МОНОФТОНГИЗАЦИЯ НА НИЗХОДЯЩИТЕ ДИФТОНГИ

МОНОФТОНГИЗАЦИЯ НА НИЗХОДЯЩИТЕ ДИФТОНГИ Праславянският език е притежавал следните дифтонги: *oi, *ai, *ei, *ou, *au, *eu. Първият компонент на дифтонгите е бил сричкообразуващ. Вторият компонент е представял консонантно / или консонантно и, което е довеждало до низходяща звучност. По силата на Закона за отваряне на сричката вторият консонантен компонент на низходящите дифтонги е трябвало да изпадне, за да се отвори сричката. Това е ставало, когато дифтонгите са се намирали пред съгласна - тогава дифтонгът се е превръщал в монофтонг. Ликвидирането на дифтонгите се определя като монофтонгизация. При монофтонгизацията си пред съгласна праславянските дифтонги се променят по следния начин: а) дифтонг *oi минава в ....., напр. стб. ......, но ....., ...... (дифтонгът е разделен от сричковата граница и е запазен); ......, ....... . В края на думите дифтонг *oi се развива в И напр. стб. ...................................................................................... . б) дифтонг *ai се развива в ....., напр. ......, 'кръвноотмъщение', лит. kaina, гр. ....... 'убивам', но срв. ........ .... (дифтонгът е разделен от сричковата граница и е запазен); ......................................................в) дифтонг *ei се развива в и, напр. стб. ........ гр. ............................................................................................................................................................................................... г) дифтонг *au се развива в ............................... (аудитория е от същия корен) ............................................................... . д) дифтонг *ou преминава в ...., напр. стб. .......... ' събуждам, възкресявам, изцерявам' , от индоевропейски корен * ..................................
е) дифтонг *eu минава в ю, напр. стб. ..........,....... от индоевропейски корен .................................................Епентетично N
В тясна връзка със Закона за отваряне на сричката (ЗОС) стои възникването на така нареченото епентетично (вмъкнато) N. Предлозите представки въ, къ, и съ са завършвали в праславянски език на съгласна н, която в положение пред съгласна се е губела, за да се отвори сричката, срв. ................................................................ . Когато обаче предлозите представки са се включвали към думи, които са започвали с гласна, тяхната крайна съгласна N се е запазвала, като се е включвала в състава на следващата сричка. По такъв начин са се образували следните старобългарски форми : .............................................................................................................................................................................................................................................................. ' събрание, синедрион'. Краесловното н на предлозите представки въ, къ, съ се е запазвало редовно, когато те са се свързвали със започващи с гласна форми на анафоричното местоимение Н и на относителното местоимение иже, срв. ........... 'в него' (вин. пад. м. р. ед. ч. на анафор. мест.), съ .......... (твор. пад. м. р. ед. ч. на анафор. мест.), ............ (вин. пад. м. р. ед. ч. от относ. мест.). Под влияние на тези първични съчетания епентетичното N започва да се явява в старобългарски редовно и про съчетания на всички старобългарски предлози със започващи с гласна форми на анафоричното местоимение и на относителното местоимение иже. Така в старобългарски имаме редовни форми като ...................................................... и т.н.