Лев Николаевич Толстой

Учебна година: 2018-2019
Специалност: ПНУП
Курс: първи, задочна форма
на обучение
Учебна дисциплина: История на
педагогиката и българското
образование

Самостоятелна работа

Тема: Педагогическите идеи на Лев Николаевич Толстой

Разработил: Десислава Петкова
Фак. № 368.

Л. Н. Толстой е роден през 1828 г. и умира през 1890 г. Голяма част от живота си посвещава в служба на делото на народното образование. Със своите педагогически идеи, той застава против утвърдената училищна политика и педагогика и се бори за ново образование и нова педагогика.
Периодът през, който Толстой развива главната си дейност се характеризира с разоряване на селото и крайно обедняване на селяните, това предизвиква своеобразен протест в патриархалното село.
Толстой е изразител именно на този селски протест. Идеите му са изпълнени с противоречия. От една страна той изобличава крепостничеството, полицейския произвол и монархията, като институции, а от друга той формира теорията за "несъпротивление на злото с насилие". Не случайно неговите съвременници наричат тези теории - християнски анархизъм или толстоизъм.
В педагогически план Толстой вярва, че всички хора трябва да получат подходящо образование. Децата на бедните трябва да учат и да се образоват също както и деца на привилегированите класи и съсловия. Като привърженик на идеята за "свободно възпитание" Толстой подлага на критика "практическата, абстрактната" и т.н. идеи в педагогика, като предлага нови идеи и подходи за обучение и възпитание на подрастващите съобразени с техните възрастови и индивидуални особености.
От една страна той е страстен изобличител на крепостническия строй, безпощаден критик на експлоатацията, непримирим борец против насилието на народа от страната на правителството. Опълчва се против буржоазната държава, съдилищата, църквата, а от друга страна проповядва несъпротивление на злото и стремеж към нравсвено пречистване на душата.
Педагогическата дейност на Толстой е насочена против закостенялостта и реакционността на буржоазното училище. Той търси нови пътища и начини на възпитание за да предпази децата от покварата и разложението, причинявани от експлоатацията. Толстой проявава интерес към образованието и възпитанието още от 1849 г., когато започва да посещава занятията в селското училище в Ясна поляна. През тази година той опитва и способността си като преподавател.
През пролетта на 1851 г. постъпва на военна служба, което прекъсва временно педагогическите му интереси, но към края на 50-те години се отдава сериозно на педагогическа дейност. През 1857 г. предприема пътуване из Европа, за да се запознае отблизо с учебното дело във европейските страни. Той посещава Германия, Франция, Италия, Швейцария, среща се с изтъкнати педагози от онова време като Фрьобер, Дистервег и др.
По време на пътуването си има възможност да посети много училища, но впечатленията му от тях го разочароват.
Толстой се запознава с много педагогически идеи, но за него те не са достатъчни. Той иска да изработи собствен план за педагогическа дейност в Русия.
След завръщането си през 1859 г. Tолстой открива свое училище в Ясна Поляна, където започва да обучава децата на мужиците.
Голям интерес представлява организацията на работа в Яснополянското училище. То било организирано върху свободни начела, учениците били свободни да избират предметите, които да изучават. Посещенията на учебните занятия не било задължително, домашни работи на учениците не се давали. Учениците идвали на училище без книгите и тетрадките, дисциплината в класа се възродявала чрез вещoто ръководство на обучението. Учителят не прави никакви забележки за неспазване на реда и приличието.
Благодарение на умелото ръководство и особено на големия педагогически талант на Толстой, работата в училището дава добри резултати. За съществуващата свобода се чувствало умелото организиране на учебно-възпитателната работа, а чрез това постигането на добър ред и добра дисциплина. Толстой умее да използва детската активност за творческо прилагане на нови методи. Той опознава отблизо индивидуалните особености на всеки ученик и подхожда индивидуално към него. От своите помощници изисквал преди всичко да увладяват педагогическото майсторство. Според него от това зависи успеха във възпитателната работа. Улището и педагогическите опити на Толстой са ярък израз на протест против насилието и убиванетона детската индивидуалност в официалното училище.
След прекъсване от близо осем години, през време на което написва уникалния си роман „Война и мир“ , Толстой отново се връща към любимите си педагогически занимания. През 1870 г. урежда в дома си образцово училище, заживява с мисълта да организира и педагогическо училище за подготовка на учители, но средствата не му достигат и затова изоставя тази цел. Той започва неделни занятия с учителите като ги запознава със своите педагогически идеи. Толстой възнамерява да основе и висше училище за децата на народа, така наречения „университет в цървули“ , но затова не получава никаква обществена подкрепа.
Главният въпрос, който го занимава през този период е въпроса за началното ограмотяване на народа. Той разработва свой слогосъберателен метод, който излага и защитава пред комитета за грамотност в Москва. Съставя и различни учебни помагала, между които „Азбука“ , „Книга за обучението в началните училища“ , „Нова азбука“, книга за четене, в която дава четива по география, история, естествени науки и др. Написва и голям брой педагогически статии. Особено важна е голямата му статия За народното образование, появила се през януари 1862 г. В нея той изтъква че образованието трябва да изхожда от народа, да се съобразява с нуждите на народа, а не да се копират сляпо западно европейските образци.
През втората половина на 70-те години в развитието на философско-религиозните възгледи на Толстой настъпва прелом, което се изразява в рязко скъсване с дворянската класа и окончателно преминаване в позициите на патреархалното селячество. От тези позиции стига до смелото отричане на държавата, правото, военщината, църквата, културата.
Преживаването на кризиса го отдалечава временно от педагогическите занимания, но към 80-те години той отново се връща към тях този път неговата дейност се изразява повече в пропагандиране на религиозно-философските му възгледи, които излага в отделни статии и брошури.
Организира дейност за издаването на книги за народа. Той отново се посвещава на практическа учителска работа. Подава заявление да бъде назначен за учител в училището, за да съдейства за искане за хуманно отношение към детето, за свободно развитие на неговите умствени и нравствени сили, искане за неспъвано всестранно развитие на детската личност. В условията на крепостническия и буржоазния деспотизъм, това искане има смисъл на борба за демократично образование и възпитание.
Толстой смята, че трябва да се отстрани нравственото въздействие на учителя върху ученика. Учителя трябва да се стреми само към подпомагане на свободното развитие на детето, а не да се меси в неговото развитие, да го насочва и изменя. Той се обявява за равенство между децата от различните класи на обществото в училището.
Важно място в педагогическата система на Толстой заема неговото схващане за личността и развитието на детето. Той идеализира твърде много детската личност, за него детството е време когато двете най-хубави добродетели невинната веселост и безпределната потребност от любов запълват съдържанието на живота. Основно задължение на възпитателя е да опознае детето, тъй като според неговото разбиране децата притежават по-високи нравствени качества и по-големи възможности от възрастните.

Толстой се застъпва за нагледното обучение, но той се изказва против формалното приложение на този принцип в така наречените предметни уроци. Изисква учениците да възприемат и изучават непосредствено самите предмети и явления.
Към края на 90-те години Толстой започва да проповядва възгледа на религиозната насоченост на обучението. Макар да отрича религиозното обучение в училищата, той иска децата да бъдат възпитани в духа на истинското християнство.

Творческият подход на писателя при създаване на произведения, адресирани до народа, заслужава особено внимание.Алгоритъмът е приблизително следният: Толстой прочита приказка на селяните и моли някой от тях да я разкаже. Писателят внимателно следи преразказа на творбата, който в устата на руския мужик придобива нов вариант. След това приказката бива окончателно написана и отпечатана във варианта, който Толстой е чул от селянина. Творецът споделя пред яснополянския учител И. Тенеромо: Аз винаги правя така. Аз изпитвам себе си и се уча да пиша за тях (Сказки 1989: 191). Адекватен е и подходът му при творби, създавани специално за деца. Много изследователи са на мнение, че разказите и приказките му формират нови сюжетни канони на детската литература, включващи отрицание на многословните описания, скрит драматизъм, динамика на действието, слухова и зрителна осезаемост на цялостната картина на повествованието.
Независимо от нетрадиционните педагогически възгледи на Толстой, неговото значение за педагогиката е голямо. Значителна част от живота си гениялният писател посвещава на делото на народното образование. Неговата практическа и теоритическа дейност съдържа безкарен и дълбок демократизъм, с безгранична любов към народа. Воюва смело против формализма и шаблонността при обучението с особена страст защитава правата на детската личност. Изпъква като ненадминат познавач на детската душа. Противоречията в неговото педагогическо творчество са противоречия на епохата му. Прогресивните педагогически идеи издигнати от Толстой са ценно историческо и културно наследство.

Използвана литература:
1. Айхенвил, Ю, Й. Лев Толстой живот и творчество. 1928
2. Толстой Л. Н. Моята вяра 1907
3. Интернет -
4.Интернет