Мултимедия. Понятие за мултимедия. Мултимедийни образователни продукти

8. Мултимедия. Понятие за мултимедия. Мултимедийни образователни продукти

1. Еволюция на материалните носители на информация и на отношението към знанието
От края на 60-те години хората започват да експериментират едно непознато от прадедите ни отношение към знанията и уменията. Всъщност, преди този период, придобитата в младостта компетентност остава същата до края на активния живот. Тази компетентност дори се предава почти идентична на младите хора или чираците. Разбира се, появяват се нови способи, нови техники. Но иновациите се открояват върху фон на стабилност, те са изключение. В мащабите на един човешки живот най-голямата част от полезните знания и умения е дълготрайна.
В днешното глобално информационно общество се предполага възникване на нови модели за непрекъснато образование. Идеите за така нареченото непрекъснато (перманентно) образование и обучение по своята същност не са нови. В една или друга форма могат да бъдат открити във философско-педагогическите възгледи на древногръцките мислители Сократ и Платон, както и в ученията на видните педагози-класици. Интересът към тази проблематика се засилва особено през последните десетилетия във връзка с научно-техническата революция и усложняването на обществено-практическата дейност, изискващи значително повишаване ефективността на образованието. С развитието на информационните технологии и натрупването на нови знания индивидуалното умение и квалификация се превръщат в нетраен продукт. Придобитите знания, в началото на кариерата, ще излязат от употреба в края на даден професионален път, а може би и по-рано. На всеки се налага непрекъснато да осъвременява знанията, компетентността и уменията си, за да не загуби възлови позиции на пазара на труда. Съвременните парадигми на образованието са насочени към “образование през целия живот”. Непрекъснатото образование е ориентирано към: формиране на компетентния човек, който има способност да поема отговорности за собствените си действия; развиване специални информационно-ориентационни качества (как да намери, отсее, диференцира, ограничи актуална информация, с която всеки индивид да бъде полезен за себе си, а оттам и за обществото); формиране и развитие на интелектуалните възможности на обучаваните чрез създаване на субективно нова информация и знания; постигане на удовлетвореност от професионалното развитие.
Информационното общество не е някаква абстракция или пък среда само за някои хора. Информационното общество е нашето общество, в което живеем, стигнало обаче до определена степен на използване на информационните технологии във всички дейности от социалната сфера – образование, труд, икономика, здравеопазване, а също така и отдих, развлечения. В тази нова среда, където няма настояще, а бъдещето става история преди дори да си готов да го приемеш, най-добре се чувстват младите хора. Те ползват информационните технологии, без специално да са ги учили и много бързо придобиват умения, по-големи от уменията на техните обучаващи. Традиционното образование се базира на миналия опит, т.е. предаване на знания и умения от поколение на поколение. В информационното общество колкото и успехи да са постигнали отделни представители на възрастното поколение в света на компютрите, то това поколение няма особен минал опит в областта на новите технологии.
Поради това индивидите и групите трябва да се конфронтират не със стабилни знания, с класификации на знания, предадени в наследство и проверени от традицията, а с хаотичен и трудно предвидим поток от знания, в който трябва да се научим да “плуваме”. Следователно старата система, според която на млади години човек научава занаят, който упражнява през целия си живот, е вече остаряла.
В своя университетски курс “Образователни информационни технологии” проф. Д. Павлов прави сравнителен анализ между хартиените и електронните носители на информация [5]. Появата и масовото разпространение на печатната книга предизвиква революционни изменения в образованието. Тя разрушава дихотромния модел (учител-ученик) и се превръща в нов съществен фактор. Моделът на обучение става трикомпонентен - учител-учебник-ученик, с всичките последици от това.
Хипертекстът, мултимедията и хипермедията са качествено нов тип източници на информация. По аналогия с изместването на ръкописната книга, че тези нови информационни източници ще заемат мястото на печатната книга. Други считат че в образованието се появява нов мощен фактор, който постепенно заема, формира специфично свое място. Трикомпонентият информационен модел става четирикомпонентен: учител-учебник-мултимедия-ученик.

Информационни модели на образование
Печатна книгаУчителУченикМултимедийни разработкиПечатна книгаУчителУченик

Учителите, които са автори или съавтори на учебници - те са единици. Хилядите са все още на равнище разказвачи, обяснители, интерпретатори на това, което други са подбрали, подредили, наложили като учебно съдържание.

2. Мултимедия. Понятие за мултимедия
Хипертекстът като понятие се въвежда за компютърно представени документи с нелинейна структура, като алтернатива на традиционната линейна структура на устното слово, книгите, фирмите и др. п. Хипертекстът е нова информационна среда, в която информацията е изложена нелинейно, пространствено и многопластово (паралелно на човешкото мислене). Напълно демократичният достъп до информацията позволява на потребителя да се движи свободно, според желанието и целта си, в мрежа от смислено свързани теми и идеи. Процесите на възприемане, съхранение, преструктуриране, извличане и използване на информацията се индивидуализират и оптимизират. Нелинейната структура на хипертекста осигурява различни последователности във възприемането на даден текст. Така хипертекстът осигурява високо ниво на интерактивен диалог между потребителя и неговия компютър.
Мултимедията е съвременна информационна технология, интегрирана информационна среда, която позволява да се обединят текст, устно слово, звук, графика, фотография, видео и анимация. Технологията включва създаване и използване на качествено нови информационни продукти – “мултисетивни” документи. Подобна интеграция на образ, текст и звук съществува и в киното, видеото и телевизията – условно тя може да бъде наречена “традиционна мултимедия”.
Съвременната (действителната) мултимедия е компютърно базирана. Компютърът е средството, което обединява различни начини за представяне и обработка на информацията (текст, графика, фото, звук, видео и т.н.). Дигиталната технология осигурява високо качество при максимална гъвкавост и достъпност на обработката на изходните продукти, при създаването и представянето на мултимедийния продукт.
Друга ключова особеност на мултимедията е интерактивността. Линейното представяне на информацията е подходящо за груповата форма на възприемането й, докато при диалоговите форми с използване на компютъра се планират възможности за контрол и влияние върху представянето на информацията, както и включване на потребителя в представяното събитие. В добре разработените мултимедийни продукти е планирана активността на потребителя – сам да избира варианти, да задава въпроси, да пробва, греши и се поправя, да търси допълнителна информация и т.н.
Мултимедията е добра алтернатива на традиционните методи на обучение. Обучаваните могат да изследват, поучват и научават различни части от предоставения обем информация, всеки може да учи в зависимост от своя потенциал. Те могат да решават проблеми в реалистична среда, максимално близка до реалния свят, да изследват как дадена ситуация влияе върху друга (или върху друг обект). Налице са много възможности за предоставяне на богат илюстративен материал (аудиовизуални примери за динамични процеси, обекти, явления и операции), за многократно наблюдение (забавено, ускорено и в обратен ред), за използване на компютърна симулация на процеси и явления.
Мултимедията е съвременна образователна технология, използвана в САЩ, Япония и Западна Европа на всички нива на образователната система.
Хипермедията е интеграция на хипертекста с мултимедията (именно интеграция, а не механичен сбор между една нелинейна и една линейна структура). Получава се нелинейно изградена структура, която освен текстовите информационни елементи включва и различни мултимедийни елементи. С други думи – по принцип хипермедията е хипертекст с разширен обхват на използваните медии или изградена на принципите на хипертекста интерактивна мултимедия.
Средствата за създаване на мултимедийни приложения могат условно да се разделят на три групи:
специализирани програми, предназначени за бърза подготовка на определени типове мултимедийни приложения (презентации, публикации в Интернет - например Power Point);
Чрез PowerPoint можете да подготвяте и възпроизвеждате поредици от кадри (slides), в които са съчетани текст, рисунки, стилизирана графика, снимки, звук, видео и дори анимирани специални ефекти.
авторски средства за разработки (специализирани инструментални средства за създаване на мултимедийни приложения, например Macromedia Authorware);
езици за програмиране - C++, Pascal, Delphi и др.

3. Мултимедийни образователни продукти
Задача 1: Под формата на дискусия със студентите да се направи кратък сравнителен анализ на електронните и хартиените носители на информация с оглед на тяхното дидактическо използване.
Задача 2. Да се покажат готови мултимедийни продукти:
- електронни книги, обща енциклопедия, енциклопедия "История на България", Арт Енциклопедия, руски енциклопедии и др.;
- електронни учебници - за деца Zak's, за студенти "Електронните библиотеки".