Лекционен курс по арт-терапия

АРТ-ТЕРАПИЯТА КАТО ФЕНОМЕН.
Какво представлява арт терапията
Това е част от психо терапията, в която се използват различни медии, изображения, провокира се творческия процес у пациента, след което се анализират неговите индивидуални нужди, развитие, интереси, тревоги и конфликти. Арт терапията се базира на познанието за човешкото развитие и психология и се използва в най-различни терапевтични методи, засягащи способността за учене, психодинамиката, междуличностните отношения, саморефлексията, социалните контакти, спомага при поведенчески проблеми, при ниска самооценка. Арттерапията е ефективно средство при медицински, емоционални, образователни, умствени и рехабилитационни проблеми. От услугите на арт терапевтите се ползват хора по цял свят, от всяка възраст, пол, религия, сами, семейно и дори групово. Наблюдават се и изключително добри резултати при работа с деца. В последните години този метод получава все по-голямо приложение и в България, а специалистите по арт терапия се увеличават.
С основание приемаме днес арт-терапията като един от феномените на нашето съвремие. Явление, което има като същност уникалното използване на изкуството в неговите разновидности и огромно жанрово многообразие не само като средство за развлечение и естетическо въздействие, в чисто хедонистичен план, или пък като много мощно възпитателно средство (особено при децата и подрастващите) и елемент от формирането на комплексната хармонична лич‌ност. Тук вече става въпрос и за приложението на изкуството и на неговите изключителни възможности и свойства директно за лечението на много широк кръг от заболявания.
Всъщност и коренът на понятието „арт-терапия" е от латински произход: art означава изкуство, а therapy - лечение, лекуване, медицинско грижене, или смисълът му е за лечение с/чрез изкуството.
Първоначално арт-терапията възниква като лечебно средство, а най-вече приложението й е при психиатрични пациенти. Постепенно става все по-голямо разширяване на кръга и сферите от клиенти (пациенти, но и здрави лица), които са подложени на арт-терапевтично въздействие и са включени в арт-терапевтичната дейност посредством формите и техниките на един или друг вид изкуство. Налага се и нейното използване като профилактично и превантивно (предпазно) средство. Но тези направления далеч не изчерпват обсега на арт-терапевтичната работа. Днес тя успешно решава не само чисто медицински, но и педагогически, психологически и социални задачи, които са свързани както с отделни лица или групи хора, а така също и с обществото като цяло в един по-широк смисъл. Многоаспектно и сложно понятие, арт-терапията с подчертано голяма ефективност се прилага и в лечебната, но и в рехабилитацион-ната дейност, и като корекционно средство. През последните десетилетия все по-често арт-терапията се използва и в социалната и в педагогическата области. От много години обекти на въздействие на арт-терапевтичната дейност се явя‌ват възрастни и престарели хора, деца в неравностойно социално положение, алкохолно- и наркотично зависими, инвалиди и др. Напоследък арт-терапевтичната практика се разпростира с ускорени темпове и при лица, които са лишени от свобода и изтърпяват различни срокове присъди в съответните заведения (особено непълнолетни или малолетни правонарушители), бежанци, или групи хора, подлежащи на ресоциализация и т.н. фактически това са нови направления на арт-терапията, които са изключително перспективни. На тях се отдава особено голямо внимание - и в практическото им приложение, и като теоретично осмисляне и разработване на проблема. Този аспект на арт-терапевтичната дейност е много актуален сега, с огромен резонанс от гледна точка на твърде проблемното и трудно съществуване на мнозина, на трудните икономически условия при които живеят големи групи от населението (особено в страните от Източна Европа), от социалните трудности, от стреса, несигурността и пр.
Арт-терапия
Арт-терапията - това са способи и технологии за рехабилитация на лица с ограничени възможности посредством изку‌ството и на художествената дейност, вид рехабилитация, който е основан на способностите на човека за образно възприема‌не на обкръжението и за подреждането на връзките си с него в символна форма
Според Александър Копътин, „...това е метод за лечение, основан на използването на художественото творчество", по своята същност то е оригинално психотерапевтич-но направление с характерни възгледи, форма на работа и е ад‌ресирана към определен контингент - клиенти; тя е не само метод в психиатрията за лечението на болни, а се използва много широко и в социалната и в педагогическата практика, свързана е с общественото предназначение на изкуството за изразяване и хармонизиране на вътрешния лшр на човека
А Алексей Будза пише, че „арт-терапията е съвременно направление в психотерапията, информационната медицина и биоенергичното лечение, която използва както качествата на традиционните терапевтични средства на творческия процес, в който се налшра пациента, така и резултатите от този про‌цес - картини, стихове, музика и т.н."
Така може да се фиксира смисълът и същността па арт-терапията, обхватът при приложението на арт-терапевтичната дейност в един по-тесен план: конкретно със средствата на изобразителното изкуство и неговите разновидности; в един далеч по-обхватен и по-генерализиращ контекст - за използването въобще на изкуството и на различните видове и жанрове на изкуствата като целебно средство.,,
Така в този контекст особено се откроява написаното от Рудолф Арнхайм, че ,...практическата дейност и на лекаря, и на арт-терапевта трябва да започне не с изкуството, а с хората, попаднали в беда, с жалбите и страданията на пациентите" И именно тогава идва на помощ изкуството (а в частност и различни-ге форми и прийоми на арт-терапията). Пак, според същия автор, се явяват детер-линиращи „два важни признака на изкуството, които са релевантни за лечението: Неговата демократичност и хедонистичността на западната естетика".

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА АРТ-ТЕРАПИЯТА
Два са основните момента, изпъкващи в концептуалната същност на арт-терапията, които по мнението на Ал. Копнтин имат детерминиращ характер; че изкуството оказва неизчерпаемо въздействие и сила върху емоционалното състояние и развитие на индивида, както и при формирането на неговата лич‌ност; а същр и фактът, че арт-терапията разчита на собствените сили на от‌делната личност, на нейните самолечебни свойства, както и на творческите й възможности за адаптация и самосъхранение, а не на медикаментозно лечение или пък на други процедури
Пак руският учен и проминентен арт-терапевт Александър Копытин формулира по следния начин преимуществата на арт-терапията С арт-терапията могат да се провеждат занимания и процедури независимо от възрастта, пола, образованието на клиентите. При нейното използване няма ограничения или противопоказания.
Арт-терапията е средство с предимно невербално общуване. При него се използва т.нар. „символна реч", която се явява една от основните на изкуствата. А чрез изкуството човек може да изрази най-точно и най-пълно себе си, както и своите дълбинни състояния (като влечения, потребности, страхове, нагони, емоции и т.н.).
При арт-терапевтичната работа има синхрон и свързване на дейността на различни специалисти - педагози, психотерапевти, психолози, лекари, социални работници и др. А това априори подсигурява както комп‌лексен подход при разрешаването на различните казуси, така и една оптимална ефективност на въздействието.
Арт-терапията дава възможност да се направи т.нар. „обход на цензурата на съзнанието" и да се проникне в безсъзнателните процеси; да се актуализират латентни състояния и идеи; да се поемат желани социални роли и поведение.
Арт-терапията се явява важно средство за самопознание и самоизява. Тя има т.нар. „инсайт-ориентировъчен (т.е. откривателски) характер"; предполага атмосфера на търпимост, на доверие и внимание към вътрешния душевен свят на човека.
Продуктите на човешкото творчество в областта на изкуството са обективно свидетелство за настроения и мисли, за емоционални състояния и те могат да се използват за ретроспективна или за динамична оценка на състоянието на конкретния клиент.
Арт-терапията поражда положителни емоции у хората. Тя подпомага преодоляването на апатия и на безинициативност, формира позитивна жизнена позиция.
Арт-терапията служи за мобилизиране на творческия потенциал и се основа на това явление. Също така тя се базира на вътрешните механиз‌ми за мобилизация, активизация, саморегулация и самосъхранение наиндивида.
Неоспорим факт е, че днес арт-терапията все повече навлиза в живота на съвременните хора - като научна област на познанието, като все по-налагаща се практическа дейност с голяма ефективност на въздействието и с множе‌ство и разнородни техники на арт-терапевтична работа, като теория и мето‌дология, като учебна дисциплина в различни учебно-възпитателни институции.

ТЕОРЕТИЧНИ ПРИНЦИПИ И НАПРАВЛЕНИЯ НА АРТ-ТЕРАПИЯТА
Когато се разглежда историческото развитие на арт-терапията, както и нейното сегашно състояние, се установява наличието на различни школи и направления в нея. Много често вижданията на различните арт-терапевти чувствително се отличават едни от други както по отношение на факторите, оказващи лечебно въздействие, така и за същността и смисъла, който те влагат в самото понятие „арт-терапия". Детерминиращи тук се явяват различните школи, към които принадлежат отделните арт-терапевти, тяхната подготовка и об‌разование, философските и естетическите концепции на които те основават както своята теория и методология, така и практическата си арт-терапевтична дейност. От значение са и всякакви други икономически, политически, социал‌ни, културни, интелектуални и пр. детерминанти; наличието на различни на‌правления в самата психотерапия; междудисциплинарността на самия арт-те-рапевтичен подход.
В този смисъл и съществува определена трудност за даването на едно единно и изчерпателно определение на арт-терапията. Според Ал. Копытин, трудността в тази насока възниква от теоретичните обосновки, които застъпват представителите на арт-терапията в една или друга страна; от областта на практическата дейност на отделните специалисти; от характерните за отделните страни модели на арт-терапевтичната дейност; от степента на тяхната „зрелост"
Една от най-крупномащабните фигури в световната арт-терапия без съмнение е американката МАРГАРЕТ НАУМБУРГ Някои я смятат за основоположник на арт-терапията в САЩ, други се отнасят с известни резерви към това твърдение, факт обаче е нейният огромен принос в утвърждаването на арт-терапията - и като теория, и в практиката, и за развитието на арт-терапевтичното образование. Психолог като базово образование, М. Наумбург специализира по-късно психоанализа. В практиката си през 40-те и 50-те години на XX век тя започва да използва различни рису