Младенческа възраст

РАЗВИТИЕ НА ПСИХИКАТА ПРЕЗ ПЪРВАТА ГОДИНА ОТ ЖИВОТА. МЛАДЕНЧЕСКА ВЪЗРАСТ

Обща характеристика на промените в психиката през първата година от живота

Промените в психиката през първата година от живота на човека са по-големи от промените, които стават през всеки отделен следващ период от развитието на психиката.
Промените в психиката през втората и третата година от живота на човека /ранна възраст/ са по-големи от промените, които стават през всеки отделен следващ период от развитието на психиката.
Промените в психиката в предучилищна възраст са по-големи от промените, които стават през всеки отделен следващ период от развитието на психиката, и т.н.

Тези наблюдения очертават една закономерност на психичното развитие: психиката се развива по-интензивно в по-ранните периоди от живота на човека.

Качествата на психиката, които се появяват през определен период от психичното развитие, са изградени върху основата на качества, появили се в по-ранни периоди от психичното развитие. Например преразказването на случка, наблюдаващо се през четвъртата година от живота, може да се появи само ако през първата и втората година са били усвоени отделни думи от човешката реч, а през третата година е било усвоено съчетаването на тези думи в изречения.
Т.е. психичните качества, появяващи се през по-ранните периоди, представляват “фундаментален” /необходим/ компонент за психичните качества, появяващи се през по-късните периоди.
Следователно качествата на психиката могат да бъдат разглеждани като по-фундаментални и по-малко фундаментални, а посоката на тяхното индивидуално развитие е от по-фундаментални към по-малко фундаменталните /тъй като по-фундаменталните базови качества очевидно трябва да съществуват към началото на изграждане на по-малко фундаменталните, за да съответстват на екологичната ниша на човека/.
Очевидно спецификата /начина, по който са изградени/ на по-фундаменталните качества оказва силно влияние върху спецификата /начина, по който са изградени/ по-малко фундаменталните понятия, тъй като първите са компоненти /фундамент/, върху основата на които са изградени вторите.
Т.е. малка разлика в степента на изграденост на по-фундаментално /ранопоявяващо се/ качество на психиката закономерно води до голяма разлика в степента на изграденост на по-малко фундаментално /къснопоявяващо се/ качество на психиката. Поради това изграждането на фундаменталните психични качества е генетично фиксирано.
/Илюстрирано грубо управлението на реактивен самолет изисква преди научаването на поведението с отделните компоненти на пилотската кабина в управляващия го пилот да бъде изградено поведение с други хора, преди него поведение с пръстите на ръцете, преди него поведение с тялото /ходене, качване по стълби/

Оттук се прави извода, че по-ранните периоди имат по-голямо значение за цялостното по-нататъшно развитие на психиката от по-късните периоди.

Например: общото психично развитие /измерено чрез коефициента на интелигентност/ на деца, осиновени през първата година от живота, е закономерно по-добро от това на деца, осиновени след края на първата година от живота.

Оттук може да се направи извода, че качествата, които се изграждат през по-ранните периоди от развитието на психиката, имат по-голямо приспособително значение от качествата, които се изграждат през по-късните периоди.
Оттук може да се направи извода, че качествата, които се изграждат през по-ранните периоди от развитието на психиката, са “фиксирани” по-устойчиво, в по-голяма степен, от качествата, които се изграждат през по-късните периоди, тъй като в генетичния код на индивида и биологичния вид с предимство се фиксиратт промените, които имат най-силно приспособително значение.
Следователно в по-ранните периоди от индивидуалното развитие сходствата между отделните деца са много по-големи, отколкото в по-късните периоди /съответно много повече са и наблюдаваните закономерности в тяхното развитие/. И наистина, индивидуалните разлики между психичното развитие на отделните деца се увеличават с увеличаването на възрастта, като в същото време общото между тяхното развитие /съответно количеството закономерности/ намалява. Това е причината ранните периоди в развитието да са описани много по-добре и по-подробно от по-късните периоди – закономерност, която се забелязва във всяко едно описание на индивидуалното психично развитие, включително и настоящото.


Първата година от живота на човека е период на бързо развитие на фундаментални качества на психиката /такива качества, които сами по себе си не гарантират оцеляването на индивида, но представляват структура на по-къснопоявяващи се качества с по-голям приспособителен ефект, които от своя страна участват в структурата на нови качества, и т.н./.

Веднага след раждането в психиката на човека не се забелязват типични само за него качества /например такива, които различават неговата психика от тази на новородено шимпанзе, горила или орангутан/.
В края на първата година в психиката на човека вече присъстват почти всички типични за него качества: разбира и изговаря думи с тяхното общоприето значение, може да изпълни елементарно действие по словесна инструкция, помни познатите хора, търси ги когато не са пред погледа му и ги различава от непознатите, знае своето име, и т.н.

Промените в психиката през първата година са толкова големи и очевидно преминават през различни фази, че най-вероятно младенческата възраст представлява поредица от периоди в развитието на психиката, и от тази гледна точка може би не е редно да се разглежда като един отделен период.
И наистина, през първата година ясно се забелязва поредица от гранични моменти, разделящи едно качествено състояние на психиката от друго, както и появата в определен ред на нови психични качества. Например такива гранични моменти са: краят на първия месец, краят на втория месец, шестият месец, осмият-деветият месеци. Психологическият смисъл на тези подпериоди и качествата, които се появяват през тях, обаче не е изяснен, и това не дава възможност те да бъдат описани и обяснени като отделни периоди.

Развитието на психиката представлява изграждане на все по-адекватни психични образи и свързването им в нови психични образи със все повече равнища и по-сложна йерархия, имащи в състава си като компоненти по-елементарни психични образи от двата главни типа: емоции и образи на обектите от околната среда.
По-сложните психични образи се изграждат и функционират в психиката от двата вида по-малко сложни компоненти едновременно. Ето защо не е възможно развитието на всеки вид психични образи да се разглежда самостоятелно, още повече че в психологията все още няма достатъчно проведени изследвания и наблюдения на тези процеси.
По малко по-друг начин протича този процес през първата година от живота, и по-специално през първите месеци от живота, когато поради ясно фиксираната генетична последователност в развитието на психиката е възможно да се наблюдава появата и развитието на отделните видове психични качества преди те да са влезли като компоненти в структурата на по-сложни психични качества.
Ето защо развитието на психиката през първата година от живота ще разгледаме като развитие на отделните най-общи /базисни, фундаментални/ качества на психиката.

Развитие на възприемането на обектите от околната среда.

Към момента на раждането всички сетива на човека функционират /за разлика от сетивата на кучето и котката, например/.

Новороденото вижда, чува, усеща миризми, допир, промяна в положението на тялото.
Например детето различава на вкус солено, кисело, горчиво, сладко, и предпочита по-сладката от по-малко сладката храна. Това се вижда по лицевата му мимика, изразяваща удоволствие. Ако му се предложи кисела храна, мимиката изразява неудоволствие.

От първите часове след раждането, още преди първото хранене, детето различава неприятните миризми /например на развалено яйце/ от приятните /например на мляко, мед, шоколад/.
Оттук се прави извода, че тъй като то не е възприемало никога до този момент тези обекти, нервната структура на техните психични образи очевидно се е появила преди раждането и е изградена очевидно от генетичната програма, по която е изградена нервната система като цяло. Оттук пък логично произтича извода, че е възможно нервните структури, съответстващи на много по-голям брой психични образи на обекти от околната среда, да съществуват в нервната система преди възприемането на тези обекти.

Развитие на зрението

Зрението на човека функционира още преди раждането. Въпреки това, през първите няколко месеца от живота то се променя значително.

През първия месец от живота възприемането на околните предмети със зрението заема около 5-10% от времето на детето, към края на втория месец – почти 35%.

Зениците на новороденото дете се увеличават когато интензивността на околната осветеност е малка, и съответно се намаляват, когато интензивността на осветеността се увеличи.

Вроденото поведение, насочващо новороденото дете към наблюдаване на околните предмети, се извършва по следните правила:
- когато детето е будно и околното пространство е осветено, то отваря очи;
- след като отвори очи, детето извършва оглеждащи движения с широки и плавни движения на очите, независимо дали наоколо е тъмно или светло;
- ако в осветеното пространство няма ясно очертани форми, детето започва да ги търси, като съчетава широките и плавни движения на очите с краткотрайни резки движения по цялото зрително поле;
- при откриване на предмети широките и плавни движения по цялото пространство се прекратяват, и движенията на очите се съсредоточават върху контурите на предметите; ако оглеждането на определен контур е затруднено, започва оглеждането на други контури; ако други контури няма, оглеждането се прекратява.
Детето оглежда пространството и когато то не е осветено, с широки и бързи движения на очите, съответстващи на откриване на форми, сенки и петна /”търсещи” движения/, даже когато такива форми, сенки и петна няма.

Новороденото предпочита да възприема средни по интензивност на осветление предмети. Ако предметите около него са осветени с много силна или много слаба интензивност то заспива. И тъй като през по-голямата част от денонощието през първата година детето спи, може да се направи предположението, че между продължителния сън и заспиването при възприемане на обекти с различна от средната интензивност на въздействие върху индивида, има връзка. Смисълът на тази връзка би могъл да бъде в това, че през по-ранните периоди от живота /в частност, през първата година/ нервната система настройва физиологията на индивида за възприемане на типичната /средната, най-често съществуващата/ интензивност на въздействие на обектите от околната среда върху индивида, очевидно за изграждане на максимални по адекватност психични образи за тях.

От момента на раждането детето предпочита да наблюдава подвижни предмети пред неподвижни, очевидно защото подвижният предмет може да бъде отразен по-адекватно от неподвижния /най-малкото защото може да бъде видян от различни аспекти и възприет с различни сетива/.

Новороденото дете е в състояние да следи подвижен обект, намиращ се в полезрението, например лице на човек или източник на светлина. Движенията на очите първоначално са скокообразни и краткотрайни, по-нататък времето на следене на подвижен обект се увеличава.

Новороденото дете различава цветовете. При показване на една и съща елементарна геометрична фигура, оцветена в различен цвят, електроенцефалограмата се променя с промяната на цвета на фигурата.
Към момента на раждането децата различават ярките наситени жълти, оранжеви, червени и зелени цветове.
През втория месец започват да различават по-малко ярките и наситени виолетови, светлосини и тъмнозелени цветове и оттенъци.
През четвъртия месец децата различават почти всички цветове.
През шестия месец след раждането те възприемат цветовете така, както ги възприема и възрастен човек.

Новороденото дете обаче не вижда предметите такива, каквито ги вижда възрастният човек. Посоката на промяна