Лекции - Теории на личността

Проф. Божинова
Теории на личността
Теорията за личността – задачите на специалистите в областта на психология на личността е да създадат модел за функционирането на човека да разработят методи за различаване на хората и да установят закономерностите на който поведението им е подчинено, за да може то да бъде предсказано. Този модел на поведение (Моделът на организация и ) и правилата на предвиждане който произтичат от него представляват същността на психологичната теория на личността.
Личността – са характеристиките на човека които отговарят за съгласуването на поведенческите му прояви - чувства мисли и действия.
Теорията на личността като отговор на въпросите какво как и защо с помощта на теория на личността – ние искаме да разберем какво представлява индивида, как той става такъв и защо се държи по определен начин. Въпроса какво се отнася до характеристиките на човека и до това как те са свързани. Въпроса как се отнася до детерминантите на личността на човек, в каква степен и по какъв начин гените и Средовите фактори си взаимодействат за да се достигне до такъв резултат. Въпроса защо се отнася към причините за индивидуалното поведение.
Всяка по цялостна теория за личността обсъжда няколко основни аспекта: 1. Структурата 2. Процеса или динамичния аспект на личността 3. Развитието. Към тези основни проблеми могат да бъдат прибавени още две: Психопатология (природата и причината за нарушенията в нормалното функциониране на индивида) и Изменението (как хората се променят и защо те понякога се съпоставят на изменението и защо не са способни на промяна).
Структурата на личността според съществуващите концепции включва стабилни елементи, които могат да бъдат сравнени с частите на тялото или частите на една машина. Най-популярни в това отношение са структурно образуващите понятия – реакция, навик, черта и тип. Понятието черта се отнася към съгласуваност и устойчивост на индивидуалните реакции в разнообразните ситуации. Понятието тип отразява сбора от много различни черти, в сравнение с понятието черта понятието тип предполага по голяма обобщеност и повторяемост на поведението. Някои хора могат да имат много черти с различна степен на изразеност, но всички те в по общ план могат да бъдат отнесени в един определен тип.
Процесуалния характер на поведението е също един от аспектите които е в центъра на вниманието на теория на личността. Той основно се разглежда във връзка с феномена наречен мотивация. Утвърдени са три основни категории мотивационни понятия:
1. Хедонистичните мотиви - Концепцията за тях придава най-голямо значение на търсенето на удоволствие и избягване на болката. Има два варианта теории построени на тази мотивационна концепция: Модели за снижаване на напрежението и модели за активацията - Потискане или влечение.
2. Само актуализацията като мотив съответните мотивационни теории подчертават стремежа на индивида към израстване и само актуализация. Във съответствие с това разбиране индивида се стреми да израсне и реализира своите способности дори с цената на увеличаване на напрежението.
3. Когнитивните теории за мотивацията- акцента се поставя върху усилията на човек да разбере и предугади събитията който произтичат в света. Според тази концепция човек има потребност от съгласуване или познание а не от удоволствие или само реализация.

Израстване и развитие – Една от най сериозните задачи пред които се изправя психологията е да обясни развитието на индивидуалните различия и развитието на такава уникална индивидуалност която е всеки от нас. Обикновено детерминантите определящи развитието на личността се делят на генетични и средови. Природата или възпитанието, наследствеността или Средовите въздействия. Изследователите приемат че генетичните фактори като правило за по важни като характеристики като интелигентност и темперамент и по малко за формиране на ценности идеали и убеждения. Средовите детерминанти според тях се разкриват в културата, социалната класа, семейството и връстниците. Възниква въпроса за взаимодействието между наследственост и среда, приема се че личността се определя от множество взаимодействащи се фактори. Наследствеността определя диапазона на развитие на характеристиките, а вътре в този диапазон характеристиките са детерминирани от условията от средата. Наследствеността ни обезпечава със способности, които културата ще поощри или не.
Психопатология и изменение на поведението – за да обясни цяло разнообразие от поведенчески прояви психологията на личността, трябва да включи и анализ на това, защо едни хора се справят ежедневния си стрес успешно, а други не, и показват психопатологични реакции. Защо едни хора се променят, а други се съпротивляват на изменението .

Научно изследване на личността
Изучаване на отделния случай (клинично изследване) този подход предполага интензивно изучаване на естественото поведение на индивида. Втория подход е експерименталния подход (лабораторен). При този тип подход се следва стратегия за изследване при която експериментатора манипулира променливите и се интересува от общите закономерности. Целта която си поставя е да установи причинно следствените връзки между не много променливи. Подхода който включва личностни въпросници и корелационни изследвания. При този вид подход се измерват съществуващи индивидуални различия и се установяват връзките между тях. Чрез тях се измерва декларирано поведение, а не реално. Това изключително много намалява ценностна този вид изследване. Л данни са – жизнени данни -биографични или от документи – от данните от наблюдение . Т данни данните от експеримент и С данни от само отчет или данните предоставени от самото лице.
Всеки от посочените подходи има своите достойнства и недостатъци. Това означава, че всяка изследователска стратегия може да доведе до някакво сериозно разкритие, но в друго отношение може да не ни доведе до някакво точно познание.
Потенциалните достойнствата и недостатъци от алтернативните подходи на изследване можем да формулираме по следния начин. Достойнствата на изучаване на отделния случаи са: изучава се цялата сложност на взаимодействие на човека със средата; Води до задълбочено изучаване на индивидуалността; Избягва изкуствените условия на лабораторната ситуация. Какви са недостатъците на този подход: Наблюденията не са системни; Допуска субективизъм в интерпретацията на данните; Не изяснява връзката между променливите.
Другия подход експерименталния подход има преимущества : Манипулират се конкретните променливи; Осигуряват се обективна регистрация на данните; Установяват се причинно-следствени отношения. Недостатъците са: Не могат някой феномени да се изследват по този начин; Създават се изкуствени условия, който ограничават значението на резултатите.
Подхода на корелационни изследвания - Достойнствата: Изучава се широк диапазон от променливи; Може да се изучава (изследва) връзката между много променливи. Недостатъци - Установените връзки на са причинно следствени; При въпросниците изискващи самоотчет стои въпроса за валидност и надеждност на данните.
Надеждността - отразява в каква степен наблюденията са стабилни, заслужават доверие и могат да бъдат възпроизведени. Предполага се, че добре направеното изследване може да ….
Валидност – Отразява в каква степен нашите наблюдения отразяват феномените или променливите, който целим да изследваме.
Емпиричното изследване на личността - има и етична страна отнасяща се към отношението към изследваните лица по време на експеримента и при публикуването на резултатите.

Отделните теории за личността.

Психоаналитичната теория за структурата на личността на З. Фройд
Той създава една от първите теории за личността. Какви са структурните елементи на личността. Ранния етап Фройд използва понятието „равнище на осъзнаване“ което му дава възможност да разграничи три аспекта на структурата на личността. Първото равнище на осъзнаване е СЪЗНАТЕЛНО. То се отнася към явленията който осъзнаваме постоянно във всеки момент. Второто равнище е ПРЕДСЪЗНАТЕЛНО, то се отнася към явления който можем да осъзнаем ако им обърнем внимание. Третото равнище е БЕЗСЪЗНАТЕЛНО, то се отнася до явения който ние не осъзнаваме и не можем да осъзнаем ако не бъдат създадени специални условия за това.
Безсъзнателното е централен феномен с който се занимава Фройд. Същността на понятието …… Освен това в рамките на в рамките на психоаналитичната теория за безсъзнателното включва и разбирането че и значителна от нашите действия а може би и повечето се определят от несъзнавани сили и че голяма част от психичната енергия отива или за търсене на приемлив път за изразяване на несъзнавани желания или за това те да не бъдат допуснати до съзнанието. Именно степента на влияние на безсъзнателното и мотивационни те аспекти на подобно влияние са типични за психоаналитичното разбиране на безсъзнателното.
Фройд пръв изследва в детайли безсъзнателното . той анализира съновидение неврози психози творчество на художници и ритуално поведение. Забелязва преди всичко че в безсъзнателния психичен живот всичко е възможно или няма невъзможни неща. Фройд приема че работата на безсъзнателното е най очевидна в съновидението. В тях се открива света на символите. Психоаналитиците се ангажират да интерпретират всеки символ по отделно и да разберат какво всъщност вълнува отделния човек и какъв е неговия проблем. Мотивираното и мотивиращото безсъзнавано….. По своята същност психоаналитичната теория са мотивирани….. От особено значение е това че някой от мисли и подбуди се намират в безсъзнаваното от напълно мотивационни причини. Какво означава: Ако позволим на мислите да се появят в съзнанието те ще ни причинят болка или дискомфорт. Например ако си спомним болезнени събития от миналото , ако осъзнаем сексуалното желани към някой към който подобна връзка ни е забранена и т.н. това може да ни причини сериозен дискомфорт. По този начин съответствие с нашите стремежи към удоволствие и избягване на болката ние се опитваме да задържим подобни мисли, чувства и мотиви зад пределите на нашето съзнание.
По нататък психоаналитиците приемат че скритото в подсъзнанието може да се проявява в ежедневното ни поведение чрез различни грешки във възприемането, случайности не характерни постъпки или ирационални действия.
То, Аз, Свръх-Аз
През 19..г. Фройд разработва новия модел. Тези структурни елементи се отнасят към различните аспекти от живота на човека. То е източник на цялата подбудителна енергия. Необходимата за човека в неговия живот и дейност е изначално присъща на сексуалните и агресивни влечение, инстинкта за живот и за смърт и те са същностната част на То-то. То- то се стреми към редуциране на възбудата , напрежението и енергията. Тази подсистема в съответствие с принципа на удоволствието търси наслада избягва болката. То-то е изискващо импулсивно ,сляпо, ирационално, асоциално, егоистично и на края обожава у