Лекции по Трудова психология

Въпрос 1: Същност и функции на труда. Характерни черти на съвременния труд.

Същност на труда:
Трудът е естественото и вечното условие за възникването и развитието на човека и на производството. Нито едно чоешко общество не може да съществува без да полага труд и да ползва от резултатите на труда.
Трудът е познат на всеки човек. В действителност обаче, той е многопластова категория, която може да се дефинира по различен начин в зависимост от възприетия подход към него. В литературата се срещат няколко различни подхода за изучаване на труда - семасиологическия, физиологическия, социологическия и икономическия.
Семасиологическият или семантическият подход търси същността на труда в смисловото значнение на думата „труд“. В славянските езици като синоним на понятието труд се използва понятието работа, което произтича от роб и робство. И в съвременния български език понятието работа се използва като синоним на понятието труд.
Физиологическият подход разглежда труда като изразходване на човешка физическа и нервно-психическа енергия при производството на материални и духовни блага. В съответствие с този подход трудът не е нищо друго освен обикновен енергиен разход, обикновенно изразходване на човешки мозък, кости, мускули и нерви при изпълнението на длъжността или на работата.
Дейностният подход разглежда труда като целесъобразна дейност на хората, насочена към задоволяване на техните материални и духовни потребности. Според този възглед:
- трудът е човешка дейност. Той е монопол на човека и не може да серазглежда извън него.
- трудът е целесъобразна дейност на хората. Той винаги е насочен към постигането на предварително поставени цели.
- тръдът е икономическа работа на човека. Той е такава целесъобразна дейност на хората, която е прадназначена за задоволяване на човешки потребности. Това означава, че не всяка целесъобразна дейност на хората, насочена към преобразуване на природното вещество, може да се характеризира като труд.
- трудът е процес на взаимодействие между човека и съответните оръдия и предмети на труда, което се осъществява при дадена технология, организация и управление.
Социологическият подход разглежда труда като система от отношения между хората, които участват в трудовия процес. Това преди всичко са отношени:
между индивида и администрацията на предприятието, в което той полага своя труд;
между индиваида и формалната група, в работата на която той участва;
между индивида и неформалната група, в която той се асоцира при полагането на своя труд;
между индивида и професионалната организация, в която той се е асоцирал, за да защити свойте икономически и социални интереси;
Друга група оношения, които възникват в трудовия процес, са отношенията на работника или служителя:
към веществените елементи на производството;
към резултатите от труда, които той постига в процеса на производството;
към трудовия процес, в който той участва непосредствено;
към самия себе си като наемен работник или служител;
Тези отношения са взаимосвързани помежду си и преплитат едно в друго. Те определят в много голяма степен поведението на хората в трудовия процес и имат съществено значение за тяхното развитие и усъваршенстване, както и за пълноценното реализиране на физическите и интелектуалните им възможности.
Икономическият подход разглежда не всеки труд, не всяка икономическа работа, а обществения труд. Обществения труд е труд за производството на продукти и улуги за пазара, труд за производството на стоки.
При обществения труд трудът на обществения работник или служител не може реално да съществува без труда на другите работници и служители в групата, в предприятието, в отрасъла, в страната. От друга страна, той е необходим, за да ги допълва. Разбирано по такъв начин, полагането на обществения труд предполага всеки индивид, за да се включи в даден трудов процес, да влезе в определени икономически отношения с работодателя.

Икономиката на труда е наука, която изучава обществения труд от икономическа гледна точка. Тя обаче не може да не се съобразява и с другите подходи към него. Освен това всички подходи към труда имат един и същ обект – работещия човек. Икономиката на труда неизбежно се съобразява и с физиологическата трактовка на труда. Икономиката на труда отчита и факта, че трудът е целесъобразна човешка дейност, чието основно предназначение е да осигури необходимите средства за задоволяване потребностите на трудещите се и на техните семейства. Това означава, че икономическите отношения, които са садържателна характеристика на обществения труд, трябва да осигуряват условия на труд и заплащане, достойни за човека във времето и страната, в която той живее и работи. Изучаването на обществения труд не може да бъде пълноценно, ако то не се свърже и със системата от отношения, в които влизат помежду си хората в трудовия процес.

Функции на труда:

Обществения труд изпълнява две групи от функции – икономически и социални.
Икономически функции на обществения труд:
трудът е създател на материалните и духовните блага, които са необходими на хорат за тяхното съществуване и развитие.
Трудът е източник на средствата, необходими за задоволяване на човешките потребности.
Трудът е фактор за развитието на икономиката.
Трудът е фактор за увеличаване на жизнения стандарт на заетите. Колкото е по-висока ефективността на труда, толкова, при равни други условия, по-високи могат да бъдат доходите на трудещите се за положения труд, толкова по-висок може да бъде и техния жизнен стандарт. И обратното.
Социални функции на обществения труд :
трудът е фактор и предпоставка за осъществяване на една или друга социална политика. Колкото по-висока е ефективността на труда, толкова, при равни друди условия, по-големи са финансовите възможности на държавата да провежда силна социална политика.
трудът е фактор за развитие и усавършенстване на човека, за увеличаване на неговите възможности и способности.
за хората участващи в обществения трудов процес, трудът е средство за усъществяване на социално общуване, за социална идентификация, за социална принадлежност.
трудът е средство за себедоказване и себереализация на човека, за доказване на неговите знания, умения и способности пред себе си и пред другите.

Икономическата и социалната функция на труда са органически свързани помежду си. Колкото по-висока е ефективността на труда, колкото по-развита е икономиката, колкото по-голямо е производтсвото на материални и духовни блага, колкото е по-високо качеството на заетостта на населението, толкова по-пълноценно могат да се реализират и основните социални функции на труда.
Трудът е едновременно и средство за живот на хората, и средство за формиране и развитие на човек.
Това води до няколко основни извода:
- трудът в страната, отрасллите, регионите и предприятията трабва да бъде организиран и полаган по такъв начин, че да отговаря на човешките потребности – да изпълнява свойте икономически и социални функции, да осигурява висококачествена заетост и благосъстояние на тези, които го полагат;
- трудът трябва да се приспособява към особеностите, спецификата и изискванията на човека, а не човека към тях;
.

Характерни черти на съвременния труд:

Съвременният труд не е стока. Той се различава от останалите търговски вещи – той не се купува и продава като останалите стоки. Но от това не трябва да се прави изводът, че той не се подчинява на пазарната икономика.
Трудовото правоотношение възниква при предоставянето и използването на работната сила, която съответното физическо лице ( работник , служител) отдава под наем на дадено физическ или юридическо лице ( работодател ). То е регулирано от правото трудово отношение. В него едната страна – работникът или служителя, се задължада да предостави работната си сила за изпълнението на дадена работа, длъжност или функция, през определено време, като се подчинява на определена дисциплина, а от другата страна – работодателят, организацията, се задължада да му плаща уговореното възнаграждение и да осигури безопасни и здравословни условия на труд.
На трудовия пазар не се предлага трудът, а работната сила, при това не реалната, а потенциалната. Трудовия договор не е договор за покупко продажба на работната сила, а договор за нейното отдаване под наем за определено време и при определени условия.
Съвременния труд е признат за основно човешко право.
Съвременният труд е свободен. Свободния характер на труда е израз на демокрацията в трудовите отношения, на правото на свободните граждани свободно да избират своята заетост в съответствие с подготовката и разбиранията си, със свойте потребности и интереси.
Съвременият труд е доброволен. Всеки човек в съответствие със свойте потребности и интереси, доброволно взима решение дали да се включи в обществения трудов процес, или да остане извън него. Трудът по принуда или по задължение отдавна е отречен от международните правни норми.
Забраната да се извършва принудителен или задължителен труд допуска пет изключения:
- Работа или служба, която се изисква въз основа на законите за задължителна военна служба;
- Работата или службата, която е част от обичайните задължения на една суверенна държава;
- Работата или службата, която се изисква от лице в следствие на осъждане, постановено от съд;
- Работата или службата, която се изисква в случаите на непреодолима сила – случаи на война, бедствие или заплаха от бедстия;
- дребни селски дейности – работите извършени в пряк интерес на общността;
Съвременният труд е равноправен. Всички хора в трудовия процес независимо от тяхната раса, вяра или пол имат равни права, както и правото да получават равни възможности за работа, за условия на труд, за развитие и за трудово възнаграждение, съответстващо на полагания труд, осигуряващо достойно съществуване на трудещите се и на членовете на техните семейства. Съвременния свят отхвърля дискриминацията на труда във всичките й форми на проявление.

Следователно съвремният труд е свободен, доброволен, равноправен, необикновенна търговска вещ и е признат за основно човешко право. Всеки човек има правото на пълна, доброволно избрана, свободна и ефективна заетост, на равни възможности в труда, които съответстват на неговата подготовка и достойнство и му осигуряват здравословни и безопасни условия на производтсвената среда, сигурност и трудово възнаграйдение, гарантиращо достойното му съществуване.

Въпрос 2: Цена на труда. Същност и съдържание. Елементи. Фактори определящи цената на труда.

Същност и съдържание

Същност
На пръв поглед цената на труда е трудовото възнаграждение, което се договаря мажду работника или служителя и работодателя при сключването на трудовия договор и което се изплаща в пълния му размер след полагането на труда. Исторически това разбиране за цената на труда господствува до края на 19 и началото на 20 век. Дотога