Маркетинг в проектите за разработване на нови продукти

ВВЪВЕДЕНИЕ

Служителите от отдела по на
ССлужителите от отдела по научно –изследователската и развойна дейност и тези от отдела по маркетинг си сътрудничат един с друг при създаването на продуктови иновации. Все още обаче между тези два отдела възникват чести недоразумения и конфликти.
Много мениджъри имат непосредствен опит с проблемите на взаимодействието в отделите по научно–изследоват
е
лска и разво
ина дейност или маркетинг, а и взаимотношенията между двата отдела са внимателно изучени ( 3,5,7-11). Но всъщност по тази важна и комплексна тема е необходима много повече информация . Тази статия има за цел да разгледа научно –изследователските и
развойни и маркетинг условия на взаимодействието на основа на
289 проекта за разработване на
нови продукти. Въз основа на тези открития са представени стратегии и планове за действие за подобряване взаимовръзката между отделите по научно –изследователска и развойна дейност и маркетинг.

Методология на проучването

Това проучване е било проведено на основа изчерпателна базаМного мениджъри имат непосредствен опит с проблемите на взаимодействието в отделите по научно–изследователска и развоина дейност или маркетинг, а и взаимотношенията между двата отдела са внимателно изучени ( 3,5,7-11). Но всъщност по тази важна и комплексна тема е необходима много повече информация . Т
а
зи статия има за цел да разгледа научно –изследователските и развойни и маркетинг условия на взаимодействието на основа на 289 проекта за разработване на нови продукти. Въз основа на тези открития са представени стратегии и планове за действие за подобряване взаимовръзката между отделите по научно –изследователска и развойна дейност и маркетинг.

Методология на проучването

Това проучване е било проведено на основа изчерпателна база данни от информация за жизнения цикъл на 289 проекта за разработване на иновационни продукти. Информацията е била събирана чрез десет годишно интензивно и полево изследване върху 56 фирми насочени в производството на индустриални продукти и продукти за домакинствата . Изложение 1 и таблица 1 представят методологията на разработката и скалите показващи резултатите от измерванията в проектите използвани при събирането на базата от данни.
Данните от всички 289 проекта съдържат многоброини детайлни описания и класификации на ключовите събития, дейности, начина на мислене и държанието на служителите от отделите по научно –изследователска и развойна дейност и маркетинг, който работиха по всеки проект. Като част от обемните анализи, статистическата обработка на данните и предствителните анализи на огромната база от данни ( 1,2,4,) тези точки бяха редуцирани до 42 описания на начина на мислене и държание при взаимодеиствието на отделите по научно –изследователска и развойна дейност и маркетинг. Някой примери от тези характеристики са “ Честота на съвместните срещи“, “ Честота на съвместните посещения на потребителите”, “ Степен на осъзната нужда от взаимодействие”, “ Степен на зачитане на компетентността на другия екип”.
Всеки един от 289 –те беше причислен към всяка от тези характеристики. Някой от тези класификации бяха изведени директно от документите, докато други бяха доразвити чрез обемнните анализи от проведените интервюта ( 1,2,7-10 ). Излишъкът от информация беше вграден в няколко основни точки. Например характеристиката “ Честота на съвместните срещи” беше преди всичко измерена чрез конспектиране на въпроси, който събираха информация затова колко пъти годишно са провеждани съвместни събрания . Детайлите от съвместните срещи бяха представени по време на интервютата. Разлики по - големи от 10 % в отговорите на въпросниците на служи
ММетодология на проучването

Това проучване е било проведено на основа изчерпателна база данни от информация з
ТТова проучване е било проведено на основа изчерпателна база данни от информация за жизнения цикъл на 289 проекта за разработване на иновационни продукти. Информацията е била събирана чрез десет годишно интензивно и полево изследване върху 56 фирми насочени в производството на индустриални продукти и продукти за домакинствата . Изложение 1 и таблица 1 представят методологията на разработката и скалите показващи резултатите от измерванията в проектите използвани при събирането на базата от данни.
Данните от всички 289 проекта съдържат многоброини детайлни описания и класификации на ключовите събития, дейности, начина на мислене и държанието на служителите от отделите по научно –изследователска и развойна дейност и маркетинг, който работиха по всеки проект. Като част от обемните анализи, статистическата обработка на данните и предствителните анализи на огромната база от данни ( 1,2,4,) тези точки бяха редуцирани до 42 описания на начина на мислене и държание при взаимодеиствието на отделите по научно –изследователска и развойна дейност и маркетинг. Някой примери от тези характеристики са “ Честота на съвместните срещи“, “ Честота на съвместните посещения на потребителите”, “ Степен на осъзната нужда от взаимодействие”, “ Степен на зачитане на компетентността на другия екип”.
Всеки един от 289 –те беше причислен към всяка от тези характеристики. Някой от тези класификации бяха изведени директно от документите, докато други бяха доразвити чрез обемнните анализи от проведените интервюта ( 1,2,7-10 ). Излишъкът от информация беше вграден в няколко основни точки. Например характеристиката “ Честота на съвместните срещи” беше преди всичко измерена чрез конспектиране на въпроси, който събираха информация затова колко пъти годишно са провеждани съвместни събрания . Детайлите от съвместните срещи бяха представени по време на интервютата. Разлики по - големи от 10 % в отговорите на въпросниците на служителите в маркетинг отдела и отдела по научно –изследователска и развоДанните от всички 289 проекта съдържат многоброини детайлни описания и класификации на ключовите събития, дейности, начина на мислене и държанието на служителите от отделите по научно –изследователска и развойна дейност и маркетинг, който работиха по всеки проект. Като част от обемните анализи, статистическата обработка на данните и предствителните анализи на огромната база от данни ( 1,2,4,) тези точки бяха редуцирани до 42 описания на начина на мислене и държание при взаимодеиствието на отделите по научно –изследователска и развойна дейност и маркетинг. Някой примери от тези характеристики са “ Честота на съвместните срещи“, “ Честота на съвместните посещения на потребителите”, “ Степен на осъзната нужда от взаимодействие”, “ Степен на зачитане на компетентността на другия екип”.
Всеки един от 289 –те беше причислен към всяка от тези характеристики. Някой от тези класификации бяха изведени директно от документите, докато други бяха доразвити чрез обемнните анализи от проведените интервюта ( 1,2,7-10 ). Излишъкът от информация беше вграден в няколко основни точки. Например характеристиката “ Честота на съвместните срещи” беше преди всичко измерена чрез конспектиране на въпроси, който събираха информация затова колко пъти годишно са провеждани съвместни събрания . Детайлите от съвместните срещи бяха представени по време на интервютата. Разлики по - големи от 10 % в отговорите на въпросниците на служителите в маркетинг отдела и отдела по на
учно –изследователска и развойн
а дейност и други отдели работещи по същите проекти бяха изгладени по време на интервютата . Като друг пример характеристиката “Степен на осъзната нужда от взаимодействие ” беше преди всичко измерена чрез директно задавани въпроси по време на интервютата. След това тази информация беше съпоставена на категориите от Ликертовите скали, които придружават въпросниците. Очевидните несъотвествия бяха анализирани чрез връщане към основния предмет за да се изяснят отговорите и категориите. Този вид множествен метод, подходът на многоелемнтните изследвания, е обикновено използван за да увеличи обоснованоста на социологическите изследвания.
Подобни категориини профили бяха разработени за всеки един от 289-те проекта. Някои от тези профили се оказаха много общи, а други съвсем различни. След това бяха използвани статистически клъстърни анализи с цел изчерпателно групиране на проектите според разнообразните категории, които бяха открити

Изложение 1. : Относно базата данни

Информация : Информацията за нуждата на изследването беше събрана на основа на 289 проекта за разработване на нови продукти в 53 фирми насочени в прозводството на индустриални продукти и продукти за потребителите. При събирането на данните се фокусираше върху събития свързани конкретно с проектите като се обръщаше детайлно внимание върху структурата на организацията, вътрешната среда, работния климат, режима на работа и фактите, които влияят върху резултатите от проектите ( успех, провал). Крайната цел беше да се разбере процеса на разработване на нов продукт.

Модела от фирми: Използваики официалната статистика и изследваики индустрия след индустрия компилацията беше направена от фирми сВсеки един от 289 –те беше причислен към всяка от тези характеристики. Някой от тези класификации бяха изведени директно от документите, докато други бяха доразвити чрез обемнните анализи от проведените интервюта ( 1,2,7-10 ). Излишъкът от информация беше вграден в няколко основни точки. Например характеристиката “ Честота на съвместните срещи” беше преди всичко измерена чрез конспектиране на въпроси, който събираха информация затова колко пъти годишно са провеждани съвместни събрания . Детайлите от съвместните срещи бяха представени по време на интервютата. Разлики по - големи от 10 % в отговорите на въпросниците на служителите в маркетинг отдела и отдела по научно –изследователска и развойна дейност и други отдели работещи по същите проекти бяха изгладени по време на интервютата . Като друг пример характеристиката “Степен на осъзната нужда от взаимодействие ” беше преди всичко измерена чрез директно задавани въпроси по време на интервютата. След това тази информация беше съпоставена на категориите от Ликертовите скали, които придружават въпросниците. Очевидните несъотвествия бяха анализирани чрез връщане към основния предмет за да се изяснят отговорите и категориите. Този вид множествен метод, подходът на многоелемнтните изследвания, е обикновено използван за да увеличи обоснованоста на социологическите изследвания.
Подобни категориини профили бяха разработени за всеки един от 289-те проекта. Някои от тези профили се оказаха много общи, а други съвсем различни. След това бяха използвани статистически клъстърни анализи с цел изчерпателно групиране на проектите според разнообразните категории, които бяха открити

Изложение 1. : Относно базата данни

Информация : Информацията за нуждата на изследването беше събрана на основа на 289 проекта за разработване на нови продукти в 53 фирми насочени в прозводството на индустриални продукти и продукти за потребителите. При събирането на данните се фокусираше върху събития свързани конкретно с проектите като се обръщаше детайлно внимание върху структурата на организацията, вътрешната среда, работния климат, режима на работа и фактите, които влияят върху резултатите от проектите ( успех, провал). Крайната цел беше да се разбере процеса на разработване на нов продукт.

Модела от фирми: Използваики официалната статистика и изследваики индустрия след индустрия компилацията беше направена от фирми със значителни постижения в иновационния процес, на техните индустриални или потребителски продукти. След това фирмите необходими за целта бяха произволно избрани от списъка които беше подготвен компромисно като внимателно се обръщаше внимание на разходите за далечни пътувания и нуждата от подържане на представителноста на някои важни величини. Приблизително по 5 фирми бяха избрани от всяка от следващите десет индустрии: металообработваща, стъкларска, транспортна ( включително автомобилната и по-голямо мащабната), пластмаса, машинна, електроника ( включваща компютри и съоражения), химическа, харнително-вкусова, космическа, фармацевтична.

Модела от проекти: Използваики точно определени дефини