Нравствено възпитание

РЕФЕРАТ
НА ТЕМА:
НРАВСТВЕНО ВЪЗПИТАНИЕ

Животът и човекът са може би най-уникалните явления във Вселената.Всеки отделно взет човек и цялото човечество-това е един разностранен свят от минало,настояще и бъдеще.Човекът е най-великото творение в еволюционните процеси на планетата Земя.Единствено човекът притежава способността за самопознание,за опознаване и преобразуване на околния свят.В съвременната наука човекът е изучаван в много аспекти.Между тях изпъква изучаването му като продукт на биологичната еволюция,като homo sapiens,като субект и обект на историческия прогрес,като личност,като индивид с определен диапазон на изменчивост,като основна производителна сила,като субект на труда и водещо звено в системата "човек-машина",като предмет на възпитанието.
Възпитанието възниква с възникването на обществото във връзка с потребността да се подготвят за бъдещето като се предават натрупвания опит,знания и навици.Първите идеи за възпитание на детето са възникнали в трудовете на древни философи.Философията е първата наука,която проучва въпросите за възпитание на децата.Всеки възрастен е възпитател,а възпитанието е център на обществото.
Нравствените ценности са свързани със стандартите на човешкото поведение.Различните общества могат да бъдат сравнявани или противопоставяни от гледна точка на вида и разнообразието от ценности.Прието е разделянето на ценностите на общовалидни(признати от всички членове на обществото) и такива,които се споделят само в отделни групи.Днес нравствените ценности са в криза-те твърде много са се отдалечили от задължителните доминанти на човещината(състраданието,отзивчивостта,уважението,зачитането на възгледите и убежденията на другите и т.н.).Причините за това са много,но една от съществените се отнася към допуснатото в нашето общество пряко подчинение на нравствеността на политическата власт.Освен това чрез отричането на религията е лишено младото поколение от един естествен механизъм за транслиране на общочовешки ценности.Изкуственото изземване на естествените механизми за нравствено формиране довежда до криза в нравствените ценности и до поведенчески деформации.
Понятието „морал“ има латински произход и означава „нравствен“,а понятието „нравствено“ е равнозначно на „морал“.Под „нравственост“ се разбира „съвкупността от обичаи,нрави,формулирани в нравствени предписания,норми,заповеди“,а под „морал“-различни теории,системи от възгледи,идеи,убеждения за добро и лошо,справедливо и несправедливо.
Като форма на общественото съзнание моралът регулира моралните отношения на хората в обществото.Той включва в себе си нравствената дейност,поведението на хората,мотива на техните постъпки.Нравствените знания са основата на моралната култура на обществото,която очертава богатството на моралната дейност на хората в обществото.Основните детерминанти на нравствената култура са социално-икономическите условия,ценностната система на обществото,системата на общуване в обществото,а като основни компоненти на нравствеността могат да бъдат разграничени моралните знания,моралния идеал,моралните принципи и норми,теориите за морала и моралните традиции.Нравствеността на отделната личност е отражение на нравствената култура в обществото.
Нравственото възпитание е сложно,целенасочено и многостранно взаимодействие на възпитаника с всички фактори за нравствено влияние с цел формиране на общочовешки нравствени характеристики на личността,т.е формира нравствения облик на личността,а за постигането на тази цел може да се върви както по теоретичен,така и по практически път.
Задачата на нравственото възпитание е изграждането на нравствено съзнание,възпитаването на нравствени чувства,натрупването на положителен нравствен опит,съставни елементи на които са нравствените навици и привички,формиране у личността на активна жизнена позиция,в която единството между нравственото съзнание и нравственото поведение е задължително.Колкото по-голямо е съответствието между тях,толкова по-висока е степента на формираност на нравствените качества и обратното-разминаването между съзнание и поведение е показател за ниска степен на изграденост на моралните качества.
Без познаване същността на нравствената възпитаност(морален облик) на индивида не е възможно правилно да бъде разбран проблема за нравственото му развитие.Нравствената възпитаност е съвкупност от нравствените отношения на човека със заобикалящите го.Критерият за нравствено възпитана личност в значителна степен е отражение на разбирането за нравствено и безнравствено поведение в обществото.Степента на нравствена възпитаност е резултат от сравняването на моралния облик на индивида с възприетите морални критерии.
Патриотичното влияние е целенасочен процес на въздействие на възпитаника с всички фактори за патриотично влияние с цел формиране на патриотичен облик на личността.Този процес включва формиране на патриотични представи,чувства,понятия,постъпки,а основните фактори за това влияние са семейството,училището,киното,радиото,пресата.Основни форми на патриотичното възпитание на учениците са уроците,екскурзиите,националните празници и др.
Интернационалното възпитание е съществен елемент на нравственото възпитание.То е целенасочен процес на взаимодействие на възпитаника с всички фактори за интернационално влияние с цел формиране интернационален облик у личността.Основни фактори за интернационалното възпитание на личността са семейството,училището,киното,радиото и пресата,а основни форми са уроците,екскурзиите,походите,честванията на празници и годишнини,клубове на интернационална дружба.
Процесът на възпитаване в колективизъм също е съществена функция на нравственото възпитание.Основни фактори за колективистично влияние са различните колективни дейности-учебна,игрова,трудова,културна,обществена.Колективистичната възпитаност е съвкупност от отношенията на личността към нейните задължения в семейството,групата,обществото,към проявите на дружба,взаимопомощ между хората в колектива и обществото.
Процесът на дисциплиниране означава процес на възприемане,осмисляне на личните,груповите и обществените задължения на индивида,формиране на възгледи,убеждения,практическо отношение към собствените задължения,изпълнението на задълженията като норми на обществено поведение.Основно средство за възпитаване(самовъзпитаване) на дисциплинираност у човека е наличието и спазването на ясен и точен режим на неговата дейност и почивка,който приучава личността към организираност,точност,отговорност и ритмичност.Показатели за дисциплинираност на личността са нейните задължения,а критерии-изискванията за спазване на тези задължения.
Игрите за формиране на нравствено възпитание са:
Сюжетно-ролеви игри-Творческо претворяване на впечатленията от околната действителност при активното участие на въображението.Децата отразяват взаимоотношенията на околните и в този процес самите те влизат в сложни взаимоотношения.Съдържанието на сюжетно-ролевата игра се реализира чрез изпълнението на ролите.Всяка роля съдържа в себе си определени правила на поведение,изпълнението на които представлява съществен момент с оглед нравственото развитие на детето.
Творчески игри-Важно място в системата на нравственото възпитание са творческите игри.Играта добива възпитателно значение и мястото си на основна дейност за развитието на детето от предучилищна възраст,когато развитието на нейното съдържание се опира не само на познанията за околния свят,но и на нравствените задачи,които се упражняват и затвърдяват при нея.В творческата игра децата претворяват образно,чрез едни или други действия,сетивните впечатления,които са получени от нещата и явленията около тях.
Подвижни игри-Те са важно средство за нравственото развитие на децата.При игрите се възпитават няколко качества в характера на детето,които са взаимно свързани.Обикновено подвижните игри съдействат едновременно за развитието и на интелектуални,и на волеви,и на нравствени черти на характера.Тези черти са взаимно свързани и зависят една от друга.Обикновено интелектуалните черти на характера изграждат предпоставките и основите на нравственото поведение.Така проявите на другарство и подпомагането на по-слабите през време на играта са свързани със съобразителност,бързо и точно ориентиране в обстановката,решителност,смелост и настойчивост.Затова при използване на подвижните игри като средство за нравствено възпитание не може да се решават изолирано само задачите на нравственото възпитание.
Значението на играта за цялостното формиране на детската личност показва,че водеща е не дейност,която заема повече място в живота на децата,а онази,в която се развиват психичните процеси,формира се нравствено поведение, появяват се нови потребности и възможности,дейност в която се изменя „структурата на личността”.С развитието на игровата дейност се извършват най-типичните изменения в нравственото развитие на детето.Формира се нравствено поведение,което подготвя детето към по-висш етап на развитие,към овладяване на нови видове дейност,изменя се отношението на детето към действителността.Следователно развитието на играта като форма за самоорганизация на децата дава възможност за създаване на играещи детски колективи.Тогава се създава обществена насоченост на личността и ново съдържание на нравствените качества.Играта като самостоятелна практика на детето е мощно средство за неговото всестранно развитие и подготовка за училище.В доминиращата игрова дейност то действа от позиции,които го правят максимално активно.Спецификата на дейността създава обективни обстоятелства,които я правят ефективно средство и форма на нравствената сфера.
Факторите, влияещи на нравствената възпитаност на децата са:
Семейството е най-важният фактор.В него детето усвоява първо чрез подражание модели на поведение и мислене,на ценности и т.н.В него формира своята първоначална идентичност,своето самосъзнание и "Аз-образа",а това влияе по-нататък на цялостното му развитие;
Микросредата-училищна и приятелска-малка социална група-в тази среда се осъществява личностната социализация и реализация.Тя оказва голямо въздействие за формирането на човешката личност,нагласи,ценностна система,усвояването на норми и модели на поведение и взаимоотношения,добиване на социален опит,умения и навици;
Примерът на значимите за детето личности-това могат да бъдат родителите,близки,големи приятели или роднини,брат,сестра;
Училището-самия процес на обучение,ежедневието в ученическия колектив;
Влиянието на нравствените образци-на герои,на известни личности,на които детето иска да подражава;
Общия фон на микросредата-обществото като цяло-тук влизат обществените ценности и представи за добро и зло,ценностите на обществото като цяло,законите и други;
Медиите-Интернет(вкл. форумите-в момента ние също си влияем,обменяйки мнения,но тези мнения ще повлияят и на мнозина други,които само ще ги прочетат);
Изкуството за деца
Стилове на общуване на възпитателите с детето са:
Авторитарен-това е властен,груб,деспотичен стил,несъобразяващ се с потребностите и душевността на детето и властно налагащ своето мнение.Липсва диалог.Монологичен стил.Създава се псевдоавторитет на родителя,поддържан от страха;
Либерален-при този стил всичко се позволява на детето,то се оставя само да избира и отхвърля.Водещо става детето(понякога неговите капризи се схващат като проява на самобитност).Диалогът в общуването повече тук е монолог на детето.Родителят е мекушав по отношение на капризите на детето и ги задоволява;
Демократичен-при него се отнасяме към детето с уважение и разбиране.Не му натрапваме ценностите,а се опитваме според нивото му да му обясняваме и да го мотивираме към доброто.Няма диктат и налагане-има любов и строгост едновременно.Има дисциплиниращи мерки,но винаги детето трябва да осъзнава причинността им и тяхната справедливост.
Правилният стил на общуване с детето,поддържан от личния пример изграждат авторитет на родителя в очите на детето.Той става възпитателен образец,който служи на детето за самоидентификация и еталон за подражание,защото много и разнолики са въпросите,отнасящи се до регулиране поведението на хо