Възпитателните потвърждения - Алтернатива на инструкциите на родителя

ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ПОТВЪРЖДЕНИЯ
АЛТЕРНАТИВА НА ИНСТРУКЦИИТЕ НА РОДИТЕЛЯ
В ПРОЦЕСА НА ФОРМИРАНЕ НА ЖИЗНЕНИЯ СЦЕНАРИЙ

Ирена Ив. Левкова

EDUCATIONAL CONFIRMATIONS – ALTERNATIVE TO THE PARENTAL INSTRUCTIONS IN THE PROCESS OF FORMING THE LIFE SCRIPT

Irena Iv. Levkova

Abstract: In the process of building the personality a life script is formed. The script answers basic questions about the human existence, such as “Who am I?”, ”What happens to people like me?”. The scrip is a result of common “programming” by the parents and the child and as a consequence the script apparatus is constructed. The parents use instructions which the child’s Adult remakes in order to make decision about how her/his life is going to continue in future. In order to be built a good life script (or even to be fulfilled a life, freed from preliminary script), authors like Osnes and Clarke suggest the usage of educational confirmations instead of script instructions.
Key words: Ego states, life script, script apparatus, Parental instructions, educational confirmations.

В контекста на транзакционния анализ формирането и развитието на личността се интерпретира в две основни посоки:
1/изпълване на Его състоянията на индивида със специфично съдържание и енергия;
2/изграждане и развитие на жизнения сценарий.
Още Фройд обръща внимание на ролята на несъзнавананата страна в отношенията между детето и неговите родители за развитието на човека. [6; 11; 12] Почти едновременно с него Адлер стига до извода за наличието на несъзнавана жизнена концепция, план за живота, решение, което детето взема за своето бъдеще и което възрастната личност осъществява в прадължение на целия си живот. [1; 2; 3] Новото, което предлага Е. Бърн до известна степен представлява обединяване на фройдисткото и адлеровото становище и в същото време – отговор на въпросите “как” и “защо” (става така). Рудестам смята, че изследването на сценариите е крайният резултат от теорията на транзакционния анализ. По-късно то е продължено от Стайнер и Кросман.
Казано накратко, сценарият представлява жизнен план, който се създава в ранното детство и нееднократно се пренаписва с израстването на индивида, като обаче основният сюжет и финалът остават неизменни.
По-конкретно, идеята се състои в следното:
1) Човешкият мозък функционира, обединявайки информацията в три Его състояния, наречени Възрастен, Дете и Родител;
2) Когато две личности взаимодействат, това представлява контакт между две (по едно у всяка личност) или повече Его състояния;
3) Често пъти хората контактуват с помощта на едно съзнавано Его състояние и на едно несъзнавано;
4) Подобни комплицирани взаимодействия се наричат “игри” – те представляват нещо като сюжет, който трябва за се “разиграе”, с начало и край, с роли на действащите лица; играта се “води” от несъзнаваното Его състояние;
5) Във всекидневното взаимодействие между деца и родители се използват както прости транзакции, при които контактуват само две съзнавани Его състояния, така и сложни игрови поредици;
6) Игрите първоначално се водят от родителите, а по-късно децата “заиграват” и свои игри с тях, помежду си и с всички, с които влизат в близък контакт; всичко това всъщност представлява възпитанието в семейството, макар че родителите възпитават децата си съзнателно, само когато формират прости транзакции;
7) Децата през време на взаимодействието си със своите родители постоянно се стремят да открият с какво могат да ги удовлетворят, как да завоюват одобрението и обичта им и поради това се опитват да отговорят на “игровите” им очаквания; в този процес на взаимодействие децата вземат множество решения за различни ситуации и за живота си като цяло;
8) Естествения резултат от тях е създаването на сценарий за собствения им живот;
9) Освен от игри, сценарният апарат се състои и от други елементи – вътрешна позиция, родителски забрани, заповеди, предписания, разрешения и др. [19]
10) Сценарият “дава на живота цел, която иначе човек трябва да търси сам” [4, с.180];
11) Сценарият може да бъде преразгледан, ако не е добър, от него човек се “освобождава” и това става или в хода на естествените събития в живота (като напр. любовта) или с помощта на специалист – психотерапевт или транзакционен (сценарен) аналитик [19, с.6];
12) При добър сценарий личността е адаптирана, успяваща и щастлива; при лош тя е непобедител, неудачник, невротична личност, престъпник или психично болен. [8]
“Всяко човешко същество, което влиза в този свят, е пленник на своя сценарий, но надеждата и ценността на човечеството е в това, че Възрастният може да се освободи от тази зависимост тогава, когато тя не струва.” – пише Берн в “Трансакционный анализ и психотерапия” [5, с.106]
Както се вижда от изложеното по-горе, развитието на личността е процес, който се програмира съвместно от родителите на детето и самото него в стремежа му да спечели обичта им, задвижва се чрез сценария и се осъществява в него.
Разбира се, самите родители далеч не са свободни в този процес или поне само дотолкова, доколкото са успели да се освободят изцяло или поне до известна степен от собствените си сценарии. Те самите са несъзнавано “програмирани” от собствените им родители, те – от техните и т.н. Е. Бърн анализира семейната история на няколко поколения назад в два рода и открива едно специфично “предаване” на основната сценарна тема у ред представители на рода. Всъщност, съзнавано и несъзнавано всеки родител се опитва да научи детето си на най-доброто, което той самият знае – най-доброто за живота и начина да го живееш. Друг е въпросът дали това наистина е най-доброто изобщо и за конкретното дете.
“Особено плодотворно … е изучаването на това как майките и бащите дават разрешение на децата да преуспяват в живота или да не успяват. Тези разрешения водят до създаване на сценарии на живота, които, както беше установено, могат да бъдат изменени или пренаписани.” - пише Дюзи [5, с.307] “Всяко човешко същество, което влиза в този свят, е пленник на своя сценарий, но надеждата и ценността на човечеството е в това, че Възрастният може да се освободи от тази зависимост тогава, когато тя не струва.” [4, с.106] “Сценарият представлява личен план на живота, изработен като стратегия за оцеляване. Ако родителите се стараят да развиват у детето неговото чувство за собствена значимост, детето разработва конструктивен сценария на живота, в който влага усещането за своята състоятелност (значимост), вярата в себе си и в своето бъдеще. Деструктивните сценарии са следствие от решения, които са взети, за да може детето да се справи с негативните влияния.” [9, с.266]
Формирането на сценария на живота става с помощта на така наречения “сценарен апарат”, в създаването на който активна роля играят преди всичко родителите на детето и транзакциите, които техните Его състояния осъществяват с Его състоянията на детето.
Струва ми се, че не е много лесно и безпроблемно да се разбере, приеме, провери идеята на Бърн за сценария и още повече – за сценарния апарат. Фройдистки настроеният читател и изследовател може би ще има по-малко скептични възражения по посока на идеята, че толкова много зависи от преживяванията през първите десетина години от живота на човека и че такива базисни за личността аспекти се формират още през първите една-три години, но пък ще интерпретира фактите в светлината на по-различни идеи. Може би най-трудно е да се приеме и провери идеята за едно такова тотално “програмиране”, която прозира като вътък на платно през цялата сценарна теория.
От друга страна, житейските идеи за възпитанието (важността на първите седем години от живота на човека), както и много идеи и теории на педагогиката като че ли могат да се приведат в качеството на солидни аргументи в подкрепа на сценарната теория. За съжаление тук не може да бъде проверен и още по-малко – изчерпан – въпросът за психологическата страна на свободата на човека – т.е. дилемата – програмиран или свободен. Възможно е и тук да важи доктрината за “средния път” [10] и истината да се разкрива по-скоро в отговора на въпросите – “Кога човек може да се “освободи”?; “Може ли всеки да бъде свободен?”; “При какви обстоятелства?”; “Нужно ли е всеки да се освобождава от родителското програмиране?” и т.н.
Бърн смята, че сценарият (планът за бъдещето) се гради в основни линии върху “семейните инструкции” (послания); че много от възпитателните “призиви” всъщност се явяват нещо като родителски “команди”, насочени пряко към детето, които то е принудено да изпълнява, още повече, че за него е важно да удовлетворява родителските изисквания, да доставя удоволствие на родителите си, да печели обичта им. В това мнение на Бърн се съдържа едно важно зрънце за разбиране на неговата идея – всъщност тази несвобода на личността, която лежи в основата на сценарното програмиране се явява резултат от това, че прийомите на възпитанието се явяват в болшинството от случаите замаскирани “команди” на родителите спрямо детето. Тъй като то не живее в една свободна обстановка, в която да има право на избор, програмирането и несвободата се превръщат във факт на цялото му съществуване и в основен фактор при формирането на неговата личност.
Сценарните послания могат да бъдат три вида: инструкции, заповеди и забрани. Те представляват стимули от страна най-често на Его състоянията Родител и Дете на родителите. Въз основа на тях детето взема “сценарно решение” за своя бъдещ живот. Това решение, взето от Възрастния в Детето, е адекватно на ситуацията на детството, но в много случаи то не е уместно за живота на вече възрастната личност, която въпреки това несъзнателно продължава да го следва, тъй като то представлява “вътък” на сценарната тема. преразглеждането на сценарното решение и освобождаването от влиянието на сценарните инструкции е най-важната част на сценарния анализ, имащ за цел да освободи личността от зависимостта й от нейния детски жизнен сценарий.
Levin [16] открива връзка между сценарните инструкции и физическите болести. Родителите използват сценарни инструкции от вида: “Не бъди срамежлив!”, “Не бъди слабак!”, “Не бъди страхливец!”, “Не бъди дете!”, “Не се наслаждавай!”, “Не мисли!” [14], “Бъди сам!” [15], “Не бъди себе си!” [18].

Таблица 3. Връзка между тип сценарий, стимули, забрани, заповеди и изгубени функции**

**Conning, 1998

За целите на изследване на сценарното развитие беше проведена анкета със 138 ИЛ, от тях – 104 жени и 34 мъже. Въпросите в анкетата бяха подбрани от съвкупността на предложения от самия Е. Бърн набор от въпроси в края на неговата книга “Хората, които играят игри” [4, с.376-381]. Те не са подлагани на различни статистически процедури, например психосемантична валидизация и др. [7], тъй като на този етап целта на изследването не е да се конструира въпросник, а да се съберат данни, които очертават определена сценарна картина.
Е. Бърн включва в своя списък въпроси, с които се опитва да открие приликата между начините, по които реагират на различни хора и ситуации родителите на даден човек, за да разбере доколко неговите собствени реакции са повлияни от тях или освободени от тяхното влияние. В анкетата това са въпроси с №№ 5,6,7,8,14,15 и 16, т.е.:
5.Какви хора Вашите родители не уважават?
6.А какви хора уважават най-много?
7.Какви хора Вие харесвате?
8.Какви хора не харесвате?
9.Какво се случва най-често с човек като Вас?
14.Как реагира Вашата майка на трудностите в живота?
15.Как реагира Вашият баща на трудностите в живота?
16.Как Вие реагирате на трудностите в живота?

Обобщените резултати от отговорите на ИЛ са представени в Таблица 4 и Таблица 5.

Таблица 4. Отношение към другите хора

От таблицата става ясно, че при около половината от ИЛ се открива съвпадение между критериите, по които се гради отношението към другите хора на родителите и на самото ИЛ. При девойките броят на съвпаденията между отговорите на 5 и 8 въпрос и на 6 и 7 е фактически еднакъв – 48,53 % и 47,06 %. При младежите относително по-често се среща съвпадението по отношение на това, което те и техните родители харесват и уважават у другите хора (57,14 %), отколкото по отношение на това,