Образователни системи

Шуменски университет
„Епископ Константин Преславски”

Факултет по хуманитарни науки

Дисциплина : Педагогика

Тема : Образователни системи

Изготвил : Проверил : .............................
Станислав Димитров /проф.д-р Г.Цоков/
Ф. № 1410140006
Спец. – ИГ , II курс
Образователни системи
Същност и обусловеност
Проблемите на образованието налагат размишления за човека и неговото формиране. Какво е образованието - подготовка за живот или самият живот?
Редица проучвания през последните години разкриват множество проблеми на днешната образователна система. Това са преди всичко противоречия, възникващи в условията на динамично социално развитие и една относителна инертност на училището. Родители и ученици все по-често отвръщат поглед от училището и образованието като особено важен приоритет, тъй като образованието престава да бъде социална ценност.
В същото време в Европа и цивилизования западен свят образованието със своите характеристики все повече се приема като могъща обществена система, чието нормално и целесъобразно функциониране съдейства за социалния напредък. Търсят се непрекъснато нови възможности за неговото интегриране и хармонизиране.
В западноевропейските страни всеобщото убеждение в обществената полезност и индивидуална ценност на образованието, надеждите чрез бързото му усъвършенствуване и демократизиране да се постигне икономически и културен напредък, достигат своята връхна точка през 50-те и 60-те години на XX век. Учени и политици свързват тогава решаването на основните обществени проблеми с усъвършенстването на образованието.
Образователната система е система от учреждения за образование и възпитание, изградена върху определени образователно-политически и общопедагогически принципи.
Образователната система е институционализирана система за образование (и възпитание). Тя би могла да се определи като училищна система за образование и възпитание. Такова определение би дало възможност да се прави по-ясно разграничаване и да се установява взаимовръзка между педагогическите и образователните (училищните, институционализираните) системи.
След възникването на образователните институции, на по-късен етап на общественото развитие, се достига до изграждането на образователна система на национално равнище. В научната педагогическа литература няма еднозначно тълкуване на термина “образователна система” и “образование”.
Образованието е нещо изключително социално, то е средството, с което се подготвят у децата основните предпоставки за съществуване на обществото. Образованието в своите формални аспекти, според Дюркейм, представлява едно действие върху и към другия (действие на обучение и възпитание) или още с другия; и неговите въздействия предизвикват реакции обратно върху първия субект.
Според Д. Василев под система на образованиетоследва да се разбира съвкупността от всички видове учебно-възпитателни учреждения в дадена страна, осигуряващи получаването на социална и професионална годност на индивида. Системата на образованието се разглежда като глобална социална институция, осигуряваща приемствеността в областта на националната култура.
Обществените (или държавно-обществените) системи за образование и възпитание разширяват рамките на училищните системи с извънучилищни институции и фактори за осигуряване на целенасоченото развитие и формиране на личността. Те могат да бъдат определени в по-широк смисъл и като социално-педагогически системи.
Исторически образователната система в самостоятелните държави възниква и се развива в резултат на възникването и развитието на частните училища. Частната система на образование е първата система на образование. Възникването и развитието на държавната система на образование е значително по-късен етап, който е свързан с възникването и утвърждаването на буржоазното общество. И днес официално функционира самостоятелно система на частното и система на държавното образование.
За основни детерминанти на системата на образование обикновено се приемат следните :
Икономически - всяка образователна система може да съществува само ако има фактори, които да осигурят средства за нейното функциониране. От икономическите възможности на тези фактори в значителна степен зависи и качеството на образователното съдържание и образователната дейност.
Политически - политическото устройство на дадена страна предопределя характера, съдържанието и насочеността на образователната дейност.
Културни - културата на обществото не може да бъде съхранена и развивана без образователна система, но в същото време самата образователна система е израз на равнището на културното развитие на дадено общество.
Научно-технически - равнището на образователната система във всяка страна и общество отразява степента на научно-техническото развитие на обществото, страната.
Традициите на образователната система - те стимулират или задържат развитието на образователната систима, но нямат решаваща роля за съществуването и функционирането и. Традициите обаче очертават спецификата на всяка национална система на образование.
Функции на образователната система
През историческото развитие на обществото функциите на образователната система търпят промяна главно в две насоки. Най-напред промените в общественото развитие обуславят възникването на нови функции както на образователната система в цялост (утвърждаването например на икономическата функция през XIX в.), така и на отделни образователни институти. На второ място през различните обществено-исторически епохи и относително обособените периоди от развитието на дадена страна се изменя значението на функциите на образованието.
Функциите на образованието имат различна относителна тежест и характер на проявяване в различните образователни институти. Образователната система като цяло изпълнява селективна роля. Основното образование обаче е преди всичко хомогенизиращ институт, докато при висшето на преден план излиза именно неговата диференцираща и селективна функция. Затова споровете между изследователите често не са за това, дали даден образователен институт трябва да изпълнява определена функция, а за начина, по който следва да я осъществява, и за относителното и тегло сред останалите функции.
Към общата характеристика на функциите на образованието трябва да се прибави и тясната им взаимовръзка и взаимопроникване. Придобиването на определена професионална квалификация например е проява на икономическата функция на образованието и има пряко значение за общественото положение на личността, влияейки върху възможностите и за вертикална социална мобилност.
Между функциите на образователната система могат да съществуват и противоречия. Общопризнато например е наличието на противоречия между икономическата и културната функция.
От съществено значение е и фактът, че всяка функция на образованието има както обществен, така и личностен аспект. В първия случай функциите на образованието се разглеждат от гледна точка на интересите и потребностите на обществото като цяло, а във втория предмет на анализ е ролята на образованието за удовлетворяване на потребностите на отделните индивиди.
В своето развитие образованието е изпълнявало и изпълнява няколко традиционни функции. Първата от тях е възпроизвеждащата. Традиционно образователните системи пренасят и възпроизвеждат стойности (под формата на знания) от миналото. През един продължителен период от време се е смятало за естествено тези системи да се затварят в себе си, да се изолират във времето и пространството и да се занимават единствено със собствените си проблеми и съществуване, да се самонаблюдават и анализират. Така възниква концепцията за “училището-кутия”, затворено за плурализма от идеи, подготвящо единствено знаещи личности.
Образователните системи възпроизвеждат и съществуващите йерархии в обществото. Различните им степени носят наименования, олицетворяващи йерархията -начално, средно, висше.
Краят на 60-те, началото на 70-те години, възпроизвеждащата функция на образователните системи се свързва с теорията на “блокираното училище”, станала особено известна във Франция.
Основните функции на образователната система са две -познавателна и формираща.
Познавателната функция характеризира ролята на образованието за предаване на знанията и развитието на познавателните способности и интереси на подрастващите. Предаването на знанията в образователната система се осъществява чрез обучението, т. е. чрез преподаването и усвояването на знанията. Обучението е изцяло пронизано и подчинено и на задачата за цялостното формиране и възпитание на личността.
Формиращата функция отразява значението на образованието за възпитанието на подрастващите, за утвърждаването на жизнените им цели, за самосъзнанието и самоопределението им като личности. Формиращата функция се реализира както чрез съдържанието на предаваните знания, така и чрез цялата система от взаимоотношения, възникващи по време на процеса на обучение и по повод резултатите му.
Формиращата функция има два основни компонента:
1) Възпитателен -в него се включва традиционно разбираната възпитателна функция на образованието,тоест приобщаването на новата генерация към господствуващите ценности, норми и образци на социално поведение чрез целенасочено осъществявания процес на обучение и извънкласни мероприятия и взаимоотношение
2) Собствено формиращ - той отразява влиянието на образователната система върху изграждането на основните личностни характеристики -интереси и потребности, светоглед, нравствено съзнание, "Аз" - концепция, личностни цели и аспирации, мотиви, самоувереност, чувство за лично достойнство и други.
Всички изследователи са категорични, че при съвременното ниво на обществено развитие образователната система изпълнява икономическа функция. От гледна точка на обществото тя се изразява във влиянието на образователното равнище на хората върху ефективността на производството и развитието на производителните сили.
Икономическата функция на образователната система има качествена и количествена страна. Реализирането на количествената страна на икономическата функция означава, че образованието подготвя необходимите за всички отрасли на стопанството кадри от всички образователни нива. Качествената страна се отнася дохарактера и стойността на получената подготовка.
В индивидуален план икономическата функция на образованието отразява ролята на образованието за професионалното самоопределение и материалното осигуряване на личността.
Образованието винаги се осъществява в конкретно общество и неговите цели се детерминират от социалната действителност.
Образователната система е елемент, страна на конкретна обществена действителност. Тя отразява основните характеристики на тази действителност, проблемите и задачите,пред решаването на които е