Мотивацията в учебно-възпитателния процес

Мотивацията в учебно-възпитателния процес

Мотивация и развитие на личността
В съвременната психология с понятието мотивация се изразява най-общо “насочената активност” на личността. Мотивацията се разглежда като йерархична система на много равнища, в която различните мотиви се намират в единство и взаимодействие. В понятието мотивация обикновено се включват всички видове подбуди: мотиви, потребности, интереси, стремежи, цели, влечения, мотивационни установки или диспозиции, идеали и т.н.
Проблемът за мотивацията заема централно място в педагогическата психология. Изградената личност се характеризира с формирани възгледи и убеждения, обществена активност, съзнателно поставени цели, готовност за действие в определена дейност и социална насоченост. Мотивацията представлява ядрото в общата психологическа структура на личността. Системата от мотиви, намираща се в противоречие и единство помежду си, регулиращи дейността и поведението на човека могат да се разглеждат като база в психологическото развитие в личността.
Мотивацията има следните функции: подбужда и насочва поведението, организира го, като му придава личностен смисъл и значение. Тези функции на мотивацията показват, че тя не само предхожда поведенческия акт, но и присъства на всички негови етапи и звена. Единството на посочените функции е необходимо условие за регулиращата роля на мотивацията в поведението на личността.
Смислообразуващата функция е специфично човешка и има централно значение за характера на мотивационната сфера. Например в зависимост от смисъла, който има учебната дейност за личността на ученика се определят и останалите мотивационни функции – подбуждаща и насочваща. Подбудителната сила на учебните мотиви и тяхната роля в реалната организация на учебната дейност зависят главно от формирането на смислообразуващата функция на учебната мотивация. В съвременната педагогическа психология е популярно становището, че отношението към ученето се определя от системата на доминиращите мотиви в поведението на ученика.
Структурата на мотивационната сфера се състои от различни изменящи се и намиращи се в различни отношения помежду си елементи (идеали, мотиви, цели, емоции, интереси) .Формирането на мотивацията е процес, при който не се извършва елементарно нарастване на положителното или отрицателното отношение към учението, а се преструктурират отделните страни в мотивационната сфера, установяват се нови, по-зрели, понякога противоречиви отношения между тях.Мотивационните процеси могат да се разглеждат на различни равнища и различна степен на съзнавано и несъзнавано. Вероятно не всяко действие в поведението на ученика се вербализира и ролята на мотиви могат да изпълняват различни състояния в психичната дейност. Независимо от факта дали мотивите се осъзнават или не от субекта, тяхната функция винаги се състои в оценка на жизнено важните обективни обстоятелства, техния смисъл и значение за личността.
Системният подход има важно теоретическо и практическо значение и предполага разглеждането на мотивацията като йерархична структура на различни равнища. При положение, че мотива се осъзнава от личността той се превръща в мотив-цел и получава актуална подбудителна сила. Необходимо е социално-значимите мотиви да се доведат до равнището на тяхното пълно осъзнаване и по този начин те получават реална действенa сила в поведението на учениците. Развитието и формирането на мотивите се осъществява в организацията и съдържанието на учебната дейност.
Поставянето на цели е специфична характеристика на човешкото поведение. В своята практическа дейност ученикът се научава да поставя пред себе си различни цели. Подобно на мотивите, целите се различават помежду си главно по своето съдържание. Ученикът може самостоятелно да поставя пред себе си цели и да ги реализира в своето поведение, но понякога тези цели не съответстват на съвременните представи за нравствена личност. Целите на ученика по своето съдържание трябва да отговарят на ценностите и идеалите в съвременното общество.
Целта може да се определи като осъзнато, изразено с думи предвиждане на бъдещия резултат от действията. Тя се изразява в насочеността на ученика към изпълнение на отделни действия, влизащи в състава на учебната дейност. Необходимо е да се отбележи, че мотивите характеризират учебната дейност като цяло, а целите определят отделните учебни действия.Това означава, че целите сами, без наличие на съответен мотив не определят учебната дейност и поведението на ученика. Трябва да се знае, че и най-висшите социални мотиви без наличие на цел остават само благородни стремежи. Мотивът създава нагласата за действие, а осмислянето и реализацията на целите води до изпълнение на учебните действия. Развитието на целеполагането е важен показател, характеризиращ зрелостта и мотивационната сфера на личността.
Необходимо е педагозите да формират у своите ученици стремеж към осъзнаване на целите, на извършваните действия и съпоставянето им с мотивите на учебната дейност, в която са включени тези действия. Учебната цел може да остава една и съща (овладяване на похвати за самообразование), а смисълът на учебната дейност да се изменя в зависимост от нейния мотив.
Педагогическата практика показва, че учителите поставят пред учениците готови цели, които се приемат от тях, но почти винаги преосмислени от позицията на техния индивидуален жизнен опит. Процесът, при който се извършва преходът на готовите цели, дадени от учителя към вътрешните цели на учениците, се извършва много често стихийно, без необходимия контрол и внимание от страна на педагога. В съвременната педагогическа психология се поставя изискването посоченият процес да се превърне в активно целепоставяне на учениците, като у тях се формират редица активни действия с приложени от учителя подходящи учебни задачи.
Особености на учебната мотивация
Мотивът за учене отразява насочеността на ученика към различни страни на учебната дейност.В съвременната педагогическа психология е прието да се разграничават две големи групи мотиви:
І. Познавателни мотиви, които са свързани със съдържанието на учебната дейност и процесите на нейното изпълнение.
ІІ. Социални мотиви, свързани с различните социални взаимоотношения на ученика с другите членове на обществото.
Първата група мотиви може да се раздели на няколко подгрупи:
1. Широки познавателни мотиви, които насочват учениците към овладяването на нови знания. Посочените мотиви обхващат различни равнища, които се определят от дълбочината на интереса към знанията.
2. Учебно-познавателни мотиви, насочващи учениците към усвояване на способи за нови знания, интереси към самостоятелна учебна работа, към методи на научно познание и саморегулация на учебната дейност.
3. Мотиви за самообразование, насочващи учениците към самостоятелно усъвършенстване на способите за усвояване на знанията.
Втората група мотиви – социалните също може да се раздели на няколко подгрупи:
1. Широки социални мотиви, определящи стремежа към получаване на знания, с които ученикът да изпълни своя обществен дълг, да бъде полезен на Родината, в разбиране на необходимостта от учене и чувство за отговорност.
2. Тесни социални (позиционни) мотиви, които определят стремежа на ученика да заеме свое място в отношенията си с другите, да завоюва определена позиция в неформалната група, да заслужи авторитет и одобрение. Тези мотиви са свързани с потребността от общуване и се проявяват в стремежа на ученика да получи добра оценка от страна на родители, учители или съученици. Когато позиционният мотив се проявява в желанието на ученика да заеме мястото на лидер в групата, да бъде един от най-добрите в класа, тогава съществуват “престижни” мотиви.
3. Мотиви на социално сътрудничество, при който учениците се насочват не само към общуване и взаимодействие с другите хора, но проявяват стремеж към осъзнаване и анализиране на формите на взаимоотношението си с учителите и със съучениците си при тяхното постоянно усъвършенстване. Тези мотиви играят важна роля при самовъзпитанието и самоусъвършенстването на личността.
Наличието на творчески мотиви означава, че ученикът не само усвоява тези похвати на учебна работа и начините на общуване, които му се прилагат в учебния процес като образец, но и търси и нови способи на учебни действия и форми на сътрудничество и взаимодействие с класния колектив. Тези творчески мотиви могат да се възпитават както по време на урока, така и в различни форми на извън класната дейност.
Много често се поставя въпроса дали познавателните или социалните мотиви имат по-голяма обществена значимост. На практика в структурата на всяка личност се съчетават различни, дори противоречиви мотиви и в този смисъл както познавателните, така и социалните мотиви могат да имат колективна или индивидуална, даже егоистична насоченост. Например познавателните мотиви определят социалната насоченост на ученика в този случай, при който той се стреми да постигне положителни резултати като помага и на останалите членове от своята неформална група. Възможен е обратният вариант, при който върху основата на добре развити познавателни мотиви у учeника се формира индивидуалната насоченост, определяща неговото лично благополучие, достигане на личен успех в бъдещата му професионална дейност, без да се съобразява с интересите на обществото.
Социалните мотиви са добра основа за развитие на хуманизма, отговорността и формиране на обществена насоченост.Възможно е и социалните мотиви да се изразяват единствено в желание на ученика да завоюва лидерско място в неформалната група, влияние върху съучениците си, стремеж към престижна професия, свързана с материално благополучие. Такива социални мотиви могат да доведат и до егоцентрична насоченост и неправилно развитие на личността.
Посочените примери ни убеждават, че не само съществуването на социалните и познавателните мотиви, а главно тяхната същност и единство определят формирането на личността на ученика и нейната насоченост. При анализа на познавателнитe и социалнитe мотиви се установяват някои важни психологически характиристики, които се обединяват в две групи – съдържателни и динамични.
Първата група мотивационни характеристики, (съдържателните) е пряко свързана със съдържанието на осъществяваната учебна дейност. Втората група характеристики, (динамичните) определя формата и динамиката на различните мотиви, в които се отразяват психофизическите особености и индивидуалните свойства на нервната система. Всички познавателни и социални мотиви имат съдържателни и динамични характеристики.
Съдържателната страна на мотивите се определя в най-голяма степен от личностния смисъл за учене при всеки ученик.Известно е, че едни и същи учебни действия могат да се подбуждат от различни мотиви и имат различна значимост за ученика. Например при решаване на дадена задача по точно определен начин едни ученици искат да получат добра бележка или одобрението на родителити си, други да завоюват авторитета на съучениците си, а трети се интересуват от съдържанието на самия учебен предмет.В посочените случаи действието е едно и също (да се реши задачата) и целта при всички е еднаква, но мотивите са различни. Отношението на мотива и целта образува смисъла, който има процесът на учене за отделната личност.
Демонстрираното поведение в условията на съвместната учебна дейност също може да има различен смисъл за ученика. Например отличник помага в подготовката на уроците на своя изоставащ съученик: може би той иска да създаде за себе си репутацията добър другар, а може да изпитва явно съчувствие към трудностите на другите. При положение, че учителят успее да разбере каква е личната насоченост на своите ученици, той ще може да прогнозира тяхното поведение и да ги включи в подходящи за тях дейности и разнообразни социални контакти в различни сфери на общуване.
Смисълът на ученето е сложно личностно образувание, което се определя от системата на идеали и ценности, изработени в социалното обкръжение.Детето осъзнава обективното значение на учебната работа, като усвоява обществено изработените нравствени ценности, приети в социалната