Личността на учителя – условие за ефективност в образованието

Личността на учителя – условие за ефективност в образованието

Специфика на учителската професия
Осъществяването на промените в училището поставя пред психологическата наука задачи, които да осигурят ефективно обучение и възпитание. А реализирането на тези задачи водят до развитие на съзнанието, поведението, уменията и осигуряват по-нататъшното психическо развитие на учащите се което протича под непосредственото въздействие на учители и педагози, психолози. Учителят е основната фигура при осъществяването на образователния процес и се превръща в своеобразен център, фокусиращ цели, съдържание и технологии.
Признаците, по които се извършва класификацията на професиите според Л. Каверни и Н. Кузмина, и възприетите у нас са: целта, обектът, предметът, средствата и условията на труда. По тези признаци се осъществява и характеристиката на учителската професия. Целта на учителския труд съвпада с целта на цялото образование. Неговата цел е социално обусловена и формулирана от науката.
Обектът на учителската професия е подрастващият, детето. Този обект е непрекъснато сложен, развиващ се, като в този процес се проявяват различни закономерности.
Значението на обекта се свързва с няколко основни обстоятелства както отбелязва Ст. Жекова:
1. В този обект се синтезират целта на учителския труд със съдържанието и структурата на тази цел;
2. Ученикът е обект на учителската професия, а също и субект на своето развитие и личностно самоизграждане;
3. Детската възраст е най-интензивният и най-важен етап в развитието на личността на човека. Това фактически обуславя редица особености както по отношение на осъществяване на учителския труд, така и в неговата организация.
4. Обектът на учителската професия не е еднотипен, а включва както отделния ученик, така и целият ученически клас.
Можем да кажем, че има достатъчно основание да се твърди, че обекта на учителската професия е сложен, динамичен.
Учителския труд по своята същност е система от видове и типове взаимодействия, осъществени предимно с децата и с други социални структури, които влизат в състава на учителската професия. Така според Ст. Жекова взаимодействието.е изключително важно средство на учителя. Условията на учителската професия са свързани също и с особеностите на целта, на обекта и средствата на професията. Така те са материално-техпически, социално-психологически, медико-хигиенни, които са взаимно свързани и си взаимодействуват. Тези изброени показатели определят в основни линии същността и характера на учителската професия.
Съвременната хуманистична психология разглежда образованието като процес, насочен към ученика като към централна фигура на процеса на обучение, създава атмосфера на взаимно доверие и живо общуване, което позволява осъществяването на самореализацията на човека в процеса на обучение. Е. Н. Волкова изтъква, че проблемите на образованието и същността на образователната дейност са продиктувани от особеностите на съвременната култура и спецфиката на съвременния човек. В това отношение субектността на човека е своеобразна способност, реализираща измененията в средата и у човека, като при това придобива ново качество т. е. изменяйки се. Така субектността според нея, е основна предпоставка за формирането на човека като индивидуалност, изграждаща себе си.
Учителската професия е педагогическа професия, както се посочва от всички изследователи тя има своите психологически, социологически и медицински аспекти. Ето защо учителската професия е сложна, комплексна, интегративна и многоаспектна. Съществен неин компонент е нейната творческа природа. Педагогическото творчество показва и потвърждава силата на учителската субектност, мястото и ролята на личностните качества, възможности и реализация на учителя (Ст. Жекова).
През 80-те години специализираната лаборатория за изследване на педагогическите кадри у нас разработва теоретичен модел на учителската професия - системна и функционална структура на учителската професия. При него се прилага системният подход като този модел има своята вътрешна логика, която се изразява във формирането на подсистеми и в разкриване на техните взаимодействия.
Същностен момент в този подход е характеристиката на учителската професия като единство от типове и видове професионални взаимодействия.
Модел за педагогическа система „Учителска професия”
Както се вижда от модела работата на учителя е многопосочна, но едновременно с това учителската професия е единна педагогическа система. В състава на системата се включват взаимодействия с различни социални среди и образувания.
Проблемът за функционалната структура на учителската професия завършва характеристиката на професията като единна педагогическа система.

Фиг. 1. Всяка функция е действена съвкупност и е част от цялостта — учителския професионален труд (Ст. Жекова).

Съдържанието на педагогическото общуване (комуникативната функция) представлява обменът на информация, междуличностното познание на учители и ученици, организиране и регулиране на взаимоотношенията чрез различни комуникативни средства с цел да се окаже ефективно въздействие върху учениците. Особено при учащите се от началните класове от голямо значение са взаимоотношенията между тях и учителя, което силно привлича тяхното внимание, като се акцентира на такива негови качества като добър, мил, приветлив и т.н.
Взаимоотношенията на децата в класа съответствуват в повечето случаи на емоционалния стил, който фактически характеризира поведението на учителя.
В психолого-педагогическата литература се отделят пет типа емоционални отношения на учителите към учащите се: „емоционално-положителен активен, емоционално-положителен пасивен, емоционално-отрицателен активен, емоционално-отрицателен пасивен и неуравновесен".
Необходимо е да се подчертае, че в началните класове именно комуникативната, а не конструктивната и организаторската функция имат особено важно и доминиращо значение за процеса на обучението и възпитанието.
Прието е да се смята, че оптималното психологическо общуване е това, което създава най-добри условия за развитието на мотивацията на учащите се и творческият характер на учебната дейност, най-добри условия за правилно формиране на личността, като осигурява благоприятен емоционален климат и за личностен растеж. В процеса на общуването с децата, педагогът осъществява психологически и комуникативни търсения, свързани с познаването на индивидуалното своеобразие на другата, т.е. възпитаваната и обучавана личност.
Пълноценно организирания процес на педагогическото общуване е необходимо да осигури: първо, реален психологически контакт, който трябва да възникне между педагога и децата , да ги превърне в обект - субектно общуване. второ, преодоляването на разнообразни психологически бариери, които възникват в процеса на взаимодействие на педагозите и децата (възрастови, социално -психологически, познавателни и др.). трето, преминаване на учащите се от привичната за тях позиция на водени към позицията на сътрудничество, а от тук и тяхното превръщане в субекти на педагогическото творчество. четвърто, пълноценни междуличностни отношения на педагога и децата, в които органично се съчетава деловото и личностното ниво на общуване. пето, цялостна социално - психологическа структура на педагогическото общуване.
По такъв начин педагогическото общуване представлява фактор, който оптимизира учебно - възпитателния процес и осигурява реализирането на всеки един негов компонент.
Системата "учител - ученик" има сложен строеж. Педагогическото взаимодействие тук се осъществява в две основни подсистеми:
о При индивидуално взаимодействие на педагога с ученика, което предполага диадическо общуване.
о Подсистемата "учител - ученик - ученик", която предполага фронтално общуване на педагога с целия клас или група учащи се.
Необходимо е да подчертаем, че педагогическото общуване представлява: първо, средство за решаването на учебните задачи; второ, система на социално - психологическото осигуряване на възпитателния процес; трето, начин за организиране на определена система на взаимоотношения между педагога и децата, които осигуряват успешност в обучението и възпитанието; четвърто, цялостна категория, вън от която формирането на личността е невъзможно. Към този тип задачи трябва да отнесем и изследванията в областта на общителността, която в педагогическата дейност представлява не само личностно, но и професионално качество на педагога.
Предложените по-горе психологически характеристики на общуването позволява да се диагностицира нивото на организиране на общуването, а също така и да се организира професионално - психологическо обучение в съответствие с характера на процеса общуване.
Това обучение се формира като се опира в началния етап на познаването на младите педагози на собствените индивидуални типологически особености, формирането на професионално - педагогически умения, които се осъществяват на основата на цялостното развитие на емоционално - комуникативните качества на бъдещия педагог. От особено значение е и провеждането на система от специализирано емоционално - комуникативно обучение, което е свързано с включването на бъдещите педагози в разнообразни видове комуникативна дейност, имитираща по съдържание и форма на бъдещата професионална работа.
Примерно могат да се предложат система от упражнения, която включва:
о Упражнения, които са насочени към овладяване на умения за педагогическа комуникация, които способстват за развитието на комуникативните способности. Тук се придобиват навиците за управление на общуването, на умение последователно и пълноценно да се действа в обстановка сред много хора, на развитието на проява на внимателност, наблюдателност и съсредоточеност в общуването. Необходимо е да се обърне внимание на развитието на навиците за общуване, на развитие управлението на инициативата в общуването, на развитие мимиката и пантомимата, на саморегулиране на преживяванията, на реализирането на външно - речевото и вътрешно - речевото общуване и др.
о Упражнения за цялостно действие - общуване в дадена педагогическа ситуация. Във връзка с това е необходимо изучаването на съответни методи за въздействие върху личността на подрастващите и класа, упражнения за развитието на въображението, интуицията, навиците за педагогическа импровизация в общуването. Упражняване на действия в ситуации, които имитират(сходни) с реалния процес на училищната практика. Упражнения, свързани с търсенето на собствен стил за общуване и формиране основните особености на индивидуалния стил заобщуване.
о За развитието на общуването с възрастните и връстниците са полезни тренировката, отработването на навиците за поведение в разнообразни конкретни ситуации и конфликти. Това може да се осъществи, както в ежедневното общуване, така и при специално организирани знания, като например да се разиграят игри на конфликт, кавга и да се обсъди поведението на участниците в конфликта. След което да се предложи още веднъж да се изиграе сценката, където се сменят ролите и др.
Разбирането на себе си, знанието за себе си, в тях се разкриват емоциите, оценките, които стават предмет на неговото самоотношение. В афективната подструктура (Аз-отношение) се отделят две нива: глобално и диференциално самоотношение, т.е. интегрално чувство „за" и „против" собственото Аз и по-специфичното измерване: Самоуважение, самоинтерес и др. Подструктурата на самоотношението е свързано с поведенческата подструктура, чийто основен психологически механизъм е удовлетвореността на учителя от себе си и своята професионална дейност.
Професионалното самосъзнание на учителя в голяма степен се изгражда от отношенията между учителя и учащите се. Учениците ценят учителя: 1) за неговата компетентност, отлично знаещ своя предмет и умеещ да гопреподава пред учащите се; 2) за способността му да бъде пред тях честен и справедлив, да умее да ги разбира и да установява между тях делови и емоционални контакти; 3) за неговата емоционална зрялост, оптимизъм, оперативност, жизнеспособност.
Взаимодействията са функционалната същност и конструкция на вс