Лекции по Трудова психология

1. ТЕМА: ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ТРУДОВАТА ПСИХОЛОГИЯ

Трудовата психология е дисциплина, която е насочена към изучаване на закономерностите на психичната регулация на трудовата дейност, с цел да се получи и използва познание за оптимизиране на отношението човек - трудова дейност. Тя обхваща тези достижения и методи на различните психологични дисциплини, които са от значение за анализа и оптималното проектиране на трудовия процес.
Основните цели на психологията на труда в приложните изследвания са хуманизацията на труда и повишаване на производителността му. Под хуманизация на труда се разбира профилактика на преумората, травматизъм и професионални деформации на личността, повишаване на съдържателността на труда, създаване на условия за многостранно развитие на личността, разгръщане на способностите.
Общата психология на труда изучава основните свойства на психичната структура и регулация на трудовата дейност, които участват в решаването на всички единични задачи при всякакъв вид трудова дейност /Хакер 1978г./ Неин предмет са процесите на активация и психична автоматизация, които променят психичната регулация на трудовата дейност.
Специалната психология на труда взема под внимание особеностите на различните видове трудова дейност и подготвя психологичните основи за решаването на многобройни специфични задачи.
Отделна група задачи на Ψ на труда са свързани с развитието и оценката на методите на трудово- психологичните изследвания. Това са методите за оценка и анализ на дейността, за диагностика и прогнозиране на способностите, методи за изучаване на социалната структура и Ψ климат в колектива, методи за оценка на обусловените от работата психични състояния.
От трудовопсихологична гледна точка имат значение:
а) конкретният предмет на труда;
б) социалните условия, в които той протича;
в) средствата, с които се извършва трудовата дейност.
Тези три фактора дават отражение върху отношението човек - трудова дейност.
Трудовата дейност трябва да се изучава задълбочено, за да се съобразят изискванията към човека с неговите възможности, тъй като възможностите му за адаптация не са безгранични. Изследванията на трудовата дейност могат да бъдат: ФИЗИОЛОГИЧНИ, СОЦИОЛОГИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ.
Всичко това дава възможност по-пълно да се изучи трудовата дейност. Но тя е и приложна дисциплина, която със своите изследвания допринася за развитието на общата психология.
Съществува връзка с психология на личността, диференциална психология, психопатология, възрастова психология. Освен това трудовата психология има връзка с маркетинга и мениджмънта, управлението на персонала и т.н. Трудовата психология не само анализира отношението човек-труд, но в резултат на експериментална оценка, на препоръки и изследвания представя конкретни изводи за оптимизация на трудовата дейност. Това става чрез два вида консултативна дейност:
1.Консултация на РЪКОВОДСТВОТО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО;
2.Консултация на ОТДЕЛНИТЕ ИНДИВИДИ (РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ).
Формите на консултативна дейност са различни. При първата форма се извършва анализ на проблема, препоръчва се нещо в кратък и ясен вид, с точни и конкретни изводи. Преди изследването трябва да се изясни какво точно се иска. Следователно е необходим тесен контакт между работниците и ръководството. При втория вид консултативна дейност всичко се свежда до помощта на психолозите, за да може процесът на адаптиране към трудовата дейност да се осъществи по-лесно (да се реши всеки конкретен личен проблем, който пречи на трудовата задача). Консултацията трябва да бъде еднократна. Необходима е точна информация и ясна формулировка на случая.
За начало на трудовата психология като дисциплина се смята развитието на т.нар. ТЕЙЛЪРИЗЪМ (1882г.). Американският инженер Фредерик Тейлър разработва система за рационализация на движенията и прави опит да обоснове научно организацията на труда. Препоръчваната от него система за строг професионален подбор се свежда до избора на най-бързите и добри кандидати на основата на работни проби, с цел максимална производителност, без оглед на последствията от изтощението за здравето им. Ученици и последователи на Тейлър въвеждат в тейлоризма елементи на физиологията и психологията на труда и събират ценен материал, но запазват основната линия: максимална интензификация на труда и пренебрегване на потребностите и интересите на работниците. Тази система, превръщаща човека в придатък към машината крие в себе си известно рационално зърно, тъй като дава възможност за научно обоснована организация на производството.
В началото системата има голям успех - почти четири пъти по-високи резултати, но скоро работниците започват да протестират. Системата не просъществува дълго.
??? В края на ХІХ век много изследователи се насочват към психофизиологично изучаване на движенята. Ж. Амар и др. публикуват резултати от физиологични изследвания на мускулната дейност, които съдържат ценен фактически материал за механизмите на работните действия и режима на работа. М. Сеченов /1900-1901г./ поставя въпроса за формирането на трудовите навици и за първи път показва, че в процеса на обучението се променя характера на регулацията /от зрението към кинестезията/. Той въвежда понятието “активен отдих”. като най- доброто средство за повишаване и съхраняване на работоспособността.
Значителен етап в историята на психологията на труда е възникването на психотехниката. Започва развитието на т.нар. ПСИХОТЕХНИКА ОТ 1910г. нейното възникване е свързано с имената на известните немски психолози – психотехници В. Щерн, въвел понятието през 1903г. и Х. Мюнстерберг, работил главно в САЩ. Смята се, че това е приложна област с цел опознаване на човешките качества и начина на поведение, за да бъдат те използвани максимално. Условия за развитието на психотехниката са навлизащите експериментални методи. Започва да се оценява ролята на субективния фактор, осъществява се подбор на хората. Психотехниката се характеризира с разработването на серия от експериментални методи, целящи увеличаването на професионалната готовност. Изследват се особености, дарования, качества на вниманието, изучават се изискванията на определени професии (най-често се използва анкетният метод). За своето време тя е положително явление и предизвиква интерес във всички страни. Даже в наше време понятията психотехника и професионален подбор често се възприемат като тъждествени. Главният недостатък на психотехниката е механистичното разбиране на способностите като комплекс от несвързани помежду си и неизменни свойства. Започва развитието и на т.нар. трудов метод на Шпилрейн - самият психолог се включва в трудова група и започва да работи и на базата на самонаблюдение прави анализ на изискванията на дейността. За първи път се поставя сериозно въпросът за професионално обучение и професионален подбор, натрупват се много методики, които по-късно се усъвършенстват, демонстрира се ценността на подбора, прави се анализ на самата трудова дейност. Слабост на методиките е обаче, че не отговарят на психометричните изисквания. Следователно се получава неадекватен подбор. Самите психотехници са били по-скоро любители, т.е. изследванията им имат ниска научност.
Започва развитието на т.нар. СТОПАНСКА ПСИХОЛОГИЯ. Върви успоредно с психотехниката. Това става през 30 – 40 години. Авторите са Вебер, Мьоде, Марбе. Основният проблем е отново производител-купувач и проблемите на рекламата и пазара, въпросът за заплащането и поощрението, за ефективността на труда, за подобряването на резултатите от труда и управлението на трудовите организации. Всичко това по-късно се разделя. Започва ново направление - Management advertising. В социалистическите страни (60 - 70 години) на практика почти не се работи приложна психология.
След това започва развитието на т.нар. ИНДУСТРИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ. Основните проблеми са: психологически анализ на професионалната дейност, психологическа регулация на дейността, въпросът за професионално значимите качества, ролята на работоспособността, въпросът за мотивацията и психическите състояния. Целта е да се изведат основните критерии за успех в различните професионални дейности и методите за оценка от психологическа гледна точка. Развитието на психометриката дава възможност за по-точно измерване на всичко изброено дотук. Започва развитието на проблематиката, свързана с индивидуалния стил и професионалното обучение. Представители са Левитов и Платонов, МакКормик и Грифин.
През 60–те години усилено се изучава психологическият климат и ролята на типа ръководство. Създава се социално-психологически тренинг, основно предназначен за ръководните кадри. При него ръководителите се обръщат към себе си - да могат да се оценяват, да виждат обективно действията си, а също - да разбират оценките на другите за тях.
ИНЖЕНЕРНА ПСИХОЛОГИЯ - импулс за нейното развитие е развитието на техниката и самолетостроенето. Започват нови изследвания на границите на човешките възможности. В основата на инженерната психология лежат математическите познания, теорията на вероятностите, информатиката и програмирането. Представители са Ломов, Венгер, Зинченко, Чапанис и МакКормик. Основно тук е отношението човек-машина, но то днес се е превърнало в отношение човек-автоматични системи за управление. Инженерната Ψ е позната също под названието “човешко инженерство”. Необходимостта от съгласуване на редица биологически, технико- икономически, социални и психологически показатели при оптимизацията на труда в системата “човек- машина” довеждо до развитието на ергономията.
ЕРГОНОМИЯ. През 1956г. започва да се развива ергономията. Включени са трудова психология, инженерна психология, физиология на труда, хигиена на труда. Съществуват методи за изследване условията на работната среда, санитарно-хигиенните норми (различни са във всяка страна). Има и ергономични норми. Те са задължителни що се отнася до чувството за комфорт на човека.
ОРГАНИЗАЦИОННА ТРУДОВА ПСИХОЛОГИЯ - ръководството трябва да знае как да работи с хората. Създават се психология на управлението, психология на работата с персонала (Едгар Шейн), психология на организациите (Гирис, Ръмет, Етциони, Гибсън и Иванчевич). Развива се предимно в САЩ и Англия. Основният проблем е човешкото поведение в системата на трудовата организация. Смята се, че човек е организирано същество, че той се ражда в организация, следователно е необходимо специално внимание върху закономерностите на човешкото поведение в системата от организационни връзки. Основните проблеми са свързани с решаването на конфликтни ситуации в организацията, с фрустрацията, стреса, удовлетворението и стила на ръководство. Целта е организацията да не отчуждава работниците от себе си. Ликърт смята, че мотивацията в организацията направлява, възпитава, контролира и предлага методи за засилване на обвързаността, като индивидуалната мотивация е свързана с мотивацията на организацията.
Всичко това дава възможност по-пълно да се изучи трудовата дейност. Но тя е и приложна дисциплина, която със своите изследвания допринася за развитието на общата психология.
Теориите на МакГрегър (Х и У) са създадени през 1960г. Те са в основата на организационната психология. Според теория Х средният човек не обича да работи. С оглед на това той трябва да бъде контролиран при работа, да бъде воден, защото не обича да поема отговорност. Акцентира се върху такива организации на работа, където са силни контролът и принудата. Според теория Y всичко е обратно. Психическите и физическите усилия са характерни за човека (почивката също). Контролът и заплатата не са единствените, чрез които може да се влияе върху човешкия труд. Човек осъзнава интересите си и може да си поставя цели, чиято значимост да го води към добри резултати. Средният човек може да се научи да поема отговорност. Тъй като умствените възможности на човека се използват отчасти в производството, е необходимо стимулиране на творческата му активност. Теориите на МакГрегър са сред ситуативните теории. Авторът се опитва да докаже, че човек може да се прояви в своите противоположности в зависимост от ситуацията. Следователно орг