Модели и структури на обучението

Изготвил:
Марсел Григоров I курс
НУП-ЧЕ Фак.№ 5198

Всеки учител постоянно се сблъсква с въпроса, как и с какво да започне акта на обучението. Внимателно може да се насочва или към взаимодействието между учителя и учениците, установяването на контакт с тях, или към съдържанието на това, което учениците трябва да усвоят, или към установяването на делова атмосфера, подходяща за предстоящата дейност. Оттук много неща зависят от представите на учителя за „строежа” на акта на обучението, от представите му за обобщения образец, структурата, формата, модела на този акт, от йерархичната последователност на отделните му компоненти.
Днес в понятието структура се влага ново, особено съдържание, което обуславя голямата познавателна ценност на структурния модел. Спецификата но съвременното понятие за структура се схваща все повече в приобщеността му към идеята за целостта. Структурата се разглежда преди всичко като мощно средство за анализ на целостта, за разкриване на основите и. Точно поради това много често изразите „структурен подход” и „системен подход” се ползват като синоними.
Същността на структурния подход е в понятието отношение: той е специално научен метод за изследване на системообразуващите отношения, а структурата е система от отношения, която придава на педагогическото явление цялостен характер. Целостта се разглежда като структурно-функционално образувание.
Дидактическата структура, дидактическата форма е своеобразна съвкупност, организирана в името на дидактическите цели, между които може да има строго определени отношения. Разглеждайки тази съвкупност от позициите на структурния подход, дидактиката се абстрахира от всички останали техни свойства с изключение на тези, които се определят от дадено дидактическо отношение. Системите от подобни отношения са и могат да се наричат чисти дидактически форми или структури на тези форми. Именно това формално понятие за структура на дидактическите явления е неизбежно фундаментално и без него не може да се обоснове самата дидактика. Дидактиката е теория за организационно-функционалните структури в процеса на обучението; тя е наука за отношението на елементите на този процес.
Абстрактната структура се характеризира с относителна разграниченост и обособеност на едни или други компоненти, които могат да съществуват сами за себе си относително независимо от другите. При съдържателния подход обаче се има предвид качествената обособеност на дидактическата цялост, в която различните видове отношения са обективно и съдържателно неравнопоставени. Конкретната структура е съвкупност от различните елементи на дидактическата цялост, която образува единство в многообразието. Тя е много по-богата на определения и разнообразие от абстрактната. Конкретната структура на акта на обучение е своеобразно продължение и развитие на абстрактната структура, съдържайки я в себе си като свое начало и основа, без да се свежда само до нея.
Дидактическите структури могат да се интерпретират на няколко равнища: на нивото на постоянните им компоненти; на променливите им компоненти; на променливите отношения между променливите им компоненти. Структурния подход може да даде резултати и на трите равнища, но е най- плодотворен на нивото на нивото на променливите отношения между променливите компоненти.
Най-съществената задача на обучението е да помага учениците да усвояват разнообразна информация. Информационните процеси лежат и в основата на дейността на учителя за постигането на тази цел. Моделите от този вид са тясно свързани или произтичат от науките за информационните процеси и когнитивната психология.
Поведенческите модели са свързани с бихевиористичните теории, с представите за стимула и реакцията, подкреплението и небихевиористичните модификации. Тези модели отричат информационните модели, защото информационните процеси не могат да се наблюдават. Вниманието е насочено към наблюдаемите поведенчески реакции на учениците. Те разчленяват обучението на малки елементи (стъпки), които се усвояват последователно, а поведението, обучението и подражанието се модифицират чрез обратна връзка.
Социалните модели са насочени към социалното взаимодействие, социалните умения и разбирателството. Разновидностите им са големи, защото социалното мислене, поведение и проблеми са твърде разнообразни. Социалните модели са свързани със социалната психология, с представите за социалната динамика и плурализма на демократичното общество. Вниманието се насочва към груповото учене, ролевите игри и социалната интеграция на ученика.
Личностните модели целят развитието на личностните качества,за да могат хората да живеят пълноценно и продуктивно. На преден план се извеждат цели свързани с Аз-концепцията, самосъзнанието, творчеството и метапознанието, които учителя и обучението трябва да реализират, но чрез недирективни техники и общокласни дейности.
В процеса на обучение на преден план изпъква съвместната взаимообусловена дейност между учителя и учениците. Характерът и особеностите на съвременната дейност обуславят и крайните резултати от обучението. Трудностите свързани с обосноваването на рационална дидактическа организационно-функционална структура са извънредно големи. Причините за това са от най- различно естество, но една от тях е особено важна, а именно: смесването на дидактическата организационно-функционална структура на обучението с дидактико-психологическите структури на ученето. Колкото и тясно да са свързани тези структури, те не са тъждествени.
В историческото развитие на дидактиката са се променили подходите към модела и структурата на обучението.
Проблемът за структурата на обучението е изключително сложен, защото трябва да отразява единството преподаване-учене. В обучението неизбежно се преплитат разнородни структури, йерархизират се компоненти на психични, дидактически, организационни, праксеологически и технологични феномени, които присъстват в него.
Ето някои модели-структури на процеса на обучението, обосновани от различни автори в различно историческо време:
Я.А. Коменски – сетивно възприемане, запомняне, обмисляне;
Й. Песталоци – нагледност, заучаване, упражняване;
О. Вилман – запознаване, разбиране, сръчност/приложение;
В.А. Лай – наблюдение, преработка, изложение;
Й.Ф Хербарт – яснота, асоциация, система, метод;
Както се вижда от приведените структури, най-често авторите фиксират компоненти на ученето (усвояване) и ги поставят в основата на структурата на обучението, без да отчитат двуединството му. Такъв подход има само ограничени основания, доколкото ученето е по-първичния компонент на единството (обучението), но не е целесъобразно да се пренебрегва преподаването (дейността на учителя).
Структурата на процеса на обучението трябва да отразява хода, протичането, придвижването му съобразно закономерностите на постъпателната смяна на етапите, през които следва да преминава, за да се постигне усвояване на учебното съдържание.
Сократовата структура на обучението е твърде опростена и включва както дейността на учителя, така и тази на ученика. Класическата структура е изградена върху прочутия Сократов метод за откриване на истината. Същността му най-общо се състои в това, че учителят поставя въпроси и насочва мисълта на ученика, който търси истината, анализира ситуациите, възраженията на учителя и в крайна сметка я открива. Схематично тази структура може да се представи по следния начин:

Обратна връзка

Както се вижда от структурната схема, системата на обучението е изцяло изградена върху индивидуалното търсене и откриване на истините под ръководството на учителя. При Сократовото обучение тази структура е универсална – тя се спазва винаги, независимо какъв е предмета на обсъждането, какви са конкретните условия на обучението. Класическата структура на обучението по характер е организационно-функционална и при нея се смесват дидактическите и психологическите въпроси на организацията на обучението.
В Хербартианската структура на процеса на обучението се преплитат дидактико-психологическата и организационно-функционалната структури. Според Й. Хербарт процесът на обучението трябва да се раздели на четири формални степени и те трябва да се реализират във всеки акт на обучението. Техните названия са: яснота; асоциация; система; метод. Тази структура на Хербарт е изградена върху разбирането му, че основата на психичния живот са представите.
Друг подход, насочен към обосноваване на интегрална структура на процеса на обучението, е кибернетичният. Развитието на идеите на програмираното обучение довежда до необходимостта от обосноваване на общ структурен модел на обучението, който удовлетворява изискванията на кибернетиката. Кибернетичният модел на структурата на обучението според П. Ходж отговаря на два основни критерия: първо, отличава се с простота и универсалност, и второ, отразява сложността и специфичността на моделираното явление – обучението. Структурният модел на обучението, предложен от П. Ходж, има следния вид:

Обратна връзка

Този структурен модел на обучението и ма подчертан организационен характер и в него изобщо не са включени психологическите моменти и механизмът за усвояване на знанията. Той не включва нито един компонент на структурата на познанието. Включените в модела организационни компоненти са твърде съществени за обучението и дават възможност да се изгради гъвкава представа за едно сложно явление. Той е значително по-богат от други кибернетични модели на обучението както поради това, че съдържа повече организационни компоненти, така и поради факта, че освен обратна връзка (съществен елемент на всеки кибернетичен модел) включва и мотивацията на обучението.
В.А. Онишчук смята, че процесът на познанието започва с възприемането, което дава възможност да се обоснове обобщена дидактическа структура на процеса на усвояване на всякакъв учебен материал. Въз основа на критичната преработка на съществуващата представа за структура на процеса, отразена в различни източници, Онишчук предлага „до известна степен уточнена и конкретизирана в сравнение с известните в психологията положения дидактическа структура на този процес”.
Дидактическата структура на процеса на процеса на усвояване на знанията според В.А. Онишчук има следния вид:

Този структурен модел на усвояването на знания в процеса на обучението интегрира сполучливо възприемането и дейността, психологията на усвояването на знанията и организационно-функционалния механизъм на обучението. Обособените компоненти са взаимосвързани, тясно се преплитат и схемата има условен характер.
В зависимост от типа на учене моделите на процеса на обучението могат да бъдат различни.
Същността на асоциативното учене се състои в усвояване на връзките между обектите, действията, свойствата, състоянията, а съдържанието му – в образуване на асоциации между елементите на сетивния опит. Необходимо условие за асоциативното учене е наличието на съседство от най-различно естество – физическо, психично, функционално или логическо. Обективната основа на този вид учене са наблюдението, свързването, разчленяването, обединяването, сравнението и тя обуславя главния път на обучението – от непосредствените усещания и възприятия към представите и понятията.
Структурата на процеса на обучението, изградено върху основата на асоциативното учене, има следния вид: подготовка за усвояване на нов материал; съобщаване на нови факти и сведения; сравняване и абстрахиране на свойства и отношения; обобщаване; прилагане на усвоените знания.
Структурата на обучението, изградено въз основа на условнорефлекторното учене, има следния вид: избор на дейност; формулиране на целите; анализиране на пътищата и средствата за постигането им; търсене и изпитване на средствата за действията и усвояването им; практическо изследване на свойствата на нещата и явленията; обобщаване и формулиране на резултатите.
Същността на знаковото обучение се състои в формирането на понятия, отразяващи съществени отношения в действителността. Обективната му основа е изграждането на обозначаващо съотношение между понятията и думите, е между понятията и реалността. Предмет на