Неврози

Неврози
Това са психогенно обусловени, функционални разстройства на работата на централната нервна система, протичащи с критично отношение към заболяването с адекватно макар и понякога несъразмерно отношение към обкражаващия свят. Психогенното въздействие се осъществява при взаимодействието на външния фактор и индивида. И П Павлов доказва, че причините за възникване на неврозите са няколко:
-Въздействието на много силни дразнители върху нервната система (кавги, конфликти, загуба на близки хора)
-Подтискащия процес (да подтиснем някакви желания- гняв, да се държиш любезно)
-Бърза смяна на възбудителния процес с подтискащ о обратното- човек трябва бързо да се приспособи към новите условия
І. Неврастения- развива се най-често под влияние на повече или по-малко продължителна психична травма. Особено значение имат продължителните емоции, напрежение при дълготрайно пребиваване в неблагоприятна семейна или служебна обстановка. Фактори като недоспиване, работа без отдих способстват за възникване на неврози. Заболяването започва незабелязано, постепенно. Една от основните му прояви е раздразнителността , повишена възбудимост и лесна истощяемост. Болните стават избухливи, дразнят се по най-незначителен повод. Не понасят шум, ярка светлина и болка. Оплакват се от световъртеж, шум в ушите, „пълзене на мравки”, стягане на главата в „каска”, неприятни усещания в коремната и сърдечната област. Наблюдава се зачервяване или пребледняване на кожата на лицето, обилна пот, нерядко и треперене на ръцете, клепачите, езика. Лесно възникване на скръб, радост- и лесно угасват. Много характерни са разстройствата на съня.Две основни форми:
1. Хиперстенна- повишена възбудимост, емоционална неустойчивост, разсеяност, нетърпеливост
2. Хипостенна- отпадналост, повишена уморяемост, ниска работоспособност, лесна изтощяемост, чувство на разбитост
ІІ. Хистерия- има способност да наподобява друго заболяване. При нея ролята на личностния фон е по-подчертана, а също така и острите брутални психотравми.
Хистеричен гърчов припадък- развива се след остра травма, без загуба на съзнание, непроизволни движения, болният се смее неистовои може смехът да премине в сълзи или ридания, съзнанието не е помрачено. Нерядко по време на припадъка тятото се извива под формата на дъга като главата и петите са подпрени на пода, а тялото е извито под форма на дъга, посиняване на лицето няма, няма прехапване на езика.
Хистеричен припадък няма по време на сън, припадъкът не се предхожда от аура. Не рядко има хистерични хиперхинезии- движения като треперене, извиване, въртене на крайниците или на части от тях. Болните не правят никакви усилия да преодолеят парализата, а напротив с охота ги димонстрират. Има смущения в сетивността- хистерна глухота, слепота.
ІІІ. Натраплива невроза- натрапливи издивявания, това са такива болестни изживявания, които са абсурдни, нелепи по съдържание, като абсурдността им се оценява критично от болния и въпреки това те се явяват и доминират в съзнанието му.
Те мога да се разделят на натрапчиви страхове, натрапчиви мисли, натрапчиви действия. Общи за всички натрапчиви състояния сапостоянството, повтаряемостта, невъзможността болния да се освободи от тях, дори с усилия на волята си. Много важно качество на натрапливостта е усещането на отчужденост от личността на заболелия. Натрапливите страхове наречени фобии- страх от смъртта (планатофобия), страх от закрити пространства (клаустрофобия), страх от весочината (хипсофобия), страх от болест (оксифобия), страх от зачервяване на лицето (ереутофобия).
Често появата на фобии се съпровожда от сърцебиене, разширение на зениците, изпотяване, пребледняване, сухост в устата, треперене на ръцете. Има 3 стадия:
-Прояви на натрапчиви страхове само след непосредствено действие на травматизиращия дразнител
- Натрапливи страхове възникват не само в резултат на реална психична травма, но даже и от вероятността за стълкновение с травматизиращата или трудна ситуациа
-Страховете се появяват под влияние на представи
Натрапчивото състояние може да се ограничи в еднократен пристъп на болеста от няколко седмици до години или по-често да се проявява под формата на рецидиви редуващи се с пълно здраве. Много често неврозата се развива у така наречените- психостеници- те са неуверени в себе си, с чувство за непълноценност, трудно ориентиращи се в конкретна жизнена обстаноска, безпомощни в практическия живот
ІV. Страхова невроза- преживяването на страх е свързано винаги с определена ситуация независимо от това тя ли го обуславя или не. Най-често възниква страхза здравето на целия организъм и на определените органи
Страховохипохондричната невроза е заболяване при коетопсихотравменото въздействие в съчетание или не с патологични интероцептивни импулси обуславя развитието на застойни огнища в кората на главния мозък, което се проявява с преживявания за тежко и непреодолимо нарушение на отделните органиили на целия организъм поради заболяване (най-често недействително). Това преживяване се съпровожда от силен и склонен към генерализация страх, който не нарушава отношенията на болния собкръжаващия го свят и със самия него.