Мотивация

Мотивация

„Мотивът е нещо, което иниицира движение. Мотивацията е това, което кара хората да действат или да се движат по определен начин. Да мотивираш хората, означава да ги насочиш в определена посока и да предприемеш необходимите стъпки, за да стигнат те там.”
Произхода на думата идва от гръцкото ‘motivun’- причина, поради която нещо се движи, докато социалните науки приемат латинския произход ‘movere’ със значения “движа”, “раздвижвам”.
Мотивацията е съвкупност от енергетични сили, про‌изтичащи от вътрешни или външни за индивида предпостав‌ки, които предизвикват неговото поведение и определят фор‌мата, насоката, интензивността и продължителността на това поведение.
Най-общото тълкуване на това определение е, че мотива‌цията е съвкупност от сили, каращи човека да постъпва по точно определен начин. Мотивацията обикновено произтича от някаква потребност, която не е удовлетворена. Това състояние продължа‌ва, докато се търсят средствата за задоволяване на потребности‌те, т. е. докато се набележат цели, чието постигане ще доведе до удовлетворяване. След това се предприемат опити за реализация на целите. Ако опитите са успешни, състоянието на неудовлетво‌реност се притъпява и потребността престава да бъде мотиватор.

Фиг. Процесът на мотивация
Йерархия на потребностите на Ейбрахам Маслоу.

Ейбрахам Маслоу (1908-1970г.) е един от основателите на хуманистичната психология. Интересите и основните му цели са свързани с психическото здраве и човешкия потенциал. Това го отличава от повечето психолози по неговото време, които наблягат върху абнормалното и болното в човешката личност. Хуманистичната психология, която Маслоу нарича „третата сила” поражда теории свързани с идеята, че в хората са заложени ресурси за изцеление и израстване, както и за постигането на самоактуализация.
С теорията „Мотивация и личност” Ейбрахам Маслоу очертава рамките на една нова философия за човека и оказва значително влияние за създаването на положителен и цялостен възглед за човешката природа. Ейбрахам Маслоу е роден на 1 април 1908г. в Бруклин, Ню Йорк в семейство на имигранти – руски евреи. Бил невротичен, срамежлив и депресиран младеж, самотен и недоволен от себе си.„Цяло чудо е, че при детството, което имах не съм психотичен…. Бях изолиран и нещастен. Израстнах в библиотека с книги, без приятели.”„Бях ужасно любопитен да узная защо не полудях” .Маслоу следва психология в университета в Уисконсин. Там прави оригинално изследване на живота на приматите. Продължава своите изследвания в Колумбийския университет, под ръководството на Алфред Адлер, един от първите последователи на З.Фройд. След време Маслоу приема професура в Бруклинския колеж. В Ню Йорк се радва на приятелството на двама учени, на които се възхищава професионално и като личности – антроположката Рут Бенедикт и гещалт психолога Макс Вертхаймер. Вдъхновен от тях и тяхното поведение Маслоу започва да си води бележки, които стават основа на неговото дългогодишно проучване и рефлексия върху психичното здраве и човешкия потенциал. Той пише задълбочено по този въпрос, опирайки се на идеите на други психолози, но значително допринася с оригиналните си концепции за йерархията на потребностите, метапотребностите, самоактуализиращите се хора и върховите изживявания. Маслоу става лидерът на хуманистичната психология и един от пионерите в движението за завръщането на човека в отвъд механистичните твърдения на бихевиоризма и физиологичната психология.„Човешката природа не е толкова лоша, за колкото се смята” пише той в контекста на споменатото завръщане на човека в психологията.
Най-голямата сила на Маслоу е в способността му да повдига важни въпроси: „Какво означава да си добро човешко същество?, Какво носи на човешкия индивид щастие, творчество и осъществяване?, Какво мотивира психично здравия индивид?, Как можем да изработим един цялостен модел на човешката природа, като отдадем дължимото на нашия необикновен потенциал?”Идеите в „Мотивация и личност” са основите на делото на неговия живот. Тази теория оказва огромно въздействие и доказва неотклонната вяра на автора й в положителния потенциал на човешкия род.Според Маслоу природата на човек е като цяло търсеща. Налице е една непрестанна неудовлетвореност – винаги съществуват незадоволени потребности към които човек се стреми. Погледнато реално почти всяка състояние на организма е мотивиращо само по себе си. Следователно мотивацията може да се приеме като перманентна. Тя е постоянна и неспирна и рядко води до момент на пълно задоволяване. Маслоу набляга на факта за приемането на човешката личност в нейната цялостност, отчитайки въздействията на средата, културата, множествената мотивация, немотивираното поведение, здравословната мотивация. Индивидът е интегрирано организирано цяло. В този смисъл мотивиран е цялостния индивид, а не само части от него. Когато доминира определена потребност, човек е способен да промени цялата си философия за бъдещето.
Потребностите се подреждат в определена йерархия на доминантност.Тъй като често целта се бърка със средствата за постигането й, мотивираното поведение или целите не могат да бъдат добра основа за класификация. Гладът например може да означава не само потребност от храна, а и от сигурност и любов. Сексът от друга страна може да е средство за задоволяване на потребността от самоутвърждаване.Потребностите, които обикновено се вземат като изходна точка за теориите на мотивацията са физиологичните подтици и налагат две насоки на изследвания:- развитието на схващането за хомеостазата – постоянно и автоматично поддържане на нормално състояние на кръвообръщение в тялото.- откритието, че апетитът е резултатен индикатор за действителните потребности или липси в тялото.Физиологичните потребности доминират над останалите. Хора, които са лишени от всичко в живота, най-вероятно ще имат физиологична мотивация, а не свързана с нещо друго. Маслоу доказва, че всички човешки потребности могат да бъдат организирани в йерархия, в основата на която стоят физиологичните потребности – от въздух, храна и вода. Следват четири равнища на психични потребности – от сигурност, любов, самооценка и себеактуализация.- потребности от сигурност – възникват в случай, че физиологичните потребности са относително добре задоволени. Потребността от сигурност е особено актуална, когато съществува действителна заплаха за законността, реда и авторитета в обществото.- потребност от любов – свързана с даването и получаването на обич.- потребност от оценка – желание за сила, постижения, увереност пред света, независимост и свобода; желание за репутация и престиж, чувство на полезност и добро положение в обществото.- потребност от себеактуализация – желание за самоосъществяване, за разгръщане на собствения потенциал.
Маслоу избягва опростените схващания на бихевиористите и фройдистите като подчертава, че висшите ни потребности са също толкова действителна и неделима част от човешката природа, колкото и потребностите ни от храна. Той е на мнение, че висшите потребности са по-скоро еволюционно развитие и могат да се развият в по-късна възраст при всеки индивид. Задоволяването им води до повече щастие и по-голямо израстване на индивида.
Йерархията на потребностите не е твърдо установена. Съществуват редица изключения. Например има хора, при които самооценката е по-важна от любовта. Такива хора мислят, че за да бъде обичан човек преди всичко трябва да е самоуверен, агресивен, преуспял и т.н. Самооценката в случая е средство за постигане на любов. При други творчески личности, творческия импулс е по-важен от задоволяването на базовите потребности. Съществуват и т.нар. психопатни личности при които не е налице необходимост от любов, както и такива при които равнището на аспирация е трайно притъпено и понижено.Базовите потребности са най-често несъзнавани. Всяко поведение е детерминирано от няколко или всички потребности едновременно, а не само от една. Щом бъдат удовлетворени, потребностите престават да играят активна или организираща роля. Здравите хора са преди всичко мотивирани от своите потребности да развият и актуализират пълния си потенциал и способности. В този случай добро и здраво общество е това, което задоволявайки базовите потребности, позволява възникването на най-висши цели у хората.„Всяко конкретно задоволяване на потребност е стъпка към самоактуализация”.Маслоу разширява традиционния предмет на психологията и включва в нея експресивното и творческо поведение. Това поведение включващо пеенето, танцуването и играта е относително спонтанно и носи удоволствие само по себе си. Маслоу сравнява творчеството при поети, писатели, музиканти и др. със съзидателността на себеактуализиращите се хора, която произлиза от личността. Той смята, че самоактуализиращите се хора са мотивирани от „ценностите на битието”. Те са склонни да виждат света с ясен поглед и са по-спонтанни и експресивни от повечето други хора. Маслоу нарича това първично творчество. Ценностите, които приемат себеактуализиращите се хора, включват истина, творчество, доброта, красота, уникалност, цялостност, будност, справедливост, независимост и простота. Авторът обаче подчертава, че въпреки всички изброени ценности самоосъществяващите се индивиди далеч не са съвършени човешки същества, а си имат своите слабости.
Изучаването на себеактуализиращите се личности е неформално, лично проучване, което Маслоу продължава да прави през целия си живот. Остава открит въпроса, дали удовлетворяването на базовите потребности е достатъчно, или е само предпоставка за себеактуализация.Разликата между „себеактуализиращите се хора и останалите, е че техния мотивационен живот е не само количествено, но и качествено различен от този на другите хора”. Себеактуализиращите се автоматично намират твърда основа на своята цанностна система. Върхът на ценностната система е уникална.Един от важните въпроси в „Мотивация и личност” е темата за любовта. Себеактуализиращите се личности имат силата да обичат и биват обичани тук и сега. Любовта им е насочена към малко хора и правят разлика между това да обичаш или просто да харесваш някого, да се отнасяш дружелюбно или като към сродна душа. Факт е, че те са едновременно най-индивидуалистичните и най-алтруистичните, дружелюбни и обичащи човешки същества.
Аспектите на психичния живот следва да се разглеждат не отделно, а в тяхната взаимовръзка. Положителни чувства като щастие, спокойствие, ведрост, покой на съзнанието не са изучени достатъчно. Маслоу подхожда по нов начин към човешката психология като набляга на пътищата които ще научат хората да бъдат мъдри, добри, изобретателни, да откриват доброто, да имат добри характери, да знаят кое е красиво и истинско, да се стремят към истина. Себеактуализиращите се хора не живеят в среда на привидности и увлечения – мода, продражание, престиж, внушение и т.н. , а в система от устойчиви ценности. Те рядко биват повлиявани от културата и религията.