Място на човека в природата

Място на човека в природата

Съществуват различни подходи за опознаване на човешкото минало. Най-общо те се разделят на: религиозен подход (креационизъм) ; философски подход (глобален еволюционизъм) и научен подход ( еволюционна теория).
Религиозен - Мисълта за сътворението на човека като висше същество се основава на различни митове, които са различни при различните народи и са в основата на трите световни религии. Съвременният християнски креационизъм , признава морфологичната еволюция на човека, но се отхвърля еволюцията на душата.
В античността се заражда мисълта за това, че целият свят е единна система, която с е развива по общи закони. Човек и цялата вселена се развиват по един общ природен закон (глобален еволюционизъм). Привържениците му считат, че венец на еволюцията на материята(космогенеза) се явява антропогенеза (появата на човека ).
Мисълта за произхода на човека от примати е възникнала спонтанно още при примитивните народи, но става научна в по-ново време. Днес в науката се приема т.н. синтетична теория за еволюцията, която се основава на естествения подбор и на данни от съвременната генетика. Съвременната наука (за място на човека) определя така мястото на човека:
Клас млекопитаещи
Разред примати
Подразред човекоподобни
Секция тесноноси (низши и висши)
Надсемесйтво висши тесноноси
Семейство човеци (хоминиде)
Род хомо (човек)
Вид разумен (сапиенс)
Доказателства за това, че човек принадлежи към клас млекопитаещи :
Морфологични доказателства
Космената покривка на тялото, макар и редуцирана.
Наличие на потни и масни жлези в кожата
Топографското положение на гръкляна ( той е сонсовен гласообразуващ орган в горната тръба)
Наличие на две зъбни поколения.
Безядрени еретроцити (кръвни клетки)
наличие на три слухови костици (чукче, наковалня, стреме); --наличие на външно ухо; оформени устни; млечни жлези , снабдени със зърна; плацента
Има и физиологични доказателства :
Постоянна телесна температура
Живо раждане
Кърмене
Сходни, близки срокове на износване на плода
За родство на човека с животните говорят и т.н рудиментарни органи( закърнели органи) и атавизма( силно развит рудимент).
Рудиментарни са : мъдреци, апендикс, опашни прешлени.
Атавистични са хиперокосменост, повече от две млечни жлези и т.н.