Лекции по стопанска история

0878 155 122 – Гита Йовчева
„ СТОПАНСКОТО РАЗВИТИЕ НА СВЕТА ДО ЕПОХАТА НА КАПИТАЛИЗМА“

Тема.1 „ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПЪРВОБИТНООБЩИННИЯ СТРОЙ“

Първият обществено-икономически строй, през който минават всички народи е първобитнообщинният. Това е най-продължителната епоха в човешката история. Тя обхваща 600 – 700 хиляди години. По това време производителните сили на обществото са в най-ниска степен на производствено развитие. Оръдията на труда се усъвършенстват бавно. Ниското равнище на производствени сили не позволява на човека сам да се бори със силите на природата и животните. Ето защо, за да могат да живеят и да произвеждат хората са принудени да работят общо. Съвместният труд води до обществена собственост върху основните средства за производство /земя, гори, реки, езера/. Частната собственост не е била позната. Съществувала е само лична собственост /върху дрехи, оръдия и др./. Липсата на частна собственост води до липсата на експлоатация от човек върху човека. Защо? Защото примитивните оръдия на труда осигуряват нищожни средства за съществуване и не остава никакъв излишък от произведения продукт /принаден продукт/, който да може да се отнеме от производителя в полза на други членове на обществото. Това от своя страна не създава условия за съществуване на имуществено неравенство. Хората работят и живеят колективно – отначало като човешко стадо, а после обединени в родово-кръвни общини.
Периодизация на първобитното общество:
В началото на 19 век археолози и историци създават периодизацията на първобитната история, като за разграничителен белег между отделните периоди вземат материала, от който хората произвеждат оръдията на труда и оръжията. Според нея първобитното общество минава през 2-а големи периода:
Каменен период, който се дели на палеолит /старокаменен/, мезолит /среднокаменен/ и неолит /новокаменен/;
Металически период – палеометалически (медобронзов) и неометалически (железен).
През 70-те години на 19 век американският историк Луи Морган разделя първобитната история на два периода:
Дивачество – завършва с изнамирането на лъка и стрелата и
Варварство – започва с употребата на грънчарството и скотовъдството.
Разграничителния белег Морган взема развитието на произв. сили.
Всеки от тези периоди се разделят на 3-и стадии – низш, среден и висш.
Привърженици на формационния подход – наред с Моргановото деление, за първобитнообщинното общество говорят и за други 3-и периода, стадия в неговото развитие, за основа на който служи организацията на производството и обществото (разграничителен белег). Те са:
Първобитна орда или стадо – това е време на възникване и оформяне на първобитнообщинното общество или на стадно състояние на хората. Той е най-продължителен. Според археолозите съвпада с времето на палеолита /обхваща периода от 600 – то до 12 –то хилядолетие пр.н.е./. Какво е характерно за него? По това време хората живеят на стада. Служат си с грубо одялани дървени и каменни сечива. Нямат жилища и дрехи. Хранят се предимно с готови продукти от природата. Между членовете на човешкото стадо не съществува разделение на труда. Бракът е семейството все още не са познати. Гладът е постоянен спътник на хората, които умират още в своята младост. Откриват огъня, а след това усъвършенстват сечивата и оръжията си и започват да се занимават с лов и риболов. Приготвят си кожени дрехи. Разделение се установява между мъжа и жената. Появяват се и примитивните религиозни вярвания. Заедно с развитието на производствените сили и с разделянето на труда, първобитното стадо отстъпва място на по-висока форма на организация на човешкото общество – от стадно състояние в родова община;
Време на матриархата – време на разцвет. Според археолозите съвпада с мезолита и неолита / 12-то – 6-то хилядолетие пр.н.е./. по това време хората заменят грубите каменни сечива и оръдия за по-добре шлифовани. Важно откритие е откриването на лъка и стрелата. Увеличава се и стопанското значение на риболова и лова. Започват да изработват примитивно-глинени съдове. Това им дава възможност да преваряват храната си. Заражда се примитивно земеделие и скотовъдство. Основната обществена клетка е матриархалният род или още матриархалната родова община – матриархат. За нея родовия произход се води само по майчина линия. Постепенно обаче груповият брак отстъпва място на двоичния брак. Жената играе важна роля в семейството, производството и обществото. С нарастването на скотовъдството и земеделието обаче постепенно нараства ролята на мъжа, което води до дълбоки промени в обществената организация. Така първобитното общество навлиза в 3-ия си стадии на разложение /патриархат/;
Време на патриархата – според археолозите този период започва в края на каменния период (неолита) и продължава през целия металически период /5-то – 4-то хилядолетие пр.не./. По това време развитието на производителните сили е отишло твърде напред:
Наред с каменните сечива и оръдията хората започват да употребяват и метални;
Откриването на тъкачния стан;
Започва да се прилага грънчарското колело;
Извършват се постепенно трите големи обществени разделения на труда – скотовъдството се отделя от земеделието. Занаятите също се отделя от земеделието – скотовъдство, земеделие, занаятчийство /самостоятелни стопански отрасли/;
Създава се възможност за редовна размяна. Отделя се търговията като самостоятелна стопанска дейност;
С оживлението на търговията се създават условия за възникването на парите.
Основната ядка на обществото сега е патриархалната родова община. Това е голямо семейство състоящо се от няколко поколения мъже – потомство на един баща /патриарх/. Заедно с жените и децата си мъжете владеели общо земята, водели общо стопанство, живеели в общ дом, хранели се и се обличали от общи запаси.
Общинна собственост. Всички важни дела се решават от патриарха подпомаган от семеен съвет. Както и преди родът запазвал своята сила и ролята си в обществото. Няколко рода образуват братство, а няколко братства образуват племе. Делата на племето вече се решават от племенен вожд подпомаган от племенен съвет. Заедно с развитието на производителните сили се създават условия за имуществени неравенства и разложения на първобитнообщинния строй.
Преди всичко нараства производството на труда и с това се създават икономическите предпоставки за експлоатация на човека от човек.
Отделната личност започва да произвеждала повече продукти от колкото й били нужни за производство на работна сила и за издържане на семейството. Така се появява възможност за получаване на излишък над консумацията й. Този излишък вече е могъл да се присвоява от други. Ето защо всъщност военнопленниците започват да не се убиват или освобождават както досега – превръщат ги в слуги и роби. Дълго време робството носи характер на случайно явление, а робите се третирали като обикновени членове на патриархалното семейство.

ПЪРВОБИТНО → РОБИ – РОБОВЛАДЕЛЦИ → ФЕОДАЛИ – ФЕОДАЛНИ СЕЛЯНИ → НАЕМЕН РАБОТНИК – КАПИТАЛИСТ
Този вид робство се нарича патриархално робство. Робската институция става все по-съществена част от обществено - икономическите отношения. Така първобитно-общинния строй все повече се разлага като:
Колективната собственост върху средствата за производство отстъпва място на частната;
Имущественото равенство се заменя с имуществено неравенство;
Безкласовото общество се заменя с класово.
Важна роля за това разложение изиграва и особената организация на обществото по това време, която се нарича военна демокрация /последен етап/. За нея е характерно натрупването на богатства от отделни племена, което води до постоянни войни с цел грабеж и територия.
През войните племенните вождове трупат плячка, добитък, земи и роби. Заедно с верните си дружинници се издигат все повече над родовите членове и се превръщат вече в военно – племенна аристокрация. И макар, че все още се придържат към родовата демокрация като се допитват по главни въпроси до племенното събрание. Стремят се да превърнат властта от изборна в наследствена. Дружинниците им се превръщат в крепители срещу недоволството на обедняващите членове и робите. Заедно с това отслабват родовите кръвни връзки и те губят значението си. Така мястото на кръвната родова община се заема от т.нар. селска, съседска или териториална община. Характерното за нея е:
Хората не са свързани с единна кръвна връзка;
Главната роля играят общите стопански интереси, т.като пасищата, горите, реките продължават ад бъдат колективна собственост. До обработваната земя, инвентара, добитъка обаче, те са индивидуално владение.
Тази двойственост създава условие за разложение на общините. Постепенно индивидуалната собственост се превръща в частна. Започва обеземляването на общините и поставянето им в зависимост от земевладелците.

Тема.2 „РОБОВЛАДЕЛСКИ СТРОЙ И НЕГОВИТЕ ОСОБЕНОСТИ В СТРАНИТЕ НА ДРЕВНИЯ ИЗТОК“

Първобитният строй загива и неговото място се заема от робовладелското общество. То възниква в края на 4 - то и началото на 3 - то хил. пр.н.е. в Египет и Месопотамия. Но получава действителни, класически форми в Древна Гърция и Древен Рим. При робовладелския строй развитието на производителните сили отбелязва значителен напредък.
Металите навлизат широко в производството на оръдия на труда, оръжия, накити и др., но най- вече желязото. В селското стопанство се използва дървен плуг, но с железен палешник.
Силата на животните започва да се използва като допълнителна сила към мускулната сила на човека. Общественото разделение на труда се задълбочава.
В селското стопанство наред със зърно-производството се появяват нови отрасли – лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, маслодайни семена;
При занаятите – отделят се и пространствено. Образували се в същност промишлени и търговски центрове, които имат характер на градове. Възникват също големи занаятчийски предприятия, в някои от които се прилагат вътрешно разделение на труда. Масовата употреба на робски труд направила възможно осъществяването на огромни строежи /храмове, канализация, диги, напоителни системи, градски сгради, пътища с каменни настилки, водопроводи, акведукти/. Разширява се размяната на продукти между отделни лица и народи.
Значителна употреба получават парите.
Производителните отношения при робовладелския строй се характеризират с частна собственост върху основните оръдия и средства за производство, включително и върху робите – най-масовите производители на материални блага при робовладението. Обществото постепенно се разделя на две основни класи: роби и робовладелци.
Характерно за робовладелците е , че произлизат от родовата аристокрация или от средата на забогатели селяни занимаващи се с търговия и занаяти. Робовладелците притежават главната част от богатствата на обществото. Използвайки първо икономическото превъзходство и второ опирайки се на силата на оръжието, те се стремят да заемат целия излишък /принаден продукт/ създаден от обществото.
Поради все още ниското равнище на производствените сили, робовладелците присвояват излишъка от робите, като употребяват сурова извън икономическа принуда /насилствен начин/ и свеждат личното им потребление до минимум. Характерно за робите е, че те не притежават средства за производства – те самите са собственост на своя господар.
Пътищата за набавяне на роби са чрез: войни, длъжници, чрез естествено възпроизводство, чрез покупко – продажба, чрез разбойничество и морско пиратство, отвличане на мирно население. Робите нямат право на деца и семейство без разрешението на господаря им.
Масата на свободните производители се намира между двата крайни полюса на робовладелческото общество. Това са остатък от членовете на първобитните общини.

РОБИ → СВОБОДНИ ← РОБОВЛАДЕЛЦИ

Тази маса постоянно се разпада, като по-голямата част от тях се превръща в роби, а по-малката в робовладелци.
Робовладелческата аристокрация взема излишък от свободните производители чрез глоби, повиности, такси и т.н. По време на войни много от тях се разоряват и се превръщат в бездомници, скитници или роби.
Разделянето на обществото на антагонистични /противостоящи/ класи и възникването на дълбоки противоречия и