Обективно и субективно право

Висше училище по сигурност и икономика
Реферат
по Онтология на правото
НА ТЕМА :
,,Обективно и субективно право”
Изготвил:
Специалност: ,,Финанси”

Проверил: проф. Димитър Радев

гр. Пловдив 2015 г.

Съотношението между субективно и обективно право е един от най дискутираните въпроси в рамките на правнататеория. В исторически план има три възгледа за съотношението им. Първата гледна точка твърди, че произлиза субективното право от обективното, че то при всички случай се позовава на обективния правен ред, установен от държавата. Всъщност субективното право е възможност, предоставена от обикновенното право само тогава, когато субективното право се третира като конкретно павомощие по конкретно правоотношение.Според втората гледна точка субективното право е първично и основа за обективното . Изхожда от разбирането, че от правото на човека се тръгва към правото на държавата . Тази теория и това разбиране стои до естественото право и се подържа от школата на естественото право . Общото между субективното и естественото право е че възприемат правото изобщо като воля като ненакърнима даденост на човека. Естественото и субективното право имат общ притежател и той е човекът . Според третото разбиране не би трябвало да се поставя въпросът за призхода на двете права. Причините за възникване и съществуване са общи, както и за обективното така и за субективното право те са еднакви състояния на човешкия дух поарди което и не могат да се противопоставят изсторически едно на друго а само логически с оглед нуждата на теорията . Тези три възгледа доказват, че има повече логически и теоретичен смисъл, които е свързан с различните правни школи и подходи. В правото позитивността е неговата външна авторитетна сила която служи за удоволетворяване на човешките потребности, тя е център на конкретно осъзнато мислене и воля. Правото в обективен смисъл означава ,че то е съвкупност от правилата на съвместният живот които са санкционирани от държавата . Обективното право е съвкупност от всички правни предписания дотолкова, доколкото правното предписание е общо понятие, което включва в себе си и правните норми.
Обектиното право отразява волята на законодателят, но и до колко тази воля е съобразена с естественото право и с ненакърнимият характер на човешкият дух свобода ред и справедливост . Важен елемент от съдържанието на обективното право е неговото качество да урежда статута на правните субекти. Правния статут е правната свобода на индивидите и се образува от правата и задълженията им, уредени от обективното право. Чрез него правните субекти си отстъпват един на друг определени права. Същевременно позитивният правен ред е еталон за унифициране на поведението на правните субекти, които в еднаква степен се задължават пред общите принципи на правото. В нормативната структура на обективното право се осъществява процес на обобщение и на институционализиане. Така обективното право се трансформира в валидно право. Понятието субективно право разбираме като теоретична система за обяснение на произхода, същността и развитието на правата на човека.На първо място теоретиците извеждат значението на човешката индивидуалност. На второ място се разбира съвкупността от правни възможности, предоставени на правния субект от обективното право. И на трето място се разбира конкретното право, притежание на конкретен правен субект по конкретно правоотношение. Относно теоретичното значние в правната литература съществуват две главни направления: Теоря на волята - тя подчертава волевата природа която отразява автономната воля на правния субект. Теория на интереса – според разбирането на Йеринг субективното право е този интерес, който законодателят е сметнал за необходимо да защити. Във втория си смисъл субективното право притежава черти на абстрактност и на конкретност, които биват разглеждани като ,,рефлексивно право’’, защото е рефлексия на обективното право. Но според други то е рефлексия на правния дълг.Отличителна черта на субектното право е че то отразява правната сила на правните субекти и се разглежда като ,,средство за регулиране на компетентността”. Тя е съвкупност от правни възможности, дадени от обективното право на конкретен правен субект за извършване на конкретни правни действия. Субективното право подчертава позицията на всеки правен субект, като внася янота в правоотношенията и разграничава интереса от отговорността и волята от дълга . Той е инструмент за възникване, изменение и прекратяване на правоотношенията. За правните субекти това право е и предупреждение, отправено от неговия носител, да се съобразяват с своите действия с цел ненакърняването му и постигането на желаните цели. Субективното право се разглежда още и като правна власт, юридическо действие, правно искане или претенция. Две са постоянните части на субективното право необходими за съществуването му: едната е възможността на правния субект а втората невъзможността на друг правен субект. Възможността е правомощието а невъзможността е задължението. Целта на правото е да утвърждава положителните дадености на правното поведение, а това несъмненно е свързано със спазването на повелята за дълга. Можем да определим субективното право, като третото стъпало на цялостния процес на реализация. Този процес започва с утвръждаването на правната идея, на правния принцип, като след това преминава през налагането на обективното право и завършва с конкретни юридически действия. Докато обективното право е ограничаване на личната свобода, то субективното право е разгръщане на тази свобода с правни средства в правната действителност. Ето защо можем да направим извода, че обективното и субективното право взаимнно се обогатяват с цел попълно да се приложат първичните, изначалните правни компоненти.

Използвана литература1. Учебник по ,,Онтология на правото” на проф. Д. Радев 2. http://www.pravoto.com3. http://www.bg-pravo.com4. http://pravoto.net/
5. https://bg.wikipedia.org