Мария Монтесори (1870–1952)

Мария Монтесори (1870–1952)


Ако има спасение, то ще
започне от децата, защото те са
творците на човечеството.
Децата притежават непознати
възможности, които са ключ към
едно по-добро бъдеще. Ако
наистина се стремим към реално
обновяване, задачата на
образованието е да развива
човешкия потенциал.

Монтесори


Произведения:

• “Метод на научната
педагогика, прилаган при възпитанието на децата в
“Домовете на детето” (1909);
• “Антропология на педагогиката” (1910);
• “Самовъзпитанието в началните училища” (1912);
• “Основите на моята педагогика” (1934);
• “Поглъщащият ум” (1949)


Хронологична таблица:

1870г.– родена в Киеравале, близо до Анкона, Италия;
1890г.– завършва Технически институт в Рим;
1896г.– първата жена в Италия, която учи медицина и
първата която получава докторска степен;
1897г.– изучава педагогика и антропология в Университета в
Рим;
1898г.– работи две години като асистент в психиатричната
клиника към Римския университет, където изучава поведението на
група умствено изостанали деца;
1900г.– директор в Скуола Маджистрале Ортофреника,
институт, в който се подготвят учители-дефектолози;
1904г.– назначена за лектор по естествени науки и
медицина в Римския университет, където преподава до 1908 г.;
1907г.- заема се с модернизацията на бедния римски
квартал Сан Лоренцо в областта на образованието. Открива там
детски дом “Casa dei bambini” ( Дом на детето), където децата
се учат да познават света и да организират собствения си
живот;

1912г.– в САЩ, в Таритаун, щата Ню Йорк се открива
първият център “Монтесори”;
1923г.– Монтесори се отказва от академичната си и
медицинска кариера, за да се отдаде напълно на онова, което
вече се е превърнало в движението “Монтесори”. Обучава учители
по своя метод и пътува, за да пропагандира ползата от него;
�¾ по време на фашисткия режим домовете на детето са закрити и
Монтесори е принудена да напусне Италия. Чак след Втората
световна война се завръща отново в родината си;
1952г.– умира в Нордвик, Холандия.


Водещи педагогически идеи:

�‰ за нея детската градина е социален дом, който може да
замени семейството. Най-важната характеристика на нейната
педагогическа програма е, че тя отдава еднакво значение
на вътрешното и външното развиване, организирани така, че
да се допълват;
�‰ началното училище трябва да бъде лаборатория, която дава
възможност за изучаване психическия живот на детето.
Вътрешните потребности на детето не могат да се отгатват,
а могат да се определят, само ако се остави детето
свободно да се разгърне и прояви;
�‰ препоръчва индивидуално възпитание и пълна свобода на
детето. Изтъква значението на подхода, предназначен по-
скоро да развива отношението, отколкото простите умения.
Методът й поставя детето в подпомагаща среда, в която
липсва състезателност и в която то учи с помощта на
подходящи за възрастта му игри, носещи познание,
пригодени към индивидуалните му интереси и познания;
�‰ целта на Монтесори е да промени традиционното разбиране
за активната роля на учителя, налагащ произволни задачи
върху пасивен клас, като насърчи спонтанното,
индивидуално самостоятелно развитие и независимостта на
детската личност. Тя приема, че не учителят води детето,
а то - възрастния;
�‰ чрез редица упражнения и разработени дидактични игри тя
работи върху сензориката. Разработва програма, която
включва “упражнение в ежедневието” и “упражнения от
практическия живот”, упражнение за търпение, точност и
повторение ( предназначени за засилване на
концентрацията), които се допълват от периоди на покой и
медитация (бележещи прехода от “външното” към
“вътрешното” обучение). Според нея практическата дейност
трябва да води до формиране на дадено отношение и то
благодарение на наблюдението;
�‰ използва специален набор от дидактични материали за
развитие на сензорната култура на децата (шишенца с
течности с различна миризма, дъсчици с различна по
грапавина плоскост, звукове от 13 звънчета, чукчета,
свирки, чашки с течности с различна температура и др.).

Дидактическият материал трябва да действа като “стълба”,
да позволи на децата да поемат инициативата и да
напреднат по пътя на усъвършенстването. От тази гледна
точка дидактическият материал може да се смята за
“материализирана абстракция” и като един от елементите на
“организираното обкръжение” в детските домове,
разработван и стандартизиран методично, така че детето,
което свободно избира някои от предложените предмети, да
се окаже в предварително определена ситуация и да бъде
накарано, без да знае това, да се справи с
интелектуалното си намерение;
�‰ основна концепция, върху която изгражда педагогическата
си дейност, е, че децата се нуждаят от подходяща среда, в
която да живеят и да се учат. Тя обръща специално
внимание на обстановката в дома – мебели, килими, украса,
цветове, звуци, архитектура (да са съобразени с ръста на
детето и да го улесняват в дейността му, но и в същото
време да го възпитават естетически);
�‰ интелектуалното възпитание е в единство с упражненията за
сетивата и моториката. Включва различни упражнения за
развитие на т.нар. практически интелект – с форми,
цветове, игри с изрязване на фигури и др.;
�‰ освен индивидуални занимания с всяко дете препоръчва и
групови занятия като “часове по тишина”, ритмична
гимнастика, които се провеждат обикновено в началото на
деня;
�‰ според Монтесори корените на религията са заложени в
човека. Инстинктът за послушание е също заложен в
човешката природа и затова дидактичните материали трябва
да се използват като оръдия за послушание. В домовете на
детето се спазва точно установен режим, за да може да се
преодолее хаотичността, свойствена за предучилищната
възраст у детето.


Приноси:

• Една от водещите фигури в областта на новата педагогика като
международно движение. Като член на New Education Fellowship
изнася лекции в Англия, Франция, САЩ, Испания, Дания,
Холандия, Индия и много други страни. Нейният принос е
главно в това, че не само отчита наклонностите и интересите
на детето, но и се стреми да поощрява у децата
самодисциплината и чувството за отговорност.
• Създава и прилага нова методика за обучение на умствено
изоставащи деца, най-вече чрез използване на предмети,
стимулиращи усещанията.
• Теорията на Монтесори за спонтанното развитие функционира
като практика на авторитарното възпитание и има своите
последователи и днес – над 200 училища работят по метода й,

специални фабрики (в Холандия) изработват дидактични
играчки, аналогични на предложените от нея.
• Монтесори разработва херменевтико-емпиричен метод, насочен
към прилагане “науката на наблюдението”. Учителите от нов
тип трябва да развият у себе си способността за внимателно и
обективно наблюдение от разстояние. Въпреки че
експериментите й нямат солидна научна рамка и не се
провеждат, така че да дават възможност за обективно
потвърждение, тя създава чудесни образователни ситуации,
коио по-често са резултат на обаятелната й личност,
отколкото на системно проучване и подготовка.
• Създава теория на възприятието, разработва систематичен
метод за развиване способностите за възприемане, своя
система за самообразование на децата.
• Монтесори търси в практиката потвърждение на своите теории,
самият й живот и творчество са повлияни от принципа
“hormique” (у всеки индивид действа жизнена сила, която го
подтиква да търси самоусъвършенстване), разработва
практическите си методи в съгласие с научните принципи.


Библиография:

Монтесори,М. Новото дете и духовното възраждане на човека.
- С., 1935
Монтесори, М. Дом на детето. - Ново възпитание,(Враца),
1932
Монтесори, М. Духовният зародиш.- Компас, 1993, № 5-6
Монтесори, М. Етапи на възпитанието. - С., 1937 и в -
Педагогика, 1991, № 4
Монтесори. М. За възпитанието на детето. Сп. Свободно
възпитание, 1933, №9-10
Монтесори, М. Новото дете и духовното възраждане на
човека, - С., 1935
Атанасова, В. Свободата и дисциплината в педагогиката на
М. Монтесори. - Педагогика, 1994, № 7, стр. 42-50
Велкова, Д. Педагогическите идеи на Мария Монтесори. -
Педагогика, 1992, № 9
Рьорс, Х. Мария Монтесори. - В: Мислители на
образованието, Перспективи, т. 3. – С., 1995, с. 170 – 184
Колев, Й. “Помогни ми да намеря себе си”. Импровизации по
Монтесори – въпроси без отговори, - Педагогика, 1997, №3