Междуличностни отношения. Привличане - отблъскване. Любов-омраза.

16. Междуличностни отношения. Привличане–отблъскване.
Любов-омраза.

Междуличностни отношения
Социални отношиния – обобщена категория за описание на някои най-съществени общи нагласи или временни психични състояния на индивида към другите. Такива са : привличане-отблъскване, любов-омраза. Те се отнасят да главните модалности на отношението на един индивид към друг и са в основата както на груповата интеграция, така и на нейната дезинтеграция.
Привличане-отблъскване
Макар, че по презумпция човекът е “социално животно”, т.е. би трябвало да изпитва сили на притегляне към околните, то гамата на неговите отношения с тях варира между два коренно противоположни полюса – от неудържимо привличане до непоносима враждебност – с всички междинни степени и нюанси на атрактивността и антипатията. Според привържениците на биологичната концепция, привличането между хората носи вроден, инстинктуиден характер. Те откриват този инстинкт още в най-ранна възраст във влечението на детето към майчината гръд, респективно към майката.
Друга редакция на детерминантите на привлекателността се съдържа в доктрината за социално подкрепление. Законът за атрактивността на Д.Бърн и Д.Нелсън сочи, че привличането към обект или лице е позитивна линейна функция на пропорцията на положително подкрепление, получавано от друг обект или лице.
Според разсъжденията на Дж.Тибот и Х.Кели в парадигмата на разменната теория една връзка е на привличане, когато изгодата ни е над алтернативите, които имаме на разположение в момента.Връзката е на зависимост, ако резултатите ни във взаимодийствието с другия са ниски, но нямаме нищо по-изгодно в момента. Отношенията ни са на отблъскване, ако не само изгодата ни е по-ниска от тази, с която сме свикнали обичайно, но е под тази, която можем да получим в друга налична възможност.
Съществува и друга причина – положителната личностна самооценка – чувстваме се привлечени от хора, които ни ценят, и отблъсквани от тези, на които сме безразлични или ни осъждат. Проксималният принцип изразява факта, че ние се сприятеляваме с тези, които са в близост около нас. Съществува и психологическата потребност от съгласуваност на познанието, която ни кара да търсим и приписваме позитивните характеристики на хората, с които сме принудени да сме в контакт, омаловажавайки техните негативни черти.
Известна е закономерността, че многократното възприятие на един и същ обект води до по-висока степен на харесването му. Друг важен фактор на позитивните социални връзки е подобието – колкото повече си приличат двама души, толкова по-привлекателни са един за друг. Сходството ни предпазва от изкривена атрибуция и прави нашите хипотези за другите по-валидни. Обяснение за значението на сходството дават : Ф.Хайдер и Т.Нюкъм и Л.Фестингер в теория за “социалното сравняване”.
Друг фактор, определящ атрактивността е допълнителността – хората харесват тези, които ги допълват.
Физическата атрактивност също е важен фактор. Значениено й се засилва от избирателната асоциативност, при която се открива склонността да свързваме в съзнанието си външната привлекателност с позитивната душевност и грозотата с отблъскващия характер.

Като антагонист на атрактивността антипатията може да се поражда най-общо казано при отсъствие на факторите, които са отговорни за възникването на симпатията. Но и антипатията си има свои специфични детерминанти :
физическа несъвместимост
абнормност във физическо отношение – отклоненията от нормата за външност може да ни държи на дистанция от физически увредени индивиди
несъответствието във възгледите
прекалената прилика – когато приликата възнаграждава, тя води до привличане, когато наказва – до отблъскване
Традиционен източник на антипатия се коментира в рамките на разменната теория. Като причина за центробежните сили между хората тук се сочат за вишените разходи или наказания за сметка на снижените приходи и възнаграждения в междуличностния материален и духовен обмен. В тази връзка на атрактивността с възнаграждението, съответно на антипатията с разходите “теорията за справедливостта” отива ощи по-далече. Според нея липсата на реципрочност, независимо дали е в наша полза или ущърб, ни кара да харесваме другия по-малко, отколкото когато размяната е равностойна.
фрустрацията – традиционен източник на антипатията, бариерите, които другите поставят към нашите цели пораждат негативно отношение към фрустратора. В случая атрибуцията на мотиви и намерения на фрустратора играе съществена роля за възникването или невъзникването й.
компетентността – харесваме знаещите, можещите, но когато допускаме, че могат да ни бъдат от полза
завистта – страх от собствената ни непълноценност, който обръщаме срещу другите
За оценката на атрактивността-антипатията се използват различни методи :
“Гийсен тест” на Д.Бекман и Х.Рихтер – съдържа 40 биполярни твърдения със седемстепенна скала между тях, по която изследваното лице оценява кое от твърденията и в каква степен е валидно за него
социометричен метод на Я.Морено – от изследваните се иска в една група да посочат с кои членове биха искали да станат добри приятели или към кои от тях изпитват завишена симпатия
атитюдни скали на Д.Бърн - едната от скалите иска от индивида да прецени в каква степен би желал конкретно лице за партньор в дадена дейност
Любов – омраза
Контактът между двама души минава през редица от междинни степени и фази, всяка от които има характерно значение за развитието на връзката и се характеризира с решаването на специфични задачи.
Първоначалният допир с другия може да стане задочно, по отзиви за него, които иднивида получава от други източници или да се осланя само на зрителното възприятие. Индивидът има ограничено знание за другия. Първото впечатление се основава единствено на възприятие навъншността. С времето връзката може да се задълбочи. Акцентът се пренася от близостта към подобието, а накрая и към допълнителността в приятелските връзки. Индивидите се идентифицират с другия и са готови на най-големи жертви за него. Специфичен вариант на такава интимна близост е обичта на родителите към децата. Обичта между детето и родителите е първият модел, който в юношеска и младежка възраст подрастващите търсят пътища към романтичната и сексуалната любов.
Общоприето е мнението, че най-силна близостта може да стане в любовта. В нея З.Рубин различава няколко разновидности : ерос – желанието да бадеш в компанията на другия, агапи – любов за благото на ближния, интимна любов – съединение между двама души.
Своя триъгълна теория на любовта предлага Р.Стърнбърг. В схематичен триъгълник той съчетава три съставни компонента на любовта : обвързаност, интимност, страст.
Предпоставките на любовта не се различават съществено от тези на атрактивността :
близостта
сходството –улеснява взаимното разбиране и приемане
допълнителността – улеснява междуличностното взаимодийствие
физическата атрактивност – играе важна роля
възбудата, получена от друг източник – според двуфакторната теория на емоциите на С.Шахтър общата емоционална възбуда се етикира, идентифицира от индивида като конкретна емоция в зависимост от подсказващите указания в заобикалящата го среда
рационална преценка за съвместимост
прекалена близост
ревността – искаме цялото възнаграждение само за себе си
междуличностната атрактивност може да нарасне със страданието
За омразата като самостятелно чувство в междуличностните отношения са отговорни сходни фактори с тези на антипатията :
ниско или никакво възнаграждение
физическа несъвместимост
несходство
фрустрация
завист
насилието
отнетата свобода
Изкуство в междуличностните отношения е умението да се поддържа дистанцията с другите. Такава дистанция се поддържа с потенциално опасните партньори.
За регистрацията на любовта всеки от нас има изработена собствена диагностична система. З.Рубин предлага самооценъчна скала за идентификация характера на чувството към обекта на нашата любов.
Любовта за благото на ближния – агапи – е твърде близка с една друга разновидност на романтичното чувство – саможертвената любов. Това е връзка, при която индивидът предпочита другия пред себе си.
За оценка на любовната връзка се използват и някои обективни индикатори : седмичният брой срещи, продължителност на връзката, наличието или отсъствието на женитба, телефонни разговори, писма, общо съжителство и др. От субективните индикатори на любовта заслужават внимание тези на К.Поуп.
Понастоящем сексът все повече се разглежда като неизбежен компонент на любовната връзка.
Раздялата нерядко настъпва, въпреки отчаяната съпротива, понякога и на двете страни. Причините са различни, но почти винаги болезнени и съкрушителни.