Методика на педагогическите изследвания за студенти и учители

Методика на педагогическите изследвания
за студенти и учители
ВЪВЕДЕНИЕ.
МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ И ЕТАПИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ.
Какво значи да изследваш? Може би просто да провериш..., да потърсиш..., да
установиш..., да формулираш точно отговора на възникнал пред теб въпрос...
Всичко това е все изследване. От обработката и анализа на един документ ... през
установяване състоянието на един изучаван обект ... до разкриване
ефективността на някакво нововъведение. А, дали точно си формулирал въпроса?
На всеки въпрос ли ще намериш отговор в литературата? А, ако няма … Ако
отговорът е важен за теб, ще се наложи да поработиш и да го откриеш сам…
Вероятно ще откриеш част от отговора в изследвания на други автори, или поне
ще установиш това, което другите са постигнали по този въпрос и ще продължиш
по-нататък сам. За предпочитане е да се използва този подход. Да стъпиш на
установеното до този момент. Но, вероятно ще се наложи да прегледаш и още
източници, защото работата по-нататък трябва да се изпълни така, че да те доведе
по-бързо, с по-малко усилия и с по-малко средства до търсения резултат. Защо да
не използваш опита на другите, обобщения вече опит и да планираш и
организираш своето изследване по-точно, по-целенасочено, по-икономично.
Какво представлява едно педагогическо изследване? Като всяка друга дейност, то
е свързано с извършване на определени процедури, с преминаване през
определени етапи. За да навлезем по-лесно в проблема за педагогическите
изследвания е редно да се запознаем първо с терминологията, същността и
основните етапи при реализацията им в педагогическата практика.

За всяко изследване най-съществената дейност е планирането и организацията
на изследователския процес. Тези дейности са свързани с няколко относително
самостоятелни и заедно с това логически свързани помежду си познавателни
процедури:
Формулировка на проблемните страни на изследването;
Обосновка на темата на изследването;
Разграничаване в обекта на изследването кръга от явления, които
представляват предмета на изследването;
Построяване на една или няколко работни хипотези (обяснителни или
прогностични), разкриващи механизма на функциониране на явленията или
предсказващи перспективите за неговото развитие.
Поставяне на изследователска цел и задачи, предопределящи предстоящото
разпределение на силите, средствата, разчета на времето, т.е. цялата
организация на етапите на активното търсене.
Избор на методи на изследването и преобразуването им след това в
методика, адекватна на изследователските задачи;
Разработка на подходящ инструментариум за провеждане на
изследването;
Определяне на критерии и показатели за оценка на изведените резултати и
цялата дейност по проведеното изследване.
В изброените процедури има твърде много термини, дадени в курсив. В
структурно отношение те представляват елементи на една план програма, на
един идеен проект. Това е концепцията на едно педагогическо изследване.
По-нататък следват етапите на изследователския процес, свързани с реализацията
на научния замисъл. Необходимото условие за “чистота” на изследователския
процес е безусловното спазване на всички познавателни процедури, съставящи
етапите на научното търсене. Тези етапи трябва да се планират и изпълнят със
съдържание в съответствие с предмета и обекта, и с поставените цел и задачи на
педагогическото изследване. Ключовите етапи в изследователския процес се
състоят в това, че при добро уточняване на научното търсене, се достига до избор
на най-икономичния комплекс от методи на изследване и на тяхна основа се
разработва оптимална методика и техники на изследването, адекватни на
поставените задачи.

Време е вече да възроптаете. Все още не сме отговорили на това какво е
изследване, а вече ви затрупахме с толкова нови думи. Вероятно “изследването”
не е нещо простичко, щом изисква толкова много понятия, а ... има и още.
Всъщност това си е цяла наука. Някой ще каже изкуство. Да, защо не! И в
изкуството има принципи и канони. И в науката се изисква да интерпретираш, да
твориш. Да приложиш творчески определени научни достижения в практиката,
или да ги установиш си е истинско изкуство.
Достатъчно! Вече е време!
Какво всъщност е педагогическото изследване?
Научното #педагогическо изследване# е процес на получаване на
информация за педагогическите явления и процеси, която се използва за тяхното
описание, обяснение и прогнозиране по пътя на формулиране на правила,
принципи, закони и закономерности.
Много общо, много широко ... Добре, има и по-конкретни постановки, свързани с
основните видове педагогически изследвания от гледна точка на наукознанието:
фундаментални, приложни, развойни, теоретични и емпирични.
Фундаментални изследвания. Насочени са към разкриване на законите и
закономерностите на педагогическите явления и процеси, обосноваване на
понятийния апарат, терминологията и др.
Приложни изследвания. Имат определена практическа цел, да доразвиват
до степен на технология резултатите от фундаменталните изследвания.
Развойни изследвания. Представляват крайния етап на изследователската
работа. Те са свързани с внедряването на резултатите от научните
изследвания в практиката на учебно-възпитателния процес.
Емпирични педагогически изследвания. Имат за цел да проследят
измененията и развитието на личността в резултат на едно или друго
педагогическо въздействие.
Теоретични изследвания: При тези изследвания достигането до резултати
става по пътя на обобщаване главно по логически (индуктивен и дедуктивен)
път на съждения със закономерен характер, с разработване на теории, с
които се описва, обяснява и прогнозира състоянието и развитието на
явленията и процесите (7; 16; 20).

Фундаменталните изследвания нямат непосредствено приложение в
практиката. Те са теоретичната основа за другите изследвания и разработки.
Приложните изследвания по съдържание са главно емпирични педагогически
изследвания, насочени към разкриване възможностите на нов подход, нови
методи, ново съдържание и организация на учебно-възпитателния процес.
Развойните изследвания, на основата на фундаментални, теоретични или
приложни изследвания, имат за цел внедряване на нови учебни планове и
програми, учебници и учебно-помощна литература и др.
Главната особеност на едно #емпирично изследванеемпирично # се състои в това:
по пътя на целенасочена организация, се получават емпирични данни за
реално съществуващи педагогически явления и процеси;
получените данни се интерпретират по-нататък в процеса на описанието,
обяснението или прогнозирането на интересуващите изследователя
събития, явления, процеси;
чрез съпоставянето на данните се формулират хипотези, чиято истинност се
проверява по експериментален път.
Теоретичното изследване по принцип служи на същите цели, както
обобщаването на резултатите от емпиричните изследвания, с тази разлика че се
получават по логически път. В реалния изследователски процес емпиричнотоемпирично и
теоретичното начало винаги съществуват в диалектическо единство. От една
страна, всяко теоретично изследване се изгражда върху основата на достатъчен
обем емпиричен материал. От друга страна, всяко емпиричното изследване сеемпирично
основава на определени теоретични изисквания и постановки (7).
Освен тези пет основни вида, педагогическите изследвания се разглеждат още
като: изпреварващи и прогностични изследвания, диагностични и оценъчно-
диагностични изследвания, експериментална и опитна работа на учителите
и др.
Диагностичните изследвания са свързани с установяване основните
характеристики на даден метод, средство и др., а с оценъчно-диагностичните
изследвания се прави оценка на проведени или провеждащи се изследвания и
експерименти, а така също и на реализирани в практиката изменения и
нововъведения.

Важни елементи на понятийния апарат, свързан с методологията на
педагогическите изследвания са научните методи и методиката на
педагогическите изследвания. В какво се състои различието между тези твърде
близки по звучене понятия - методология – методика; метод – методика?
Методологията на педагогическите изследвания разработва
стратегическите подходи, теории и принципи.
Методиката модифицира и адаптира тези принципи към конкретната тема
и задачи на изследването. Тя е материализирана и практически реализирана
методология.
Методологията дава отговор на въпросите: КАКВО? ЗАЩО? С КАКВА ЦЕЛ
ще се изследва.
Методиката дава отговор на въпросите: КАК? ПО КАКЪВ НАЧИН? В КАКВА
ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ще се проведе изследването, как ще се анализират и
интерпретират резултатите.
В педагогическите изследвания наред с термина метод на изследване се
използват и термините методика на изследване и техника на изследване. Говори
се за методика на експеримента, методика на наблюдение, а така също за техника
на експеримента, техника на наблюдение и т.н. Все още не е установено единство
в тълкуването на тази терминология:




Очевидно е такова съотношение между тези понятия, при което:
Методът е способ за изучаване на педагогическия акт.
Методиката е система от действия за реализация на този способ.

Техниката представлява инструменталната част на процедурата при
използване на един или друг метод.
Научният метод представлява средство, способ за достигане до определени
познания в теорията и практиката, средство за опознаване, за изучаване и
изменение на обективната действителност.
#Методиката на педагогическото изследване# е такава система от
методи, техники, процедури и организация, която на основата на предварително
разработена концепция реализира по най-ефективен начин целите на
изследването.
#Техниката на изследването# е съвкупност от специални прийоми, които
позволяват ефективно използване на един или друг метод или инструмент в
педагогическото емпирично изследване и включва начините за регистрация,емпирично
получаването, обработката и анализът на конкретните данни за изследваните
явления и процеси (7).
Системата от методи на изследване е достатъчно добре изучена и разработена в
теорията на педагогическите изследвания. Разбира се тя системно еволюира,
усъвършенства се под въздействие на другите науки, а така също и в различните
области на педагогическите науки. Що се отнася до методиката на
изследването – да се разчита на заимстване в готов вид е нереалистично. Тя е акт
на творчески синтез на опита на предшестващите научни изследвания, собствено
задълбочено разбиране на изучавания проблем, адекватно тълкуване и по-
нататъшно развитие на известните м