Същност, произход и предмет на психологията

Съдържание:

ТЕМА 1. Същност, произход и предмет на психологията.
ТЕМА 2. Когнитивната психология в медицинската практика
ТЕМА 3. Психология на личността
ТЕМА 4. Психични защити
ТЕМА 5. Адаптация, Стрес, Burnout;
ТЕМА 6. Социално психологически аспекти на отношението медицинско лице-пациент

ТЕМА 7. Членовете на един екип могат да бъдат категоризирани в три основни групи (типа) поведение:

ТЕМА 1. Същност, произход и предмет на психологията.
За пръв път терминът психология се появява далеч преди възникването на самата наука, вероятно през 16 в. в трактатна немския философ Християн Волф. Появата на научната психология се свързва с 1879 г., когато Вилхем Вунд - известен учен - енциклопедист – открива първата лаборатория по експериментална психология в Лайпциг. Предмет на науката психология е психиката, душевността. Думата произхожда от старогръцката , психе — душа. Психологията е преди всичко наука за систематично изучаване поведението на човека и психичните феномени, които го провокират.Предмет на психологията е изучаването на тези психични феномени (мисли, чувства и спомени).
Всяка научна област има за цел да описва, обяснява и предсказва процесите и явленията от действителността, но трябва да отговаря на два съществени въпроса: Кого изучава? И Какво изучава? Психологията е най-бързо развиващата се наука, появяват се нови клонове, видове и подвидове на психологията. Обект на психологията в частност и на приложната психология, това е човекът и по-точно неговата психика и съзнание, а предмета техните взаимоотношения с реалния свят. Определение: Психологията изучава възникването, развитието и проявите на човешката психика, съзнание и поведение. Психологията все повече се превръща от теоретична практическа наука, като към стремежа за оценяване, предвиждане и предсказване на човешкото поведение се добавя и помощта, която може да се окаже на хората.
Смятате ли, че приложната психология (практическа) реално може да помага на хората, как мислите?
Какво е психика? Психичното е активно отражение с цел регулация на поведението. В този смисъл кой притежава психика, само човекът ли? Всеки жив организъм се стреми да се адаптира и приспособява към заобикалящата го среда и следователно притежава форма на психична регулация. Човек живее в два паралелни, взаимно свързани свята – светът на нашето „АЗ” и светът, който ни заобикаля. От гледна точка на своето „АЗ”, човек изучава заобикалящата го действителност и следователно съзнанието е възможността на човека да опознава света, дистанцирайки се от него. Там „вътре” във вас има един друг свят, който само вие познавате: там са вашите чувства, желания, стремежи и надежди; там са вашите спомени и мечти за бъдещето. Този свят е различен от „външния”, макар и производен на него и често (например в някой скучен учебен час) вие можете да мечтаете и едновременно с това да следите с поглед учителя и дори да записвате, това което ви диктува.
Медицинската психология представлява раздел на психологията, изучаваща психиката на болния човек, психологичните особености на професионалната дейност на медицинските работници и взаимоотношенията болен-лекар. Австрийският учен Антон Месмер смята, че в целия свят съществува психичен, жизнен, лечебен магнетизъм, който се притежава в по-голяма степен, от някои хора, които на свой ред имат способността да го пренасят върху болните, които се подобряват при взаимодействие с подобен човек.
Кретчмер, автор на книгата Медицинска психология, счита че на всеки тип телосложение съответства даден характер и определено психично заболяване . Той ги разделя на 3-типа телостроеж – астеничен, който отговаря на шизотомният характер; пикничен, на който съответства хипертимният и атлетичен, съответстващ епилептоидният.
Предметът на приложната медицинската психология е изучаването ролята на психичния фактор за възникване, протичане и изхода на телесните заболявания и изучаване на психиката на болния човек. Като направление има главна роля при избор и анализ на медицинската професия, трудовата среда, взаимоотношенията между членовете на колектива на различни нива, от една страна и на болния от друга, личностнова характеристика на членовете в звеното , психологичен подбор на екипа в различните сектори, взаимоотношенията между медицинския и помощен персонал. Цел на медицинската психология е на човек да се гледа като личност, а не като обект на изследване и лечение. Медицинската психология трябва да е в помощ при изграждане на добър психоклимат между членовете в здравното заведение, отделение и сектор, и болните – от друга.
Методите на медицинската психология могат да бъдат разделени на методи на психологическа оценка или изследване – психодиагностични методи и методи за психологическа терапия.
ТЕМА 2. Когнитивната психология в медицинската практика

Обект на изучаване от когнитивната психология е целият диапазон на познавателните психични процеси от усещането и възприятието, разпознаването на образи, вниманието, до ученето, паметта, формирането на понятия, мисленето, въображението, езика, интелекта, решаването на проблеми.

Вниманието е психичен процес, който обезпечава насоченост и съсредоточеност на психиката върху точно определени характеристики на външната и вътрешната среда.
Основни функции на вниманието са:
Подбор на значимите за човека въздействия и игнориране на несъществените въздействия.
Задържането в съзнанието на определено съдържание
Регулация и контрол на протичането на дейността
Според активността на човека в организацията на вниманието то се разделя на непроизволно (пасивно) и произволно (активно).
Вниманието се характеризира с различни свойства:
Обем – количеството на едновременно отразяваните в съзнанието обекти;
Концентрация – степента на интензивност на съсредоточаването върху даден обект;
Устойчивост – Продължителността на отчетливо отражение на даден обект;
Превключваемост – способността за активен преход от един обект към друг;
Разпределяемост – способността за изпълняване на две или повече операции, действия;
Памет – паметта е познавателен психичен процес, състоящ се от приемане (фиксиране), запазване (ретенция) и възпроизвеждане (репродукция) на следите от индивидуалния опит на човека.
Съществуват различни класификации на паметта:
Зрителна, слухова, обонятелна, вкусова, осезнателна;
Двигателна, емоционална; логическа;
Кратковременна и дълговременна;
Активна и пасивна;
Паметта може да се разглежда като информационен процес:
↑повторение↓ Сетивно възприемане -> кодиране -> усилие -> съхраняване -> възпроизвеждане

Мислене – висша форма на субективно отражение на обективната действителност, висша степен на познанието, която отразява предметите и явленията обобщено, в логични образи, в техните сложни взаимоотношения и закономерности.

Интелект – това понятие еднозначно определение, най-общо се свързва със способността за адаптация към нови изисквания на средата.

Възприятно-представна дейност (ВПД)

ВПД е свързана с дейността на зрителни, слухови, обонятелни, вкусови, тактилни и органни анализатори. При разстройства свързани с тяхната дейност могат да се наблюдават някои сетивни измами – илюзии, халюцинации и др.

ТЕМА 3. Психология на личността
Проблемът за личността е широко обсъждан и един от основните въпроси в медицинската психология и нейното приложение. Разработването на този проблем изисква преди всичко точно определяне на понятието на личност. Понятието личност произхожда от латинската дума “persona” със значението маска и самата дума е била свързана с ролите в тетралното действие на древно-гръцкия театър.
Американският психолог Г. Олпорт, един от най-известните изследователи на личността, привежда 50 определения на термина личност още през 1937 г. Като ги групира в две групи. В първата група включва определенията, които акцентират на външните прояви на индивида и на отношенията му с другите хора. Към втората група принадлежат дефинициите, описващи личността посредством нейните качества или свойства.
„Личността” се характеризира с две отделни подструктури, формиращи се под влияние на два основни фактора-биологичния и социалния.Първата включва памет, мислене, импулсивност, динамичност, а втората интереси, склонности, познания.В структурата на личността З.Фройд отделя три компонента-то, аз и свръх-аз.Основните движещи сили на личността при фройдистите са безсъзнателните влечения, а при неофройдистите защитните механизми.Личността не се ражда, а се оформя в с придобиването на социални знания, умения и опит в процеса на социализация. Социализацията (въздействие на среда +възпитание) е главен източник на възникване на личността.
Разгледана през една чисто приложна перспектива, човешката личност се състои от следните обобщени подсистеми (фиг. 7):

Знанията произхождат от стабилизиране на познавателния опит, съответно от взаимното вплитане на памет, мислене, въображение. Способностите са стабилизирани свойства на всички психични системи.
Системата на интелекта се смята за йерархически синтез и глобално единство от способностите за мислене, въображение, внимание и памет (по К. Мечков, 1995). Както е добре известно интелектът има стандартизирани показатели за количествено измерване, означавани като интелектуален коефициент. Те включват в различни съотношения скали за изследване на вебалния и невербален интелект. В този смисъл интелектът е сред малкото психологични категории подлежащи на нормиране според универсално установени критерии.
Системата на характера се описва като съвкупност от стабилизирани и актуализиращи се в развитието свойствени стилове на емоционално и волево реагиране.
Сложността на понятието личност и същевременно неговата важност за психологическата теория и практика са причина за съществуването на различни подходи и теории за личността:
Личността в широк смисъл, разглеждана като най-важна категория за всички области на психологията, по този начин се превръща в „персонология”. При този подход личността влияе върху начина, по който хората реагират, върху дейностите, в които се изявяват, върху изборите и оценките, които правят, върху поставянето на цели, върху това доколко успешни са техните взаимоотношения с другите и т.н.
Личността, представена от отделни нейни черти, способности или качества – т.нар. теории за чертите или периферен подход към личността. При този принцип хората могат да бъдат сравнявани на основата на това, до каква степен притежават дадено качество, черта, например интелект, нагласа и т.н.
Представяне на личността чрез индивидуален личностов профил, описващ най-характерното за всеки човек, посредством което той може да бъде идентифициран, обособен от останалите.
Теории за личността, акцентиращи върху взаимодействието между съзнателни и безсъзнателни сили (мотиви, потребности, инстинкти, желания), в процеса на насочване на човешкото поведение.
Личността като съвкупност от поведенческите модели на човека (поведенчески теории). Според този подход поведението се определя главно от наученото през жизнения път с подчертаване на значението на ученето в процеса на взаимодействието с другите.
Когнитивно-поведенчески теории. В тях се отчита не само ролята на ученето и влиянието на външната среда, но и на това, което хората мислят за себе си и за събитията.
Теории, поставящи акцент върху уникалния начин, по който всяка личност възприема и интерпретира света.
Темперамент са индивидуалните свойства на психиката на човека, които определят динамиката на психическата дейност.Темпераментът се проявява в начина на протичане на емоциите, мисленето, волевите движения, темпа на речта, реакциите и др. За различаване на свойствата на темперамента е необходимо да се познават три негови признака:
едни и същи свойства на темперамента се проявяват по един и същ начин при различни дейности
свойствата на темперамента са устойчиви и постоянни в течение на дълъг период или дори през целия живот на човека
свойствата на темперамента на даден човек са закономерно свързани помужду си в определена структура.

И.П.Павлов установява, че темпераментът на животните и човека се характеризира от съчет