Образователна система в България

Русенски университет „Ангел Кънчев“
Факултет: Природни науки и образование

РЕФЕРАТ
по
Основи на началната
училищна педагогика
на тема:
„Образователна система в България – нормативни основи, усъвършенстване, тенденций за развитие“

Изготвил:Проверил:
Станислава Петрова
Специалност: ПНУП

Образователна система в Народна Република България
(1994 – 1989г ) – нормативни основи и усъвършенстване през годините.

Тенденции в развитието на българското образование след 10.Ноември 1989г.

Лично мнение

Библиография

1 – След 09.09,1944г. в България има големи социално – икономически реформи. Страната поема социалистически път на развитие по съветски образец. Извършва се национализация във всички сектори на общественото производство. Промените засягат и духовната област, включително образованието. Те се отнасят към целите на образованието, съдържанието, структурата и управлението му.
През периода 1944 – 1989 г. се приемат само два основни закона – „Закон за народната просвета“ и „Закон за по – тясна връзка на училището с живота и за по – нататъшно развитие на народното образование в Народна Република България. Промените в образователната система се извършват чрез наредби – закони, укази и постановления на Министерския съвет.
Училището през периода 1944 – 1989 г. се подчинява на политическите цели на Българската комунистическа партия. В закона от 1948г, възпитателна цел е възпитание на учениците в: „Прогресивно – демократичен дух“, за да станат строители на социалистическото общество.
В закона от 1959г. главната цел на училището е да подготвя младежта за живота в социалистическото и комунистическото общество, като свързва обучението и възпитанието с общественополезен и производителен труд.За тези цели се създават детски и младежки организации във всички видове училища
През периода се осъщесвяват промени в образователната структура. След 09.09.1944г. се съкращава срокът на гимназиалното образование – от 5 на 4 години и от учебната 1945/1946г. структурата на средното образование придобива вида 4+3+4. Запазва се задължителното 7 – годишно основно образование, като се удължава възрастта на задължителното обучение с 1 година: 7 – 15. През 1950г. се въвежда единно средно училище с три степени:
Начален курс – 4г. ( I – IV клас )
Среден курс – 3г. (V – VII клас )
Горен курс – 4г. ( VIII – XI клас )
Пре 1959г.задължителното основно образование се удължава с една година и структурата на средното образование придобива вида 4+4+4.
12 – годишната продължителност на обучението е трудно изпълнима и от началото на 70 –те години средното образование се намалява на 11 години (4+4+3). През 1969г. започва изгрждането на модел на 10-класно единно средно политехническо училище (ЕСПУ). Чрез него се реализира задачата „за сближаване и постепенно сливане на двата исторически особили се клона – общообразователния и професионалния“. През 1972 се очертава вътрешната структура на ЕСПУ със степени и профили. Началната степен се намалява с една година (от 4 на 3г.), а профилите се формират след VII клас. Въвежда се единна задължителна общообразователна и политехническа подготовка, задължително избираема и свободно избираема подготовка.
През 1979г. се въвежда „една от най – несполучливите структури в българската образоватена система: с учебно – професионалните комплекси. Тогава ЕСПУ придобива следната структура:
Първа степен – 10 години: I – III клас, IV – VII клас , VIII – X клас.Тази степен е с общообразователен характер.
Втора степен – 1 година: XI клас – За овладяване на професия по широк профил.
Трета степен – До 1 година. XII клас – за овладяване на специалност в дадено производство.
Структурата на образователната система има следните степени и видове училища:
Детска градина: За деца от 3 до 7 годишна възраст, диференцирани по групи, според възрастта им. Детските градини са целодневни, полудневни, седмични и сезонни. Родителите, с изключение на нуждаещите се от обществено подпомагане, заплащат такса.
Първоначално училище: От 1950г. се преименува в начаен курс на единното средно училище. То е с 4-годишен срок на обучение. От 1969г. възрастта за постъпване е 7 години, от 1976 става 6 годишни. След това се намира компромисен вариант – от 6 до 7 години.
Прогимназия: До 1959г е с 3-годишен срок на обучение, а след това той се увеличава с една година- V – VIII клас. 10 години по – късно IV клас минава към тази образователна степен и тя обхваща IV – VII / VII/ клас.
Средни общообразователни училища (гимназии): Те били мъжки, девичеси и смесени. До края на периода остават само смесени. Още през учебната 1945/1946г. продължителността на обучение в тях е намалена с една година и става 4 години. Откриват се и вечерни гимназии, в които учещите се могат да придобият образование без откъсване от производството, До 1948г. полукласическите и класическите гимназии се закриват и остават само реалните. Премахват се приемните изпити и междинните изпити между V и VI клас, както и изпитите за постъпване от непълните в пълни гимназии. Гимназиалното образование завършва със зрелостни изпити.
Професионални училища: Те са два вида –Промишлено – технически и професионални гимназии. Първите са със срок на обучение 1 – 3 години над 7 – класното основно образование, а от 1959г – след VIII клас. Подготвят изпълнителски кадри за производството. Завършващите ги могат да продължат образованието си в професионални фимназии. През 1950г. се преименуват в техникуми. В тях се постъпва след завършено основно образоцание, а от 1959г и след средното общообразователно училище, като срокът на обучение за послеедните трае 1-3 години.
Завършилите средни професионални училища могат да продължат образованието си във висши учебни заведения и институти за учители в професионалните училища. От 1962г. се създават нов тип средни професионално – технически училища с 3 годишен срок на обучение над основното образование.
Висши училища: от 1948г. се създават различни полувисши институти за подготовка на учителски кадри с 2-годишен курс на обучение над средното образование – институти за детски учителки, за първоначални учители, за прогимназиални учители, за учители в професионални гимназии и училища и за ръководители на извънучилищно възпитание. Приемът в полувисшите и висшите училища се осъществява чрез конкурсен изпит, като се въвеждат различни привилегии – по политически, териториален и други признаци. Правото на кандидатстване е до 1-2 висши училища. Висшите училища са с 4-6годишен срок на обучение за ликвидиране на неграмотността. Създават се учлища за деца с телесни или душевни недостатъци: за глухонеми, за слепи, за бавноразвиващи се, за морално застрашени деца. В тях се получава основно образовение.
1947г. училищата се обявяват за държавни. Частните професионални и частните малцинствени училища се национализират, а чуждестранните училища се обявяват за проводници на чуждата пропаганда и се закриват. Отпадат предмети с религиозна насоченист: вероучение и религия,гражданско учение, етика, политическа икономия. По – късно се въвеждат предмети с идеологическа насоченост – обществознание, история на Българската комунистическа партия, политикономия, марксистко – ленинска философия и научен комунизъм във ВУЗ.
През периода 1944 – 1989г. образозвателната система се запазва. 1948г. се въвежда унификация на образованието, макар и непълна. Всички училища минават на подчинение на Министерството на народната рпосвета. Към Министерския съвет се създава съвещателен орган-Върховен комитет по просветата, който има за здача „да обсъжда и дава мнения по въпроси,отнасящи се до всички видове и степени училища в страната и да осигури единство в образователната система“. Запазва се инспекторатът като контролен орган на образователното министерство. Училищните настоятелства се ликвидират. През следващите години започва процес на идеологизация на образователната система. В края на 70-те години се въвежда нов „ държавно – обществен подход“ в изграждането на управ;енската структура. Създават се специализирани органи с обществено участие: Висш учебен съвет, окръжен свет на народната просвета, общински съвет за народна просвета, учлищни настоятелства. В тях се включват представители на обществеността, стопански и обществени ръководители, дейци на науката и културата. През 1989г.
съветите за народна просвета и съветите за култура към народните съвети се обединяват в съвети за духовно развитие – към МС, към ОНС и към ОБНС. Те се оказват несполучлив опит за интеграция. Преустановяват дейността си през 1990г. Финансирането на образователната система е централизирано. През 1946г се национализират училищните имоти. Държавата поема грижата за финансиране на образованието.
Подготовката на кадри за образователната система се осъщесвява по следния ред:
Детски и начални учители – В полувисши институти с 2-годишен срок на обучение, а след 70-те години и във висши педагогически институти с 4-годишен срок на обучение.
Учители в средния курс – Отначало в полувисши институти с 2, а по –късно с 3-годишен срок на обучение, както и във висши училища.
Учители в горния курс – Във висши учебни заведения с по 4-5 годишен срок на обучение,
За повишаване на педагогическата квалификация се създават институти за усъвършенстване на учителите, пременувани по – късно в институти за повишаване на квалификацията на учителите. Такива се откриват в София, Варна и Стара Загора. Обучението в тях е безплатно. Училището през периода 1944 – 1989г се превръща в институт на държавата, а обществото се отчуждава от него. Системата е силно централизирана. Контролът вържу образованието се осъществява от държавната и партийната администрация. На училището се гледа като на идеологичен институт за комунистическо възпитание. Липсва свобода на избор, което се предпоставя от унификацията на училищата, ликвидирането на частните и чуждестранните училища. Повече от 50% от децата се обхващат в целодневните детски градини, а повече от 80% изобщо в предучилищни заведения. Развива е училищната мрежа, което се съпровожда с масовизиране на средното образование и увеличаване броя на завършилите висше образование. Повишава се квалификацията на учителските кадри. Увеличава се броят на учителите с висше и полувисше образование.
2 – Тенденции в развитието на вългарското образование след 10.11.1989г:
След 10.Ноември 1898г. България тръгва по нов път на развитие. Осъществяват се промени на обществената практика във всички области на живота, утвърждава се демократична политическа система и пазарната икономика. Съвременната българска образователна система се изгражда съобразно няколко основни просветни закона: „Закон за народната просвета“ , „Закон за професионалното образование и обучение“ и „Закон за висшето образование“
В Конституцията на Република България от 1991г. се гарантира правото на всеки гражданин на образование, задължителност на училищното образование
на всички деца до 16-годишна възраст и право на безплатно основно и средно образование.
Цели на образованието са:
Изграждане на свободна, морална и инициативна личност, уважаваща законите, правата на другите, тяхната култура, език и религия.
Задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура.
Усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката.
Избор на варианти за подготовка и продесионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище.
Развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслуждащите звена.
Детските градини и училищата са държавни, общински и частни, включително и чуждестранни. Училищното образование според степента на подготворка е основно, средно и висше. Основната степен включва следните етапи: Начален етап: I – IV клас, прогимназиален етап: V – VII клас; а средната степен – гимназиален етап: IX – XII клас.
Съвременната образователна система включва следните степени и видове училища:
Детска градина: За деца от 3-годишна възраст до постъпването им в училище. ДГ са целодневни, п