Лекционен курс по ТМФВ

I.1. Какво е мястото на физическото възпитание и спорта в училище?
Световната практика през последните години убедително доказва, че физическото възпитание и спорт за учащи заема централно място в съвременната система за спорт като цяло. Нейната водеща роля се определя от широкия обхват на занимаващите се, най-благоприятната възраст за формиращото въздействие на физическите упражнения и спорта и комплексните условия за провеждането на ефективен учебно-възпитателен и тренировъчен процес.
Конкретни цели
На основата на вложен труд и положени усилия, да се повишат адаптационните възможности на организма за противодействие на хиподинамията и на вредните влияния, застрашаващи здравето и живота на учениците
Обогатяване и усъвършенстване двигателната култура на младежите и девойките и формиране на социални мотиви, на интереси, на отношения, на потребност от системни занимания с физически упражнения и спорт.
Чрез мотивацията, с методите и средствата на ФВС да се поставят учениците в ситуация, където да развият своите способности и да демонстрират постигнати резултати, следствие от положените усилия и постоянство.
Водени от желанието за изява на своите потребности и умения, учениците да добият ясна представа за полезност и удовлетвореност.

Физическото възпитание и спорта за децата с неспособност
Сериозни са възможностите на спорта и физическото възпитание за подпомагане на процеса на адаптация и интеграция на децата със специални образователни потребности (СОП) в училището и обществото.
Европейските държави обръщат все повече внимание на ролята и мястото на физическото възпитание в процеса на социална интеграция на децата и възрастните хора с неспособност и водят много активна политика в това отношение, чрез приемането на закони и чрез активната дейност на различни организации.
Децата със СОП са обхванати в системата на образованието на Р. България в следните училища:
помощни училища (за деца с ментални ограничения);
специализирани училища (за деца с нарушен слух, с нарушено зрение, със сърдечносъдови, дихателни или обменни заболявания);
масови училища (в които са интегрирани деца с различна степен и вид неспособност).

Адаптирано физическо възпитание
Адаптираното физическо възпитание е свързано с придобиването на нови двигателни умения и навици и развиването на двигателни качества у децата със специални образователни потребности.

Особености на адаптираното физическо възпитание, в контекста на дисциплината „Физическо възпитание и спорт” в училище
Посредством модифициране, адаптиране или опростяване на традиционни физически упражнения, дейности и елементи от спорт се дава възможност на децата с неспособност да участват в часовете по „Физическо възпитание и спорт”, съобразно функционалните им възможности.
В масовото училище е необходимо да се осъществява интегрирана форма на обучение по дисциплината „Физическо възпитание и спорт”, като в урока взимат едновременно участие ученици с неспособност и здрави ученици, като се използват модифицирани средства на физическото възпитание.
В часовете по „Физическо възпитание и спорт” за децата с неспособност се използва преподаване чрез стимулиране на повече анализатори: слухов, зрителен, дактилен, тоест използва се демонстрация, едновременно с това се обяснява, а при необходимост се помага и чрез насочване на крайниците и тялото на детето, за да може то по-добре да осмисли упражнението.
В часовете по „Физическо възпитание и спорт” за децата с неспособност е изключително важно да се съблюдава за тяхната безопасност, затова детето бива подпомагано от учителя при изпълнението на различните дейности.
Учебно-програмното съдържание на адаптираното физическо възпитание като част от общото „Физическо възпитание и спорт”, в масовото училище е насочено към максимално развитие и ефективно обезпечаване на всеки ученик според нуждите на неговата индивидуалност. Това означава, че децата не бива да бъдат подценявани и на тяхното внимание трябва да се предоставят достъпни, но не и лесно изпълними задачи.
Във всеки час по „Физическо възпитание и спорт” за децата със специални образователни потребности е необходимо да се предложат от учителя нови знания и предизвикателства.

I.3. Основни понятия на теорията на физическото възпитание
Физическа култура. Широко разпространено словосъчетание в бившите източни социалистически страни, подчертаващо познавателната страна на спортните занимания и разграничаващо спорта от т.нар. физкултура. Физическата култура се тълкуваше като част от общата култура на човека, но прикрива според М. Бъчваров (2002, с. 164) същността на основното категориално понятие спорт и допуска смесване с понятието "физика" като наука. Некоректно е и роенето на понятия като физкултура, физкултурници, физкултурни мероприятия, физкултурни празници и др., които са предназначени да подчертаят "културната" окраска на спортното начинание или участника в него.
Физкултура. Съкращение от физическа култура, чието използване би трябвало да се прекрати, заради некоректната семантична същност. Особено е популярно като заместител на училицното физическо възпитание и спорт.
Физическо възпитание (physical education) - по-точното наименование е физическо образование. Последното е буквалният превод от английски и се използва в т. нар. западни страни. Физическото възпитание (образование) представлява програмиран процес на обучение, подпомагащ физическото развитие на човека и подобряване на двигателните му навици, качества и възможности.
Физическо упражнение (physical exercise). Това е основното средство на физическото възпитание (образование), определящо физическо въздействие върху човешкия организъм. Физическото упражнение като термин е въведено за пръв път от швейцареца Zwingli Ulrich през 1485 г. (А Джамбазовсхи. Е Павлова, Л. Петров, 2000, с. 16).
Физическо развитие (physical development). Представлява процес на изменение на морфофункционалните признаци на организма на човека в продължение на неговия живот (онтогенезиса). Най-често това понятие се използва само във връзка с измененията на външните размери и масата на тялото, които се измерват и се оценяват с антропометрични и биометрични показатели: ръст. тегло, гръдна обиколка, телодържание, жизнена вместимост, станова сила и др. (К Рачев, 1996). Физическото развитие е естествен физиологичен процес, до голяма степен генетически обусловен Върху физическото развитие на човека значително влияние оказва двигателната активност.
Физическа работоспособност (на руски дееспособност, а на английски ( physical performance). Способност на човека, респектдано спортиста, да поддържа във времето някаква работа. Физическата работоспособност принципно съвпада с термина издръжливост, но за разлика от него, има по-общ характер. (М. Бъчваров. 2002. с.116).
Кинезитерапия (kinesitherapy) (Лечебна физкултура). Кинезитерапията лекува човека с физикални средства или ускорява възстановяването на здравето му след отклонения от нормите на последното, а терминът лечебна физкултура е анахроничен термин, заимствай от руската терминология, който у нас все още продължава да се употребява. Синоним е на кинезитерапията." (М. Бъчваров. 2002, с. 68).
Рекреация (recreation) (Спорт за всички, Масово-оздравителна физкултура). Тези три понятия се припокриват, но терминът рекреация изчерпва всичко и е придобил гражданственост в почти всички страни на света. Рекреацията е възстановяване на силите и духа на човека. Осъществява се сред природата в почивните дни, след работно време или по време на отпуск. Най-добри средства за рекреация са туризъм в планината, ски, плуване, сърфинг, ветроходство, тенис, кросово бягане (джогинг) и др. Спорт за всички (5рог1 Тог а11) според М. Бъчваров (2002, с. 135) е словосъчетание с характер на лозунг хората да спортуват по-скоро за здраве, социални контакти, жизненост и работоспособност, отколкото за спортни постижения. На тази социално-биологична основа са изградени и федерации "Спорт за всички", "Спорт за ветерани" и др. в различни страни. Масово-оздравителна физкултура е отживял времето си термин, чието съдържание е посочено по-горе в рекреация и спорт за всички.
Кинезиология (kinesiology). Наука за движенията. Програмираните човешки движения са в основата на кинезиологията. Под влияние на последните се регистрират промени в човешкия организъм. Антропологическата кинезиология (за по-кратко -кинезиология) е синоним на физическата култура, но с ново съдържание на наука, а не на култура, което е с по-нисък статус. Подразделя се на предучилищна, училищна, спортна, рекреативна и медицинска кинезиология. (А. Джамбазовски и кол., 2002, с. 31).
Спорт (sport). Целенасочена изкуствено формирана двигателно-мисловна дейност на човека за постигане на различни цели. В този смисъл спортът не е само състезание между индивидите, а и форма на психофизическо и вътрешнофункционално усъвършенстване на човека чрез двигателни упражнения, различни от трудовата дейност.
Спортология. Единна наука за спорта. Основен обект на спортологията е човекът, изявяващ се в спорта, а основен предмет са спортни, биомеханични, социални, психологични, педагогически, медико-биологични, историко-философски, нравствени и др. характеристики в областта на спорта. (М. Бъчваров, 2002, с.140).
В заключение може да се каже, че разгледаните до тук понятия служат за изходна база в теоретичната подготовка на спортните специалисти. Някои от споменатите термини все още не са намерили потвърждение в практиката на нашата страна, но вече се използват в други страни. Съществуват още много други понятия, повечето от които са разгледани в следващите раздели на учебника.

I.4. Основни педагогически методи на изследване, използвани от теорията на физическото възпитание
Това са: методи за теоретичен анализ и обобщение, педагогическо наблюдение, педагогически експеримент - естествен експеримент, лабораторен експеримент.

1. Методи за теоретичен анализ и обобщение. Основно място в тази група заемат теоретичните изследвания върху литературни източници и документи. Т. нар. литературен обзор, който провежда всеки изследовател, включва изследване на други автори по темата в аспект на педагогически, медико-биологични, психологически, философски и др. публикации. В настоящия момент това се улеснява от огромната информация, която може лесно да се намери в Интернет мрежата и бързо да се обобщи.
2. Педагогическото наблюдение е целенасочено възприемане на отделни характеристики на физическото възпитание в естествени условия непосредствено от лицето, което го осъществява или с помощта на специални прибори - видеозаснемане, хронометриране, компютърна статистика на дадено състезание и др.
Педагогическото наблюдение дава възможност за оценка на педагогическия процес относно организацията, средствата, методите и някои резултатите от него (например статистически показатели, пулсова честота, плътност на урока и др.).
Предварителната подготовка за педаг