Модел за структурата на човешката психика

11. Модел за структурата на човешката психика

Представата за човешката психика датира от Древността. Първото виждане е свързано с Платон – душата има три части – мъдрост в главата, сила и храброст в сърцето и страст в стомаха (слабините).
Според Фройд – съзнание, свързано с Аз-а; предсъзнателно – онзи материал, който трябва да бъде предаден на съзнанието и свързан с Аз-а; Супер – Аз; безсъзнателно – недостъпния до съзнанието материал, подвластен на То и Супер – Аз отчасти.
Психиката се състои от:

ПСИХИКА

Психичните процеси са представени в трите основни вида. Характерно за тях е, че имат начало, развитие, край. Протичат различно във времето и са зависими от останалите две съставки на психиката.
Когнитивните (познавателни) психични процеси са субективен, идеален образ на действителността. Тяхна характеристика е психичния образ. Когнитивни процеси са: усещане, възприятие, представа, мислене, реч, памет, внимание, въображение. Прието е условно да се разделят на низши и висши, като висшите се наричат висши психични функции и имат опосредстван характер.
Емоционалните психични процеси се делят на емоции и чувства. Емоциите са отношения към стимули, свързани с биологичните потребности на индивида (те са отношения на равнище индивид). А чувствата са отношения към стимули, свързани със социалните потребности на личността (отношения на равнище личност). Според класификацията се делят на настроения, афекти, страсти. А чувствата са: практически, нравствени, интелектуални и естетически.
Поведенческите психични процеси са външен материален израз на психичните процеси и стават реални благодарение на механизми, чрез които външната психична дейност се опредметява във вътрешна такава, и обратно, процесът на трансформация на вътрешната във външна психична дейност. Поведенческите процеси зависят от инстинктите, условните рефлекси, реч, ценностна система и означават воля.

Психични състояния
Тревожност – има отношение към бъдещо вероятно събитие, за което съществуват няколко изхода.
Виновност – има отношение към миналото, чувство за вина, което се формира от обществото и деструктурира социализацията на личността.
Стрес – състояние, в което се изпада при рязка промяна в природната или вътрешно-личностна среда.
Фрустрация – ефект на прекъсване на дадена дейност, която е в ход на изпълнение поради обективни причини. Реакциите са агресия или регресия.
Еуфория – състояние на веселост, което не съответства на действителността (противоположното състояние е дисфория).
Депресия – състояние, съпроводено с потиснато настроение без външна причина. Характерно е безпричинно мрачно, злобно настроение, нервност, неподвижност, недостиг на сън, тъга, униние, суицидни мисли.
Съмнение – свързано с познавателната сетивност на човека, непрекъснато търсене на доказателства за някаква теза.

Психични качества на личността
Насоченост – включва потребности, мотиви, интереси, ценности, убеждения, светоглед и т.н.
Способности – функционален ансамбъл от затвърдени индивидуални свойства на психичните процеси, познавателни психични структури, концептуални модели, изградени върху комплекса от нервно-психични особености на личността, формирани в процеса на дейността и осигуряващи продуктивност в работата на човека.
Заложби, дарби – вродени функционални особености, предпоставка, а не задължително условие за реализиране на способност. Една заложба може да послужи за развитието на много способности.
Талант – специална надареност с високи постижения в дадена област.
Гениалност – обща надареност с високи постижения в няколко области.