Медицински стандарт по Психопатология

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ
ПО ПСИХИАТРИЯ

Приложение
към член единствен

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ПСИХИАТРИЯ

І. ПРИНЦИПИ НА ЛЕЧЕНИЕТО И ОБСЛУЖВАНЕТО НА ЛИЦА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

1. Минимално ограничаване на личната свобода и зачитане правата на пациента.
2. Намаляване на институционалната зависимост на лицата с психични разстройства.
3. Интегрираност и равнопоставеност на психиатричната помощ с останалите медицински направления.
4. Спазване на хуманитарните принципи и норми при осъществяване на лечебния процес и социална адаптация.
5. Стимулиране на самопомощта и осигуряване на активна професионална подкрепа на лица с психични разстройства.

ІІ. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СПЕЦИАЛНОСТТА ПСИХИАТРИЯ

Специалността психиатрия обхваща знания, нагласи и умения за:
Разпознаване, неоперативно лечение, профилактика, рехабилитация и експертиза на мозъчноорганични, ендогенни, личностово обусловени, невротични и ситуативно-реактивни заболявания или разстройства, зависимости към психоактивни вещества и техните социални и психосоматични аспекти, с използването на соматотерапевтични, социотерапевтични и психотерапевтични методи.
Специалността психиатрия е условие за квалифицирането на специалиста в другите субспециалности.

ІІІ. ПСИХИАТРИЧНО ОБСЛУЖВАНЕ В ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ И ДИСПАНСЕРИ

Обслужването при извънболнични условия се осъществява с или без диспансеризиране.
За неговата ефективност е необходимо наличието на един психиатър на около 20000 население.

А. Лечебни заведения за извънболнична помощ
Извънболничното психиатично обслужване на пациента се осъществява в амбулатория за първична медицинска помощ и амбулатория за специализирана медицинска помощ, в които лекари с или без помощта на друг персонал диагностицират, лекуват и периодично наблюдават болни с психични разстройства при спазване на правилата на добрата лекарска практика, както и правата на пациентите според нормативните актове и международните конвенции.
1. Амбулатория за първична медицинска помощ. Общопрактикуващият лекар извършва:
а) първична диагностика на психичните разстройства;
б) насочване на пациента към специалист по психиатрия;
в) овладяване на спешни състояния;
г) провеждане на терапия, определена от специалиста-психиатър.
2. Амбулатория за специализирана медицинска помощ. Специалистът по психиатрия работи по следните направления:
а) Диагностициране с клинично изследване и други видове оценка на случая, с формулировка по случая и индивидуален план за лечение и грижи.б) Лекуване на лицата с показания за психиатрично обслужване с осъществяване на следните дейности:- водене на случая- противорецидивно и поддържащо лечение- психосоциална рехабилитация- експертна оценка
в) Осъществяване на диагностика, лечение и рехабилитация на болните с остри и хронични психични заболявания и такива с тежка психосоциална дисфункция.
г) Осъществяване на задължителна диспансеризация на пациенти с рисково поведение със съответно решение на съда. За тези пациенти се изгражда специален регистър към Районните центрове по здравеопазване (РЦЗ) и определените от МЗ диспансеризиращи лечебни заведения.
д) Провеждане на здравнопросветна дейност сред населението по въпросите на рисковите фактори и здравословния начин на живот и поведение, както и психогенна и психопрофилактична дейност.

Б. Диспансер за психични заболявания
1. Диспансерът за психични заболявания е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг медицински персонал активно издирват, диагностицират, лекуват и периодично наблюдават болни с определени психични заболявани.
Основен метод на дейността на диспансера е диспансеризацията.
2. Диспансерът за психични заболявания периодично изготвя анализ на показателите за психичните заболявания и оценява качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности.3. Извършва както съдебно-психиатрична, така и трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с психични заболявания.4. Диспансерът извършва и регистрационна дейност при следните категории лица:- освободени от военна служба поради психично заболяване,- лекувани в специализирани психиатрични заведения по повод обществено опасни
действия,- инвалидизирани по повод психична болест,
- с психична болест и тежък социален статус.
5. Организацията на дейността и лечебните програми при стационарно лечение в диспансера се осъществяват съгласно раздел ІV.
6. Цялостната дейност се извършва съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на диспансера.

В. Организация на диспансерната дейност На диспансерно наблюдение и лечение подлежат лица със следните заболявания:
На лица до 18-годишна възраст:
Генерализирано (первазивно) разстройство на развитието – ранен детски аутизъм, атипичен аутизъм, синдром на Asperger, синдром на Rett, дезинтегративно разстройство в детството
Изоставане в невро-психичното развитие
На лица над 18-годишна възраст:
Шизофрения
Афективни разстройства
Психоорганични състояния, вкл. епилепсия с психиатрични проблеми
Личностови разстройства с чести декомпенсации
Алкохолна и други зависимости
Обесивно-компулсивно разстройство
Тревожни и други невротични състояния, водещи до трайна нетрудоспособност и социална дезадаптация.
Изоставане в умственото развитие
Показанията, срока на наблюдение, интензивноста на контактите и необходимите консултации са уточнени в протокола на съответната програма, която лечебното заведение разработва и прилага.

Извън периода на активно болнично или извънболнично лечение (т.е. извън епизод на обслужване), се прилагат програми, поддържащи трайна връзка с пациента:
- Програма за поддържащо лечение при шизофрения
- Програма за обучение в социални умения
- Програма за социална защита
- Програма за семейно консултиране
- Програма за противорецидивно лечение при афективни разстройства.
- Програма за медицински и психосоциални грижи при психоорганични състояния. (болест на Алцхаймер, мозъчно-съдова болест, епилепсия, алкохолизъм, изоставане в умственото развитие и други)
- Модул за надомни грижи.

Г. Извънболничното психиатрично обслужване се осъществява:
1. Само в регламентираните от нормативната база условия;
2. При спазване на етичните критерии, отразени в програмите за обслужване в този стандарт и етичните кодекси на професионалните организации на психиатрите;
3. Със задължителна двустранна размяна на информация между лечебните заведения.

Д. Рехабилитация

1. Дефиниция: Възвръщане на способностите, които психичната болест е променила в някаква степен. Рехабилитация е многостепенен, разностранен, сложен и продължителен процес на оздравяване, на психично, соматично и социално уравновесяване на боледуващата личност със заобикалящото я всекидневие, на реинтеграция на разстроените психични функции, на саниране на средата в нейните разновидности. Като цялостна биопсихосоциална система, рехабилитацията със своите методи и техники се опира преди всичко на личността на болния и възстановява нарушеното от болестта биологично, психично и социално функциониране на човека.
2. Основна цел на рехабилитацията при психично болните е обучението на болния в социални и професионални умения с възможност за социална реинтеграция за повишаване качеството на живот и пълноценно използване на свободното време.
Рехабилитацията на психично болните започва още с приемането им в лечебното заведение. Фактори, обуславящи етапите на рехабилитация при всеки конкретен случай, са естеството на болестта, стадият на болестта, възрастта на болния, динамиката на болестта, видът на провежданото лечение.
3. Основна единица е рехабилитационна група от психично болни хора. Оптимален брой на болни в групата е 20 – 25 души.
4. Екипи, реализиращи трудовата рехабилитация:

За осъществяване на трудовата рехабилитация на психично болни хора е необходимо обособяване на звена за трудова рехабилитация в рамките на психиатрични болници, диспансери и центрове за психично здраве или като обособени звена.

5. Етапи на рехабилитацията:
5.1. Болничен: лечебно-възстановителен;
5.2. Преходен: болнично–домашен;
5.3. Етап на социално вграждане.

6. Видове рехабилитация:
а) Във времеви аспект – ранна и късна; краткотрайна и продължителна
б) В ситуативен аспект - болнична и извънболнична
в) Според прилаганите методи и техники.
- Трудова терапия
- Заниманимателна терапия
- Кинезитерапия
- Музикотерапия
- Арт - терапия.
- Обучение в социални умения и професионална преквалификация.

7. Организация на трудовата рехабилитация.
7.1. Видът, размерът и специализацията на групите за трудова рехабилитация се определят съобразно лечебните и рехабилитационните задачи, здравословното състояние и възможностите на обслужваните лица и в зависимост от конкретните природни и икономически условия.

7.2. Трудовата рехабилитация се развива в следните направления:
а) производство и обособени части от него;
б) занаятчийски и промишлени производства;
в) услуги и други дейности.

7.2.1. Координаторът на дейностите може да се договаря с трети лица за извършване на съвместни производства и услуги при спазване на съответните нормативни изисквания чрез ръководните органи на лечебните заведения.
7.2.2. Групите за трудова рехабилитация осъществяват своята дейност при спазване изискванията на действащите нормативни актове в страната. Ръководителите на групите за трудова рехабилитация осигуряват условия и осъществяват контрол за спазване на правилата, нормите и изискванията по безопасността и хигиената на труда.
7.2.3. Произведената продукция се използва за задоволяване нуждите на групите, лечебното заведение или да се реализират на пазара.

7.3. Работните процеси в групите за трудова рехабилитация се извършват с участието на:
а) хора с психични заболявания, съобразно предписаната трудотерапия и личните им предпочитания. Болните участват по тяхно съгласие, а ако са недееспособни – със съгласието на техните настойници или попечители;
б) персонала, участващ в провеждането на трудотерапията;
в) специалисти и работници по договор.
г) съответните лечебни заведения.
7.4. Цялостното ръководство и контролът на трудотерапевтичната и производствената дейност на групите се осъществяват от ръководителя на съответното лечебното заведение.

ІV. ПСИХИАТРИЧНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ПАЦИЕНТ В ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

А. ПСИХИАТРИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ

Основна структурна единица в лечебно заведение за болнична психиатрична помощ, с капацитет: 10 - 40 легла..

1. Видове психиатрични отделения:
а) на възрастов принцип: детско, за юноши, възрастни и гериатрично;
б) на диагностичен принцип: обща психиатрия, зависимости, съдебно-експертно психиатрично отдел