МЕТАТЕЗА НА ЛИКВИДНИТЕ СЪГЛАСНИ

МЕТАТЕЗА НА ЛИКВИДНИТЕ СЪГЛАСНИ
Праславянските съчетания *ar, *al, *er, *el м/у съгласни и *ar, *al в началото на думата пред съгласна в южнославянските езици са се променили в ...., ....., ......, ..... . Промяната е била свързана със ЗОС: .......................................................................................................................................... В традиционните граматики се говори за групи *tort *tolt. През поседните години се изнесоха достатъчно убедителни данни, които доказват, че праславянският език не е имал лабиални гласни. Праславянската вокална система е имала двойка гласни ..... ...... . Началото на промяната ...... се отнася към VIII - IX в. Славянският топонимичен материал в Гърция, славянските заемки в гръцкия език и имената на славянски владетели и местности, отразени във византийските хроники до IX в., съдържат само неметатезирани съчетания, напр: ................................. До средата на IX в. ликвидната метатеза в езика на българските славяни вече е била прокарана. Смята се, че в източните говори малко по-късно, до края на IX в., е приключила метатезата на група *al. В южнославянските езици и в чешки и словашки под ударение с акутова или циркумфлексна интонация кратките гласни от съчетанията *ar *al *er *el са се удължавали до .... и .... . Вън от ударението гласните са оставали кратки и са давали .... и ..... .
Обяснението на акад.Георгиев решава и един много стар и многократно дискутиран проблем – става дума за съдбата на праславянските съчетания ар; ал; в началото на думата пред съгласна .Освен като ра; ла; в БЕ те се срещат и като ро; ло; Например: ……………………………
ОБРАЗВАНЕ НА СРИЧКОТВОРНИ Р И Л
Старобългарските сричкотворни .... и ........ Са възникнали от праславянските съчетания ър; ъл; ьр; ьл; между съгласни в резултат на действието на Закона за отворената сричка напр: …………………………………….. В правсавянския и в ранния старобългарски период сричкотворните р и л все още са били разграничени по твърдост- мекост . Еровите букви р и л в писмените паметници от старобългарско време не са означавали ерови гласни като останалите старобългарски ерове а само еровия призвук който е съпровождал учленяването на сричкотворите.Това се доказва от обстоятелството че в тези паметници те никога не се срещат вокализирани в силна позиция. Най-ранната промяна със срочкотворните р и л, която е отбелязана в старобългарските паметници, е заличаването на разликата м/у меките и твърдите варианти. В ръкописите преобладава писането на РЪ, ЛЪ, при това с ер след плавната съгласна, което е в пълно съгласие с развоя на БЕ, именно - с процеса на затвърдяване на старобългарските консонанти. Трябва да се отбележи, че в епиграфските паметници писането на РЪ, ЛЪ е различно от това в старобългарските ръкописи. Тези данни намират подкрепа и в един откъслечен старобългарски паметник, наречен Македински кирилски лист - ......., ............., ....... . Наред с наличието на сричкотворни р и л, получени от ЗОС, в СТБ са съществували и съчетания РЪ, ЛЪ, РЬ, ЛЬ, при които еровите гласни са били нормални, т.е. като останалите ерове, а плавните съгласни са били обикновени съгласни, а не сонантични. Поради това еровите гласни в тези случаи са могли да бъдат вокализирани в силна позиция, напр. ............................................................................................. . Различието м/у първичните РЪ, ЛЪ, РЬ, ЛЬ и сричкотворните р и л се е пазело добре през по-голямата част от старобългарската епоха, но в края на старобългарския период те се смесват напълно и по-нататък споделят една обща съдба в историческия развой на БЕ.