Най –често използваните материали и инструменти в графиката

Най –често използваните материали и инструменти в графиката са:
За графичната рисунка, изпълнена върху хартия – молив, креда, въглен, туш, бои – акварелни или темперни при смесените техники и др.
За високопечатните гравюри се използват дарвени дъски обикновено от чемшир, круша, липа, бук, а вместо линолеум може да се използва и по – дебел балатум. Използваните инструменти за гравиране са различни по големина и форма длета, ножчета, резци за линолеум и др.
При дълбокопечатните гравюри, както вече споменахме, основно се използват цинкови и медни плочи или плака. За издраскване се използват различни резци, игли. В някои от техниките се използват и киселини, които допринасят за богатството на изразните средства. Накратко ще бъдат разгледани особеностите на някои от тези техники.
Суха игла – при тази техника се работи направо върху плочата или плаката със стоманена игла. Мастилото се втрива в получените прорези и се отпечатва чрез натиск с печатарска преса.
Офорт – техника, появила се едва през ХV век. При нея издълбаването на щриха става по химичен начин. Първоначално плочата от двете страни се покрива с асфалтов лак, след което рисунката се издрасква с игла. Следва потапянето и в азотна киселина (ако е цинкова плочата) или в железен трихлорид (ако е медна). Този процес е известен като ецване (разяждане). След това плочата се измива с терпентин или газ и изображението се отпечатва чрез преса.
Акватинта – за тази техника е необходимо като начало да се покрие повърхността на плочата с колофон (твърд остатък при дестилацията на суровата борова смола, изтичаща от различни иглолистни дървета). Прахът се нанася чрез цедка или специална центрофуга. След като се изпече повърхността на плочата придобива зърнеста структура. С помощта на грунд се покриват тези места, който трябва да останат най – светли и плочата се потапя в киселина. По този начин се получава най – лекият полутон. Този процес се повтаря, докато накрая останат непокрити най – тъмните части в произведението. Следва почистване на повърхността и отпечатване на изображението с помощта на преса. Получава се богата рисунка, подобна на акварела – с множество преливащи се полутонове.
Мек грунд (vernis mou) – повърхността на плочата се покрива с по – мек грунд, със съдържание на повече пчелен восък. Поставя се отгоре хартия и се рисува с молив, който е достатъчен грунда да се отпечата върху листа. Откритите участъци се разяждат с киселина и се прави отпечатък с преса.
Мецотинто – при тази техника не се използва киселина. Предварително обаче плочата се корнира (назърнява) чрез инструмент, наречен кобилка. След това навсякъде се нанася мастило, а самата рисунка се прави негативно с помощта на остър инструмент – шабер или гладилки.
Лави – техника, при която върху метала се рисува направо с киселина, като се използват специални пособия/четки.
За направата на литографско изображение е необходимо наличието на специален камък, който се добива главно от планината Шварцвалд, Саксония (Германия). Той съдържа в себе си основно варовик, коeто го прави лесен за обработка и рязане. Повърхността на камъка може да е гладка или със зърнеста структура. За литографски печат се използват плочи с различни размери и с дебелина около десет сантиметра. За самата рисунка се използват литографска креда, специален литографски молив или литографски туш. Всички тези материали съдържат в себе си мазнина, която се задържа лесно върху камъка. След като изображението е готово камъкът се ецва със слаба азотна киселина, която разяжда леко всички части, с изключение на покритите с мазния материал. За отпечатване на изображението камъкът се навлажнява с гъба и се намастилява с валяк. Водата не позволава печатарската мастило да се задържи върху камъка, а попада само върху мазната рисунка. Отпечатъка се прави на литографска преса.
Приложна графика:
Както вече стана дума това са произведения с определено практико – приложна насоченост. Жанровото разнообразие тук е следното: илюстация, плакат, запазена марка, екслибрис, филателна марка, етикет, шрифт и др.
Целта на илюстрацията е да пояснява образно, а в някои случаи и да доразвива литературното съдържание. Чрез нея се визуализира идейният и смислов контекст на произведението, украсява се самата книга. Жанровите разновидности на илюстрацията се определят от характера на литературния текст ( художествена, научна, учебна и др.). Художествената илюстрация има голямо значение за развитие на детското въображение, допълва познанията на децата и им помога да направят първите крачки към същината на изобразителното изкуство. Според съдържанието си илюстрацията може да се определи като: приказна, историческа, научна, фантастична и др. Много разпространен и забавен жанр е комиксът.
Плакатът е едно от най – разпространените и лесно достъпни изкуства. Той е навсякъде около нас и освен за реклама, информация, средство за пропаганда той може да бъде и предмет на колекциониране. Художествените качества на плаката са зависими от редица фактори, най – съществените от които са: оригиналност на творческото решение, яснота на изобразителната форма, единство на изображението с текста и др. Според придназначението си различаваме: рекламен, политически, театрален, цирков, киноплакат и т.н. Тъй като възприемането на съдържанието на плаката става бързо, много често в движение, то въздействието му трябва да е достатъчно ефектно и същевременно ефективно. Това може да се постигне с една ясна композиция, проста рисунка и минимум текст с дълбок смисъл.
Запазеният знак съдържа обобщени или синтезирани изображения, имащи за цел да обозначават наименования или дейности на фирми, организации и др. Освен информативното си предназначение, запазеният знак може да има и рекламна стойност. Художествените изисквания при проектирането му са близки до тези на плаката. Запазеният знак може да бъде графичен (черно-бял или цветен) и пластичен, може да е рисунка, буква или монограм, или лого.
Пиктограма наричаме това изображение, което е условно и съдържа в себе си кратка информация или указание. Тя представлява стилизирана рисунка и служи за ориентиране. Поради тази причина в някои случаи тя е международно стандартизирана – напр. пътните знаци, табелите по обществени обекти като: гари, летища, магазини, болнични и др. учреждения.
Екслибрисът (от лат. „ex libris”- „из/от книгите”) е художествено изпълнен, малкоформатен графичен знак, който се поставя върху вътрешната страна на корицата или титулната ( заглавна ) страница на книга, с цел удостоверяване на собствеността й. Освен задължителното присъствие на надписът „ ex libris ”и името или инициалите на собственика на книгата, се поместват и изображения с различно съдържание.
Филателната марката представлява миниатюрно произведение на приложната графика, изпълнено с полиграфически средства. Възпроизвеждането им става чрез възможностите на високия, дълбокия или повърхностния печат (офсет, металография и др.).
Етикетът е малкоформатна приложна графика. Има обозначаващо и разяснително предназначение. Чрез него по естетически начин се предоставя кратка информация за наименованието, съдържанието, проиводителя на съответния продукт или стока.
Художествената опаковка е друга форма на приложната графика. С помощта на най – разнообразни материали като дърво, метал, пластмаса, хартия, стъкло, плат и др. се цели да се постигне максимално добър и привличащ вниманието външен вид на определен продукт или услуга. Опаковката трябва да представи перфектно даден продукт външно, но тя трябва да кореспондира и със самото съдържание или предназначението му за постигане на по –пълно въздействие.
Шрифт – това е графичният образ на буквите, цифрите и препинателните знаци. Шрифтът се заражда още в дълбока древност, когато възниква необходимостта от съхраняване на мислите и идеите във времето. В началото писмеността наподобявала по – скоро рисунка – т.нар. пиктограми, чрез които човекът изразявал впечатленията си от околния свят, от преживяванията си.
Святото египетско писмо гърците нарекли йероглифи ( йеро – свято, глифо – писмо ). Йероглифното писмо е съставено от идеограми и фонетични знаци: изображения на хора, животни, птици, растения, предмети от бита и др. През 1822 г. Жан Франсоа Шамполеон успява да разчете египетското писмо.
Съставните елементи на съвременните букви са вертикални, хоризонтални и наклонени прави линии, окръжности и дъги. Когато имат основни конструктивни функции в изграждането на буквата, съставките се наричат главни елементи, а когато имат само украсно предназначение – завършващи елементи (серифи, засечки). При различните видове шрифтове основните белези и конструктивни особености на буквите се запазват, а се променят някои характеристики на съставките (височина, дебелина, наклон, украсни елементи и др.). Съществува деление на буквите е на тесни, широки и с нормална ширина като определяща е ширината на буквата Н. Според начина на изграждане на формата си различаваме четири вида букви: затворени (И, М, Н, П), отворени отдясно (З, Ч, Я), отворени отляво (Б, В,К, С) и отворени от двете страни букви (Ж, О, Т, Ф, Х).
Основните видове шрифтови групи са: безосови шрифтове (блок, гротеск и др.) и осови шрифтове (капиталис – монументалис, антиква – курсив и др.). Съществената разлика между тях е, че буквите на осовите шрифтове при изписването си имат тънки и дебели части, докато тези на безосовите се състоят от еднакво широки конструктивни елементи. Това най – добре се проличава при изписването на буквата О (О, О). Най – тесните места определят оста буквата и наклонът и.
Шрифтът Capitalis monumentalis ( капиталис монументалис ) бил наречен така в периода на ІІІ – І в. пр.н.е. в Древен Рим, когато буквите придобили квадратна форма и започнали да се срещат като надписи по паметници, сгради, колони и др.
В началото на ХVІ в. В Италия се появява Курсивът – шрифт, наподобяващ ръкописния. Постепенно той се разпространява в цяла Европа под името Италик.
Сборът от ренесансовите шрифтове е известен в печатарската практика с названието Антиква.