Немили - недраги , авт. Иван Вазов

ИванВазов
Немили-недраги
I.
Нощтабешевлажнаимрачнаибраилскитеулиципустееха.Студената
декемврийскамъгла,коятообикновенопадапокрайбреговетенаДунава,себеше
напластилаведнаотглавнитеулицинаградаизадушавашесотровниясидъх
последнитеминувачи,коитобързахадасеприбератудомаси.Мъжделивитефенери,
щостърчаханапочтителниразстоянияподветесгранинаулицата,едвам
прокарвахамътнаинеопределенасветлинапрезмъглатаикаточеощеповече
увеличазахамрака.Всичкителавкиимагазинибяхазатворенивече;никаква
светлинаилишумнеизлизашенавън;понякогасамосечувахауединеникрясъции
псувнинанякоизакъснеликартоиграчивнякоезатвореноказино.
Самоедномалко,тясно,защитеносжелезнипръчкипрозорчесветешеоще.Това
прозорчебешеравносъссаматаземяиоткривашесъществуваниетонаеднабудна
кръчма,скаквитобяхабогатипооновавремебраилскитепиаци.Акосеприближеше
някойдонискатавратанатаякръчмаинадникнешехубавонаднея,щешедавиди
благодарениенаслабатавиделина,дошлаотединблизъкфенер,еднавапсанадъска
съсследующиянадпис:_НароднакръчманаЗнаменосецът_!Такивачудновати
надписибяханамодапооновавреме.Всякокафене,държаноотбългарин,имаше
своятадевиза;всякакръчма,посещаванаотбългари,сегордеешеснякакъвгръмлив
илибезсмисленнадпис,надтаясечетяхадумите:_Българскийлев_;надоная
названието:_ФилипТотю,храбрийБългарскивойвода_;надтретядумите:_Свободна
България_,стривъзклицателни.Нонай-любопитнибяхалавкитенатютюнджиите
българи.Етотамедналавкасразтворенаврата.Вътрешнатастрана,сиречтая,която
гледасегакъмулицата,представляваединтурчинстрадиционнатачалманаглаваи
сдълъгчибуквръката.Минувачътнебисезаинтересувалвтоваизображениеот
многообикновенаипървобитнаживопис,акоданезабележешеподколенете,на
турчинадумите,раздрасканисгвоздей,вероятноотпатриотинатютюнджия:_Долу
тираните_!По-нататък,надругататютюнджийскалавкасподобноизображение,
нямашетиядуми,нозатоваеднотооконадобриятурчинбеизчовъркано.Други
тютюнджия,вероятнопопатриотипо-разпаленнеприятелнатурскотоплеме,при
турчинасизаръчвашедаизпишатиединхъшсголасабя,койтопоказвашевид,чесе
готвидазаколизлополучниячалмоносец.Обикновенотакивалавкибиваханай-
многопосещаваниотемигрантитеихъшовете.Съдържателитенатиялавкибяха
въобщесе„народни“.„Народен“сенаричашетамвсякойбългарин,избягалотвъжето,
оттъмницатаилиотнасилиетонатурците,койтоимашекакво-годесъстояниеи
помагашепосилатасинабеднитеипрезренностанкиотгероическитечетинаХаджи
ДимитраиФилипТотя.Всекитакъв„народен“тютюнджиядавашенавяратютюнна
съотечественицитеси,сблаганадежла,чещемусеразплатятприпо-добривремена;
най-послеидамунеплатят—нищоняма:тесахъшове,беднихора,казвашеситойи
сеусмихваше.
—БайАндо,ямипретеглиощедвайсетипетдраматютюн,пагозапишипри
другия—казвашеединдрипав,неопраниедърхъшна„народния“тютюнджия:—
Чорбаджията—искахмутаязаранпари,—ноказа:утреела.Тоймипомага,нее
лъжа;ноакомеизлъжеиутре,щемуразпукнаглаватанатовакуче…
—Крумов!—казвашеединдругхъш,катосеобръщашекъмединбакалин:—
Займимидвафранкаоще.
—Щегиизпукашитях;знамсиазстоката…Натипетдесетбана,пасепилей!…—
казвашеКрумов.Тогавабешепатриотическодасеносятгръмкипрякори.Имашеоще

Перунов,Асенев,Балкански,Левски,Гръмников,Планинскиипр.
Нонекавлеземвкръчмата,накоятопрозорчетосветешеощепрезнощта.
Таякръчмабешееднадълбокаизба,вкоятосеслазяшеепоеднастръмнаи
извитастълба.Еднаопушенаиполуразбиталампависешенапотонаиосветляваше
вътрешността.Единтопълизадушливвъздух,сгъстеноткадежаналампатаи
цигаритеиоткиселитеизпарениянапитиетата,пълнешетоваподземие.Наедна
страна,възеднависокаусамотенаиизмокренаполица,стоехайерархически
нареденичашитеишулците.Насрещнатастенабяханалепениняколко
литографическикартини,коитопредставлявахабоеветенаХаджиДимитроватачета
приВърбовка,приКараисениклетвата,коятоправисъщатачетанаДунавскиябряг.
Нямануждадаописвамеподробноститенатиякартини;тесаразпространенипо
всичкитекътовенаотечествотониивсекиотнасгиегледалнавреметос
благоговениеивъзторг.Достойназалюбопитствотобешеощееднакартина,
изписанагрубо,сръка,залепенаподгорнитетри.Наляватайстранабеше
изображенонещокатосело.Изтоваселоизлазяханяколкоселяне.Предтияселяне
вървешеединстартурчинсогромнагъжва,седноблюдонаръцете,вкоетокатода
стоешепитахляб.Срещутаябуколическагрупазадавашеседругаеднагрупа,
състоящаотвъоръженичеловеци,сбелихъшовскидрехи,сцървулиискалпаци,на
коитоличехамалкилевчета.Всредатасеиздигашеединвеликан,койтодържеше
високчервенбайраксъссловата„Свободаилисмърт!“Отдолуседринеправилни
буквисеразказвашесъдържаниетонакартината,представляющапосрещането,
коетонаправиединтурскипървенецначетата,непомнядобревкоесело.Това
разказванесесвършвашесдумите:_ДаживеехрабриятСтранджа—знаменосец_!
Еднадружинаотшестимадуши,насядалинаодърчетовдънотонаизбата,
допълняшеизгледа.
Тебяхавсичкитехъшовеилипочтихъшове.Най-стариятоттях,койтобешенай-
снажен,дълголик,сух,жълтсгъстачернабрада,себешеизтегналдостенатаиот
временавремеизпущашеедингъстькпушекизустатаси.Тойслушашевнимателно
какворазказвашеединотсъбеседницитему.Видисе,черазговорътбешемного
интересензанего,защотосегиз-тогизчелотому,възкоетоличехазараслирани,се
набърчашеотрицателно,илипъкклюмвашеутвърдително.Тойчестопресичаше
говорящия,катовикашевисокоикашляше:
—Не,не!ПриСаръярубихаТончоТралалата,аневселото,лъжеш,Македонски!…
Или:
—ТойбешеИванчоГърбата…Гърбатабеше,детоудариМишевасреволвера…
нарочно…аззнам,ченарочнотойубиМишева,проклетникътпроклети!
—Право!Иазсегамидохожданаум…Черкезинътбеше,анеСелвелиМустафа…
Право,тъйе…видяхго,когападна.Имашправо,Македонски!…
Или:
—Азгоубих,него,мръсника.Насмалкощяхдаизпусназнамето.Таммераниха.
Итойкашляшесилноисезадавяше.
Ипослепакслушаше.
Оня,койторазказваше,бешеединвисокмъжсдребноинадупченоотшарката
лице,сдългисивимустациислукави,дръзкиочи.Тойносешеедноогромно
извехтялоибезкопчетапалтоигромкотоимеМакедонски;Никойнезнаешенищоот
миналотому,предидадойдеотВлашко,освентова,четойбилвойводананякаква
хайдушкачетавМакедония.Можебитояслухбешепричината,детотой
упражнявашеосезателновлияниевъздругаритесихъшове.
Донегоседешетурскидругединмомъкнавъзрастдотрийсетгодини,комуто
казваха_Хаджият_.Тойимашелицесухо,длъгнесто,жълтеникаво,коетосе
окончавашеседнаострабрадабезкосми.Потовалицеясносевиждаше
изражениетонауморяванеиотслабване.Тойнавождашеглаватаидремливоя

клатеше,катосесепваше,колчемстариятпрекъсвашеМакедонски,исеизкашляше.
ДоХаджиятседешедругимладчеловексчерноинагърченоотпреждевременна
старостлице,бръснато.ТойгледашемноговнимателновМакедонски,който
разказваше,каточестоимашиналноправешедвижениесръкатаотустатакъм
гърдите,каточегладешекосмитенаневидимабрада.Тойбешепопибеше
участвувалвчетатанаТотя.Сегабеше_хъш_.Аказвахаму_Попчето_.
Неспо-малколюбопитствоивниманиеслушашеинай-младиятотвсичките,
почтихлапаксфес.Тойзяпашевустатанаразказвачаиловешежадновсяканегова
дума;акогатосеобадешеистарият,вниманиетомусепреобръщашенаблагоговение.
Тойвпивашевтораченоочитесивжълтотоиизмахнатолиценастарияхъш,гледаше
каксесвиванабърченотомуотраниитрудовечело.Товадвайсетгодишномомче
имашевсичкитечертинаневинносттаиентусиазма.Синнаединбогатсвищовски
търговец,тойбешезарязалтайномагазиятанабащасииспараходабеше
пристигналтазивечер.Защо?Итойсамнезнаеше.Тойпростобешеоставил
бащинатасимагазия,защотомубешеомръзналотоватихо,сигурноиегоистично
съществувание,коетобешемонотония.Мечтател,идеалист,ветреник—тойискаше
давкусиотсладосттананеизвестнотоиновото.Катопритурим,четойбешенаписал
инапечаталтайновечецялапатриотическапоема,щеразберемлеснозащобеше
забравилдавземеипаризаразноски.
Македонски,койтослучайностоешенапристанищетотаявечер,съгледаго,
запознасесмладиявагабонтинигодоведеданощувауСтранджата.
Очевидно,разказътсеотнасяшедобоеветеиприключениятанавъстаниците,що
бяханахлуливБългарияпредитригодини.Стариятинвалидсевълнувашеприпреди
тригодини.Стариятинвалидсевълнувашепривъзпоменаниетонатияподвизии
героическинападения.Било,ченастоящетомусевиждатежкоибезславно,било,че
чувствувашеохтикатавгърдитеси,коятосезаявявашевчестиираздразнени
кашляния,тойсесърдешеотнай-малкатаневярноствразказанадругаряси,викаше
игневносемусеше.
Тоябледолик,болнав,сухкатоскелетчеловекбешеСтранджата,знаменосецът.
Същият,койтобешеизписаннакартината.
Тойсегадържешетаякръчма.
Етозащомладотомомчегледашенанегостаковастрахопочитание.
II.
КогатоМакедонскисвърширазказаси,тримаотдругаритебяхавечезадрямали
наместатасиихъркахадоволногромко.Странджатапостояняколковреме
замисленнадтова,щобешесехоратило,станаправ,свалисъдранотоиомацано
сетре,измъкнаотзадизчервенияпояс,койтозапасвашеокъсанитемуизапятнени
панталони,единголямреволверигоокачинагвоздеянастената.Послеслезнаот
одърчето,коетомупричининяколконовиикресливйизкашлювания,отидепред
картинатанапосрещанетосхляб-сол,спрясе,погледнаягорделиво,захлупи
голямотогърнесвиното,духналампатаисевърнанаодърчетодалегне.Втуйвреме
бяхалегналивеченареддодругитетроицаСпироМакедонскииСвищовчето.
Настанасъвършенмраквизбата.
Скороконцертът,устроеноттриматазаспали,сеусилиощеповечеот
гръмогласнотохърканеиотпискливогръдносвирененаСтранджата.Сънят
успокоявашепоненавреметияизмъчениотбедносттасъщества;тияхлътналиот
бденияиневъздържаниеочи;тиянедояликорми,тияотслабналииобелениот
скитанекрака.Утрешниятденбешеначалонановинужди,нановиборбисживотаза
тиябедниипренебрегнатисегапоборници.Душатаимщешеизноводасетровипред

виданабогатстватаивеликолепието,коитонавсякастъпкаимсемяркахавхубавия
румънскиград.Докогащесепродължаватовасъществувание?Каквощеправятв
таячуждаземя?Когащевидятсвоитесемейства,своитесемейства,своитемили
съпруги,своитестаримайки?Българиябешезатвореназатях.Румънияимдаваше
гостоприемство,ногостоприемството,коетодавапустиятморскибрягна
изхвърленитеотбуритемореходци,разломениисъсипани.Бяхасредобществото,но
бяхавпустиня.
Къщята,магазиите,кесиите,сърцатабяхазатворенизатях.Живеехасамос
подаянияпадруги,почтикатотяхбедни.Итоневинаги.Гладнитеднипрезвсяка
седмицаидеханачредатасиредовно,неизбежно,фатално.Да,работехапонякогас
надницазаняколкогроша,колкотозахляба.Ноитонебешевсякога.Малцина
можахадасезаловятзанякоя,акоискромна,носигурнатърговийка.Имаше
няколкохлебари,няколкокръчмариилид