Лекционен курс по Организация на извънкласната и извънучилищната дейност

Организация на извънкласната
и извънучилищната
дейност

Тема 1
Извънкласната
и извънучилищната
дейност и неформалното образование
Под формално образование най-често се разбира това образование, което се получава в
ТТема 1
Извънкласната и извИзвънкласната и извънучилищната дейност и неформалното образование
Под формално образование най-често се разбира това образование, което се получава в институционално изградените учебни заведения – училища, колежи, лицеи, университети. Те са регламентирани от з
П
Под форПод формално образование най-често се разбира това образование, което се получава в институционално изградените учебни заведения – училища, колежи, лицеи, университети. Те са регламентирани от закони, правилници, наредби и инструкции. Възрастовите ограничения са от 6-7 години до 25 години. Учебното съдържание е стриктно определено в учебни планове и програми. Образованието се завършва с получаване на официален документ – диплом, свидетелство, сертификат, който осигурява определени права на лицето.
Според специализираната литература терминът “неформално образование” се счита за официално въведен и признат във връзка с проведената през 1967 г. Международна конференция на ЮНЕСКО, посве
т
ена на световната криза в образованието /във Вирджиния, САЩ/. В заключителния документ на конференцията се използва понятието “неформално образование” за очертаване на актуалната по-широка практическа територия на образователните дейности и услуги, включваща и тези, които се реализират извън рамките на училищните институции или регламентираните чрез държавните стандарти степени на образование.
В Доклада на Международната комисия за образованието през 1996 г., известен като доклада Делор, се поставя отново въпросът за разширяващото се влияние и проявления на образованието, като се определят четири негови приоритети:
Учене за нови знания;
Учене за правене;
Учене за съвместно живеене;
Учене за да бъдеш.
Засилва се интересът към неформалното образование
и то се превръща в ключово понятие за много международни и български документи.
В исторически аспект съществува практика на неформално образование в България преди появата на училищните инстит
уции. Образователно-възпитателни дейности са извършвани от български ку
лтурно-просвет
ни дружества и школи, читалища и центрове.
В специализираната литература неформалното образование се определя като “комплекс от процеси, средства и институции, специално и специфично разработени за нуждите на обучението и възпитанието, които обаче не са директно насочени към даСпоред специализираната литература терминът “неформално образование” се счита за официално въведен и признат във връзка с проведената през 1967 г. Международна конференция на ЮНЕСКО, посветена на световната криза в образованието /във Вирджиния, САЩ/. В заключителния документ на конференцията се използва понятието “неформално образование” за очертаване на актуалната по-широка практическа територия на образователните дейности и услуги, включваща и тези, които се реализират извън рамките на училищните институции или регламентираните чрез държавните стандарти степени на образование.
В Доклада на Международната комисия за образованието през 1996 г., известен като доклада Делор, се поставя отново въпросът за разширяващото се влияние и проявления на образованието, като се определят четири негови приоритети:
Учене за нови знания;
Учене за правене;
Учене за съвместно живеене;
Учене за да бъдеш.
Засилва се интересът към неформалното образование и то се превръща в ключово понятие за много международни и български документи.
В исторически аспект съществува практика на неформално образование в България преди появата на училищните институции
.
Образователно-възпитателни дейности са извършвани от български културно-просветни дружества и школи, читалища и центрове.
В специализираната литература неформалното образование се определя като “комплекс от процеси, средства и институции, специално и специфично разработени за нуждите на обучението и възпитанието, които обаче не са директно насочени към даването на образователна степен” /по 26, 17/. Авторката анализира различни мнения и привежда следните характеристики на неформалното образование:
1. То е иновация, която е призвана да даде решение на определени обществени проблеми.
2. То е преднамерено и целенасочено, но не и ориентирано към определена процедура за сертифициране.
3. Обхваща по-скоро съвместните усилия на участниците за решаването на специфични проблеми, отколкото ученето и усвояването на определени академични дисциплини или учебни предмети.
То може да подпомогне инициирането на програма или проект след определен експериментален етап.
Гъвкаво е, центрирано в учащия се и партиципативно.
Неформалното образование е по-скоро практическо, отколкото теоретично.
Програмите за неформално

образование са независими и по-малк
о
податливи на външен контрол.
То е по-икономично, тъВ Доклада на Международната комисия за образованието през 1996 г., известен като доклада Делор, се поставя отново въпросът за разширяващот
о се влиян
ие и проявления на образованието, като се определят четири негови приоритети:
Учене за нови знания;
Учене за правене;
Учене за съвместно живеене;
Учене за да бъдеш.
Засилва се интересът към неформалното образование и то се превръща в ключово понятие за много международни и български документи.
В исторически аспект съществува практика на неформално образование в България преди появата на училищните институции. Образователно-възпитателни дейности са извършвани от български културно-просветни дружества и школи, читалища и центрове.
В специализираната литература неформалното образование се определя като “комплекс от процеси, средства и институции, специално и специфично разработени за нуждите на обучението и възпитанието, които обаче не са директно наУчене за нови знания;
Учене за правене;
Учене за съвместно живеене;
Учене за да бъдеш.Учене за правене;
Учене за съвместно живеене;
Учене за да бъдеш.
ЗасилУчене за съвместно живеене;
Учене за да бъдеш.
Засилва се интересът към неформалното образование

и то се преврУчене за да бъдеш.
Засилва се интересът към неформалното образование и то Засилва се интересът към неформалното образование и то се превръща в ключово понятие за много международни и български документи.
В исторически аспект съществува практика на неформално образование в България преди появата на училищните институции. Образователно-възпитателни дейности са извършвани от българ
ски култ
урно-просветни дружества и школи, читалища и центрове.
В специализираната литература неформалното образование се определя като “комплекс от процеси, средства и институции, специално и специфично разработВ исторически аспект съществува практика на неформално образование в България преди появата на училищните институции. Образователно-възпитателни дейности са извършвани от български културно-просветни дружества и школи, читалища и центрове.
В специализираната литература неформалното образование се определя като “комплекс от процеси, средства и институции, специално и специфично разработени за нуждите на обучението и възпитанието, които обаче не са директно насочени към даването на образователна степен” /по 26, 17/. Авторката анализира различни мнения и прив
е
жда следните характеристики на неформалното образование:
1. То е иновация, която е призвана да даде решение на определени обществени проблеми.
2. То е преднамерено и целенасочено, но не и ориентирано към определена процедура за сертифициране.
3. Обхваща по-скоро съвместните усилия на участниците за решаването на специфични проблеми, отколкото ученето и усвояването на определени академични дисВ специализираната литература неформалното образование се определя като “комплекс от процеси, средства и институции, специално и специфично разработени за нуждите на обучението и възпитанието, които обаче не са директно насочени към даването на образователна степен” /по 26, 17/. Авторката анализира различни мнения и привежда следните характеристики на неформалното образование:
1. То е иновация, която е призвана да даде решение на определени обществени проблеми.
2. То е преднамерено и целенасочено, но не и ориентирано към определена процедура за сертифициране.
3. Обхваща по-скоро съвместните усилия на участниците за решаването на специфични проблеми,

отколкото ученето и усвояването на определени академични дисциплини или учебни предмети.
То може да подпомогне инициирането на програма или проект след определен експериментален етап.
Гъвкаво е, центрирано в учащия се и партиципативно.
Неформалното образование е по-скоро практическо, отколкото теоретично.
Програмите за неформално образование са независими и по-малко податливи на външен контрол.
То е по-икономично, тъй като използва всякакви пространства и средства за образователни цели.
То представлява един непрекъснат процес, съпътства ученето през целия живот на човека.
Неформалното образование не е регламентирано от закони, правилници, наредби. То може да се осъществява както в институционализирани учебни заведения, така и извън тях и независимо от тях. Няма никакви възрастови ограничения, може да обхваща всички възрастови групи. Учебното съдърж1. То е иновация, която е призвана да даде решение на определени обществени проблеми.
2. То е преднамерено и целенасочено, но не и ориентирано към определена процедура за сертифициране.
3. Обхваща по-с
коро съвм
естните усилия на участниците за решаването на специфични проблеми, отколкото ученето и усвояването на определени академични дисципл2. То е преднамерено и целенасочено, но не и ориентирано към определена процедура за сертифициране.
3. Обхваща по-ск
оро съв
м
естните уси
лия на участниците за решаването на специфични проблеми, отколкото ученето и усвояването на определени академични дисциплини или учебни предмети.
То може да подпомогне инициирането на програма или проект след определен експериментален етап.
Гъвкаво е, центрирано 3. Обхваща по-скоро съвместните усилия на участниците за решаването на специфични проблеми, отколкото ученето и усвояването на определени академични дисциплини или учебни предмети.
То може да подпомогне инициирането на програма или проект след определен експериментален етап.
Гъвкаво е, центрирано в учащия се и партиципативно.
Неформалното образование е по-скоро практическо, отколкото теоретично.
Програмите за неформално образование са независими и по-малко податливи на външен контрол.
То е по-икономично, тъй като използва всякакви пространства и средства за образователни цели.
То представлява един непрекъснат процес, съпътства ученето през