МОЛЕКУЛНИ БОЛЕСТИ - ЕНЗИМОПАТИИ

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ
ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ
Специалност “Акушерка”
КУРСОВА РАБОТА
по
МЕДИЦИНСКА ГЕНЕТИКА
МОЛЕКУЛНИ БОЛЕСТИ - ЕНЗИМОПАТИИ
ВИДОВЕ, ОСНОВНА КЛИНИЧНА
ХАРАКТЕРИСТИКА,
УНАСЛЕДЯВАНЕ


Изготвил:
Николета Радионова
Ф№ А-277
Преподавател:
Доц. д-р Лалчев

София 2013г
Съдържание:
1.Цел, предмет и задачи на медицинската генетика. Видове
наследствени болести .................................................................стр. 3
2.Молекулни болести – видове ......................................................стр. 3
3.Ензимопати – видове ..................................................................стр. 4
4.Фенилкетонурия ...........................................................................стр. 5
5.Галактоземия ................................................................................стр. 6
6.Гликогеноза ....................................................................................стр. 7
7.Албинизъм .....................................................................................стр. 7
8.Лизозомни болести – на натрупването ..................................стр. 8
9.Мукополизахаридози ...................................................................стр. 9
2

Цел, предмет и задачи на медицинската генетика. Видове
наследствени болести
Медицинската генетика е фундаментална наука, която изучава
генетичната същност на наследствените болести, наследствените
предразположения към заболявания и човешката патология, която се дължи на
соматични мутации. Предметът на медицинската генетика обхваща различни
аспекти на наследствените болести и предразположения: етиология,
патогенеза, особеностите на унаследяването, поставяне на генетична диагноза,
провеждане на профилактика в рисковите семейства. Основните задачи на
медицинската генетика, свързани с етиологията на генетичните са: натрупване
на база данни за експресирани нуклеотидни последователности,
идентифициране на мутационни гени, разкриване на локусната и алелната им
хетерогенност, картиране на гените върху хромозомите. Важно място в
генетиката заемат и проблемите, свързани с клиниката на наследствената
патология – характеризиране на клиничните синдроми, изучаване на
вариабилността на клиничната картина при едно или много семейства,
познаване на симптомите при леките форми на генетични болести.
Профилактиката се изразява в програми за масов и селективен генетичен
скрининг с цел разкриване на болни или здрави хетерозиготни носители на
мутантни гени, лечение и профилактика на наследствените заболявания.
Извършва се пренатална, предимплантационна и предконцепционна
диагностика на хромозомни и молекулни заболявания.
Мутационен процес – мутацията е промяна на наследствената
информация. Това е продължителен процес, който обхваща различни етапи от
клетъчния цикъл. Според начина на възникване различаваме хромозомни и
молекулни наследствени болести. Някои от тях са предизвикани от промени в
структурата или броя на хромозомите и може да се определи по кариотипа на
болните. Това са хромозомни болести. Също така наследствено заболяване
може да се наблюдава ако има промяна в синтеза на вещвства в организма на
молекулно ниво. Тези болести се наричат молекулни.
Молекулни болести – видове
Молекулните болести възникват в резултат на генни мутации. Те засягат
регулаторни или структурни гени и са най-често точкови. При мутирал
регулаторен ген, структурните гени, които са под негов контрол, не
3

функционират и не се синтезира съответният белтък. При мутирал структурен
ген, се променя структурата на съответният белтък – синтезира се, но се
променят свойствата му и активността му.
Генните мутации могат да засегнат структурни или регулаторни гени на
синтеза на хемоглобин. Мутациите на структурните гени водят до синтеза на
анормални хемоглобини (с нарушена структура на полипептидните вериги).
Болестите, които възникват се наричат хемоглобинози или хемоглобинопатии.
Болести, дължащи се на генетични дефекти на клетъчните рецептори:
Клетъчните рецептори са белтъчни молекули на повърхността на клетъчната
мембрана или в цитоплазмата, които разпознават и взаимодействат със
специфични за тях вещества, които могат да бъдат хормони, невромедиатори,
метаболити, лекарства и др. Генетичният дефект на определен вид клетъчни
рецептори води до невъзможност съответното вещество да бъде усвоено и
използвано от клетките.
Фармако-генетични дефекти: Силата, продължителността и механизмът
на действие на много лекарства зависят от начина, по който те се разграждат в
организма от определени ензими. При генетично обусловени дефекти на някои
от тези ензими настъпва промяна в действието на много лекарства –
аналгетици, сулфонамиди, антибиотици и др.
Метаболитният процес е верига от свързани една с друга биохимични
реакции, които са катализирани от ензими. Всеки ензим е кодиран от
структурен ген. Когато генът е мутирал, ензимът е с променена структура и не
е в състояние да взаимодейства със субстрата. Болестите, които възникват се
наричат ензимопатии.
Ензимопатии - видове
Броят на известните ензимопатии е 6000. Механизмите на възникването
им са различни.
Една метаболитна верига може изобщо да не започне, ако липсва
ензимът, който усвоява нейния субстрат. Ензимопатиите в тези случаи
представляват нарушения в смукването (резорбцията). От такъв тип е
непоносимостта към лактозата и захарозата и др. Липсата на определен ензим
може да прекъсне метаболитната верига в самото й начало, в резултат на което
се получава патологично натрупване на субстрат. Такава болест е
галактоземията – при нея липсва ензимът, който превръща лактозата в
глюкоза.
Метаболитната верига може да бъде прекъсната в някое междинно звено
и възниква натрупване на междинни метаболити. Междинният метаболит се
натрупва в голямо количество, отлага се в клетките и нарушава тяхното
нормално функциониране. Такава болест е гликогенозата. При нея гликогенът
4

не се разгражда нормално и метаболити на гликогеновата обмяна се натрупват
в токсично големи количества и увреждат дейността на черния дроб, сърцето и
скелетната мускулатура.
Понякога натрупаният междинен метаболит се подлага на промени и се
получават странични метаболити. Пример за такава болест е
фенилкетонурията, при която е нарушен метаболизма на аминокиселината
фениланин.
В някои сличаи липсва ензимът, който превръща последният междинен
метаболит в крайния продукт на метаболитната верига. Пример за
наследствена болест, дължаща се на липса на краен продукт, е албинизмът.
При нея липсва ензимът, отговорен за образуването на пигмента меланин.
Кожата, космите и ирисите остават непигментирани.
Повече от 40 заболявания се класифицират като лизозомни болести на
натрупването, всяко от които е предизвикано от наследствен генетичен
дефект, водещ до ензимна недостатъчност и неправилно функциониране,
поради натрупване на субстрат в клетъчните лизозоми.
Мукополизахаридози – хетерогенна група от автозомно рецесивни
наследствени заболявания, при които се наблюдава нарушение в
разграждането на гликозамингликаните и натрупването им в лизозомите.
Фенилкетонурия
Фенилкетонурията е наследствено заболяване, което се дължи на
дефицит на ензима фенилаланинхидроксилаза. Липсата на този ензим води до
невъзможност да се метаболизира нормално фенилаланинa. В резултат на това
се натрупват различни междинни метаболитни вещества.
Заболяването се проявява в ранна кърмаческа възраст. Първите
симптоми са неспокойствие, повръщане, екзема, намален мускулен тонус,
патологични рефлекси, които наподобяват много на заболяването детска
церебрална парализа. Болните имат характерна миризна на урината - миша
миризма. Гърчове се появяват след 6 месечна възраст с поклащане на главата.
В по-късна възраст се наблюдава промяна в поведението: агресия,
автоагресия, аутизъм. Фенилкетонурията подлежи на масов скрининг –
диагностицира се с пренатална диагностика, която е задължителна в България
Децата с фенилкетонурия имат завишени серумни нива на фенилаланина.
Скринингът е метод за най-ранно откриване на фенилкетонурията. Взема се
периферна кръв една седмица след раждането.
Лечението на фенилкетонурията се провежда с диета бедна на
фенилаланин. Лечението продължава поне 14 години. Жени с фенилкетонурия
по време на бременност трябва стриктно да поддържат нормални нива на
5

фенилаланина, защото завишените му нива имат увреждащо действие върху
плода.
Галактоземия
Генетично метаболитно заболяване, при което има дефект в
способността на организма да усвоява захарна галактоза. При класическата
галактоземия основен проблем е недостигът на определен вид ензим. Този
недостиг води до акумулиране на галактоза-1-фосфат ензим, който уврежда
черния дроб, очите, мозъка и бъбреците. Галактоземията е често срещано
заболяване при новородените. Болестта може да е с фатален край, ако не бъде
установена навреме. Ако бъде открита рано, може да се лекува чрез избягване
консумацията на галактоза.
Галактоземията е наследствена и се предава на автозомен рецесивен
принцип. Хората с галактоземия са неспособни да обменят посредством
метаболизма си простата захарна галактоза. Галактозата съставя половината
от захарите, наречени лактоза, които се срещат в млякото. Лактозата се нарича
още дизахарид, ди-означава две, тъй като тя е изградена от два вида захари,
галактоза и глюкоза. Когато дете с галактоземия приема мляко, галактозата се
натрупва в системата му, като по този начин причинява увреждания в черния
дроб, мозъка, бъбреците и очите. Хората с галактоземия не могат да приемат
нито мляко (човешко или животинско), нито да консумират съдържащи
галактоза храни. Излагането на млечни продукти резултира в увреждане на
черния дроб, умствена изостаналост, поява на катаракта (перде на очите) и
бъбречна недостатъчност. Обикновено при хранене с мляко на новородено с
галактоземия се развива жълтеница, появява се повръщане, сънливост,
раздразнителност и конвулсии. Черният дроб при такива деца е уголемен, а
кръвната захар може да бъде ниска. Ако на бебето продължат да се дават
млечни продукти, то това ще доведе до цироза на черния дроб, катаракта на
очите и евентуално частична слепота, и умствена изостаналост. Симптомите
на галактоземия включват жълтеница (жълтеникаво оцветяване на кожата и
бялата част на окото), повръщане, недобро хранене, недобро наддаване на
тегло, сънливост, летаргия, раздразнителност, конвулсии и замъгленост на
очните лещи. Установените признаци включват и хепатомегалия (уголемяване
на черния дроб), хипогликемия (понижена кръвна захар), аминоацидурия
(аминокиселините присъстват в урината), цироза, асцит (течност в областта на
корем