Същност на анатомията и физиологията на висшата нервна дейност

АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ НА
ВИСШАТА НЕРВНА ДЕЙНОСТ

СТУКТУРА И ФУНКЦИИ НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ. ОРГАНИЗМЪТ КАТО САМОРЕГУЛИРАЩА СЕ СИСТЕМА. ОБЩИ ПРИНЦИПИ И МЕХАНИЗМИ НА РЕГУЛАЦИЯ.
Организъм – органи, взаимно свързани, зависима общност на взаимно свързани функциониращи органи, организирани във физиологични саморегулиращи се системи, които функционират при определени условия.
Характерни черти на организма:
Отворена система - в непрекъсната връзка с околната среда, обмяна на информации, вещества и енергия.
Вероятностна система – не строго детерминирана, отговорите зависят както от характера на дразнителите, така и от самата система.
Самоорганизирана – това са възможностите за запазване на единството на нейните елементи – заложено в самата система.
Йерархична система – различни нива, подчинени едно на друго
Свръхстабилност – има възможност не само да се възстановява след дразнение, но и да се саморегулира.
Самоусъвършенстване – може да придобива и нови качества (във връзка със средата – подобряване на приспособяването)

Система:
Физиологична система – съвкупност от органи, които изпълняват определена физиологична функция и притежават механизми за регулация.
Функционална система – форма на физиологична организация, получена по наследство или придобита по време на живота. Тя е резултат от регулация при осъществяването на определен вид дейност (пр. двигателната дейност)
Физиологична функция – тя се изпълнява от специализирани органи, организирани в системи, чиито строеж е предназначен за изпълнението на определена функция.
Физиологичен процес – комбинация от причинно свързани и координирани отделни функции (пр. обмяната на веществата – храносмилателната, отделителната и др. системи)
Хомеостаза – поддържане състоянието на вътрешната телесна среда (с величини и константи – кръвна захар, пулс, температура и др.)

Хомеостатична и Адаптивна регулация
Два основни механизма:
Хуморален (химичен) – осъществява се с помощта на биологично активни вещества (хормони; медиатори).
2. Нервнорефлексен механизъм – осъществява се чрез централната нервна система..
- получава и анализира аферентна сигнализация, протичаща от сетивните органи и рецепторите;
- създава „работни програми” за регулация на определени параметри (мозък);
- след регулативно въздействие проявява неговия ефект чрез повторна информация
- при необходимост постоянно коригира параметрите докато получи желания ефект
3. Биологически часовник – генетично заложен в нас – сън, бодърство

Хомеостатична регулация – запазване на основните параметри на телесната хомеостаза.
Да има постоянна сигнализация за промените в най-важните параметри (рН, температура, кръвно налягане, пулс и др.); информацията се получава чрез рецепторите, които се намират в отделните органи.
Получената сигнализация се анализира в определени структури на централната нервна система, преработената информация се използва за създаване на временна програма за регулация.
На изхода на системата се активират ефекторните механизми за коригиране на необходимите параметри. Тя се насочва чрез нервните пътища на соматичната (скелетната) нервна система, нервните пътища на вегетативната нервна система, нервните пътища с ендокринните жлези.
Резултатите от дейността на коригиращата система могат да бъдат адекватни, но и да имат отклонения.
Механизмите на коригиране са с положителна и отрицателна нервна връзка.
положителна обратна връзка – усилване на текущия процес
отрицателна обратна връзка – усилване или забавяне на коригиращата система

Адаптивна регулация – предназначена да осигури временно преустройство на жизнените (физиологичните) функции на ново ниво. Резултат е от продължителни промени в околната среда. Може да се осъществи чрез промяна на определени функции. Адаптацията е обратимо състояние на организма.

ВЪЗБУДИМОСТ, ДРАЗНИМОСТ НА ЖИВИТЕ ОРГАНИЗМИ. ФИЗИОЛОГИЯ НА ВЪЗБУДИМИТЕ СИСТЕМИ. ВЪЗБУДИМОСТ И ВЪЗБУЖДАНЕ.
Процесите на ВНД зависят както от наследствените, така и от придобитите качества на индивида. Наследствените качества се определят от генотипа на индивида, а придобитите - от фенотипа.
Процесът дразнимост - ответна закономерна реакция на организма като отговор на въшни и вътрешни дразнители. Всички живи системи в човешкия организъм имат свойството възбудимост.
Възбудимост - закономерна реакция на организма, която се получава от дразнители на външната и вътрешната среда- отговорът е създаване на възбуден процес.
Рефлекс – закономерна реакция на организма от външни и вътрешни дразнители, която се осъществява с помощта на нервната система, само за висшите организми.

Изясняване на възбудимия процес :
– променя се пропускливостта в клетката
– обратност на поляритета
– процеса на деполяризация
– (ПД) потенциал на действието
– след дразнение настъпва реполяризация
– осъществява се чрез активен транспортен процес
– осъществява се само чрез енергия

Системите, които притежават този възбуден процес, са мускулна, нервна и жлезиста тъкан.
Мярката на възбудимостта е прагът на дразнене. Това е най-малката сила на дразнителя, която дава видим ефект от системата.
Висок праг - ниска възбудимост;
Нисък праг - висока възбудимост.

ТЕОРИЯ ЗА СЪЩНОСТТА НА ВЪЗБУДНИЯ ПРОЦЕС. АКЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ.
Характерно за възбудимия процес – (потенциал)
Промяна в потенциала на мембраната - може да се променя, като се повишава и понижава преминават през фазите деполяризация, реполяризация и хиперполяризация. Те са циклични (задължителни)
Промяна във възбудимостта – циклична; преминава през следните 4 фази, от които зависи:
Абсолютно рефрактерна фаза – АРФ – невъзприемчивост – много ниска възбудимост и не отговаря на никакви дразнители по сила.
Относително рефракторна фаза – ОРФ – при нея възбудимостта постепенно се възстановява, но все още е с по-малка от нормалната.
Екзалтационна фаза – ЕФ – висока възбудимост, над нормалната, може да се възбуди от слаби дразнители
Субнормална фаза – СНФ – намалена възбудимост, дължаща се на хиперполяризацията на мембраната.
(акционен потенциал – нервен импулс)
Възбудимостта също е циклична и задължителна.
Мембранен потенциал на покой – когато клетката е в покой (външно +/вътрешно-) ; -85 миливолта;

Акционен потенциал
В зависимост от силата на дразнителя се наблюдават два вида реакции:
При слаби дразнители се получава локален отговор, промените не се разпространяват.
При силен дразнител се достига една критична стойност на локалния отговор, след което започва бързо увеличаване на натриевата проницаемост на мембраната, настъпва пълна деполяризация, автоматична затваряне на натриевите и отваряне на калиевите канали – бърза реполяризация на мембраната.
Бързата деполяризация и реполяризация могат да се разпространяват по аксона или мускулното влакно.
Амплитудата на Акционния потенциал се движи с 110 – 120 мили волта и не се мени по дължината на влакното. Тя не зависи от силата на дразнителя, а от честотата му. Неволна стойност, която се нарича – критично неволна поляризация.

ПРОЯВИ НА ВЪЗБУДИМОСТТА. ВИДОВЕ ВЪЗБУДИМИ МЕМБРАНИ. МЯРА НА ВЪЗБУДИМОСТТА. ПРАГ НА ДРАЗНЕНИЕ.
Възбудимост - закономерна реакция на организма, която се получава от дразнителя на външната и вътрешната среда - отговорът е създаване на възбуден процес.
Клетъчна мембрана - може най-бързо да отговори на възбудния процес.
Натрий, Калий, Хлор - йони, вземащи участие в процеса на клетъчната мембрана.

Могат да бъдат два вида – електровъзбудими мембрани и електроневъзбудими мембрани.
Електровъзбудими мембрани – когато деполяризацията достигне до критично ниво, тя се превръща в нестихващ процес и амплитудата на потенциала винаги достига максимална стойност.
Кодирането по тези мембрани е честотно – различните по сила дразнители предизвикват потенциали с различна чистота, амплитудата е една и съща.
Електровъзбудими са мембраните на аксоните.
Електроневъзбудими мембрани – нямат критично ниво на деполяризация, при тях амплитудата на възникналия потенциал е пропорционална на силата на дразнителя – амплитудно кодиране – открива се в клетъчното тяло на неврона и дендритите.

Мяра на възбудимост – измерва се чрез прагът на дразнене;
Праг на дразнение (подпрагове и надпрагове) - минималната сила на дразнителя, при която се получава отговор
При нисък праг на дразнене, нивото на възбудимост е високо. При висок праг на дразнене, нивото на възбудимост е ниско.

ФАКТОРЪТ ВРЕМЕ ВЪВ ВЪЗБУДНИТЕ ПРОЦЕСИ. ХРОНАКСИЯ.
Факторът време във възбудните явления – зависи от скоростта на нарастване силата на дразнителя;
Скорост, адаптационни механизми, компенсаторни механизми, високочестотен ток, реобази при прав ток, крудаксация – силата на дразнителя, Ефект на Джаул

За изясняването на този въпрос се използват показателите:
реобаза - е прагово дразнене, изразено във волтове или това е най-малката сила на тока, която предизвиква минимален ефект при неограничено действие на дразнителя на ВС (възбудимата система);
полезно време - минималното време през което трябва да действа дразнител със сила 1 реобаза, за да се получи едва забележим ефект. Полезното време не може да бъде критерии за точно определяне на възбудимостта, защото и най.малките отклонения в силата на дразнителя водят към големи изменения във времето.
хронаксия - е минималното време, през което трябва действа дразнител със сила 2 реобази, за да се получи едва забележим ефект.

Крива на Харвег-Вайс
А – явленията не зависят от времетраенето на дразнителя
В – за да се получи ефект краткотрайността на дразнителя се компенсира с увеличаване на силата.
С – колкото и да се увеличава силата на дразнителя ефект не се получава. Високочестотните токове не дават възбуден ефект. Ефект на Джаул – диатермия.

Когато имаме полезно време се получава възбудим процес.
Когато клетката е в покой – тя е поляризирана.
Само три тъкани могат да възбудят процес – мускулна, нервна и жлезиста.
Много дразнители – химични, физични, физиологични и др.

ЛАБИЛНОСТ И ПАРАБИОЗА. ПАРАБИОТИЗИРАЩИ ФАКТОРИ. ЗАДЪРЖАНЕ.
Лабилност – определя се от способността на живата тъкан да проведе максимален брой импулси за единица време. Тя изразява скоростта с която се възстановява изходната възбудимост. Зависи от бързината, с която системата излиза от фазите на рефрактерност. АРФ обуславя лабилността.
Фази на изменения на лабилността в хода на наркотизирането:
1. Уравнителна – силният дразнител, който до наркотизирането е бил оптимален сега се оказва песимален и затова слабите и силните дразнители предизвикват еднакъв ефект.
2. Парадоксална - при по- нататъшно действие на наркозата силният дразнител попада в рефрактерния период, поради което ефектът е по-малък отколкото този на слабия.
3. Задръжна – накрая възстановя