Съединението на България

ВВ първите години сле
д
 HYPERLINK "http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/35.html
"
Освобождение
т
о радостта от свободата се примесва с дълбоко разочарование от разпокъсването на българските земи. Решенията н
а
 HYPERLINK "http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/36.2.html
"
Берлинския конгр
е
с придават висок емоционален заряд на борбата за решаване на “общонародния въпрос”, в която хладните доводи на разума остават на заден план, изместени от емоциите. Но желанието на българите за обединение се сблъсква с недовършеното освобождение и на другите балкански народи, станали заложници в сблъсъка на интересите между европейските държави. Българите в Македония продължават да се борят за присъединяване къ
м
 HYPERLINK "http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/37.html
"
Княжество Българ
и
я, но по-близо до тази възможност се оказват жителите н
а
 HYPERLINK "http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/37.html
"
Източна Румел
и
я

.
1. Подготовка и осъществяване на Съединение
т
о
През 1884 г. изтича мандатът н
а
 HYPERLINK "http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/37.3.html
"
Алеко Богори
д
и като управител на Източна Румелия. Либералите искат той да получи втори мандат, но Русия успява да наложи кандидатурата н
а
 HYPERLINK "http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/38.3.html
"
Гаврил Кръстев
и
ч. Така се променя съотношението на политическите сили – с подкрепата на новия управител Кръстевич и с лозунга за Съединение Народната партия печели и изборите, проведени през септември 1884 г. Но в средата на 80-те години външнополитическият климат е различен и Русия не е склонна да подкрепи обединение на България. А тъй като Народната партия не може да се противопостави на Освободителката, тя се принуждава да се откаже от обещанието си, затова е наречена “лъжесъединистка”. А Либералната партия получава възможност да застане
начело на съединисткото движени
е.Идеята за обединение е жива във всички български земи. През 1880 г. тя се подема от т.нар. македонски комитети, създадени в София, Варна, Русе. Водеща при тях, както личи и от наименованието им, е тревогата за съдбата на българите в Македония. През 1885 г. нещата се променят в благоприятна посока, но само във вътрешнополитически план. Но нито една велика сила не е заинтересувана от някаква значителна промяна в положението на Балканите. Независимо от това българскит
е
 HYPERLINK "http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/38.1.html
"
националреволюционе
р
и от предосвобожденския период решават, че времето за изчакване е изтекл
о
. HYPERLINK "http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/38.3.html
"
Захари Стоян
о
в, апостол о
т
 HYPERLINK "http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/34.html
"
Априлското въстан
и
е, създава през февруари 1885 г. в Пловдив Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Основната задача и на този комитет (както и на всички останали) е да подготви освобождението на македонските земи, а след това да се погрижи за обединението на Източна Румелия с Княжество България. Но оценката на ситуацията в средата на 1885 г. кара БТЦРК на заседанието си на 25 юли в с. Дермен дере (дн. Първенец) да изостави първата цел като нереалистична и да съсредоточи усилията си върху втората. Движението за обединение не получава подкрепата на управляващите нито в Княжество България, нито в Източна Румелия, които се съобразяват с руските съвети за умереност. Въпреки това Захари Стоянов започва организационна и пропагандна подготовка за Съединението, като впряга в тази задача собственото си остро и талантливо перо и пловдивския вестник “Борба”. Към организацията се привличат много източнорумелийски офицери като майо
р
 HYPERLINK "http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/38.3.html
"
Данаил Никола
е
в, Райчо Николов, Сава Муткуров, а накрая съглас1. Подготовка и осъществяване на Съединението
През 1884 г. изтича

мандатът на  HYPERLINK "http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_1
1
/37.3.html" Алеко Бог