Надмодални агнозии

Надмодални агнозии

Отнасят се към всички видове сетивност, имат общ преработващ механизъм.
Времеви гнозис (перцепция – прцесът на преработка) – за перцепция за време се говори, когато трябва да обедини микроинтервали от време. Те трябва да са много кратки (под 1 сек), получава се структура, която има времеви характер (от няколко интервала), когато тези микроинтервали се подредят под някакъв общ композиционен/ структурен интервал. Типичните гещалти са т.н. ритмови структури (ритми), когато става дума за интервали(къси и дълги). Диагностицира се чрез сравняване на два интервала.
Пространствен гнозис – надмодален, но докато за времевия гнозис най-добър е слуха, после зрението, то за пространствения гнозис, за формите, тя трябва да бъде възприета симултанно. това Се извършва от дясната хемисвфера (симултано - едновременно) , а лявата суцесивно( последователно). Математиката е лявата.
Друга добра модалност за пространствения гнозис е тактилната модалност. (ако го има в зрителната модалност, то проблемът го има и в тактилната модалност). Лявата и дясната хемисфера имат пространствени , но РАЗЛИЧНИ функции. Дясната хемисфера е свързана с възприемане на реалното пространство.
Нарушенията :
Увреждания, която водят до загуба на пространствена ориентация се наричат топографска дезориентация. В най-тежките случаи пациентите се губят и в собствените им домове.
Топограф амнезия(по-типична е, при нея се губи менталната карта, не помни маршрута, посока, дължина и т.н.) и топограф агнозия ( при нея имат представа за маршрута, но забравят специфичните обекти, познати ориентири, могат да стигнат интуитивно до мястото, но не могат да разпознаят врата на входа, например) . И двете са деснохемисферни, те могат да се съчетават.
Едностранно игнориране – свързано е с пространственото внимание. При увреждане на дясната хемисфера няма езикови увреждания. Това, което показва, че има корова увреда е точно този синдром. Това е синдром на нарушено внимание. Физиологията на пространственото внимание изисква участието и на двете хемисфери. Лявата хемисфера получава информацията от дясната хемисфера. Тя активира вниманието само в дясната половина на пространството.
Дясната хемисфера активира вниманието и в лявото пространство, и в лявото пространство.
При увреждане : на лявата хемисфера - дясната компенсира, двете пространства са налични; при увреда на дясното – активно остава само дясното пространство. Синдромът е доказателство за повреда в дясната хемисфера.
При зрителна модалност – пациентът има едностранно игнориране и има полуневнимание. Даваме картина с много хора. При броене на хората той не може да забележи хората в лявата част на картината, изброява само дясната. Подобни са : бисекция на права; зачертаване на чертички и т.н.
Игнориренаето не е само в реалната представа, а и в представността (въображението, пространствения спомен). Всичко това се проявява и в слуха. При едностранно дразнене се игнорира дразненето от лявата страна, но при по-силен шум го чува. При двустранно дразнене чува само отдясно. Така е и при тактилността. Нарича се екстинция. Алоастезията е по-тежка – усеща, но локализира в противоположната страна спрямо условно разделение на тялото (убожда лява ръка – посочва болата в дясно). Агнозогнозия – игнорират парализата. При едностранно игнориране : катедралата и опита с Милано.

При увреждане на лява хемисфера:
Изгражда се егоцентрично пространствената функция. Пространствената ориентация е спрямо позицията на собственото тяло. Увреждането на тази хемисфера води до нарушения, свързани с пространствения гнозис, речта и определени посоки и с разпознаване и разбиране на частите на собственото тяло.
Аутотопагнозия – агнозия за мястото на частите на тяло. Бърка кое какво е. ако посочим част от нашето тяло, той не може да посочи същата част при неговото. Така е и с нарисувана рисунка.
Агнозия за пръстите на ръката е по-леката такава агнозия , т.нар пръстова агнозия – бърка наименованията, не може да ги посочва правилно.
СИНДРОМ НА ГЕСТМАН: има 4 симптома и е левохиемисферен
И бе колкото сомато и пространствено агнозичен :
Пръстова агнозия;
Ляво-дясна дезориентация – бърка ляво и дясно;
Акалкулия – не може да смята. Свързана е и с пространствения и със соматогнозиса. Научава се да смята с предмети чрез броене;
Симптим – аграфия - алексия. Не може да пише и да чете. (букви и фонеми в се осъзнават в центъра на Вернике).