Маратон и Платея - битките спасили Елада & 7

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИТЕ И
ЕВРОПА -
МИТ, ИСТОРИЯ, СЪВРЕМИЕ
т. VII
ИАУЧИА КОНФЕРЕНЦИЯ
30 о к т о м в р и 2012 г.

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Н А У ЧН А К О Н Ф Е Р Е Н Ц И Я
БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИТЕ И
ЕВРОПА -
МИТ, ИСТОРИЯ, СЪВРЕМИЕ
т. VII
Ш
Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“
Велико Търново, 2014

СЪДЪРЖАНИЕ
АРХЕОЛОГИЯ
__________________________________ 9
АКСНАЕОШСУ
___________________________________ 9
Христомир Христов. Бароковата пластика на Европа. Италия,
Франция и Германия
.......................................................................................9
Н п8101шг Нг181оу. Б1е Вагоске Р1а§1лк Еигораз. ИаНеп, РгапигегсЬ
ши! Беи1;8сЬ1ап(1
...............................................................................................9
Венелин Бараков. Средновековният Бдин
.........................................................23
Уепе1т Вагакоу. Мес11аеуа1 В й т
...........................................................................23
Жулиета Гюлева. Фируз бей джамия на хълма Царевец във
Велико Търново
............................................................................................34
,1иИе<:а Сш1еуа. ТЬе Мо§яие оГРйиг Ъеу оп 1Ье Тзагеуе1;8 НП1 ш
УеИко Титоуо
...............................................................................................34
СТАРА И СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ
_____________________43
А1ЧСШЧТ АМ) МЕШЕУЛЬ Ш8ТОКУ
________________________43
Живко Ж. Жеков. Маратон и Платея - битките, спасили Елада
.....................43
Луко X Люкоу. ТЬе ВаШез Йга! 8ауес1 НеПаз
......................................................43
Николай Кънев. Григорий, магистър на българите или магистър
Григорий българин?
.....................................................................................55
№ко1ау Капеу. Сге§огу Ма§181го§ оГ Ви1§апап§ ог Ма§18&08 Сге§огу
Йге Ви1§апап?
.................................................................................................55
Момчил Младенов. Император Йоан VIII Палеолог и Фераро-
флорентинският събор от 1438-1439 г.
.....................................................65
МотсЬН М1айепоу. Етрегог 1оЬп VIII Ра1аюю§08 апй СошсП оГ Иогепсе
(1438-1439)
.................................................................................................. 65
Ивелин Иванов. Мирът в саги от „Земният кръг”: механизми, ритуали,
категории
.......................................................................................................84
1уе1ш 1уапоу. ТЬе Реасе т “Неш18кгт§1а”: МесЬашвтз,
ШШак апй Туро1о§у
......................................................................................84
5

СТАРА И СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ
АКС1Е№Г АЛО МЕО!ЕУАЬ Н15ТОЯУ
(
----------------------------------------------------------------------------
Живко Ж Жеков / ^уко ]. /Ьекоу
МАРАТОН И ПААТЕЯ - БИТКИТЕ, СПАСИЛИ
ЕЛАДА
Мага1оп ап<1 Р1яСаеа — ТЬе ВаШез {Ъа{ 5алгей НеПяз
8иттагу:Мага(коп, 8а1ат1я апАРШаеа м/еге (ке/1§к(з (ка( замей Не11аз/гот (ке
АскаетепШеап ехрапзюп апд. /гот (ке (кгеа( (о Ъе 1итес1 Шо опе о / (ке ш1гар1е$ о /
Регзга. Тке НеНепея ’ тс(огу т (Шз м>аг аИом/ей (кет (о йетопя(га(е (кегг/иПро(епНа1 т
(ке /еШз о/ркИозорку, си1(иге, агскКесШге апй (о Ъесоте (ке с1оттап( /огсе т (ке
МеЛКеггапеап т (ке 5(к сепШгу ВС. ТШя зрт(иа1, есопотгс апс1роНйса.1 рго^геяя уюиШ
по( ЪероззШе ш(кои( (ке йе/еа( о/(ке Регягат, м/Шск 1пз(Шед. соига§е апс1 сотфйепсе т
(ке Сгеекя т (кегг омп/огсез. Ткегг уШогу а\яо зауей (ке Шз(егп стНгайоп т а тту,
Ъесаше т(кои( (ке си1(ига1 асШеуетеп(я о/Не11ая, еяресгаПу т (ке/еШ о/ркИозорку,
апй т(кои( ип<1егз(ап<Ищ (ке/ас( (ка( (ке т<И\Шиа1 т Нзе1/ и а У1г(ие, по( т(кт (ке
§тир, (ке м/ез(егп стНгайоп (ойау мюиМ по( Ъе (ке зате. Ьа(ег (Шзрппс1р1е \маз/иг(кег
йеъеЪрей т (ке Котап рпуа(е 1ащ м>кеге а Ъазгс сопсер( сате (о Ъе (ке ргештрйоп (ка(
(ке тЛтсЬш1 (з гезропзШе огйу/ог (козе асйопз (ка( ке каз <1опе регзопаИу апй саппо(
Ъергозеси(ес1/ог апу о(кег асНопз Лопе Ъу зотеопе е1зе оп (ке Ъазгз о/Шз Ъе1оп§т§ (о а
§1Уеп соттит(у.
Неге м/е мМ сИзсизз огйу (ке Ъа((1езо/Мага(коп апс1Р1а(аеа туоШщ Сгеекз апй
(кегг корШезркаХащез. Опе о/оиг тат §оа1з гз (о зком> (ке троНапсе о/(Шз ЪаШе Ипе
/ог (ке заЬайоп о/Не11аз.
Кеу юогйз: Мага(коп, Р1а(аеа, НеПаз, АскаетепШеап, корШез.
Маратон, Платея и Саламин са сраженията, които спасяват Елада от
ахеменидската експанзия и заплахата да бъде превърната в една от сатрапиите
на Персия.1 Победата на елините в тази война им позволява да разкрият пълния
си потенциал в областта на философията, културата, архитектурата и да се
превърнат в доминираща сила в Средиземно море през V в. пр. Хр. Този духовен,
икономически и политически подем би бил невъзможен без разгрома на
43

персите, който вдъхва кураж и увереност на елините в собствените им сили.2
Тяхната победа в известен смисъл спасява и западната цивилизация, защото
без културните достижения на Елада, особено в областта на философията и
осъзнаването на факта, че индивидът е ценност сам по себе си, а не заради
групата, днешната западна цивилизация не би била същата. Този принцип е
доразвит по-късно в римското частно право, където като основна концепция
се налага презумпцията, че индивидът отговаря само за тези дела, които е извър­
шил лично, а не може да бъде преследван за такива, извършени от друг на база
принадлежност към дадена общност.
Тук ще разгледаме само сраженията при Маратон и Платея, в които
участват от страна на елините хоплитски фаланги. Една от основните цели е
да се покаже значението на този боен ред за спасението на Елада.3
Сражението при Маратон бележи началото на един нов етап в отноше­
нията между персите и елините, ако до този момент с малки изключения винаги
персите са доминиращите и побеждаващите по бойните полета, то тази битка
показва на елините, че и те могат до побеждават и противникът не е толкова
страшен и непобедим. В този контекст победата на елините при Маратон още
в Античността е разглеждана като една от най-важните стъпки към оконча­
телната победа в Гръко-персийските войни.4
Битката при Маратон има своята предистория и тя до голяма степен
трасира пътя на последвалия и продължаващ до днес цивилизационен конфликт
между Изтока и Запада. Една от основните причини за организирането на тази
военна кампания от персийския владетел Дарий I е участието на атиняните
във въстанието на йонийските полиси срещу властта на ахеменидите. Този
сазиз ЪеШ, прокламиран от ахеменидския владетел поставя атиняните в пози­
цията на защитници на свободата, а персите в качеството на тирани борещи се
да завладеят свободните елниски полиси. В тогавашните исторически реалии
борбата на елините и конкретно атиняните срещу персите се превръща в емана­
ция на борбата за свобода срещу имперската идея за еднолична власт над света.
Въпросът за числеността на армиите през Античността винаги е спорен,
в този конкретен случай могат да се направят някои до голяма степен условни
изчисления. Атиняните тръгват на поход с десетте фили тоест с всичките си
налични хоплитски контингенти, а съществуват и данни, че те освобождават
дори роби, които включват в състава на войските.5 Въз основа на посочените
факти може да се приеме, че атинските хоплити наброяват около 10 000 по
около 1000 във всяка фила.6 Според Херодот флота на персите се състои от
600 триери, които пренасят пехотата.7 Въз основа на данните които същият
автор съобщава във връзка с похода на Ксеркс в Елада, може да се приеме, че
един персийски кораб носи на борда си 30 пехотинци.8 Посочените от „бащата
на историята” цифри относно войниците, превозвани от персите на един кораб,
дават основание да се приеме, че те разполагат в началото на похода с най-
44

много 18 000 пехотинци и неизвестен брой конници, защото Херодот съобщава
че персите пренасят конницата със специално изработени за целта кораби9.
Отчитайки загубите които персите понасят при обсадата на Карист и особено
при обсадата и щурма на Еретрия, които продължават шест дни10, може да се
приеме, че персийските войски достигат най-много 20 000 войници в битката
при Маратон. Направените по-горе изчисления позволяват да се направи извода,
че в разглежданото сражение персите имат числен превес, а освен това те
разполагат и с конница, за разлика от атиняните, което им дава големи предим­
ства пред последните.11
Научавайки за превземането на Еретрия и дебаркирането на персите при
Маратон, атиняните решават незабавно да се насочат срещу тях. Атина изпраща
бьрзоходеца Филипидес в Спарта с молба за помощ срещу ахеменидските
войски. Атинския пратеник изминава разстоянието от Атина до Спарта само
за два дни изключително постижение за онова време. Управляващите в Спарта
уплашени от мощта на персите не се решават да помогнат на атиняните, но за
да запазят своя престиж изтъкват, че не могат да тръгнат на поход, защото са
обвързани с изпълнението на свещени ритуали свързани с фазите на луната,
които не им позволяват да предприемат военни експедиции преди настъпването
на определено време.12
В същото време атиняните без да чакат отговор от спартанците мобилизи­
рат всичките си налични военни ресурси и се насочват срещу десантиралия на
тяхна територия противник. След извършването на ускорен марш атинските
войски се появяват при Маратон. Те се разполагат на източните възвишения,
които контролират най-прекия път към Атина. Заемайки позиция по хълмовете,
атиняните фактически заемат силна отбранителна позиция, която персийската
конница не може да атакува.13
Атиняните, командвани от Милтиад син на Кимон, който познава добре
персийските войски и тяхната тактика, построяват фалангата, така че нейните
флангове да са прикрити от склоновете на околните планини. Атинската фа­
ланга се строява по фили. Дясното крило започва се командва от полемарха
Калимахос, който е върховния командващ според атинските закони. Полемарха
командва дясното крило защото то е най-застрашено от обхождане от страна
на противника. В края на лявото крило се строяват платейските хоплити.
Относно бойния ред на персите липсват конкретни данни в изворите, но
на базата на данни за бойните построявания на персите в други сражения могат
да се направят определени предположения. В сражението при Платея пер­
сийската и таванската конница са строени на двата фланга на персийските
войски.14 Вероятно този боен ред е традиционен за персите, следователно може
да се приеме, че и при Маратон персийската конница се строява на крилата на
своята пехота.15
Според Херодот първи атакуват атиняните при това бегом, което е преце­
дент за хоплитска фаланга (Ней., 112, 3), която според традицията, съществуваща
45

дотогава и налагана основно от спартанците, атакува с маршова стъпка под
съпровода на флейти, които определят ритъма на движение. Дистанцията между
двете войски преди началото на сражението е 8 стадия, което се равнява на
около 1,5 км.16 Твърдението на Херодот, че хоплитите пробягват цялото раз­
стояние е неприемливо. Първо в пълно въоръжение това е почти невъзможно
и второ при подобно продължително бягане фалангата неизбежно би се раз­
късала. В тази връзка може да се предположи, че атиняните пробягват само
последните 200 - 300 метра, към което насочва и Юстин според к