Научно понятие за психика. Възникване на психологията като самостоятелна наука.

Съдържание:

01. НАУЧНО ПОНЯТИЕ ЗА ПСИХИКА

02. ПРОБЛЕМА ЗА СЪЩНОСТ И ПРОИЗХОД НА СЪЗНАНИЕ
Когнитивни структури и функции на съзнанието.
Екзистенциално-афективни структури и функции на съзнанието.
Интенционално-волеви структури на съзнанието.
Рефлексивно структури на самопознание.

03. ВЪЗНИКВАНЕ И ОБОСОБЯВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА КАТО САМОСТОЯТЕЛНА НАУКА
Интроспективно-емпирична психология
Интенционална теория
Гещалтпсихология
Функционална психология
Класически бихевиоризъм или бихевиоризъм
Оперантен необихевиоризъм
Класически психоанализ
ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА ЗИГМУНД ФРОЙД (1856 – 1939)

ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА АДЛЕР (1870 – 1937). ИНДИВИДУАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА КАРЛ ГУСТАВ-ЮНГ (1875 – 1961)

Карен Хорни
Културно-историческа психология
Хуманистична психология
Когнитивна психология

ИСТОРИЯ НА ПСИХОЛОГИЯТА

Много важно е да имаш собствена гледна точка и да я отстояваш.
Много важен е контрола и да можеш да се контролираш.
Добро – добрия човек е този, който прави жертва за друг човек.
Ефекти:
знание работа
да промениш себе си (да подчертаеш индивидуалността си), да тежиш с нещо
психика
съзнание (инструмент култура сътворява друг човек)

НАУЧНО ПОНЯТИЕ ЗА ПСИХИКА

Традиционно психологията се дефинира, като наука за психиката или за душата. Има и много други дефиниции за психологията – наука за: поведението, за дейността, за съзнанието и т.н.
Психологията не е наука за човек. Науката за човека е антропологична психология.
Какво е това психика? Къде има психика? Къде я откриваме? Коя е територията й? Кой е носител на психичното?
При отговорите на въпросите има няколко гледни точки. Една от тях се нарича Панпсихизъм.
Панпсихизъм.
Това е гл.т. според която всички предмети, явления и процеси обладават психика. Това е не научна гл.т. и тя се опровергава както от науката, така и от здравия разум (абсурдно е да си мислим, че бюрото, чантата и други предмети обладават психика).
Биопсихизъм.
Това е гл.т. според, която всяка жива материя обладава психика. Началото на тази гл.т. поставя Аристотел с учението си за душата. Той говори за растителна, животинска и човешка душа. В това течение има една голяма истина и една малка неистина. Голямата истина е, че на земята не е открита психика вън от някаква жива материя, а малката неистина е, че обладаната психика расте.
Истината е тази, че растенията обладават еволюционното свойство дразнимост и реагират на фактори, които имат значение за живота им. Тези реакции на растенията се нар. тропизми или таксисии. Те могат да бъда гео-тропизми, тео-тропизми, фото-тропизми.
Има експерименти с които се цели да се установи дали растенията не реагират на ....................... състояния, но това много трудно може да стане. Този въпрос остава открит.
Антропсихизъм.
Това е гл.т. според която единствено човек обладава психика. Декарт казва, че това не е вярно. Според него и животните обладават психика, но единствено човек обладава тази психика, която се нарича съзнание. (кравите)
Зоопсихизъм.
Това е гл.т. според, която единствено животните обладават психика. Това не е така и човек обладава психика, която е различна, тя е друга.
Невропсихизъм или нейропсихизъм (нервна клетка).
Това е научна гл.т. според която материален носител на психиката е нервната клетка, нервната система – главния и гръбначния мозък, нервно организираната материя. Това означава протичането на определени процеси в нервната система прави възможно съществуването на психика.
[(захар – въглехидрати) мислене, пълна амнезия] алцхаймер – едни клетки в мозъка са изчезнали, като на тяхно място не са се образували други, нито съединителна тъкан, а са останали каналчета.
Шизофренията не е психо-генетична, а има нервно-генетичен характер.
Зачатъчна психика – психика преди да се появи нервната система.
Още преди появата на нервната система в живите организми има химични процеси, които реагират на храна, ..............................................................................................
Още на психично-химично равнище се зараждат емоциите после след като се заражда нервна система организма реагира с чувствителност (по по-различен начин) – Леонтиев.
Ние можем да отговаряме на въпросите Защо?
Защо хората са различни? – това е голяма загадка [офицерски апарати за разчитане на човешката мисъл – това е различно от полиграфа; с тези апарати можем да хванем само емоционално-хормоните състояния, а не мисълта]
Човек има свобода само вътре в себе си – мисълта. За хората най-важното не е свободата, а сигурността.
Не се знаят законите за учене.
Не може да се прогнозира поведението на човека, особено сложно-отговорното му поведение адекватност.
Никои не може да предвиди интервенцията в душата на човек (една дума може да го разстрои, една постъпка, подкрепа може да го извиси).
Един човек, който има неадекватно поведение лесно може да нарани, повреди хората, които обича.
Хората имат някакви очаквания – изисквания затова не може да имаме неадекватно поведение.
САМОУБИЙСТВО – правят го хора при които липсва една белтъчна молекула (меланин) в мозъка им.
Процесите вътре в нас + опита следва да го изведем, като поведение. Четирите вида темперамент реагират различно на даден дразнител, стимул и т.н.
За да има психика са необходими две фундаментални условия:
Мозък – нервно организирана материя.
Външен свят – стимули, дразнители, въздействия.
Психиката е продукт от взаимодействието от нервно организираната материя и външния свят. Ако нямаме нервно организирана материя или въздействие върху нея – нямаме психика.
Психиката е свойство на нервно организираната материя да отразява и преработва външните въздействия до равнище на специфични процеси (когнитивни, емоционална и волеви), състояния и свойства.
Процесите, които протичат в нервната клетка са запис на външно въздействие на езика на нервната система. Този запис се нарича нервен код.
Пример: При всяко едно състояние (получаване на подарък) се извършва някакъв биохимичен процес (отделяне на рибонуклеинова киселина). Но физиологичния процес не е психика. Тези процеси – физиологичните, не се съзнават, те описват свойствата вън от човек.
При психиката имаме трансформиране на нервен код в ............................................... физиологичният процес не е източник, той е материален.
Какво е психичен процес?
Въздействието на външния свят се опосредства от физичното. Не може да се измери психика.
Емоционален коефициент – тест за емпатия
Жорж Полицер
Хората са уникални. Няма мярка за уникалност, не може да сравняваме уникалности.
Психиката е трагично невидима, за нея може само да се мисли. Нямаме сетивно познание за психичното. Същевременно с това психичното е адекватен образ. Факта, че нямаме сетивно ............................................................................................................................

ПРОБЛЕМА ЗА СЪЩНОСТ И ПРОИЗХОД НА СЪЗНАНИЕ

Съзнанието е най-висшата степен на развитие на психиката. Носител на съзнание е човек достигнал определена степен на развитие способно да го направи адекватен на културата в която съществува.
Трудно е да кажем, че бебето е носител на съзнание или, че е личност; трудно е да кажем, че психично болния човек или неадекватния човек има съзнания в качеството на личност (не съзнава какво прави, не съзнава какво е значението на нещата).
Как субективното отразяване на реалността се превръща в съзнание?
Съществува еволюционно психически закон според който в колкото по-сложни условия на живот съществува една жива система, организми, толкова по-сложни форми на психика развива. Човек е жива система, която съществува на границата на две култури, два типа природа – биологична и социална.
Фундаменталният факт от който следва да тръгнем е, че човек е абсурден, той е невъзможен вън от човешкото общество, от човешките групи, вън от човешките организации.
Например случаите за деца отгледани от животни не са верни (измислици са) или ако са верни те не живеят дълго. Това е измислица, защото обществата на животните се управляват от биологични закони. Между животните и инстинктите управляват безпогрешно тези общества. Животните никога не вършат безсмислени неща. В тези общества няма независим индивид. Човекът е единствения, който обладава независимост или създава зависимости.
Защо човек е невъзможен вън от човешкото общество?
Връзката на човека с другите хора се изразява чрез вещите, предметите. Човек е невъзможен без другите, защото не може сам да произведе всичко което му е необходимо; сам не може да удовлетвори своите потребности. Това може да стане само в общества. Ако това е така хората трябва да влизат в контакт един с друг, да се разбират, да постигнат съгласие, да си разпределят роли, да се грижат един за друг, да осъществяват различни връзки и взаимозависимости.
Как да стане това?
Точно това, необходимостта от общуване. В широкия смисъл на думата е създаден един гениален инструмент, едно уникално, културно оръдие, една система от знаци и значения, наречени език, реч, най-общо знак.
Въвеждането на думи и знаци е ключовия момент за превръщане на психиката в съзнание. Съзнанието е вербализирана психика облечена и затворена в думите психика. С други думи съзнанието е културно обусловена психика.
Човек е знаково същество, а животните не са. Животните не учат езици. Например маймуната може да научи няколко думи, но не може да ги свърже в изречения, защото не работи с понятия. Езика у животните има емоционална природа, това са сигнали свързани с инстинктите. При човека картината е друга. Животните кодират, запомнят с образи. Те свързват образите, те не записват опита си с думи и понятия, не правят т.нар. концептуализация.
Думата изпълнява т.нар. сигнификатативна функция.
Сигнификация – това е означаване, символизира значение, нещо с което обозначаваме знак (съществено общо – например гъба). Животните не работят с обобщения, те не учат значения, не реагират на понятията – значението на същественото общо.
Когато се усвои значението на думата човек върви към два процеса – той приема ....................................., човек отива към комуникация (разбиране). Ученето на думите, значението е един показател за умствено развитие на човека.
човек е креативен
стеснен диапазон на познание
Думите дават възможност на човек да се откъсне от конкретната реалност, да я пренесе във вътрешното си пространство, да измени в този вътрешен план нещата и да се завърне отново към реалността.
Думите са лицето на културата (когато един човек използва повече от 10 понятия в изречение означава, че не е наред психично). Всичко, което създава човек е култура. Всеки човек се развива в конкретна култура. Без труда, езика, организациите съзнанието не би възникнало.
Големият въпрос е за Анатомията на съзнание, основни структури на съзнание!
Когнитивни структури и функции на съзнанието.
Всички живи системи учат и познават. Всяка научна система е обучаема.
Дълбоко във фундам