асортимент, това е продукция на дадено предприятие или отрасъл и търговски асортимент това са СМГП в сферата на обръщението.
Условното обозначаване на продуктите, които се включват в дадена асортиментна група се нарича артикулация, а отделният продукт означен с номер или с друг начин се нарича артикул.
В търговската мрежа се използва понятието асортиментна структура, тя показва количественото съотношение между стоките и техните разновидности в общият обем от стоки.
Има и прост асортимент включва неголямо количество стоки.
Сложен асортимент където номенклатурата на стоките е много разнообразна по отношение на предназначение, форма и размери.
Кодиране – това е представяне на определени данни на обекта за класификация чрез съвкупност от цифри, букви или смесени. Кодирането може да бъде класификационно, където кодът е поредица от символи всеки от които е условно означение на дадено класификационно равнище. Може да бъде регистрационно, кодът е пореден регистрационен номер на даден обект.
Класификационно регистрационни кодове – съдържат елементи от двете групи.
Щрих код – Европейската система за кодиране (EAN) е създадена* през 1977г. Тази международна система има качествата на многосекторен и многофункционален стандарт. Лиценз България е получила през 1991г. и започва да го внедрява през 1994г.
За получаване права за използване на щрих код е необходимо да се подаде молба до Българска търговско-промишлена палата с препис от съдебно решение за регистрация на фирма, документ за авансово внасяне на данъци и информация за щрих кода който искате, а именно големина, редукция на щрихите, контролни марки, номер на кода, позитивен и негативен фотошаблон на кода и ако има текст към кода. Фирмата заплаща съответна такса която зависи от реализирания оборот след което получава фото шаблон като оригинал на щрих кода и копие.
В момента се използват се над 40 вида щрих кодове, които се разделят на търговски и нетърговски, а според широчината на щриха са кодове с две ширини и кодове с повече от две ширини. Всеки код се състои от щрихов и цифров код с блок* с еднаква информация. Основен е щриховият блок, който се разчита машинно, като четеца може да бъде подвижен или стационарен. Цифровият код е спомагателен и се въвежда чрез клавиатурата. Щрихът на EAN може да бъде в два варианта: 13 и 8 цифров и е за стоки с по-малки размери и в двата вариантa се представя с комплексните знаци A, B, C, като първите две или три цифри са код на страната, следващите четири са на производителя. При 13 цифровият код има допълнителни цифри, които показват кода на съответният артикул, последната цифра е винаги контролно число. Този щрих позволява да се кодират с индивидуален знак до 10000 артикула.

3. Стандартизация на суровините материалите и готовите продукти СМГП

Чрез стандартизацията се осигурява качеството и конкурентоспособността, улеснява се техническото сътрудничество между заинтересованите страни. Качествата се правят така, че да отговарят на потребителските изисквания и се защитава човекът и природата от вредно въздействие на СМГП. Със стандартизацията се определя също маркировка, опаковка, кодиране, вземане на проби, регламентира се класификацията и се създава еднаквост в документацията.
Същност и съдържание на стандартизацията - Според международната организация по стандартизация, известна е като ISO, стандартизацията е дейност свързана с разразботване на предписания за общо и повтарящо се прилагане на действителни и възможни проблеми.
Целта е да се постигне определена оптималност в дадена съвкупност от обстоятелства в определена област (да се създаде ред). Целите и задачите на стандартизацията са свързани с използване на възможно най-малък брой изгодни за обществото решения с цел да се съдейства на прогреса и да се постигне максимална икономия при участие на заинтересованите страни.
Обекти на стандартизация – това е непрекъснато променяща се и разширяваща се област. В закона за стандартизация и в правилника за неговото приложение , стандартизацията представлява държавна система за различните обекти и обхваща следното СМГП, а именно класификация, технически изисквания, терминология, правила за вземане и разработване на средни проби за опаковане, маркиране, транспортиране, съхранение и съпровождащи ги документи. Обхваща стандартизацията единици и средства за осигуряване на единиците и съпоставимост в различини области. Обект на стандартизация са също многократно прилагане процеси в различни сфери и отрасли, когато имаме еднакви технологии. Всички документации свързани с производство, предлагане и експлоатация на стоките, обекти са също процедури по разработване съгласуване, оформяне, регистриране и прилагане на стандартизационните документи. За всички тези обекти в една развита страна трябва да има стандарти.
Принципи и методи на стандартизацията – при стандартизацията трябва да се спазва принципа на оптималност, определят се оптимален брой признаци по които се извършва класификацията, кодиране, окачествяване на дадена стока за да се установи нейната полезност.
Обективност – по този принцип стандарта трябва да изхожда от потребностите от обществото.
Правно регламентиране на стандартите – по този принцип се определя степента и обхвата на тяхната задължителност и юридическа отговорност при неспазването на стандартите.
Да има системност, последователност и комплектност – по този принцип се стандартизира всичко което има отношение при създаване на труда и неговата полезност.
Друг принцип съблюдаване на обществените интереси и тези на потребителите - това осигурява гаранция на производителя и доставчиците, както и на търговските фирми, че стандартизираната стока ще се приеме.
Перспективност – този принцип създава конкурентоспособност на продукцията така че нейните качества да имат изпреварващо действие.
Друг принцип стандарта трябва да има относителна стабилност – по нашето законодателство обект на стандартизация трябва да запазва свойствата си 5 години.
Последен принцип единство, кратност и точност на терминологията – това се отнася за всички понятия, термини и определения, които се използват в стандарта трябва да бъдат кратки, ясни и точни.
Основни методи при изготвяне на стандарт:
1)Метод на класификация – изразява се в следното обектите на стандартизация се класифицират при различни признаци при което се получават така наречените класификационни равнища, които се разделят на класове, групи, подгрупи, раздели и т.н.
2)Метод на унификация – при него се уеднаквяват изискванията към еднородни и с еднакво предназначение продукти с цел да се постигне взаимозаменяемост.
3)Метод на типизацията – разработват се типове решения, които се стандартизират, като най-целесъобразни.
4)Метод на агрегатиране – чрез различни съчетания на унифицирани елементи се създават изделия с различно конструктивно и функционално предназначение.
5)Метод на симплификация - отстраняват се възможностите за фективно разширяване на асортимента т.е. се премахва излишното разнообразие от типове и разновидности.
6)Метод на параметричните редове – това е съвкупност от чи