Въпрос № 1
6
.
Лист - функции, морфология и анатомияЛи
с
т - фу
нкции, м
орфология
и анатомия.
Лист (Folium)
Функции:
Извършва фотосинтеза, транспирация (изпарение) и газообмен. Може да има и допълнителни функ
ЛЛист
(Folium)
Функции:
Извършва
фотосинтеза, транспираФункции:
Извършва фотосинтеза, траИзвършва фотосинтез
а
,
тр
анспир
ация (изпарение) и газообмен. Може да има и допълнителни функции- резервна, защитна, размножителна и др.
Морфология:
Части на листа
Основните части на листа са: петура, дръжка, листно влагалище и прилистници.
1. Петура- най-важната част на листа, която осъществявя основните му функции. Обикновено е плоска, с различна форма и големина. Пронизана е от раз
личен бро
й жилки- това са проводящите снопчета идващи от стъблото. Жилките осигуряват и механична уст
ойчивост на листа (арма
тура, скелет). Съвкупността оМорфология:
Части на листа
Основните части на Части на листа
Осно
вните части на л
иста са: петура, дръжкаОсновните части на листа са: петура, дръжка, лис
т
но влагалище и п
р
ил
истници
.
1. Петура- най-важната част на листа, която осъществявя осно
вните му
фун
кции.
Обик
новено
е
плоска, с ра
злична форма и големина. Пронизана е от различен брой жилки- това
са проводящите снопчета ид
ва
щи от стъбло
то. Жилките осигуряв1. Петура- най-важната част на листа, която осъществявя основните му функции. Обикновено е плоска, с
различ
на
форма и го
лемина. Пронизана е от различен брой жилки- това са проводящи
те снопчета идващи
от
стъблото.
Жилките осигуряват и механична устойчив
ост на лис
та (арматура, с
келет).
Съвкупността от всички жилки и тяхното разполагане в петурата се означава като жилкуване. Жилкуването е важе
н таксон
омичен бе
4. Прилист
н
ици – представляват чифтни странични изра
с
тъци в
основат
а на лист
а, които са свободни или сраснали с листната дръжка. Те са най-често малки до едва забележими. Рядко са големи колкото петурата (еньовч
е-Galium, но и при цялото с
ем. Брошови-Rubiaceae) или по-големи от нея (напр. при граха-Pisum, където
ф
о
тос
интези
рат). Функция: докато листната пъпка не се е развила те я покриват и защитават. Когато се развие, обикновено упадват.
Видове листа
Съществува огромно разнообразие, което се класифицира според различни критерии:
Критерий: В зависимост от дългата (l) и широката ос (d) на петурата се свежда до три основни групи:
овални листа: l≈d]
елиптични листа: l=2
d]
удълже
ни (дълги) листа: ако l e по-голямо повече от 2x от d.
В границите на тези три групи разнооб
разието се увеличава от
формата на листната основа, листния връх и ръбът на петурата.
иновидна, закръг
лена, сърцевидна, бъбрековидна, стреловидна, копиевидна и т.н.
н
а петурата бива:
за
кръглен
, заострен, осилест, отсечен, врязан- с вдлъбнатина.
петурат
а би
ва: ц
елокр
аен, в
ълн
овиден, ресн
ичест (с редки дълги власинки), влакнест (с гъсти къси власинки);
хрущялен (като безцветна х
ру
щялна ивица)
.
2. Критерий: В зависимост от това дали ръбът на петурата се вдава навътре или не се различават: неначленени (ръбът на п
етурат
а н
е се вдава
навътре) и начленени листа ( ръбът на петурата се вдава на р
азстояние 1/4 и по
веч
е
навътре
в полупетурата). При последните се разли
чават 3 ст
епени на начлен
яване:
в
рязан листВидове листа
Съществува огромно разнообразие, коетСъществува огромно разнообразие, което се класиф
ицира сп
оред разл
Сложни- им
а
т повече петури (листчета, листни сегмент
и
), раз
положени
на една
листна дръжка. Върху един сложен лист се различават: листчета, дръжки на листчетата и обща листна дръжка (рахис).
Когато листчетата (пе
турките) на сложния лист са
разположени на върха на общата листна дръжка, говорим за двоен лист (по дв
е
)
, т
роен,
четворен и длановиден (когато са повече от четири) лист.
Когато листчетата са разположени от двете страни по дължината на рахиса, сложните листа са перести. Ако листчетата са заловени направо за рахиса, листата са простоперести, а когато рахиса се разклонява и листчетата са разположени на разклоненията му, листата са сложноперести.
Простоперестите биват
: текопер
ести- завършват на върха с едно листче и чифтоперести- завършват с двеКогато листчетата (пет
урките) на сложния лист
са разположени на върха на общата листна дръжка, говорим за двоен лист (по две), троен, четво
рен и длановиден
(когато са повече от четири) лист.
Когато листчетата са разположени от
двете страни по
д
ъл
жината
на рахиса, сложните листа са перести. Ако листчетата са залове
ни напра
во з
а рах
иса,
листат
а с
а простопере
сти, а когато рахиса се разклонява и листчетата са разположени на
разклоненията му, листата
са
сложноперес
ти.
Простоперестите биват: текоперести- завършват на върха с едно листче и чифтоперести- завършват с две листчета или мус
тачета
.
С
ложноперес
тите листа биват: двойно-, тройно- и четворноперести- в завис
имост от това на к
ой
р
азред от
разклоненията на рахиса са заловени лист
четата.
Сл
ожни и съставни
Когато
листчетата са разположени от двете страни по дължината на рахиса, сложните листа са перести. Ако листчетата
са залов
ени напра
E
2
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте