МИО - лекции

(1) Въведение в учебната дисциплина същност, форми, тенденции, обект и предмет актуалност на учебната дисциплина

1.Генезис на външната търговия – международната търговия възниква в момента на създаване на националните държави и се развива паралелно с развитието на международното разделение на труда (първо, второ разделение на труда и т.н.). Според автори, като Джеймс Тагърт началото на търговските връзки датират от 2000г.пр.н.е., а според някои автори 3000г.пр.н.е. Според един римски автор Плиний Стари финикийците откриват търговията, като по това време средища на търговията са и Месопотамия, Гърция, по-късно Римската Империя взема под свой контрол търговията, както чрез военна сила, така и чрез културна хегемония. В последствие международната търговия се доминира от Венеция и Генуа, обединението на Прибалтийски градове-държави, Ханза, Холандия и Англия. В тези две страни възникват и първите транснационални корпорации така наречените Източно-Индийски компании, първо на Холандия след това на Англия. Особен разцвет в международната търговия бележи в периода между 16 и 19 век има рязък ръст благодарение на великите географски открития, колонизацията, техническите иновации, като доменната пещ, минното оборудване, производството на стъкло и оръжие. В съвременният си вид МИО се появяват през втората половина на 19 век. Възниква крупно серийно производство през 19 век се появяват корпорации като: Баер, Сингер и Дойче Банк, които съществуват и до днес. Англия става един от водещите финансови центрове. Германия, Япония и САЩ развиват различни индустриални сектори и стават средища на стопанските науки. В контекста на казаното, като обект на учебната дисциплина открояваме националните държави, интеграционните общности, експортно ориентираните предприятия, а също и фирмите вносители и международните организации.
Предмет на дисциплината са стопанските взаимоотношения между субекти от различни страни на света по повод обмена на стоки, услуги, капитали, труд, пари, технологии и интелектуална собственост и тяхното регулиране в интерес на участниците в международното разделение на труда.
2.Концептуална основа, определение за нея – съвременните МИО са динамична, широко диференцирана, вътрешно единна съвкупност от материални връзки целящи изгода, която се формира и развива в съответствие с обективен икономически закон – интернационализация на стопанската дейност, обхващаща всички сфери на националните икономики и фазите на възпроизводствения им процес. Има се предвид производство, обмен и потребление. По определението на Филип Катеора международен бизнес е провеждане на операции в повече от една страна насочени към предлагане на стоките и услугите на фирмата на потребителите с цел печалба. Световното стопанство представлява съвкупност от националните стопанства на държавите и техните връзки и взаимоотношения, като ново качествено състояние, различно от механичния сбор на посочените връзки и взаимоотношения. Международният пазар разглеждаме, като част от световното стопанство, сегментираме го по територии в това число езикови, други страни, интеграционни общности (Евразийския съюз), а също и по видове стоки – готови изделия, междинни продукти и прочие.
3.Актуалност на учебната дисциплина – на макро ниво актуалността се обуславя от редица обстоятелства като:
1)Високата степен на отвореност на икономиката на България, измерена чрез съотношението износ-БВП ОИ= Износ (BGN)
БВП (BGN)
2)Предизвикателствата на Единния пазар (Single market) на ЕС.
3)Възможността за извличане на изгоди от либерализацията на международната търговия, а също и регионализация и глобализация на световната икономика.
На микро ниво обстоятелствата обуславящи значимостта на дисциплината са:
1)Очевидно огромният потенциал на външните пазари в сравнение с националния.
2)Възможност за географска диверсификация на пазарите
3)Икономия от мащаба (Scale Economy), намаляване на единичните постоянни разходи за производството на продукта, благодарение на ръста на физическия обем на продажбите.
4)Външните пазари са източник на нови идеи и технологии, а също и капитали (международно движение на капитали, като основа на инвестициите).
5)Продуктът може да бъде в края на своя жизнен цикъл на националния пазар и едва в началото на своя жизнен цикъл на международния пазар т.е. изчерпваме възможността за продажби на вътрешния пазар, но пък намираме външен пазар.

Q2
Q
Q1

пазар международен (мес. год.)
пазар

6)Участие на малките и средни предприятия в субконтракторски мрежи на транснационални корпорации (мрежи на поддоставка)
4.Форми на МИО
1)Международна стокова търговия
2)Международно движение на капитали
3)Международна миграция на работната сила
4)Международно коопериране
5)Транснационални корпорации
6)Международен транспорт и съобщения
7)Международен трансфер на технологии, патент и лицензи, ноу-хау
8)Интеграционни общности
9)Международни валутно-финансови отношения
10)Международен туризъм „скрит износ“
5.Тенденции в развитието на МИО
1)Либерализация
2)Утвърждаване на транснационалните корпорации като един от основните субекти на МИО
3)Повишаване динамиката на международната бизнес среда – ръст* е ролята на политическия фактор, появяват се нови центрове на международната търговия
4)Ръст на глобализацията и взаимозависимостта в стопанско отношение на различните страни и региони в света

(2) Ранни теории за международната търговия. Принцип на абсолютните предимства в концепцията на Адам Смит и сравнителните предимства в концепцията на Дейвид Рикардо

1.Меркантилизъм – първи опит за научно обяснение на причините и същността на международната търговия правят меркантилистите, етимологията на думата е свързана с думата „мерканти“-търговски, възниква като монетарно учение през 15 век с представители в различните страни участващи в международния обмен, такива са: Кромуел, Гарсели Саруфи, Петър I, Макиавели. Наречен още икономически национализъм тъй като защитава местното производство и тезата, че вносът трябва да бъде ограничаван (крайна форма на протекционизъм). Пример навигазионният акт на Кромуел, който повелява търговията на Великобритания да се осъществява чрез английски кораби и екипажи от страх от конфискация. Според меркантилистите световното богатство е фиксирано и се измерва чрез наличното количество злато и сребро т.е. когато една държава изнася стоки реализира изгода измерена в злато и сребро, а когато внася стоки е на загуба т.е. акцента е върху баланса на разплащанията със злато и сребро.
2.Концепция на Адам Смит – Адам Смит оборва меркантилистите, като доказва, че свободната търговия носи материална изгода, както на износителите така и на вносителите.
Концепцията на Адам Смит може да се илюстрира чрез таблица както следва:

Моделът „две стоки-две страни“ изисква предварителни условия, сравнява се производителността на труда, като се игнорират останалите производствени фактори. Възможна е пълна специализация на всяка от страните, по единия от продуктите. Изходните данни са за единица време, България произвежда 8 тона тютюн, 5 БРТ (бруто регистър тонове) кораби при Гърция съответно 5 и 8. Според концепцията на Адам Смит България има абсолютно предимство при производството на тютюн, а Гърция при производството на кораби. При свободна търговия всяка от страните се специализира в производството на стоката, която има абсолютно предимство и за единица време България произвежда 16 тона тютюн, а Гърция 16 бруто регистър тона кораби. Положителния ефект представлява
16-13=+3 БРТ кораби
16-13=+3 тона тютюн
Следователно двете страни печелят от свободния обмен
3.Концепция на Дейвид Рикардо – Рикардо развива теорията на Смит, като разглежда случая, когато една от страните няма абсолютно предимство по нито един от двата продукта.
Какво би мотивирало свободния обмен – отговора на Рикардо е следния относителните предимства.

5:11=45%
8:9=88%
Ако Гърция се специализира в производството на кораби, където има относително по-висока производителност около 88% в сравнение с 45%, това ще донесе до изгоди при свободен обмен на стоки и услуги.
Тук са валидни условията които споменахме при концепцията на Смит.
Обобщение: концепцията на Рикардо е валидна и в наши дни. Нейно продължение е теорията за конкурентните предимства, като база за специализация в международната търговия.

(3) Съвременни теории за сравнителните предимства в международната търговия
Теорема Ели Хекшер и Бертил Олин представители на известната школа от Упсала Швеция

1.Концепция на Алфред Маршал – освен сферата на икономикса Маршал прави приноси и в теорията на международната търговия. Въвеждайки понятие като отворена икономика и свободна търговия в отличие от затворена икономика и автаркия (антоним на свободна търговия). Затворени икономики са Северна Корея, Куба. Затворените икономики се характеризират с ниско техническо и технологично развитие, нисък стандарт.
Маршал въвежда модел за изследване на основата на международната търговия на база различията в производствените възможности на две страни произвеждащи две стоки.
Стока А

16
страна х

6
страна у

стока Б
На база на различните производствени възможности всяка от страните се специализира в една от стоките, като основа за обмена. Заместването на производството на стоки А и Б става посредством в тъй наречен маржинален курс на трансформация.
Американският учен Готфрид Хаберлер развива тази концепция като добавя крива на потребителските възможности на страната А и по този начин детайлизира ефекта от специализацията на страните.
2.Теорема на Хекшер и Олин – тези автори изследват наличието и изобилието на производствени фактори (труд, земя и капитал), като основа за развитие на международната търговия. В своето изследване публикувано през 1933г. правят статистически анализ на следните съотношения, величина на капитала на един зает в производството, величина на капитала на един квадратен километър площ от страната и брой заети на квадратен километър площ на Австралия, Германия, Великобритания, САЩ и Хонг Конг, извеждат следната теорема – ако потребителските предпочитания в две страни са идентични, а във всички други условия неизменни, относителните производствени разходи ще бъдат определени от надареността на двете страни с производствени фактори (труд, капитал и прочие), които се използват за производството на двете стоки. Следователно за модела на международната търговия ще бъде валиден следният постуват – всяка от двете страни ще се специализира в производството и износа на стоката за която разполага с по-изобилни ресурси. Това става посредством приспособителен процес на изравняване на цените на производствените фактори и постигане на равновесие. По тази причина тази теорема се нарича още Factor-price Equalization Theorem – Теорема за изравняване на цените на производствените фактори.
В резултат на международната търговия различията в цените на производствените фактори труд и капитал намаляват до пълното изравняване на тези цени във всяка една от търгуващите държави. Съвременната теория бележи развитие, като са известни принцип на Балаша за изравняване на цените на стоките на свързани пазари, а също и концепция на Пол Кругман, който обосновава обмена на едни и същи по вид стоки между две страни.
Реймон Вернон описва модела на международна търговия посредством жизнения цикъл на продукта и следните 5 стадия:
1)Внедряване на технологията и производство за вътрешния пазар
2)Износ на част от този продукт
3)Организация на задгранично производство на продукта
4)Националното производство започва да губи сравнителни предимства
5)Внос на продукта от задгранични филиали

(4) Конкурентни предимства в теорията на Майкъл Портър

Книгата „Конкурентното предимство на нациите“ – в книгата е представен така наречения модел на ромба на Портър. I

IV II

III
В една от най-новите теории Портър обосновава конкурентоспособността на една или друга нация с наличието и взаимодействието на 4 групи фактори (детерминанти) характеризиращи състоянието и потенциала за износ на конкретна национална икономика. В хода на анализа Портър изследв