Наказателно право - помагало за съдебния заседател

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ






ПРАКТИЧЕСКО ПОМАГАЛО

НА
СЪДЕБНИЯ ЗАСЕДАТЕЛ











ДОБРИЧ, септември 2010 г.

2



Настоящото помагало е издадено с финансовото
съдействие на Фондация „Фридрих Еберт”.








„Практическо помагало на съдебния заседател” е
съобразено с нормите на Наказателния кодекс, в сила от
28.05.2010 г., и на Наказателно-процесуалния кодекс – от
06.04.2010 г. В него не са коментирани текстове, които са
оспорени в Конституционния съд, и той не се е произнесъл към
датата на редакционното приключване на изданието –
15.09.2010 г.

3
СЪДЪРЖАНИЕ



Увод стр. 5

Тема 1: Участие на обществеността в правораздавателния процес. стр. 7
Роля и статут на съдебните заседатели, съгласно
законодателството на Република България
съдия Атанас Каменски – Добрички окръжен съд

Тема 2: Общо учение за престъплението и за субекта. стр.11
Основания изключващи обществената опасност и
противоправността на деянието
съдия Атанас Каменски – Добрички окръжен съд

Тема 3: Система на наказанията. Определяне на наказанията. стр.20
Освобождаване от наказателна отговорност
съдия Атанас Каменски – Добрички окръжен съд

Тема 4: Видове престъпления съгласно НК стр.31
съдия Деница Петрова

Тема 5: Участници в наказателния процес стр.50
съдия Деница Петрова

Тема 6: Предмет и тежест на доказване в съдебното стр.52
производство и доказателствени средства
съдия Деница Петрова

Тема 7: Способи на доказване стр.55
съдия Снежина Колева

Тема 8: Съдебно производство и постановяване на присъдата. стр.64
Видове съдебни производства
съдия Снежина Колева

Тема 9: Особени правила и съдебни производства стр.74
съдия Снежина Колева

4

5


УВАЖАЕМИ СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ,
Подготвихме това помагало за вас със съзнанието, че вие сте
изключително важен и ценен участник в наказателния процес. Институтът
на съдебните заседатели има над стогодишна традиция в българската
правосъдна система. Бихме искали да ви обърнем внимание на тези здрави
корени и да подчертаем високата отговорност, която обществото ни
винаги е възлагало на гражданското участие, като една от гаранциите за
справедливост при решаване на нечия лична съдба. С този наръчник ви
представяме някои последните промени в Наказателния и Наказателно-
процесуалния кодекс, влезли в сила съответно на 28 май и 6 април 2010 г.
В своите лекции тримата автори ви предлагат знания, с които пълноценно
ще участвате в провеждането и решаването на наказателните дела. Ще се
радваме, ако се възползвате от тази протегната ръка и предварително ви
благодарим!
Поднасяме благодарност и на Фондация „Фридрих Еберт”, която
оцени значението на нашата идея и със своята финансова подкрепа я
превърна в реалност!
На добър час на това помагало и на съдебните заседатели, на
които следващите страници ще бъдат полезни!

Председател на Добричкия окръжен съд –
ЕНЧО ЕНЧЕВ

6

7
Тема 1: УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА В
НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. РОЛЯ И СТАТУТ НА СЪДЕБНИТЕ
ЗАСЕДАТЕЛИ, СЪГЛАСНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Институтът на съдебните заседатели е въведен в България през
1878 г. с т. нар. “Временни съдебни правила по углавно съдопроизводство
в общите съдилища”. След отмяната на временните правила въпросът бил
решен със Закон за углавното съдопроизводство и Закон за съдебните
заседатели от 1897 г.
Съгласно Временните правила, по дела, в рамките на които
подсъдимите били обвинени в “злодеяния” по Отоманския наказателен
закон, в престъпления, извършени чрез печата и преследвани по общия ред
/неподлежащи на “примирение”/, както и в “политически престъпления”,
съдът заседавал в състав от трима съдебни заседатели, избирани чрез
жребий измежду повиканите и неотведени заседатели, и трима съдии, в т.
ч. председател. След като полагали “особена клетва” заседателите сядали
зад съдийската маса, като обсъждали и решавали само въпроса за
виновността съвместно с професионалните съдии. При равенство на
гласовете се приемало решението, което било по-благоприятно за
подсъдимия.
При действието на Закон за устройство на съдилищата /ЗУС/
заседатели могли да бъдат само лица, които били български поданици,
имали са навършени двадесет и пет години, били “неопорочени пред съд”
и самите те или родителите им владеели недвижимо имущество, или имали
най-малко средно образование, или се занимавали независимо с търговия
или занаят. Всяка година към петнадесети октомври окръжният началник
на окръга, в който се намирал окръжният съд, съставял списъци на лицата,
които имали право да бъдат съдебни заседатели и общ списък на
“първоначалните избиратели”, каквито могли да бъдат само навършили
двадесет години и “неопорочени пред съд” граждани. Първоначалните
избиратели избирали с вишегласие измежду лицата, които могли да бъдат
съдебни заседатели по един “гласен” на всеки петдесет къщи. Така
избраните “гласни” се призовавали на 15 декември от окръжния началник
на общо събрание, което избирало двадесет и четири съдебни заседатели.
По шест от тях участвали в състава на окръжния съд за всеки три месеца.
Според Закона за съдебните заседатели от 1897 г. заседатели
можели да бъдат лицата, които са български поданици, грамотни,
владеещи български език и плащащи на държавата пряк данък от не по-
малко от сто лева годишно или имащи средно или висше образование.
Изисквали се навършени тридесет години и 2-годишно постоянно
местожителство. Изрично било предвидено, че не могат да бъдат

8
заседатели учителите от основните училища, военните на действаща
служба, слугите и др. Премахната била двустепенната избирателна
система. Към първи октомври всяка година кметовете на общини
изготвяли списък на жителите, отговарящи на условията. Списъците се
обединявали от мировите съдии, които изпращали данните на
председателите на окръжни съдилища. До двадесети ноември при
председателите се провеждали събрания с участието на прокурора,
представител на окръжното управление, представител на окръжния съд и
посочени от общинския съвет по седалището на съда пет души “почтени
граждани”. Събранието определяло чрез жребий сто и шестдесет
заседатели. От тях, отново чрез жребий, призовавали в съда по
шестнадесет души за всеки месец, а броят на заседателите по състави бил
увеличен от трима на четирима, като същите участвали по дела за
престъпления, за които се предвиждал не по-малко от пет години строг
тъмничен затвор. В този си вид съдопроизводството действало до 1922 г.
когато институтът бил отменен.
При условията на съвременното наказателно правораздаване, след
отпадането на съществувалите до скоро институти на “обществения
обвинител” и “обществения защитник”, т. нар. “обществено начало” в
процеса понастоящем се изчерпва с участието на заседатели в съдебните
състави по определени категории дела. Касае се за едно от основните
начала на наказателния процес, уредено от чл. 117, ал 2 и чл. 123 от
Конституцията на Република България, гл. ІV, раздел ІІ от Закона за
съдебната власт и Наредба №2/2008г. на Министерство на правосъдието,
регламентиращи участието на обществеността в процесуалното
ръководство и решаването на въпросите по делото.
Съдебен заседател в Република България може да бъде дееспособен
български гражданин, навършил двадесет и една години, но ненадхвърлил
седемдесет години към момента на избирането му, който се ползва с
добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление,
независимо от реабилитацията. Броят на кандидатите за заседатели, които
трябва да бъдат предложени от всеки общински съвет, се определя от
общото събрание на съдиите от съответния апелативен или окръжен съд,
съобразно броя на първоинстанционните дела, разгледани със съдебни
заседатели през предходната година, както и тенденциите за увеличение
или намаление постъпленията на тези дела. Разпределянето на броя на
заседателите за районните съдилища трябва да е в същото съотношение, в
което се намира броят на населението на общините в района на съответния
окръжен съд.
Председателите на окръжните и апелативните съдилища съобщават
до тридесети септември на последната година от мандата на съдебните
заседатели необходимия брой заседатели, които трябва да бъдат посочени

9
от общинските съвети, а самите съвети могат да направят допълнително
предложения за лица, чийто брой не надхвърля с 10% заявеното.
Общинските съвети избират комисии, които изготвят предложенията, а
всеки съветник може да постави допълнителна кандидатура пред
комисията. Кандидатите трябва да отговарят на изискванията по чл. 67 от
Закона за съдебната власт, като най-малко 10% от тях следва да са с
педагогическа квалификация. Комисиите докладват предложенията за
съдебни заседатели на общинските съвети. Съветниците определят с
гласуване кандидатите, които ще бъдат предложени за съответния съд,
като от списъците отпадат лицата, получили най-малко гласове.
В срок до петнадесети ноември на последната година от мандата на
съдебните заседатели общинските съвети предлагат на съответните
съдилища избраните кандидати, като прилагат копие от решенията си
заедно с документите на предлаганите, удостоверяващи българско
гражданство, възрастта, евентуалната педагогическата квалификация,
свидетелство за съдимост, в частност мнение на председателя на
съответния съд за работата на лицата, които вече са били заседатели.
До тридесети ноември на последната година от мандата на
съдебните заседатели, общите събрания на съдиите от окръжните и
апелативните съдилища обсъждат представените кандидатури и чрез избор
определят съдебните заседатели за по-ниския по степен съд. Протоколът се
подписва от председателя и от съдебния служител, който го е съставил,
като преписи се изпращат на председателите на съответните районни или
окръжни съдилища, както и на общинските съвети, в 3-дневен срок. Не по-
късно от десети декември на последната година от изтичащия мандат, така
определените заседатели полагат клетва пред общото събрание на съдиите
при съответния районен или окръжен съд, след което на общо събрание
приемат вътрешни правила, с които уреждат организацията на работата си
и правилата за поведението си.
Мандатът на заседателите е пет години. Същите участват при
решаването на първоинстанционни наказателни дела за престъпления,
наказуеми с лишаване от свобода повече от пет годи