Лекции по увод в психологията

УВОД В ПСИХОЛОГИЯТА
Проф. Герчева

ВЪЗНИКВАНЕ НА ПИСХОЛОГИЯ КАТО НАУКА

Тадеуш Томашевски “Основни идеи на съвременната психология” 1989 г.
Артур Владимир Петровски “Обща психология” 1976 г.
Пиер Дако “Фантастични победи на модерната психология” 1995 г.
Рада Грановска “Елементи на практическата психология” 1989 г.
Анри Валон, Рьоне Зазо “Детство” 1988 г.
Ерик Ериксон “Идентичност, младост и криза” 1996 г.
Алексей Н. Леонтиев “Проблеми на развитието на психиката” 1974 г., “Дейност, съзнание, личност” 1976 г.
Борис Г. Ананиев “Човекът като предмет на познание” 1986 г.
Лев Рубинштейн “Основи на общата психология” 1992 г.
Михаил Ярошевски “Психологията през ХХ век” 1977 г.
Генчо Пирьов, Цани Цанев “Експериментална психология” 1973 г.
Енциклопедия на психологията (а-а)
Речник по психология 1978 г. (е-р)
Любен Десев “Речник по психология”
Виготски “Мислене и реч”
Константин Мечков “Медицинска психология” 2000 г.

Корен на психологията и предмет на психологията като наука.
 - гръцката буква пси
Според съвременните схващания психологията може да се определи като наука, която възниква на основата на интернационални и мултидисциплинарни корени и се превръща постепенно в наука, която цели да опише как хората мислят, чувстват, действат, а също така какви са психическите способности на животните.
Възникването на психологията, като самостоятелна наука обикновено се определя като парадоксално. Парадоксът се състои в проблемите за същността на душата, за закономерностите на душевния живот, за отношенията душа – тяло и душа – материално са проблеми, които са изследвани в древните школи, а в същото време психологията като наука се отделя от философското знание, едва през 1879 г. в Лайпциг се създава първата лаборатория за психологични изследвания от Вилхелм Вунд.
За да се обясни късното обособяване на психологията, като самостоятелна наука е необходимо да се проследят какви са предпоставките, които дават основание част от познанието да бъде обособено, като научно познание. Тези предпоставки са:
Необходимо е да бъде обособена специфична област от материалния, социалния или психична реалност, която да бъде специално изучавана (това се случва още в Древните философски учения).
Необходимо е да бъдат установени и описани със специални термини закономерности на проявите на специалната част, която ще бъде изучавана (и това условие по отношение на психологията се създава в рамките на различни философски школи, учения).
Създаването, откриване на методи с които точно, адекватно може да бъде изследвано явлението, което е обосновано за самостоятелно изучаване (1879 г. в Лайпциг е основана от немския физиолог и философ Вилхелм Вунд първата лаборатория по психология в света).
В създадената от Вунд лаборатория първите факти, които се изследват са усещанията, а основния метод е интроспекцията (самонаблюдение). Когато се коментира отделянето на психология, като самостоятелна наука ............................................................ се подчертава факта, че тя може да бъде определяна, като наука, която има интернационални и мултидисциплинарни корени. В качеството на аргументи се използват факти от живота на едни от класиците от областта на психологията. Например:
Вилхелм Вунд (1832 – 1920) – германец, физиолог и философ. Основател на първата лаборатория.
Иван П. Павлов (1849 – 1936) – руснак, физиолог. Основоположник на теорията за висшата нервна дейност и условно рефлекторното учене.
Зигмунд Фройд (1856 – 1939) – австриец, лекар. Прочут с теорията за структурата на личността Id, Ego, Super Ego (То, Аз, Супер Аз).
Две основни направления:
 Определяне на безсъзнателното
 Учение структурата на личността

Жан Пиаже (1896 – 1980) – швейцарец, биолог. Теория за стадиите в интелектуалното развитие на децата.
Уилям Джеймс (1842 – 1910) – американец, философ. Автор на първия учебник по психология “Принципи на психологията” – 1890 г.
Друга тенденция, която се открива още в самото начало в развитието на психологията, като самостоятелна наука е трудността с която се сблъскват изследователите при точното определяне на предмета й. От момента на отделянето на психологията до наше време е възможно да се определят най-малко три периода при .........................................................................................................................................................
 1879 – 1920 г. – През този период психологията най-точно може да се определи, като наука за душевния живот. Така например В. Вунд определя психологията, като наука за вътрешни усещания, чувства и мисли с помощта на интроспекцията (самонаблюдение, самоизследване) на собствения емоционален статус и умствени процеси.
 1920 – 1960 г. – Под силно влияние на американските психолози психологията се предефинира, като наука за наблюдаемото поведение. Според американските психолози науката се основава на наблюдението, тъй като обаче ние не можем непосредствено да наблюдаваме уменията, емоциите, мислите на хората, а можем да наблюдаваме само техните реакции, поведенчески актове в различни ситуации, то психологията може да бъде само наука, която изучава наблюдаемите поведенчески актове. Това са основните схващания на психолозите от бихевиористичната школа.
 след 1960 г. – Учените отново се връщат към идеята, че психологията следва да изучава умствените процеси, за изучава как функционира съзнанието, т.е. как се приема, обработва, съхранява и използва информацията.
Според много от съвременните психолози психологията може да се определи, като наука, която изучава поведението и умствените процеси. В това определение под поведение се разбира всичко това, което прави организма. Това е всяко действие, което може да се наблюдава и регистрира – усмивка, движение, говор, плач, примигване, изпотяване. А умствените процеси – това е вътрешно субективния опит, който се получава чрез поведението – усещания, възприятия, мислене, памет, емоции, чувства, воля.
Сред съвременните автори има и такива, които считат, че психологията може да се определи, като наука, която със специфични методи изучава способностите на живите организми притежаващи нервна клетка или нервна система, да отразяват субективно (активно) въздействията от външната или вътрешната среда.
Основни дялове в психологическата наука.
Дяловете в психологията са първото нещо, което я характеризира като самостоятелна наука.
Основните дялове в психологията се определят в зависимост от насочеността на изследванията, които се провеждат. По този критерий се определят два основни дяла. Единият се основава на фундаменталните изследвания, а другият на приложните изследвания. Фундаменталните изследвания в психологията са насочени към установяване на основните характеристики и закономерности на проявите на психичното у животните и у човека.
Изследванията в областта на проявяване на психичното в животинския свят дават основание за обособяване на самостоятелна наука, на зоопсихология, а тези в областта на човека – цяла област – Психология на човека. Между тях се обособява дял, който се нарича сравнителна психология.

<Object: word/embeddings/oleObject1.bin>

Възникване, формиране на психологически школи.
Формирането на психологическите школи са второто нещо, което характеризират психологията, като самостоятелна наука.
Най-общо психологическата школа може да се определи, като група от учени, споделящи определена теоретична ориентация и изследващи определени общи проблеми. От началото на възникване на психологията до днес съществуват седем психологически школи.
Основни психологични школи:
Структурализъм – според представителите на тази школа психологията е наука, която изучава съзнателния опит, който зависи от конкретния житейски път на човека (съзнанието на базата на индивидуалния опит). Емпиризъм
Представители – Вилхелм Вунд (1832 – 1920), Херман Ебинхауз (1850 – 1909), Едуард Титченер (1867 – 1927), Освалд Кюлпе (1862 – 1915).
Функционализъм – според представителите на тази школа психологията е наука, която изучава ролята на разума за адаптиране на организма към обкръжаващата го среда.
Представители – Уилям Джеймс (1842 – 1910), Джеймс Кеттел (1860 – 1944), Стенли Хол (1844 – 1924), Роберт Вудвортс (1869 – 1962).
Бихевиоризъм – според представителите на тази школа психологията е наука за поведението, т.е. наука изучаваща само очевидните поведенчески актове, които могат да бъдат описани обективно.
S  R (стимул  реакция)
S - OR
Представители – Джон Уотсън (1878 – 1958), Фредерик Скинър (1904 – 1990), Едуард Толмен (1886 – 1959), Алберт Бандура (1925).
Гещалтпсихология – gestalt – образ, цялостност. Според представителите на тази школа психология, която има за свой предмет изучаване на възприемането и процеса на учене.
Представители – Макс Вертхайнмер (1880 – 1943), Курт Кофка (1886 – 1941), Волфганг Кьолер (1887 – 1967), Курт Левин (1890 – 1947).
Психоанализа – според представителите на тази школа, психологията следва да бъде наука, която изучава безсъзнателното и неговата взаимовръзка със съзнателното в психиката на човека.
Представители – Зигмунд Фройд (1856 – 1939), Карл Юнг (1875 – 1961), Алфред Адлер (1870 – 1937), Анна Фройд (1895 – 1982), Ерик Ериксън (1902 – 1994).
Хуманистична – според представителите на тази школа психологията има за свой основен предмет на изучаване личността, като уникална, цялостна система.
Представители – Ейбрахам Маслоу (1908 – 1970), Карл Роджерс (1902 – 1987).
Когнитивна психология – според представителите на тази школа психологията следва да фокусира своите изследвания върху процеса на познание и върху това как жизнените преживявания на човека се обработват активно от неговия разум.
е необходимо да се занимава с изследването на процесите на познание, с изучаване на това как жизнените преживявания на човека се обработват активно от разума му.
Представители – Джордж Милер (1920), Улрик Нейсер(1928).

История на развитие на психологичните школи

СТРАХ
Промяна в поведението:
Изправяне срещу страха.
Травма.
Позитивно мислене, решение.
Самоанализ и самоусъвършенстване.
Увереност в себе си.
Уникална цялостна система.
Основни въпроси на психологията.
Психологията, като наука чиито проблеми и много .................... връзки да били обсъждане в рамките на философията по традиция запазва в своята проблематика някои философски проблеми. Така например по аналогия с философията и в рамките на психологията се обсъжда това какви са основните въпроси, които се изследват.
Най-често в качеството на основният въпрос се формират три:
Въпрос за съотношението между стабилността и изменчивостта.
В рамките на този въпрос се обсъждат проблемите за това какви характеристики има личността, съзнание, самосъзнание, променят ли се с възрастта, кои остават пък стабилни и по принцип възможно ли е хората да се променят. Може ли например срамежлив първокласник в зряла възраст да си избере професия на клоун?
Друг основен въпрос, които се обсъжда е въпроса за съотношението между рационалност и ирационалност.
В рамките на този въпрос изследователите търсят отговорите защо въпреки рационалните аргументи, които човек намери, за да постъпи по определен начин много често в крайна сметка неговото поведение се определя от интуицията, а не от логическите аргументи.
Защо много често поведението се определя от това какво считат приятелите, хората от групата към които принадлежим, а не от разумните рационални аргументи.
Фактите показват, че в своето ежедневно поведение хората се повлияват по-често от житейските съвети отколкото от статистическите данни, научни аргументи и т.н.
Съотношението между биологичното и социалното учение.
Този основен въпрос се поставя за първи път още в Древногръцката философия. Така например Платон счита, че характера и интелекта се предават по наследство и социалната среда може да нанесе върху тях твърде малко изменения.
Обратно на Платон, Аристотел счита, че в съзнанието на човек няма нищо което да не е дошло от външния свят чрез усещанията.
Джон Лок твърди, че в момента на раждане съзнанието на човек представлява една чиста дъска върху, която се записва опита идващ от у